Определение № 3142 от 03.10.2024, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3142 гр. София, 03.10.2024 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XVI ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николай Николов

Членове:

Силвия Б. Русева

Василена П. Мидова като разгледа докладваното от Николай Николов Въззивно частно наказателно дело № 20241100605782 по описа за 2024 година като разгледа докладваното от съдия Николов ВНЧД № 5782 по описа за 2024г., за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл. 243, ал. 8, вр. с ал.7 от НПК.

Образувано е по частен протест от прокурор при СГП срещу определение от 10.07.2024 г., постановено по НЧД № 9523/2024 г. по описа на СРС, НО, 116 с-в, с което е отменено Постановление от 20.06.2024г. на СРП, с което на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал.1, т. 1 и чл. 199 НПК е прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 103/24г. по описа на 06 РУ СДВР, пр.пр. № 5615/24г. на СРП, образувано и водено за престъпление по чл.150, ал. 1 от НК.

В протеста срещу определението се релевират доводи касателно неговата неправилност. Инвокират се твърдения, че от събраната в хода на досъдебното производство доказателствена маса не може да се направи категоричен извод, че има извършено престъпление. С частния протест се иска обжалваното определение да бъде отменено, а постановление от 20.06.2024г. на СРП, с което на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал.1, т. 1 и чл. 199 НПК е прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 103/24г. по описа на 06 РУ СДВР, пр.пр. № 5615/24г. на СРП, образувано и водено за престъпление по чл.150, ал. 1 от НК, да бъде потвърдено.

Софийски градски съд, като обсъди изложените в жалбата доводи и се запозна с доказателствата по делото, намери за установено следното:

Досъдебно производство № 103/24г. по описа на 06 РУ СДВР, пр.пр. № 5615/24г. на СРП, е образувано и водено за престъпление по чл.150, ал. 1 от НК, а именно за това, че на 16.01.2024г. в гр.София са извършени действия с цел да се възбуди полово желание без съвкупление по отношение на лице, навършило 14 годишна възраст,чрез използване на положение на зависимост.

1

Няма лице, привлечено в качеството на обвиняем.

С Постановление на СРП от 20.06.2024г., наказателното производство по досъдебно производство № 103/24г. по описа на 06 РУ СДВР, пр.пр. № 5615/24г. на СРП е прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал.

1, т. 1 НПК. В постановлението прокурорът е приел, че от събраните доказателства не се установявало извършено деяние, покриващо състава на престъплението по чл.150,ал.1 от НК, тъй като не били събрани в хода на досъдебното производство доказателства, изясняващи обстоятелствата, че по отношение на пострадалата М. В. е била употребена сила, заплашване или привеждане в безпомощно състояние.

Недоволна от прокурорският акт е останала М. П. В., пострадала от инкриминираното деяние, която е обжалвала по реда на чл. 243, ал. 4 НПК прекратителното постановление пред Софийски районен съд. С жалбата пострадалата е направила искане за отмяна на постановлението за прекратяване на наказателното производство.

С определение от 10.07.2024 г., постановено по НЧД № 9523/2024 г. по описа на СРС, НО, 116 с-в е отменено постановление от 20.06.2024г., с което наказателното производство по досъдебно производство № 103/24г. по описа на 06 РУ СДВР, пр.пр. № 5615/24г. на СРП е било прекратено.

Първоинстанционният съд в мотивите на съдебния си акт е приел, че постановлението за прекратяване на наказателното производство е необосновано и незаконосъобразно. Контролираният съд е изложил съображения за недостатъците и пороците на постановлението за прекратяване, обосноваващи неговата отмяна, които въззивният съд споделя.

В разпоредбата на чл.243,ал.5 от НПК законодателят е определил пределите на съдебния контрол върху постановлението за прекратяване на наказателното производство, който се разпростира върху обосноваността и законосъобразността му.

Обосноваността на акта включва проверка дали са спазени правилата на формалната логика при установяване на фактическите положения по делото от решаващия орган и дали същите съответстват на събраната доказателствена маса.

В конкретния случай, както правилно е посочил първоинстанционния съд, в постановлението за прекратяване на наказателното производство, представителят на държавното обвинение не е посочил какви фактически положения приема за установени и въз основа на какъв доказателства и доказателствени средства обосновава извода си по фактите.

Това води до невъзможност да се изясни действителната воля на представителят на държавното обвинение касателно фактическите обстоятелства, които последният приема за установени от събраната доказателствена маса, което води до немотивираност на акта и представлява съществено процесуално нарушение.

В хода на досъдебното производство са разпитани като свидетели лицата М. В., С.М., Р.Г., Н.М., К.Х., М.М. и А.Б.. От разпита на тези свидетели се оформят две групи гласни доказателствени средства (от една страна са 2 показанията на свидетелите М. В., С.М., Р.Г., а от друга-показанията на свидетелите Н.М. и М.М.), от които в процеса се възпроизвеждат противоречиви фактически твърдения, касаещи обстоятелствата за станалото на 16.01.2024г. в автомобила, управляван от Н.М., в който е пътувала М. В..

