Определение № 422 от 16.04.2024, Окръжен съд - Враца

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 422 гр. Враца, 16.04.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Надя Г. Пеловска-Дилкова

Членове:

Мирослав Д. Досов

Пламен К. Кучев като разгледа докладваното от Пламен К. Кучев Въззивно частно гражданско дело № 20241400500261 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба от адв. Д. К. пълномощник на Д. Н. Д. срещу Определение № 341 от 26.02.2024 г. на Районен съд – Враца, постановено по гр.д.№ 1219 по описа за 2023 г., в частта му, с която производството е прекратено по предявения иск от Н. Д. М. против Г. Н. М. за ½ част от претендираното от ищеца право на трансформиране на задължението на ответниците, произтичащо от договор за продажба на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане от натурално в парично, съобразно наследствения дял на Г. Н. М., поради сливане на качествата на ищец и ответник.

В частната жалба се излага, че съдът се е позовал на решение на ВКС, което не било задължително за правоприлагащите съдебни органи по смисъла на чл. 130, ал. 2 ЗСВ, както и че същото нямало нищо общо с фактологията по делото.

Посочва се, че от смъртта на майката на Д. Д. през 2010 г. до смъртта на Н. М. 03.06.2023 г. – неговото погребение, ответницата не искала да види баща си, проявявала негативно отношение към Н. М.. Разходи от 1200 лв. били поети изцяло от Д. Д. без участие на ответницата. Видно от приложения нотариален акт № 2, том 2, н.д.

№ 108/2023 г. покойният М. прехвърлил на Д. Д. своите 4/6 идеални части от жилище в гр. Враца по договор за гледане и издръжка, защото Д. полагал пълни грижи за баща си в пълен обем. Видно било от приложено удостоверение, издадено от ОД „Земеделие“ – гр. Враца, че Д. се занимава с производство на мед и поради това изложеното, че се издържал от минималната пенсия на баща си, не било вярно.

Излага се, че наследствените права на ответницата не били ½ от наследството, 1 а само 1/6 идеална част. В продължение на 13 години ответницата не била посетила имота, не била виждала баща си. Реално имотът се владял от Д. Д. със съгласието на бащата и той станал собственик и на останалата 1/6 идеална част от имотите и ответницата нямала никакви права върху тях. По отношение на владението на Д. ответницата не реагирала и досега. Ответниците имали възможност при отказ на наследодателя да трансформират натуралното задължение в парично, каквито данни липсвали. Районният съд взел отношение само за единия ответник.Имотът бил СИО и задълженията на другия ответник не отпадали.

Иска се отмяна на определението в тази му част и делото да бъде върнато на първоинстанционния съд.

Препис от частната жалба е бил връчен на Г. Н. М. и Е. Г. М., от които в срока по чл.276, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор чрез пълномощника им адв. М. Г..

Счита частна жалба за неоснователна и моли да бъде оставена без уважение. В същата не били посочени процесуални основания, които да правят определението неправилно, не бил посочен материалният закон, въз основа, на който ищецът счита, че е налице неправилност. С оглед прилагането на Закона за наследството и естеството на задълженията, съдът правилно преценил размера на исковата претенция и прекратил същото за ½ част по отношение на наследствения дял на ответницата Г. М.. По отношение на представените писмени доказателства се посочва, че същите са неотносими към предмета на определението и не следва да бъдат обсъждани.

Иска се да бъде оставено в сила обжалваното определение като правилно и законосъобразно.

Настоящият съдебен състав, след като обсъди доводите, изложени в частната жалба и писмения отговор по нея, и доказателствата по дело, намира за установено от фактическа страна следното:

Производството е образувано по искова молба на Н. Д. М. против Г. Н. М. и Е.

Г. М. за трансформиране на задължението на ответниците, произтичащо от договор за продажба на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в Нотариален акт № 4, т. II, дело № 420/1989 г. на нотариус при Районен съд – Враца. В исковата молба е посочено, че с Решение № 260149/15.03.2021 г. по гр.д. № 3147/2020 г. по описа на Районен съд – Враца посоченото задължение било трансформирано в паричен еквивалент за сумата от 300 лв. месечно считано от 27.11.2020 г. до настъпване на определени предпоставки за нейното изменение и прекратяване, но за не повече от две години. Поддържа се, че двугодишният изтекъл през ноември 2022 г. и се иска от съда да постанови решение, с което трансформираното в паричен еквивалент задължение да продължи и в бъдеще от 01.12.2022 г. като бъде определен размер на издръжката от 400 лв. месечно.

2

По делото е постъпила молба с вх. № 9882/15.08.2023 г. от ответника Г. Н. М., с която е уведомила съда, че ищецът Н. Д. М. е починал на 11.08.2023 г.Към молбата са приложени препис-извлечение от акт за смърт, видно, от който ищецът Н. Д. М. е починал на 11.08.2023 г., за което е съставен акт за смърт № 0002/13.08.2023 г. в с. ***, както и удостоверение за наследници на Н. Д. М., от което се установява, че след смъртта си е оставил наследници по закон Д. Н. Д. – син и Г. Н. М. – дъщеря, която има качеството и на ответник в производството.

С Определение № 1303/22.08.2023 г. на мястото на починалия след образуване на делото ищец Н. Д. М. е конституиран неговият наследник по закон, а именно: Д. Н.

Д., ЕГН: ********** /син/.

Впоследствие след дадени от районния съд указания с разпореждане № 4295/17.11.2023 г. Д. Н. Д. е заявил чрез пълномощника си адв. Д. К. с молба с вх. № 14855/29.11.2023 г., че желае производството да продължи и е предявил с иск с правно основание чл. 79 ЗЗД против ответниците за трансформиране на задължението им, произтичащо от договор за продажба на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в Нотариален акт № 4, т. II, дело № 420/1989 г. на нотариус при Районен съд - Враца, от натурално в парично - 400,00 лв. месечно, считано от 01.12.2022 г. до 11.08.2023 г. и осъждане на ответниците да заплатят на ищеца сумата от 3 300,00 лв. за този период.

Съдът преценил, че по отношение на другия наследник по закон на Н. Д. М. – Г. М., е налице сливане на качеството ищец и ответник. Първоинстанционният съд се е позовал на Решение № 360 от 13.6.2014 г. на ВКС по гр.дело № 796/12 г. на Четвърто ГО на ГК, в което е посочено, че при смърт на страна в процеса се стига до процесуално правоприемство по силата на закона, а в случаите, когато правоприемникът на починалата страна участва на лично основание като насрещна страна по спора е налице сливане качеството на ищец и ответник в един правен субект, до размера на притежаваната от наследника част. Това води до недопустимост на иска в тази част, поради липса на насрещна страна, в който случай съдът прекратява производството по делото. Естеството на спорното право и вида на търсената съдебна защита са без значение за правоприемството, съответно за сливането на качеството ищец и ответник и за дължимата последица - прекратяване на висящия исков процес.

Районен съд – Враца е приел, че след смъртта на ищеца по делото призовани да го наследят са неговият син Д. Н. Д. и неговата дъщеря Г. Н. М., която е и ответник по делото, поради което на общо основание производството по отношение на притежаваната от ответницата Г. Н. М. 1/2 част от претендираното от Н. Д. М. право е недопустимо поради сливане на качеството ищец и ответник, като следва да бъде прекратено. При това положение производството по делото следва да продължи против ответниците за притежаваната от Д. Н. Д. 1/2 част от претендираното от Н. Д. М. право, 3 предвид изричното му волеизявление, че поддържа предявения иск с молба с вх. № 14855/29.11.2023 г.

При така възприетата фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните изводи:

Жалбата е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК и е насочена против обжалваем съдебен акт по смисъла на чл.274, ал.1, т.1 от ГПК, тъй като обжалваното определение прегражда по-нататъшното развитие на производството.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Настоящият състав споделя мотивите на обжалваното определение, поради което и на основание чл. 272 във вр. с чл. 278, ал. 4 ГПК препраща към мотивите на Районен съд - Враца.

В отговор на наведените в частната жалба оплаквания, съдът намира за необходимо да изложи допълнително следните съображения:

Въззивната инстанция не споделя изложеното в частната жалба по отношение на посоченото решение на ВКС в атакувания съдебен акт. Действително посоченото от районния съд решение на ВКС не е тълкувателно такова, но съдът следва да се съобразява с константната практика на най-висшата инстанция като на орган от повисш ранг. С уредбата на касационното производство, законодателят е възложил на ВКС при правораздаването по отделни дела да уеднаквява съдебната практика и да допринася за развитието на правото, тълкувайки нормативни актове и осъвременявайки собствената си практика. Тези му задължения, пряко произтичащи от правомощията по чл. 124 от Конституцията да осъществява върховен съдебен надзор за точно и еднакво прилагане на законите от всички съдилища, са възложени с цел установяване на безпротиворечива съдебна практика, съобразена с действащото законодателство и изменящите се обществено-политически и икономически условия в страната.

По отношение на липса на идентичност на фактологията, то следва да се отбележи, че районният съд е цитирал част от решението на ВКС, в която е дадено принципно тълкуване на посочената проблематика – относно процесуалното правоприемство, сливане на качеството ищец и ответник в един правен субект, водещо до недопустимост на иска в тази част /при наличие на повече на ответници/, а не се е позовал на факти и обстоятелства от цитираното решение.

В тази връзка не може да бъде споделен изложеният довод в частна жалба за несполучливост на позоваването на цитираното решение.

В тази връзка следва да бъде отбелязано, че в смисъла на посоченото от районния съд Решение № 360 от 13.6.2014 г. на ВКС по гр.дело № 796/12 г. на 4

Четвърто ГО на ГК е и Решение № 309 от 11.12.2014 г. на ВКС по гр.дело № 7665/2013 г. на Четвърто ГО на ГК.

На следващо място следва да се отбележи, че в подадената частна жалба не са посочени процесуални основания, а и настоящият състав не намира такива, които да водят до неправилност на атакувания съдебен акт. Останалото изложение в частната жалба касае спора по предявения от Д. Н. Д. иск срещу Г. Н. М. и Е. Г. М. за трансформиране на задължението на ответниците, произтичащо от договор за продажба на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, който иск не е предмет на настоящото производство и настоящият състав не дължи произнасяне по него. За прецизност следва да бъде отбелязано, че доводите в частната жалба за наследствените права на ответницата касаят друг имот, различен от този, посочен в Нотариален акт № 4, т. II, дело № 420/1989 г. на нотариус при Районен съд – Враца и същите също са неотносими към предмета на настоящото производство.

Неотносими към предмета на настоящото производство са представените писмени доказателства към жалбата и същите не следва да бъдат обсъждани.

Не следва да бъдат обсъждани и доводите, изложени в приложеното към отговора на частната жалба становище от адв. М. Г., тъй като същите не са относими към предмета на настоящото производство. По същите съображения не следва да бъдат обсъждани и представените доказателства с него, както и направените доказателствени искания.

За липсата на положителна процесуална предпоставка за съществуването на правото на иск съдът следи служебно, поради което настоящият състав приема, че правилно районният съд е прекратил производството против Г. Н. М. за ½ част от претендираното от ищеца право на трансформиране на задължението на ответниците, произтичащо от договор за продажба на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане от натурално в парично, съобразно наследствения дял на Г. Н. М., поради сливане качествата ищец и ответник.

Изложените мотиви налагат обжалваният съдебният акт да бъде потвърден в обжалваната му част.