Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1201 от 04.05.2020, Окръжен съд - Бургас

Съд
Окръжен съд - Бургас
Дело
Въззивно частно гражданско дело 1301/2019
Вид
Определение № 1201
Подписан
04.05.2020
В сила
04.05.2020
Състав
МАРИНА ИВАНОВА МАВРОДИЕВА, МАРИАНА ГЕОРГИЕВА КАРАСТАНЧЕВА, ТАНЯ ТАШКОВА РУСЕВА-МАРКОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 193 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 234 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 237 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 238 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 413, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.414, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 418 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 418, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 423 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 423, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.423,ал.1,т.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 428 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

Номер І-45

04.05.2020година град Бургас

БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,

II- ро Гражданско отделение, I - ви въззивен граждански състав, в публично съдебно заседание, на двадесет и шести февруари две хиляди и двадесета година, в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Мариана Карастанчева

ЧЛЕНОВЕ:

1. Таня Русева-Маркова

2.мл.с,

Марина Мавродиева

Секретар

Прокурор при секретаря Ани Цветанова, като разгледа докладваното от младши съдия Марина Мавродиева в.гр.д, № 1301 по описа за 2019г. на Бургаски окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 423 ГПК.

С

Определение № II-1368/22.07.2019г. по ч.гр.д. № 1067/2019г. по описа на ОС Бургас е обезсилено Разпореждане № 12185/12.06.2019г. по ч.гр.д. № 3551/2014г. по описа на PC Бургас, с което не е прието депозирано от „Акулите“ ЕООД на 30.05.2019г. възражение по чл. 414 ГПК срещу издадена заповед за изпълнение като е прието, че анализът на твърденията във възражението, с вх.№23219/30.05.2019г. сочи, че то няма характер на възражение по чл.414, ал.2 ГПК , а има характер на възражение по чл.423 ГПК - твърдението на длъжника е, че връчвайки поканата за доброволно изпълнение, съдебният изпълнител не му е връчил заповедта за изпълнение, т.е. не било налице надлежно връчване на заповедта по чл.417 ГПК, което покривало хипотезата на чл.423,ал.1,т.1 ГПК. От една страна било налице едно формално връчване на покана за доброволно изпълнение и заповед за незабавно изпълнение, а от друга - длъжникът твърдял, че е налице ненадлежно връчване на същата, поради което приложимият ред за защита бил този по чл. 423 ГПК. С Разпореждане на Председателя на БОС по възражението с вх.№23219/30.05.2019г. е образувано настоящото частно гражданско дело, към което е приложено ч.гр.д. № 3551/2014г. на БРС.

С подаденото възражение с вх. № 23219/30.05.2019г. се твърди, че по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, подадено от „Дорослава -02“ ЕООД било образувано ч.гр.д. № 3551/2014г. по описа на

БРС, по което била издадена заповед за незабавно изпълнение № 2350 / 21.05.2014г. и изпълнителен лист против „Акулите” ЕООД за заплащане на следните суми: главница в размер на 1 025 000лв., мораторна лихва в размер на 392 547,98лв, за периода от 19.07.2010г до 30.04.2014г и законната лихва от 13.05.2014г до изплащането на вземането. Заповедта била издадена въз основа на документ - споразумение от 28.04.2014г, с нотариална заверка на подписите.

Съгласно издадения изпълнителен лист било образувано изп.д. Хе 266/2014г. по описа на ДСИ при PC Бургас, по което се твърди, че на управителя на „Акулите“ ЕООД - Николай Върбанов била връчена покана за доброволно изпълнение с изх. № 5276/26.05.2014г. по изп.д. № 266/2014г. по описа на ДСИ при PC Бургас на 26.05.2014г„ но не получил извлечение от изпълнителен лист и заповед за изпълнение. На 29.05.2019г. била извършена справка в деловодството на съда и при запознаване с ч.гр.д. №3551/2014г. на БРС се установило, че в кориците на делото липсва съобщение на съдебния изпълнител до длъжника с отбелязване на връчените документи и получил заверен препис от издадената заповед № 2350/21 .05.2014г. и това бил момента, в който за първи път се запознал с нейното съдържание, както и с изпълнителния лист от 23.05.2014г.

Счита, че съдебният изпълнител е следвало да изпрати до съда копие от съобщението, с което заповедта за изпълнение се връчва на длъжника, а по ч.гр.д. № 3551/2014г. на БРС липсвало копие от поканата за доброволно изпълнение, а още по- малко имало данни, че заповедта е била връчена. Намира, че с оглед гарантиране на правото на защита на насрещната страна в производството следва да се изготвят доказателства, от които да е ясно, че страната е получила препис от подлежащия на изпълнение акт. Моли да се приеме, че началният момент, когато е узнал за заповедта за изпълнение е 29.05.2019г. и да се приеме депозираното срещу заповедта възражение.