Представителят на държавното обвинение в постановлението за прекратяване на наказателното постановление не е обсъдил противоречията между показанията на свидетелите М. В., С.М. и Р.Г. и тези на свидетелите Н.М. и М.М., като не е посочил дали дава вяра на показанията на В., М. и Г. или на тези на М. и М., нарушавайки по този начин разпоредбата на чл.14,ал.1 от НПК, изискваща решенията на решаващия орган да се основават на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, което от своя страна представлява съществено процесуално нарушение.

Така констатираните нарушения в постановлението за прекратяване на наказателното производство обосновават извод за необоснованост на същото, което е основание за неговата отмяна.

В случай че от събраната до момента доказателствена съвкупност представителят на държавното обвинение не може да направи категоричен извод относно фактите за действително случилото се на 16.01.2024г. в автомобила, управляван от Н.М., в който е пътувала В. (както в посока от жилището на последната до училището й, така и в обратната посока) и конкретно думите и действията на М. към В. за осъществяване на сексуален контакт са нея, то следва да се предприемат активни процесуално-следствени действия, насочени към събиране на нови доказателства и доказателствени средства, или да се извърши детайлен преразпит на вече разпитани по делото свидетели, включително и поставянето им в очна ставка.

В противен случай би се нарушил един от принципите за справедлив процес, установен в чл.13,ал.1 от НПК, задължаващ разследващите органи и прокурора да разкрият обективната истина по делото.

По отношение на изводите на представителя на СРП в постановлението за прекратяване на наказателното производство за несъставомерност на деянието по чл.150,ал.1 от НК, тъй като липсвала употреба на сила, заплашване или привеждане на пострадалата в безпомощно състояние, въззивният съд намира за неправилни.

За разлика от първоинстанционния съд, който посочва в обжалваното определение, че прокурорът е коментирал подробно липсата на сила, заплашване и липсата на привеждане на пострадалия в безпомощно състояние, въззивният съд счита, че последният не е изложил никакви фактически или правни аргументи в подкрепа на този си извод.

За да аргументира извода си за липса на признаците от състава на двуактното престъпление по чл.150,ал.1 от НК-сила, заплашване и привеждане на пострадалия в безпомощно състояние, представителят на държавното обвинение в постановлението за прекратяване на наказателното производство единствено е посочил, че „пострадалата е имала възможност да се противопостави на евентуални действия на извършителя, който не е упражнил сила или заплашване, които да й блокират съпротивата“.

3

Не става ясно от кои обстоятелства прокурорът прави извод, че пострадалата е имала възможност да се противопостави на действия на извършителя, както и че не е била упражнена сила или заплашване спрямо нея.

Върховният съд в Решение № 520 от 19.07.1973 г. по н. д. № 414/1973 г., II Н. О. на ВС приема, че „насилието по начало представлява физическо въздействие върху личността на дадено лице, като то може да бъде осъществено обаче не само когато върху пострадалата се упражняват преки насилствени действия, но и когато е поставена при такива условия и такава обстановка, че като не вижда друг изход, се съгласява на съвкупление, въпреки вътрешното си несъгласие“.

В показанията на М. В., С.М. и Р.Г. се съдържат твърдения не само за конкретните думи и действия казани и извършени от Н.М. по отношение на В., така и такива, изясняващи условията и обстановка на тези действия на М.- в движещ се лек автомобил, управляван от последния, без В. да е имала контрол както върху превозното средство, което от своя страна води до ограничаване на свободното й формиране на воля за поведение.Не са анализирани тонът и интонацията на изказа на Н.М. при заявеното от него, че на следващия ден щял да заведе В. в хотел, където да осъществи полов акт с нея.

Тези обстоятелства изобщо не са обсъдени от представителят на СРП в постановлението за прекратяване на наказателното производство.

Правилни са и изводите на първата съдебна инстанция, че в постановлението за прекратяване на наказателното производство изобщо не е обсъдено от прокурора използването на положение на зависимост, като форма на изпълнителното деяние на двуактното престъпление по чл.150,ал.1 от НК, за каквото е и образувано наказателното производство. Това също води до неяснота относно формираната волята на представителя на държавното обвинение по отношение на правната квалификация на престъплението, за което е образувано наказателното производство.

С оглед констатираната необоснованост и незаконосъобразност на Постановление от 20.06.2024г. на СРП, с което на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал.1, т. 1 и чл. 199 НПК е прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 103/24г. по описа на 06 РУ СДВР, пр.пр. № 5615/24г. по описа на СРП, образувано и водено за престъпление по чл.150, ал.

1 от НК, въззивната инстанция намира определението на СРС за правилно и като такова следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран и на основание чл. 243, ал. 8 от НПК, СГС, НО, 16-ти въззивен състав

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение от 10.07.2024 г., постановено по НЧД № 4

9523/2024 г. по описа на СРС, НО, 116 с-в., с което е отменено постановление на представител на СРП, с което е прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 103/24г. по описа на 06 РУ СДВР, пр.пр. № 5615/24г. по описа на Софийска районна прокуратура.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5