Решение № 299 от 30.11.2023, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 299 гр. Бургас, 29.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Катя Й. Господинова

Членове:

Светлин Ив. Иванов

Петя. Кр. Георгиева при участието на секретаря Павлина Д. Костова в присъствието на прокурора Б. Д. В. като разгледа докладваното от П. Кр. Георгиева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20232100601034 по описа за 2023 година като разгледа докладваното от съдия Петя Кр. Георгиева ВНОХ дело №1034 по описа на съда за 2023 година, и за да се произнесе, взе предвид следното:

Въззивното производство е образувано по повод въззивна жалба от П.

И. И. /с предходно фамилно име М./, чрез упълномощения и защитник адв.П.

С.-М. от АК-Ямбол, против присъда № 97 от 17.05.2023г., постановена по НОХД № 2583/2022г. по описа на Районен съд-гр.Бургас, с която първоинстанционният съд е признал подсъдимата за виновна в извършване на престъпление по чл.343, ал.3, предл. четвърто, б.„а“, предл. второ, вр. чл.343, ал.1, б.„б“, предл. второ, вр. чл.342, ал.1 от НК, вр. чл.5, ал.2, т.1, чл.23, ал.1 и чл.116 от ЗДвП, за което при приложението на чл.55, ал.1, т.1 от НК и е наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от 5 месеца, чието изпълнение на основание чл.66, ал.1 от НК е отложил за изпитателен срок от 3 години, а на основание чл.343г от НК и е наложил наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 година. Със същия съдебен акт съдът се е разпоредил с вещественото доказателство по делото - 1 брой оптичен носител - диск, съдържащ регистрирано обаждане на ЕЕН 112, да остане по делото и да се унищожи при унищожаване на последното, а на основание чл.189, ал.3 от НПК е осъдил подсъдимата да заплати направените в досъдебното и съдебното производство деловодни разноски и държавната такса за служебно издаване на изпълнителен лист.

С въззивната жалба се иска отмяна на присъдата, като неправилна и 1 необоснована, поради превратно тълкуване на доказателствата по делото.

Налице били достатъчно доказателства, сочещи, че било извършено „случайно деяние“ по смисъла на чл.15 от НК. Приетите от съда автотехнически експертизи не предоставяли изчерпателни отговори на поставените въпроси, поради което следвало да се назначи нова тройна автотехническа експертиза. С отказа си да допусне такава, районният съд нарушил правото на защита на подсъдимата, което съставлявало отделно основание да се счете, че присъдата била опорочена. С жалбата се изразява и недоволство по отношение на наложеното наказание „лишаване от свобода“, което макар и определено под минимума на основание чл.55, ал.1, т.1 от НК било явно несправедливо, поради което се иска неговото намаляване. Същите доводи се поддържат и за кумулативно наложеното наказание „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от 1 година. Настоява се за отмяна на присъдата и постановяване на нова присъда, с която подсъдимата да бъде оправдана по повдигнатото обвинение, при наличие на хипотезата на чл.15 от НК. Наред с това е направено алтернативно искане за изменение на атакуваната присъда, по отношение на размера на наказанията, чрез намаляване срока от 5 на 3 месеца на наказанието „лишаване от свобода“, както и на кумулативното наказание „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ – от 1 година на 4 месеца.

В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура -Бургас счита въззивната жалба за неоснователна и моли обжалваният съдебен акт да бъде потвърден като правилен, законосъобразен и справедлив.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция подсъдимата И., редовно призована, се явява заедно със защитника си адв.С.-М., която поддържа жалбата изцяло, с изложените в нея доводи и искания. Сочи, че липсата на наложени на подсъдимата административни наказания по Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ била допълнително и важно смекчаващо отговорността обстоятелство, при наличието на което съдът следвало да приложи разпоредбата на чл.55, ал.3 от НК и да не наложи кумулативно предвиденото за извършеното престъпление наказание „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“.

В последната си дума подсъдимата И. моли наложеното и наказание „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ да бъде отменено, тъй като живеела в гр.Б., обл.Б., а петгодишното и дете, което отглеждала сама, посещавало детска градина в гр.Б.. Наред с това местоработата и също била в гр.Б. и трябвало да се предвижва с автомобил от едно населено място до друго.

