Решение № 229 от 11.04.2025, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 229 гр. Казанлък, 11.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВАЛЕНТИНА ИВ. ТОДОРОВА при участието на секретаря ЕЛЕНА ИВ. СТОИЛОВА като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИНА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело № 20245510101294 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба от „ВиК” ЕООД, ЕИК 833066300, със седалище и адрес на управление: ****, представлявано от управителя Р. И. М., чрез пълномощника адв. А.С. от АК-С.З., с адрес: ****, Р.

С. А., ЕГН **********, с адрес: ****. Процесуалният представител на ищцовото дружество твърди, че ответникът е титуляр на партида с № **** във „ВиК” ЕООД, за имот в ****. С ползването на съответните услуги между експлоатационното предприятие и потребителя възниквали договорни отношения, по силата на които „ВиК” ЕООД се задължава да доставя питейна вода и да отвежда отпадъчната такава до и от имота на абоната, а той се задължава да заплаща консумираната и отчетената от инкасатора вода през месеца, следващ този на засичането. За това свое задължение абонатите били уведомени по надлежния ред от инкасаторите. При закъснения се начислявали лихви съгласно чл. 40, ал. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи. Сочи, че Р. С. А. имала неизплатени в срок задължения към ищцовото дружество в размер на 3979,79 лева, произтичащи от предоставени ВиК услуги за период от 09.12.2020 г. до 18.01.2024 г., за което били издадени 30 бр. фактури, съгласно приложен опис - лихвен лист както и лихви за забавено плащане в размер на 672,61 лева, за период от 28.03.2021 г. до 21.03.2024 г. Твърди, че отчитането на количествата доставена и отведена вода ставало всеки месец, като било обективирано чрез запис в електронна карнета, като платежния документ - фактура за отчетеното количество се издавал до края на месеца, в който е извършено отчитането.

1

Срокът за заплащане на дължимата сума по него бил 30 дни от датата на издаване на документа /задължение регламентирано в Общите условия за предоставяне на ВиК, услуги на потребителите - чл. 33, ал. 2 от действащите ОУ вр. с чл. 40 от Наредба № 4/2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи/. В случая били издадени 30 бр. фактури, сумите по които не са заплатени. Срещу Р. С. А. от страна на ищцовото дружество „ВиК” ЕООД - гр.

С.З. било подадено заявление по реда на чл. 410 от ГПК, като във връзка с него имало издадена заповед за изпълнение на парично задължение № ****/ **** г. по ч. гр. д. № **** г. по описа на Районен съд-Казанлък. На длъжника било разпоредено да заплати на „ВиК” ЕООД - гр. С.З., следните суми:

3979,79 лева за главница; 672,61 лева - лихва върху тази сума за периода от 28.03.2021 г. до 21.03,2024 г.; законната лихва от 27.03.2024 г. до окончателното заплащане на сумата; 94,00 лева за заплатена държавна такса, 2,80 лева за банков превод и 600 лева с ДДС за заплатен адвокатски хонорар.

Предвид обстоятелството, че срещу издадената заповед постъпило в срок възражение от длъжника, Районен съд – Казанлък дал на заявителя, ЕООД „ВиК” - гр. С.З., указания да предяви иск относно вземането си, като довнесе дължимата държавна такса. В подаденото възражение се твърдяло от длъжника, че не дължи изпълнение по издадената заповед за изпълнение, без да се излагат аргументи за това. Предвид изложеното по-горе счита, че за „ВиК” ЕООД е на лице правен интерес от воденето на настоящото дело.

Моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника Р. С. А., ЕГН **********, с адрес: ****, че дължи да заплати на „ВиК” ЕООД, гр. С.З., ЕИК 833066300, със седалище и адрес на управление: ****, представлявано от управителя инж. Р. И. М., сумата: 3979, 79 лева, произтичащи от предоставени ВиК услуги за периода от 09.12.2020 г. до 18.01.2024 г., за което са издадени 30 бр. фактури, съгласно приложен опис, ведно със законната лихва от 27.03.2024 г. до окончателното заплащане на сумата, както и лихви за забавено плащане в размер на 672, 61 лева за периода от 28.03.2021 г. до 21.03.2024 г., претендирана на основание чл. 40, ал. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, въз основа на приложен лихвен лист-извлечение от сметките, както и да осъди ответника да заплати на ищеца направените по ч. гр. д. № **** г. по описа па Районен съд - Казанлък, разноски в размер на 94,00 лева за заплатена държавна такса, 2,80 лева за банков превод и 600,00 лева с ДДС за заплатен адвокатски хонорар.

На осн. чл. 127, ал. 4 от ГПК представя банкова сметка: ****.

Претендира разноски и в настоящото производство.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника. Заявява, че оспорва изцяло, както по основание, така и по размер, предявените суми. Сочи, че по делото са представени 30 бр. фактури за 2 предоставени и потребени услуги от „ВиК“ ЕООД, гр. С.З., както и лихвен лист, които по правния си характер представлявали частни свидетелстващи документи, имащи само формална доказателствена сила. Твърди, че частните документи по силата на чл. 180 от ГПК са доказателство, че изявлението, което се съдържа в тях е направено от лицето, които ги е издало, но не представляват доказателство за верността на това изявление. Тези документи представлявали извънсъдебно писмено твърдение на заинтересована страна. В конкретния случай позоваването на изходящите от страна на ищеца документи, представляващи частни такива и удостоверяващи изгодни за издателя им факти, не обосновавал извод, че отразените в тях обстоятелства са верни. Ползвателят на водоснабдителна услуга дължал заплащане на консумираната от него вода, като нейното количество следвало да се определя чрез средство за търговско измерване - водомер, показанията на който трябвало да бъдат отчетени, съобразно разпоредбите на Наредба № 4 от 14.09.2004 г. и Общите условия. Услугата по доставка на ВиК услуги се подчинявала на общите правила на договора за продажба. В този смисъл, издаването на фактури и осчетоводяването им от ищеца не доказвало наличието на доставката, съответно потреблението.

Твърди, че правело впечатление, че първата представена фактура № **** г., при която отчитането било извършено в период по дълъг от два месеца - старо показание 09.12.2020 г. - ново показание - 18.02.2020 г. Съгласно чл. 33 от Общите условия на ВиК операторът издавал ежемесечни фактури следователно за всеки месец, в който било извършено отчитане следвало да бъде фактурирана цената, като потребителите са длъжни да заплашат дължимите суми за ползваните от тях ВиК услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране. Неспазване на изискванията на Общите условия в тази връзка не давало възможност на потребителя своевременно да възрази против дължимата сума, каквато възможност предвиждала чл. 40, ал. 2 от Наредба № 4, както и да противопостави на кредитора възражение за погасяване по давност на периодично дължимите суми. В този смисъл, счита, че било погасено по давност задължението на ответницата за потребените ВиК услуги за периода от 09.12.2020 г. до 18.02.2021 г., тъй като заявлението по чл. 410 от ГПК било подадено в PC-Казанлък на 27.03.2024 г. След това имало един период от пет месеца, за който нямало отчитане и издадена фактура, като следващата фактура била от 28.07.2021 г. за отчитане, направено на 20.07.2021 г. т. е. не можело да се проследи отчитането в пропуснатия период.