Представя копие на покана за доброволно изпълнение изх. № 5276/26.05.2014г. по изп.д. № 266/2014г. на ДСИ при PC Бургас.

Съгласно разпореждане от 09.09.2019г. препис от възражението е връчен на насрещната страна за отговор като в указания срок, а именно на 03.10.2019г. е депозиран писмен отговор от „Дорослава-02“ ЕООД чрез адв. Димитрина Ройдева, с който намира възражението за неоснователно, оспорва изложените твърдения. На първо място счита, че длъжникът не е представил доказателства за спазване на срока по чл. 414, ал. 2 ГПК като акцентира, че същият е преклузивен. Намира обстоятелството, че по ч.гр.д. № 3551/2014г. на БРС липсвало съобщение на съдебния изпълнител и заповедта за изпълнение за ирелевантно, предвид редакцията на чл. 418, ал. 5 ГПК към датата на връчване на ПДИ. На второ място намира, че от ПДИ се установява, че заповедта за незабавно изпълнение е връчена на легитимираното да я получи лице, при достатьчно индивидуализиране на делото, по което е издадена. На трето място сочи, че липсва жалба срещу разпореждането за незабавно изпълнение като изп.д. № 266/2014г. по описа на ДСИ при PC Бургас било отдавна приключило като предмет на изпълнение било имуществото на длъжника и били извършени редица изпълнителни действия, съобщени на длъжника. Представя удостоверение от ДСИ за удостоверяване редовно връчване на ПДИ, заповед и изпълнителния лист. Намира твърдението, че „Акулите“ ЕООД узнали за издадената заповед на 29.05.2019г. за злоупотреба с право. Сочи, че по изпълнителното дело изпълнението било насочено върху имот на „Акулите“ ЕООД като бил възложен съгласно представено постановление за възлагане, а продажбата била отразена в ГФО на „Акулите“ ЕООД.

Прави възражение, че възражението е погасено по давност, тъй като ПДИ е връчена преди повече от 5 години.

Моли възражението на Акулите да се остави без уважение. Претендира разноски.

С определение № 1863 от 04.10.2019г. по в.ч.гр.д. № 1301/2019г. на БОС съдът внесе делото за разглеждане в открито съдебно заседание предвид необходимостта от събиране на доказателства с оглед преценката по същество на възражението по чл. 423 ГПК.

Съдът, като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

Заповедта за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК е издадена на 21.05.2014г. по ч.гр.д. № 3551 по описа на БРС за 2014г., с която е разпоредено на длъжника „Акулите” ЕООД да заплати на „Дорослава - 02” ЕООД сумата от 1025000 лева - вземане за неизплатена главница по споразумение между страните от 28.04.2014г. със заверка на подписите от нотариус, сумата от 392547,98 лева - вземане за лихва до 30.04.2014г. по споразумение между страните с нотариална заверка на подписа, както и законна лихва за забава върху главницата за периода от датата на подаване на заявлението 13.05.2014г. до окончателното изплащане на сумата, сумата от 38350 лева разноски по делото.

На

30.05.2019г. в PC Бургас е депозирано възражение от длъжника „Акулите” ЕООД срещу заповедта, подадено чрез адв. Н.П..

Съгласно чл. 418, ал. 5 ГПК в редакцията към датата на връчване на заповедта за изпълнение с отбелязването за издаден изпълнителен лист се връчва от съдебния изпълнител.

Изискана е информация от ДСИ дали е бия връчен препис от заповедта на длъжника. Получено е съобщение от ДСИ при PC Бургас, съгласно което по изп.д. № 266/2014г. по описа на ДСИС е връчена покана за доброволно изпълнение, ведно със заповед за изпълнение издадена по ч.гр.д. № 3551/2014г., цитирана в ПДИ на 26.05.2014г. лично на управителя, представляващ Акулите ЕООД - Н. Върбанов.

