Решение № 15 от 21.05.2025, Районен съд - Котел

РЕШЕНИЕ

№ 15 гр. Котел, 21.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КОТЕЛ в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: И. М. Димитров при участието на секретаря Йордан Ив. Кръстев като разгледа докладваното от И. М. Димитров Административно наказателно дело № 20252210200021 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 59 – чл. 63 от ЗАНН.

Постъпила е жалба от И. Н. Д. срещу НП № 24-0287-002521 от 31.01.2025 г. на Началник РУ в ОДМВР Сливен, РУ Котел, с което на основание чл. 175, ал. 3 пр. 1 от ЗДвП му са наложени административни наказания: Глоба в размер на 200 лева и Лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца и му са отнети 10 контролни точки на осн. Наредба № Із2539 от 17.12.2012 г. на МВР, за нарушения на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Иска НП да бъде отменено, като неоснователно и незаконосъобразно.

В с. з. жалбоподателят, чрез своя пълномощник – адв. З. В. от АК Пловдив иска НП да бъде отменено и да му бъдат присъдени направените по делото разноски.

В с. з. въззиваемата страна - наказващият орган не изпраща представител. Изразява становището си в писмен вид още с депозиране на преписката по издаване на процесното НП, заявявайки, че обжалваното НП е правилно и законосъобразно и следва да се потвърди.

Въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

На 18.08.2024 г. в 16:00 часа, в гр. Котел, по ул. „Васил Левски“ жалбоподателят управлявал лек автомобил Тойота Авенсис с рег. № **************, собственост на А. С. Ч. с ЕГН **********. Бил спрян от служители на РУ Котел при ОДМВР Сливен, които след проверка установили, че жалбоподателят управлява МПС, което е с прекратена регистрация по служебен ред от 05.06.2024 г.

За извършеното нарушение на жалбоподателя бил съставен АУАН бл. № 787600/18.08.2024 г., с който констатираното деяние било квалифицирано по 1 чл. 140, т. 1 от ЗДвП. Актът е предявен на жалбоподателя, който след като се запознал със съдържанието му и е посочил, че ще търси правата си пред компетентните органи.

Материалите били изпратени на РП-Сливен за преценка по ангажиране на наказателна отговорност на водача по чл. 345, ал. 1 от НК. Проверката приключила с постановление за отказ за образуване на наказателно производство от 23.12.2024 г. на РП-Сливен, поради липса на данни за извършено престъпление от общ характер. Препис от постановлението е изпратено на РУ-Котел в ОДМВР Сливен за налагане на административно наказание на лицето.

На основание така съставения АУАН и Постановление за отказ за образуване на наказателно производство от 23.12.2024 г. на РП-Сливен е издадено и обжалваното НП № 24-0287-002521/31.01.2025 г. от Началник РУ в ОДМВР Сливен, РУ Котел.

Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от представените и събрани по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност.

Съдът даде вяра на АУАН бл. № 787600/18.08.2024 г., НП № 24-0287002521/31.01.2025 г., Постановление за отказ за образуване на наказателно производство от 23.12.2024 г. на РП-Сливен, както и на показанията на разпитаните по делото актосъставителя М. Р. А. и свидетеля Б. А. В..

Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е допустима – подадена в законния срок от лице, имащо правен интерес от обжалването. Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Не се установява по несъмнен и безспорен начин наличието на извършено от жалбоподателя административно нарушение, като въззиваемата страна не ангажира доказателства в подкрепа на установената в НП фактическа обстановка. От събраните по делото писмени и гласни доказателства безспорно се установява, че на посочената дата в НП на жалбоподателя била извършена проверка, при която било констатирано, че същият управлявал лек автомобил Тойота Авенсис с рег. № **************, собственост на А. С. Ч. с ЕГН **********, като автомобилът бил със служебно прекратена регистрация от 05.06.2024г., поради липса на ЗГО, като било посочено, че с това е нарушил разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП .

Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 10, изр. 1 от ЗДвП , служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от КЗ, и се уведомява 2 собственикът на пътното превозно средство. Следователно с цитираната разпоредба на чл. 143, ал. 10, изр. 1 от ЗДвП законодателят е вменил задължение на съответния административен орган да уведоми собственика на посоченото пътно превозно средство за прекратяването на регистрацията. В настоящия случай не се установява по несъмнен начин собственикът на процесния автомобил да е бил уведомен по надлежния ред от съответната служба на МВР за служебно прекратената регистрация на ППС.

В случая жалбоподателят не би могъл да знае за прекратената регистрация на процесното МПС. По делото се установи, че както жалб., така и собственика на процесното МПС, която също е била в автомобила при проверката, са научили за прекр. Регистрация от проверяващите.

В Решение № 130/06.10.2021 г. по КАНД № 116/2021 г. по описа на СлАС е посочено, че вмененото обаче във вина на водача административно нарушение не е съставомерно от субективна страна, доколкото по делото липсват доказателства към датата на проверката ответникът по касацията да е бил уведомен от ОДМВР за служебната дерегистрация на автомобила. При тази неустановеност въобще на извършване на административно нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП , виновно от жалбоподателя, наложеното наказание е неоснователно и трябва да бъде отменено. Нещо повече, когато несобственик управлява МПС със служ. прекратена регистрация и ако собств. на управляваното МПС не е уведомен за прекратяването той няма как да уведими лицето на което е предоставил управлението на МПС- ТП 2 от 23г. на ВАС.

Ето защо, доколкото извършеното нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП не е доказано по безспорен и категоричен начин, съдът намира, че следва да отмени атакуваното НП като незаконосъобразно и необосновано.

В настоящия случай своевременно се явява искането на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на разноските във вид на адвокатско възнаграждение и същите следва да се възложат в тежест на въззиваемата страна. Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН , ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по - нисък размер на разноските в тази им част, но не по малко от минимално определения размер съобразно чл.

36 от Закона за адвокатурата (ЗА). В чл. 36, ал. 2 от ЗА е посочено, че 3 размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката или адвоката от Европейския съюз и клиента, както и че този размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредбата на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа. В чл.

18, ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е посочено, че ако административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл.

7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението. В разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата е предвидено, че за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес до 1000, 00 лева, възнаграждението е в размер на 400, 00 лева. В с. з. процесуалният представител на жалбоподателя претендира да им бъдат присъдени разноски, които съгласно представения по делото Договор за правна защита и съдействие са в размер на 600, 00 лева, поради което съдът намира, че възражението на въззиваемата страна срещу размера на разноските, посочено в придружителното писмо и в становището на процесуалния представител на въззиваемата страна (л. 2 от делото), е основателно. Ето защо съдът следва да присъди разноски в размер на 400, 00 лева, като до претенцията в размер от 600, 00 лева, следва да се отхвърли, като неоснователна.

Мотивиран от посоченото, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ НП № 24-0287-002521/31.01.2025 г. на Началник РУ- Котел към ОД МВР - Сливен, с което на И. Н. Д. с ЕГН ********** от гр. С., ул.

„************** му са наложени административни наказания ГЛОБА в размер на 200 лева и Лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца на основание чл. 175 ал.3 от ЗДвП и му са отнети 10 контролни точки на осн. Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. на МВР, като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА ОД на МВР - Сливен да заплати в полза И. Н. Д. с ЕГН ********** от гр. С., ул. „**************, разноски размер на 400, 00 (четиристотин) лева, представляващи платено адвокатско възнаграждение, 4 като ОТХВЪРЛЯ ИСКАНЕТО в претендирания размер от 600, 00 (шестотин) лева, като НЕОСНОВАТЕЛНО.

Решението подлежи на касационно обжалване пред

Административен съд - Сливен в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Котел: _______________________ 5