Сочи, че в чл. 18 от Общите условия било посочено, че ВиК операторът приемал за експлоатация водомери с дистанционно отчитане в случай, че разполага с технически средства и софтуер за отчитане на показанията на водомера. Разпоредбите на чл. 4, т. 7 и чл. 23, ал. 4 от Общите условия също изисквали отчитане на индивидуалните водомери да става в присъствието на потребителя или негов представител. При невъзможност за отчитане на водомера поради отсъствие на потребителя или негов представител и липсата на друга инициирана от потребителя уговорка за посещение на длъжностно 3 лице в удобно за двете страни време, се считало, че е налице отказ за осигуряване на достъп, който се удостоверявал с протокол, подписан от длъжностното лице на оператора и от поне един свидетел. Длъжностното лице отбелязвало в протокола трите имена и адресите на свидетелите, които могат да бъдат и длъжностни лица на оператора - чл. 35, ал. 5 от Наредба № 4 и чл. 24 от Общите условия. Сочи, че съгласно чл. 23, ал. 4 от Общите условия, отчитането на водомерите се извършва в присъствието на потребителя или на негов представител, който с подписа си удостоверява съответствието на показанията с данните в отчета, правилата при отчитане на водомерите по този ред не се прилагат при дистанционно отчитане и при ползване на електронен карнет. Карнетът бил частен удостоверителен документ, който, ако е подписан от потребителя, съгласно чл. 32. ал. 4 от Наредба № 4, удостоверявал отразените в него неизгодни за потребителя обстоятелства, а именно - датата на отчитането, отчетените данни на индивидуалния водомер и доставеното количество вода. В тежест на ищеца било да докаже пълно и главно, че потребеното от ответника количество питейна вода в имота през периода от 09.12.2020 г. до 18.01.2024 г. било отчетено по водомер № ****1, находящ се в ****. По делото нямало данни, а и твърдения, водомерът да е отчитан по електронен път. т.е. да са били снабдени с радиомодул, позволяващ отчитането им по електронен път.

Твърди, че в случая не било ясно как е отчетено количеството вода в имота за процесния период, дали е с електронен карнет - таблет, който послужил за изготвяне на представените по делото документи - липсвало досието на абоната, дали в негово присъствие е начислено количеството или е начислено служебно. Не били представени издадените карнети за партидата на ответника, от които да се установи този факт. В тази връзка, счита, че е нарушена процедурата по отчитането на индивидуалния водомер, тъй като тази дейност била извършена в противовес с разпоредбите на чл. 23, ал. 4 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор, публикувана на Интернет страницата на ВиК ЕООД, гр. С.З..

Сочи, че договорът за доставка на питейна вода е с периодично изпълнение, тъй като ползваните количества вода, както и стойността им се определяли за фиксирани периоди от време, а заплащането ставало ежемесечно. За да установи наличието на задължение и неговия размер ищцовото дружество следвало да докаже, че съобразно приетите от него Общи Условия е извършило всички действия по отчитането на потребеното количество за всеки отделен период, което в случая не било установено от страна на ищеца. Счита, че претенцията на ищеца не почива на действия и документи, извършени и създадени съобразно Общите условия.

Видно от представените фактури за периода от 18.06.2021 г. до 28.11.2022 г. показанията на водомера били от 1996 до 2835 кубика вода. След отчитането на 716 кубика вода на 28.11.2022 г. се установявало, че явно водомерът не е в изправност. На 06.01.2023г. била извършена подмяна на процесния водомер, като видно от съставения протокол № **** показанията 4 на водомера, които е демонтиран били 1861.

Възниквал основателния въпрос, как точно е извършвано във времето засичането на водомера, тъй като показанията драстично се разминават - т.е. не било налице реално отчитане на потребеното количество вода до периода на подмяна на водомера. Липсвали по делото представени доказателства относно това, че посоченото потребено количество вода е отчитано по друг начин, а не след реално отчитане.

Дори и да се приемело, че е налице повреден водомер или е налице отказ на потребителя да осигури достъп на длъжностното лице, потребеното количество вода се определяло по реда на чл. 49 от Общите условия на ВиК разходът на вода се изчислява по пропускателната способност на водопроводната инсталация непосредствено преди водомера при 6 часа потребление в денонощието и изтичане на водата със скорост 1 m/s, за периода до предишен реален отчет, но не по дълъг от 6 месеца. В представените от ищеца доказателства към исковата молба не се установявало такова отчитане.