Решение № 8699 от 13.05.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8699

................., 13.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА

МИТЕВА при участието на секретаря ГЕРГАНА ИВ. ДАНАИЛОВА като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА

Гражданско дело № 20231110130664 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба от ............ срещу О. П. К., с която се предявени осъдителни искове за вземания за сумите от 2718,53 лв. – главница за цената на доставена, неплатена топлинна енергия до жилищен имот с административен адрес ...... за периода от 01.05.2020г. до 30.04.2022г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното плащане, 276,36 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за цената на доставената топлинна енетгия, начислено за периода от 15.09.2021г. до 15.05.2023г., както и 53,70 лв. – главница за цената на услугата по дялово разпределение за периода от 01.06.2020г. до 30.04.2022г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното плащане и 10,80 лв. за обезщетението за забава върху тази главница в размер на законната лихва за периода от 16.07.2020г. до 15.05.2023г.

Ищецът твърди да е налице облигационно правоотношение, възникнало с ответника като наследник по закон на Д. Д. и С. Д. Д., по силата на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия доставил за процесния период топлинна енергия, като купувачът не му заплатил дължимата се цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Съгласно общите условия ответникът бил в забава, поради което претендира законна лихва.

С отговора на исковата молба ответникът оспорва предявените искове като неоснователни. Прави възражение за изтекла погасителна давност. Оспорват пасивната си материална легитимация, като поддържа, че от ангажираните от ищеца доказателства не се установявало да е потребител на топлинна енергия за битови нужди за имота. Оспорва доказателствената стойност на издадените от ищеца фактури, влизането в сила на общите условия, доставката на топлинна енергия и реалното й потребление. Оспорва доказателствената стойност и на списъка с етажните собственици, като твърди, че посочените в същия ЕГН и подпис за Д. Х. Д. не принадлежат на същия. Претендира 1 разноски

Третото лице-помагач на страната на ищеца – "Техем Сървисис" ЕООД, конституирано по делото с определение от 14.12.2023 г., твърди, че отчитането и разпределянето на ТЕ за имота е извършено в съответствие с действащата нормативна уредба.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 235, ал. 2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД:

По делото е установено, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата-етажна собственост (в която се намира процесният имот) е била присъединена към топлопреносната мрежа. Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ "битов клиент" на топлинна енергия е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който купува отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Разпоредбата урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота – собственост или вещно право на ползване. Следователно, тази законова уредба сочи за купувач по договора за доставка на топлинна енергия собственикът на топлоснабдения имот или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставена и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни отношения с ищцовото дружество.

В настоящото съдебно производство е доказано възникването и съществуването на облигационно правоотношение с предмет продажба (доставка) на топлинна енергия по отношение на процесния имот. От представените Договор за продажба на държавен недвимим имот от 18.09.1980г., удостоверение за смърт и наследници на Д. Х. Д.а и служебно изготвената справка по реда на Наредба №14/18.11.2009г. за С. Д. Д. по делото се установява, че по силата на наследствео правоприемство ответникът О. П. К. се легитимира като титуляр на правото на собственост върху жилището, за което са начислени стъдебно предявените вземания. Оттук следва, че ответникът има качество на битов клиент на топлинна енергия.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). В случая несъмнено е, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани. Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има данни, че ответникът е упражнил правото си на възражения срещу Общите условия.

Предвид всичко изложено по делото при условията на пълно и главно доказване се установява, че е налице валидно облигационно правоотношение между ищеца ..... и О. П. К., възникнало по силата на индивидуалния договор за покупко-продажба на топлинна енергия, в процесния период, като в отношенията между страните за процесния период са приложими Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от ..... на клиенти в град София.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в 2 сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.

Действащата през процесния период нормативна уредба – чл. 155, ал. 1 ЗЕ, предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда - етажна собственост заплащат доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една дванадесета изравнителна вноска, респ. на 10 равни вноски и 2 изравнителни, 2) на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3) по реална месечна консумация.

Количеството на доставената топлинна енергия и начинът на неговото определяне се установява от експертното заключение по съдебно-техническата експертиза, което съдът кредитира като пълно и компетентно изготвено в съответствие със събраните по делото писмени доказателства. Установява се, че от отчетеното количество ТЕ са приспаднати технологичните разходи в абонатната станция за сметка на топлопреносното дружество и разликата е разпределена между всички потребители. В имота през процесния период е имало три монтирани отоплителни телаи съответно са били монтирани три топлоразпределители. Според експертизата е ползвана топла вода и има водомер за топла вода, по който се отчита. Топломерите монтирани в абонатната станция през процесния период са преминали метрологична проверка през 2 годишен период и при проверките не са констатирани отклонения извън допустимите стойности. Относно отопляемата кубатура, вещото лице е посочило, че съгласно акт за разпределение, предаден от председателя на домсъвета на „Топлофикация София“ ЕАД процесният имот е с отопляем обем от 154 м3.

Общият размер на задължението за доставената топлинна енергия за сградна инсталация, отопление на имоти и подгряване на топла вода за процесния период е 1906,11 лева. Съдът кредитира изцяло СТЕ. Същата не е оспорена, не противоречи на останалите доказателства по делото. Оттук и от изчисленията на СТЕ се установява, че за периода 01.05.2020 г. – 30.04.2022г. за процесния имот при отчитане на изравнителните сметки е ползвана топлинна енергия на стойност 1906,11 лв., до която сума исковата претенция е доказана и основателна.

При извод за частична основателност на иска за главница за стойността на доставената до имота топлинна енергия, следва да се разгледа наведеното от ответника възражение за изтекла погасителна давност.

Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, задълженията на потребителите на предоставяните от топлофикационните дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт – договор, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или различен размер, поради което същите се погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок – арг. чл. 111, б. "в" ЗЗД, както и лихвите за забава. Срокът в настоящия случай е бил прекъснат с депозиране на исковата молба в съда на 06.06.2023 г. Липсват вземания, които да са станали изискуеми преди 06.06.2020 г., поради което възражението за настъпила погасителна давност за вземанията за топлинна енергия е неоснователно.

Ето защо претенцията за топлинна енергия е основателна за сумата от 1906,11 лв. за периода 01.05.2020 г. – 30.04.20 22 г., като за разликата до пълния предявен размер от 2718,53 лв. претенцията ще се отхвърли.

3

По отношение на претенцията за услуга дялово разпределение:

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда-етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Съгласно чл.

36, ал. 1 и 2 от Общите условия на ищеца за продажба на топлинна енергия за битови нужди клиентите заплащат цена за услугата дялово разпределение, извършвана от избран от тях търговец, като стойността се формира от: 1/ цена за обслужване на партидата на клиента, включваща изготвяне на изравнителна сметка; 2/ цена за отчитане на един уред за дялово разпределение и броя на уредите в имота на клиента и 3/ за отчитане на уредите за дялово разпределение, извън обявените от търговеца дати се заплаща допълнителна цена по ценоразпис, определен от продавача.

Размерът на дължимата такса дялово разпределение се установява от заключението на ССчеЕ, което съдът кредитира в тази му част, а именно – 51,46 лв., за която сума искът ще се уважи, а за разликата до пълния предявен размер от 53,70 лв. ще се отхвърли като неоснователна.

Върху уважените главници се дължи и законна лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 06.06.2023 г., до окончателното плащане.

По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:

Основателността на иска за законна лихва предпоставя наличие на главен дълг и забава в погасяването му.

Съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. В чл. 84, ал. 1 ЗЗД е предвидено, че когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му, а според ал. 2, когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора.