Решение № 4249 от 26.11.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 4249 гр. В., 26.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В., 18 СЪСТАВ, в публично заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Йоана Н. Вангелова при участието на секретаря Антоанета Ив. Д. като разгледа докладваното от Йоана Н. Вангелова Гражданско дело № 20233110116238 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ.

Ищцата Г. И. Д. твърди, че на 29.06.2022 г. около 7:00 часа пътувала от гр. В. през с. К. в посока с. В. с лек автомобил „Хюндай И20“ с peг. № ****.

Същата се намирала на задната дясна седалка на автомобила. След отбивката за с. К. и при приближаване Т-образното кръстовище с пътя за с. Д. и с. В. автомобилът се е движел с скорост 62 км/ч. В същото време от разклона за с.

Д. към Т-образното кръстовище за с. К. и гр. В. със скорост от 70-75 км/ч се движел лек автомобил „Кия Сийд“ с peг. № ****, управляван от А. И. А..

Когато наближил кръстовището, последният преминал в лентата за насрещно движение, не спрял на знак „СТОП“ и навлязъл в зоната на кръстовището, като не пропуснал движещия се по пътя с предимство лек автомобил „Хюндай И20“, в резултат на което настъпил удар между двата автомобила. Поддържа, че виновен за настъпване на ПТП е А. И. А., който допуснал нарушения на чл.

6, т. 1, чл. 16, ал. 1, т. 1 и чл. 36, ал. 1 ЗДвП. Сочи, че вследствие на инцидента й била причинена средна телесна повреда, изразяваща се в многофрагментно разгъвно счупване на дясна раменна кост и долна трета, обусловило в продължителен период от време трайно затруднение в движенията на десния горен крайник.

За ПТП бил съставен протокол, а впоследствие било образувано и наказателно производство, по което А. И. А. бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 343 НК.

Излага, че лекият автомобил на виновния водач бил застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника ЗАД „О.-З.“ АД, 1 валидна към датата а процесното ПТП.

Ищцата поддържа, че се наложило да претърпи лечение в болнично заведение, по време на което се нуждаела от придружител, който да я обгрижва и обслужва. Поради причинената травма не била в състояние да става от леглото и да се задоволява самостоятелно основните си физиологични потребности. Поради силните болки в рамото през по-голямата част от болничния й престой приемала допълнително болкоуспокояващи. След изписване от болницата трябвало да продължи лечението си, тъй като продължавала да изпитва болки. През първите месеци след злополуката избягвала срещи и разговори с когото и да било, защото те я натоварвали физически и психически. Страдала от безсъние и изпитвала силни болки, които правели невъзможно изпълнението на ежедневните й домакински задачи. Твърди, че след процесното ПТП често получава пристъпи на паника, а звукът на преминаващи автомобили я връща към преживяното. При пътуване с автомобил изпитва безпокойство и тревога.

Сочи, че и понастоящем изпитва болки.

Заявява, че предявила застрахователна претенция пред ответното дружество на 04.08.2023 г., но предложеното обезщетение не я удовлетворило.

Отправя искане до съда за осъждане на ответното дружество да заплати сумата от 15 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания в резултат на ПТП, причинено на 29.06.2022 г. на Т-образно кръстовище за с. Д. по главен път гр.

В. – с. В., от водача на лек автомобил „Киа Сийд“, рег. № ****, за който е сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на ПТП – 29.06.2022 г. до окончателното изплащане на задължението.

Претендира присъждане на извършените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът ЗАД „О.-З.“ АД е депозирал писмен отговор, с който оспорва размера на исковата претенция и прави възражение за съпричиняване от страна на ищцата.

Признава иска до сумата от 5000 лева, колкото сочи, че е предложеният размер на обезщетението въз основа на отправената от ищеца извънсъдебна претенция. Счита, че посочената сума отговаря на интензитета на понесените от ищцата болки и страдания, при отчитана на степента на съпричиняване на вредоносния резултат.

Оспорва като недоказани твърденията на ищцата досежно физическото и психо-емоционалното й състояние.

Оспорва искането за присъждане на законна лихва, считано от датата на ПТП, като се позовава на разпоредбата на чл. 497, ал. 1, т. 2 КЗ.

Признава наличието на валидно облигационно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ на лек автомобил „Киа Сийд“, рег. № ****, със срок на валидност от 30.09.2021 г. до 29.09.2022 г., както и факта на настъпване на процесното ПТП. Заявява, че по повод същото ищцата е отправила застрахователна претенция вх. № 99-5157/04.08.2023 г., въз основа 2 на която е образувана щета № 0411-155-0001-2023, в рамките на която дружеството отправило предложение към ищцата за сключване на извънсъдебно споразумение за заплащане на застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 5000 лв.

Оспорва наличието на причинно-следствена връзка между процесното ПТП и всички описани в исковата молба вреди, както и твърденията на ищеца относно характера, интензитета и продължителността на претърпените физически и психически болки и страдания. Счита, че същите не са подкрепени от медицинска документация. Поддържа, че естеството на причинената травма не предполага трудности в ежедневието в дългосрочен план. Навежда доводи, че непредприемането на необходимото лечение на психическата травма от инцидента следва да се счита за съпричиняване, тъй като по този начин ищцата е способствала за удължаване на периода, през който търпи вреди.

Намира за силно завишен претендирания размер на застрахователното обезщетение.

Оспорва изключителната вина на водача на лек автомобил „Киа Сийд“ за настъпване на вредите. Твърди, че е налице съпричиняване от страна на ищцата, тъй като същата е била без предпазен колан.