Бургаският окръжен съд, след цялостна проверка на присъдата в предмета и пределите на въззивната проверка по чл.313 и чл.314 от НПК, независимо от основанията, посочени от страните, намери жалбата на подсъдимата И. за процесуално допустима, поради подаването и в преклузивния 15-дневен срок. Разгледана по същество, тя е частично основателна.

Районният съд е събрал по съответния процесуален ред всички относими към делото доказателства, въз основа на които е извел фактическа обстановка, съответстваща изцяло на установената от настоящата инстанция, която в обобщен вид е следната:

Подсъдимата П. И. И., /с предходно фамилно име М./ с ЕГН ********** е родена в гр.Б., но живее в гр.Б., ****** област, ул.„*******“ № **. Тя е 2

*******, ******* гражданка, с ******образование, ********** и е *******.

И. е правоспособен водач на моторно превозно средство, категории „В и М“, за което притежавала свидетелство за управление на моторно превозно средство № 283509443, издадено на 01.02.2018г. и валидно до 01.08.2028г. От приложената в досъдебното производство справка за нарушител/водач /л.14, том 2/ е видно, че преди извършване на настоящото деяние тя не е била санкционирана за допуснати от нея нарушения на правилата по ЗДвП.

На 19.05.2021г., около 18:00 часа съпрузите, свидетели по настоящото дело - К. С. и А. С. се отправили от гр.Бургас към гр.Б., управлявайки леки автомобили съответно марка „***“, модел „****, рег.№ ********** и марка „****“, модел „******“, рег.№ ******, към настоящия момент с рег.№ *********, съгласно справка промяна на регистрация /л.21, том 2/. Докато пътували по магистралата свидетеля С. се движел по-бързо от свидетелката С., която изостанала назад, на дистанция, от която двамата нямали видимост помежду си. При едно от предприетите от свидетеля С. изпреварвания на движещите се по магистралата превозни средства, от гумите на автомобила му отхвръкнали камъчета, които попаднали зад движещия се зад него лек автомобил марка „******“, модел „*******“, рег.№ *******, управляван от свидетеля Л. С.. Свидетелят С. настигнал и отправил знак с ръка към свидетеля С. да спре. Двамата паркирали леките си автомобили в аварийната лента на автомагистралата преди разклона за гр.Б., при км.354+200. В този пътен участък, платното за движение в посока гр.София се състояло от две пътни ленти с единична прекъсната линия М3, и трета аварийна лента, отделена с непрекъсната линия М1, като максимално допустимата скорост за движение била ограничена до 140 км/час. Атмосферните условия били добри – в светлата част на денонощието, ясно време с добра видимост, а пътната настилка била суха и без неравности. По същото време към мястото, на което те били спрели, се приближавала и свидетелката С., а непосредствено зад нея се движела и подсъдимата И., с управлявания от нея лек автомобил марка „****“, модел „******“, рег.№ ********. Свидетелката С. видяла двата паркирани в аварийната лента автомобила и пешеходците до тях, поради което намалила скоростта си на придвижване от 90 км/час до 60 км/час. След като възприела действията на свидетелката С. и паркираните автомобили, подсъдимата И. също започнала да намалява скоростта си от около 110 км/час до 99 км/час. Осъзнавайки, че се приближава твърде бързо до движещия се пред нея автомобил, тя предприела аварийно спиране, чрез силен натиск върху съответния педал. Въпреки това обаче, когато автомобилът и достигнал скорост от 76 км/час, с предната си дясна част ударил задната дясна част на автомобила на свидетелката С., който продължавал да се движи със скорост от 60 км/час. Двете жени загубили контрол върху управлението над автомобилите им, които продължили движението си, като този на свидетелката С. се насочил леко надясно към аварийната лента, а на подсъдимата И. се приплъзнал странично по лекия автомобил „*******“ и придобил ротационно движение надясно с продължаващо постъпателно движение косо вдясно, вследствие на което със задната си лява страна, движейки се вече с 61 км/час, отново ударил задната част на превозното средство на свидетелката С., в левия и край. След втория удар лек автомобил „*******“ преустановил ротационното си движение и продължил да се приплъзва странично, леко косо вдясно, след което със скорост от 42 км/час с предната си дясна част ударил намиращите се в аварийната лента пострадали - С. и С., и стоящи в непосредствена близост един до друг. От удара двамата 3 мъже паднали върху асфалта на дясната пътна лента, след което успели да се придвижат обратно до аварийната лента. След удара с пешеходците, лекият автомобил „*******“ продължил движението си и се просуркал по лявата страна на паркирания в аварийната лента лек автомобил „*********“, като задната страна се изнесла леко напред, след което преустановил движението си. Свидетелката С. от своя страна успяла да овладее автомобила си и спряла в аварийната лента, малко след мястото на инцидента. По същото време и място свидетелят С. Д., с управлявания от него служебен лек автомобил марка „*******“, модел „******“, рег.№ ********, се движел зад подсъдимата и след като възприел случилото се, сигнализирал на ЕЕН 112.

На място пристигнали служители в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВРгр.Бургас, както и екип на Спешна медицинска помощ към „УБМАЛ-Бургас“.

В хода на досъдебното производство били назначени и изготвени две съдебномедицински експертизи - № 276/2021г. /л.84-л.86, том 1 / и № 276А/2021г. /л.87-л.89, том 1/ и двете по писмени данни, установяващи телесните увреждания, получени от пострадалите.

Според заключението по първата експертиза, свидетелят С. е получил счупване на дясна фибула /малък пищял/ с дислокация и вътреставно полифрагментно счупване на дясна тибия /голям пищял/. Фрактурите довели до трайно затруднение движението на десен долен крайник за срок от около 4-5 месеца, а луксацията на дясна глезенна става е довела до затруднение движението на същия крайник за срок от около 2.5 - 3 месеца, при обичаен ход на оздравителния процес.

Свидетелят С. е получил различни увреждания, сред които контузия на гръдния кош, охлузвания по лява подбедрица, с болезненост и на двете места.

Получил е и счупване на костите на подбедрицата с руптура на ПКВ и хидропс, които в съвкупност са довели до трайно затруднение движението на десен долен крайник за срок от около 4-5 месеца при обичаен ход на оздравителния процес.

От обективираните в експертизите заключения е видно, че уврежданията и на двамата пострадали са вследствие на съприкосновението им с лекия автомобил с последващо падане на терена и е в пряка връзка с настъпилото произшествие.

В досъдебното производство били изпълнени две автотехнически експертизи – единична и тройна /л.92-л.111 и л.113-л.145 от т.1/. Отговорите на вещите лица и по двете експертизи са почти идентични, като се различават единствено по отношение на скоростта, с която подсъдимата е управлявала лекия автомобил преди да настъпи произшествието, когато е възприела опасността на пътя, като разликата е незначителна – 0.62 км/час. В единичната експертиза скоростта е определена на 98.38 км/час, а в тройната – 99 км/час, което очевидно се дължи на различните методи за изчисление и приложени формули, и използваните във съответните формули стойности на следите от спирачния път на автомобила. Логично, предвид различните скорости, дефинираната от вещите лица опасна зона за спиране на лекия автомобил „*******“ също се различават . В единичната експертиза е посочена 82.42 метра, а в тройната – 83.4 метра. В тази част районният съд, макар и да не е посочил изрично, правилно е решил да се довери и да използва за изграждане на фактическата обстановка по делото отговорите, предоставени с тройната автотехническа експертиза, тъй като разясненията от трите вещи лица в коментираната част, ведно с показанията им, дадени в хода 4 на съдебното следствие, са по-обосновани, а наред с това те са изчислили скоростта на придвижване на лекия автомобил на подсъдимата във всеки от различните етапи на произшествието – преди всеки отделен удар в леките автомобили и в пешеходците. Обобщено изложено, отговорите в тройната експертиза, освен посоченото по-долу в настоящото изложение, както и тези по единичната, но без коментираната вече част относно скоростта, а също така и тези в съдебномедицинските експертизи по мнението на проверяващата инстанция са научно издържани, в достатъчна степен обосновани, логични, не възниква съмнение в тяхната правилност и са ясно и конкретно изложени. Както беше вече посочено, водачът на л.а. „*******“ – подсъдимата И., е възприела намаляването на скоростта на л.а.„*******“, поради което плавно е намалила скоростта си до 99 км/час, при максимално допустима скорост на движение от 140 км/час, а опасната зона за спиране на управлявания от нея автомобил при така избраната скорост е била 83.4 метра.

Разпечатката съдържа 30 от 74 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/624d5d80-37e4-4846-a280-9a667c97b415