Представя се покана за доброволно изпълнение до „Акулите” ЕООД като длъжник, в която се сочи, че с изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. № 3551/2014г. от PC Бургас, заповед за изпълнение издадена по ч.гр.д. № 3551/2014г, PC Бургас, е осъдено да заплати олихвяема сума 1025000 лева от 13.05.2014г. ведно със законната лихва, която към момента е 3708,79 лева и неолихвяема сума 430897,98 лева в полза на взискателя „Дорослава - 02” ЕООД, посочен е размера на задължението по изпълнителното дело. Длъжникът е поканен в двуседмичен срок от връчване на поканата с приложено извлечение от изпълнителен лист /заповед за изпълнение/ да изпълни доброволно задължението си като е подчертано изпълнителен лист /заповед за изпълнение/.

Не е спорно по делото, че ПДИ е връчена на управителя на „Акулите” ЕООД Н. Върбанов, но е спорно надлежно ли е връчена заповедта за изпълнение.

Съдът на основание чл. 193 ГПК откри производство за оспорване на верността на съобщение с изх. № 5276/26.05.2014г. ПДИ, тъй като оспорването, че липсва приложен към поканата изпълнителен лист и заповед за изпълнение по същество е оспорване на верността на официален удостоверителен документ (в този смисъл Определение № 8/08.01.2015г. по т.д. № 948/2014г. II. Т.О. на ВКС). Съдът предостави възможност на страните да ангажират доказателства и указа, че молителят носи доказателствената тежест от оспорването.

По делото се събраха гласни доказателства като са разпитани адв. Богоева и адв.

Пашов, които са пълномощници на страните, представлявали ги по други дела, поради което показанията им следва да се преценят по реда на чл. 172 ГПК. От разпита на св. Богоева се установява, че в определени моменти е давала правни съвети на „Акулите” ЕООД като е запозната с дейността на дружеството и познава неговия управител. „Акулите” ЕООД не било проблемно дружество с много дела, там инвестициите били големи и идеята била да се развие спортна база, където да тренират клубовете и от друга страна всичко във Ветрен се правило с инвестиционни цели. Спомня си за конкретната покана за доброволно изпълнение, защото в деня, когато я получил й се обадил Николай Върбанов по телефона, за да се консултира за какво става въпрос. Доколкото си спомня между „Акулите” ЕООД и „Дорослава” ООД имало висящи дела. Н. Върбанов дошъл при нея, а свидетелката като видяла поканата за доброволно изпълнение, не могла да разбере за какво става въпрос, защото не била придружена с изпълнителен лист или друг документ, за да се ориентира за кое дело е издадена поканата. Казала на управителя да вземе книжата, за да се ориентира за какво става въпрос, но тъй като не била ангажирана като пълномощник, не знае какво се е случило. Свидетелката не е имала ангажимент по изпълнителното дело. Била пълномощник на „Акулите” ЕООД по едно дело с „Дорослава” ЕООД като страна, но то приключило със споразумение. Николай Върбанов показал връчената призовка без към нея да има приложени книжа и свидетелката го посъветвала да отиде да търси книжата.

Разпитан е връчителят на поканата за доброволно изпълнение св. Д., която сочи, че е връчила поканата и се е подписала. Спомня си, че в сградата на съда видяла адв. Пашов и му казала, че има да ходи на далечно разстояние и той предложил да я откара до стадиона за връчване на призовка. Отишли двамата на стадиона, били пуснати от охрана и отишли на втория етаж при г-н Върбанов, той стоял на едно бюро и подписал призовката с всички книжа и започнали да си говорят с адв. Пашов за призовката. Свидетелката сочи, че каквото е имало го е връчила, но не е гледала документите и не ги е чела, приложенията били закопчани с телбод и в конкретния случай не ги е чела.

Свидетелят

Янко Пашов сочи, че е бил адвокат и все още е такъв на „Дорослава” ООД и страните имали само едно дело с „Акулите” ЕООД и това било изп.д. № 266, което било за задължение на „Акулите” ЕООД към „Дорослава” ООД. Потвърждава, че е откарал призовкаря до стадиона да връчи призовката, където отишли при Николай Върбанов. Призовкарят обяснила защо са там, а той взел книжата и казал само „Дотам ли се стигна с Евгени?” като недоумявал, че сумата в изпълнителния лист била по- голяма. Звъннал на някой по телефона и започнал да обяснява какво е получил. Пашов казал, че Евгени е добронамерен и очаква предложения за плащане на сумата, а той се засмял и казал : „Откъде пари”. След това си тръгнали.

Пашов осъществил с Върбанов друга среща по това изпълнително дело за извършване на опис, на която управителят оказал пълно съдействие. Свидетелят проверявал изпълнителното дело преди настоящото, за да си припомни какво се е случило като установил, че първо поканата за доброволно изпълнение е пратена с обратна разписка, но в нея не се бил разписал Върбанов, затова я пратил чрез призовкар.