Моли предявеният иск да бъде отхвърлен за разликата над признатия размер на вземането от 5000 лева. В условията на евентуалност моли размерът на обезщетението да бъде определен при отчитане на процента на съпричиняване на вредоносния резултат, както и с оглед на действително претърпените болки и страдания. Претендира разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

От съдържанието на приложения към исковата молба протокол от проведено на 17.07.2023 г. открито съдебно заседание по НАХД № 2887/2023 г. по описа на РС-В., се установява, че е одобрено постигнато между А. И. А. и РП-В. споразумение, по силата на което Атанасов се е признал за виновен в това, че на 29.06.2022 г. на Т-образно кръстовище за с. Д. по главен път гр. В. – с. В., при управление на МПС – лек автомобил „Киа Сийд“, рег. № ****, нарушил правилата за движение по пътищата, установени в ЗДвП, както следва: чл. 6, т. 1, предл. последно, чл. 16, ал. 1, т. 1 и чл. 36, ал. 1 ЗДвП и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на Г. И. Д., изразяваща се в многофрагментно разгъвно счупване на дясна раменна кост и долна трета, обусловило в продължителен период от време трайно затруднение в движенията на десния горен крайник, поради което и на основание чл. 343, ал.

1, б. „б“, вр. чл. 342, ал. 1 вр. чл. 78а, ал. 1 НК вр. чл. 375а, ал. 2 и ал. 3 НПК същият е приел да бъде освободен от наказателна отговорност, като му бъде наложено административно наказание глоба в размер на 800 лева.

С доклада по делото съдът е приел за безспорно и за ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните по делото, че за лек автомобил „Киа 3

Сийд“, рег. № ****, е сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното дружество, валидна към датата на ПТП; че ищецът е подал до ответника застрахователна претенция вх. № 99-5157/04.08.2023 г. по повод процесното ПТП, както и че механизмът на ПТП съвпада с описания в исковата молба.

Видно от епикризата, приложената по ДП № 266/2022 г. по описа на Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-В., Г. Д. е била хоспитализирана във Военномедицинска академия, МБАЛ-В. в периода от 29.06.2022 г. до 07.07.2022 г., като на 05.07.2022 г. й е извършена операция за открито наместване на фрактура на раменна кост с вътрешна фиксация. С епикризата са отправени препоръки за смяна на превръзка през три дни, сваляне на оперативния шев след 14-ти постоперативен ден, мобилизация с ортеза за 3-4 седмици и отстраняването й след 1 месец.

По делото са ангажирани специални знания посредством проведените комплексни съдебномедицинска и автотехническа експертиза и психиатрична и психологическа експертиза, заключенията по които съдът кредитира в пълнота като компетентно изготвени и аргументирани.

Съгласно заключението по първата от посочените експертизи при процесното ПТП на ищцата са причинени следните травматични увреждания: счупване на долния край на раменната кост на дясна ръка с разместване на фрагментите и травма на лъчевия нерв в мястото на счупването, което е довело до трайно затруднение движението с дясна ръка за период от 3-4 месеца. Сочи се, че по време на възстановителния период пострадалата е могла да се движи свободно и да се обслужва с лява ръка, като понастоящем същата се оплаква от тръпнене в областта на палец, показалец и среден пръст, които са следствие от травмата на лъчевия нерв, без да е налице ограничение в движението на пръстите. Вещото лице д-р В. Д. излага, че по делото не са представени медицински документи за възникнали усложнения по време на възстановителния процес. Д-р Д. изразява становище, че увреждането найвероятно е получено при изпъната дясна ръка в момента на пътнотранспортното произшествие. Сочи, че по повод травмата ищцата е претърпяла лечение в ортопедично отделение, където е извършена операция с фиксиране на костните фрагменти. Заявява, че предвид характера на получената травма за пълното възстановяване безусловно е необходимо извършването на контролни прегледи и рехабилитация след приключване на болничния престой, но по делото липсват медицински документи в тази връзка. Вещите лица не се ангажират с категоричен извод по въпроса била ли е ищцата с поставен предпазен колан по време на настъпване на ПТП. Вещото лице – автоексперт инж. С. М. излага, че предвид наличните по делото данни относно механизма на ПТП ищцата е била ударена в дясната част на тялото от разположените вдясно от нея твърди елементи на автомобила. Същевременно, предпазният колан е конструиран така, че да удържа тялото от политане напред, поради което и той не би могъл да предпази тялото от страничен удар.

В съдебно заседание вещите лица Д. и М. поддържат заключението.

Вещото лице Д. пояснява, че зависи от волята на пациента дали поставените при операцията метална плака и винтове ще бъдат премахнати, доколкото 4 интервенцията крие рискове. Сочи, че при подобно счупване без поставянето на плака не би се възстановила функцията на ръката, което именно е наложило използването на такава.

От заключението по комплексната съдебно-психиатрична и психологическа експертиза става ясно, че вследствие на процесното ПТП в периода на възстановяване от физическата травма /около 6 месеца/ ищцата е изпитвала физическата безпомощност, чувството за малоценност, усещане, че е в тежест на близките си, неудобство от зависимото положение, в което изпадала, както и тревожни преживявания, свързани с продължителния възстановителен процес и неясните перспективи за пълноценно възстановяване. Вещите лица сочат, че описаните симптоми са признаци на разстройство в адаптацията. Заявяват, че понастоящем липсват данни за психопатологични симптоми или признаци на психично разстройство, но е налице остатъчна тревожност при ситуации свързани с ПТП, която е в рамките на нормалпсихологична реакция към събитието. Констатирали са, че липсват данни за провеждано лечение, в т. ч. медикаментозно или потърсена психологична и/или психиатрична помощ.

От събраните по делото гласни доказателствени средства, преценени съобразно правилото на чл. 172 ГПК, се установява следното: