Решение № 5926 от 01.11.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5926 гр. София, 31.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елена Иванова

Членове:

Иванина Ив. Пъстракова

Петър Милев при участието на секретаря Светлана Д. Тодорова като разгледа докладваното от Елена Иванова Въззивно гражданско дело № 20231100503184 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

С решение № 14 686 от 16.12.2022 г., постановено по гр.д.№ 39 251/2022 г. по описа на СРС, ГО, 177 състав са отхвърлени като неоснователни предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ******* искове срещу А. Р. П., ЕГН ********** с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл.318, ал.3 ТЗ във вр. с чл.200 ЗЗД и чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл.86, ал.1 ЗЗД, че А. Р. П., ЕГН ********** дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ******* сумата 8 914,90 лева – стойност на незаплатена топлинна енергия в имот, находящ се в гр.София, ж.к.”******* за периода от 01.04.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от 19.05.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата 1 642,43 лева – законна лихва за забава върху тази главница за периода 15.06.2019 г. до 05.05.2022 г., сумата 51,51 лева – главница за ползвана услуга за дялово разпределение за периода от 01.04.2019 г. до 30.09.2020 г., ведно със законната лихва върху нея от 19.05.2022 г. до окончателното изплащане на вземането и сумата 12,13 лева – мораторна лихва върху тази сума за периода от 31.05.2019 г. до 05.05.2022 г.

Решението е постановено при участие на трето лице – помагач на страната на ищеца „Н.И.” ООД, гр.София.

Така постановеното съдебно решение е обжалвано от ищеца „Топлофикация София” ЕАД, гр.София. В жалбата се поддържа, че решението е неправилно, постановено при нарушение на материалния закон. Твърди се, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че не е налице основателност на предявените от дружеството суми между топлопреносното предприятие и ответника, по което да са изпълнили задълженията си; че видно от представените по делото доказателства ответникът е бил собственик на процесния имот, както и потребител на топлинна енергия, предвид факта, че към началният момент на процесния период е действал Законът за енергетиката /обн. ДВ бр.107/09.12.2003 г./, съгласно който договорът за продажба на топлинна енергия е неформален и се счита за сключен при доставяне на топлинна енергия от страна на топлопреносното дружество и ползването й от потребителя, както и че с оглед горното безспорно се установява, че между страните е възникнало облигационно правоотношение по договор за покупко-продажба на топлинна енергия, съгласно нотариални актове по делото, в т.ч. и копие от завещание. В § 1, 1 т.42 от ДР от ЗЕ потребител на енергия може да бъде собственик или ползвател.

Моли съда да отмени обжалваното решение на първоинстанционния съд и да уважи изцяло претенцията му, като му се присъдят и направените разноски по делото и юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по жалбата – А. Р. П., гр.София в подадения в срока по чл.263, ал.1 ГПК отговор на въззивната жалба е оспорил същата. Наведени са съображения, че в решението си СРС правилно е отхвърлил изцяло исковата претенция към него; че са налице основания, които доказват, че ответникът не е собственик на посочения имот, нито е имал достъп до него за исковия период, както и че на негово име са издавани фактури без законно основание и без да има договор с „Топлофикация София“ ЕАД.

Моли жалбата да бъде оставена без уважение, а атакуваното решение – да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Третото лице-помагач на страната на ищеца – „Н.” АД, гр.София не е взело становище по жалбата.

Софийски градски съд, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства съгласно разпоредбите на чл.235, ал.2 ГПК и чл.269 ГПК, намира за установено следното:

Въззивната жалба е допустима – същата е подадена от легитимирана страна в процеса, в срока по чл.259, ал.1 ГПК срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.

Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси той е ограничен от наведените в жалбите оплаквания, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от Тълкувателно решение /ТР/ № 1/09.12.2013 г. по тълк.дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

При извършената проверка настоящата инстанция намира, че атакуваното съдебно решение е валидно и процесуално допустимо в обжалвана част, както и че настоящият казус не попада в двете визирани изключения в ТР на ОСГТК на ВКС, поради което следва да се обсъдят релевираните доводи относно неговата правилност.

Със заявление вх.№ 100324/19.05.2022 г. „Топлофикация София“ ЕАД е заявила пред СРС искане за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу А. Р. П., ЕГН ********** за сумите: 8 914,90 лева – стойност на доставена, но незаплатена топлинна енергия за времето: м.04.2019 г. – м.04.2021 г., 51,51 лева – главница за дялово разпределение за периода: м.04.2019 г. до м.09.2020 г., 1 642,43 лева – лихва за забава за периода: 15.06.2019 г. – 05.05.2022 г. относно главното вземане за топлинна енергия и 12,13 лева – относно вземането за дялово разпределение за периода: 01.04.2019 г. – 30.09.2020 г., касаещи топлоснабден имот – апартамент № 73, находящ се в гр.София, ж.к.”*******, инсталация **********/абонатен № *******. На 02.06.2022 г. на „Топлофикация София“ ЕАД е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 26 429/2022 г. по описа на СРС, ГО, 177 състав срещу посоченото лице за предявените суми, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 19.05.2022 г. до изплащането им, като на заявителя са присъдени и направените в заповедното производство разноски: 212,42 лева – държавна такса и 50,00 лева – възнаграждение за юрисконсулт.

На 23.06.2022 г. е депозирано възражение от длъжника по чл. 414 ГПК, в което същият е оспорил дължимостта на вземанията по заповедта. В срока по чл.415, ал.1 ГПК – на 21.07.2022 г. ищецът „Топлофикация София“ ЕАД е предявил пред СРС искове за установяване съществуването на вземанията му срещу длъжника по издадената заповед.

Съдът е сезиран с положителни установителни искове, заявени по реда на чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл.415, ал.1 ГПК за признаване със сила на присъдено нещо съществуването на оспорените от длъжника-ответник А. Р. П. главни и акцесорни вземания, за които по реда на чл.410 ГПК е издадена заповед за изпълнение на парично задължение.

Оспорването на вземанията от страна на длъжника с подаденото възражение по чл.414 ГПК, обоснова и наличието на правен интерес в полза на ищеца от предявяване на установителния иск по чл.422 ГПК /в т.см. и решение № 246/11.01.2013 г. по т.д.№ 1278/2011 г. на ІІ ТО на ВКС, решение № 89/02.06.2011 г. по т.д.№ 649/2010 г. на ІІ ТО на ВКС, решение № 171/24.04.2012 г. по гр.д.№ 801/2011 г. на ІV ГО на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК и др./. В тежест на ищеца е да установи в това производство – в качеството му на кредитор, обстоятелствата, от които произтича вземането му, както и неговата ликвидност, изискуемост и размер, а на ответника – фактите, които изключват или погасяват това спорно право.

При събрания по делото доказателствен материал решаващият състав на СГС намира, 2 че не са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на ответника А. Р. П. по заявените срещу него при условията на обективно кумулативно съединяване от „Топлофикация София” ЕАД искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД във връзка с чл.200 ЗЗД и чл.318, ал.2 ТЗ във вр. с чл.149 ЗЕ и чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл.86, ал.1 ЗЗД.

Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест в гражданския процес, регламентирани с разпоредбата на чл.154, ал.1 ГПК, всяка страна в същия е длъжна при условията на пълно и главно доказване да установи обстоятелствата, на които основава своите искания, което в случая не е направено от страна на жалбоподателя-ищец в хода на производството пред СРС.

Отношенията между доставчиците и потребителите на топлинна енергия за исковия период са регламентирани в Закона за енергетиката /ЗЕ/. Съгласно установените в същия правила, за да бъде обвързано едно лице от договор за продажба на топлинна енергия с топлопреносно предприятие при публично известни общи условия, същото следва да има качеството на потребител/клиент на топлинна енергия за битови нужди.

Съгласно нормата на чл.153, ал.1 ЗЕ – в редакцията, действала до 17.07.20012 г., „потребители на топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, а по силата на легалното определение, дадено в § 1, т. 42 от ДР /отм./ на ЗЕ, действаща до 17.07.2012 г., „потребител на енергия или природен газ за битови нужди” е физическо лице – собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. След отмяната на § 1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г., се въвежда понятието „клиент на топлинна енергия”, което е еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия”. Съгласно новата редакция на чл.153, ал.1 ЗЕ, действаща в исковия период от време – от м.04.2019 г. до м.04.2021 г., всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.

Следователно, за да бъде определено едно лице като потребител/клиент на топлинна енергия за битови нужди съгласно визираната законова уредба е необходимо да бъде установено, че същото е собственик или носител на вещно право на ползване върху имот, който е присъединен към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение. Това лице е задъл-жено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия на топлоснабдения обект и цената на услугата дялово разпределение, респ. то встъпва в облига-ционни правоотношения с ищцовото дружество – топлопреносно предприятие. По делото не са ангажирани доказателства, че А. Р. П., ЕГН ********** е титуляр на пра-вото на собственост или на ограничено вещно право върху недвижимия имот, за който се поддържа да е топлоснабден от ищеца – апартамент № 73, находящ се в гр.София, ж.к.”*******, инсталация **********/абонатен № ******* в процесния период.

От ангажираните в производството писма на Столична община, отдел „Общински приходи - Възраждане“ – рег.№ ДВЕ 17-26-71(1) от 10.05.2017 г. и рег.№ П-6888/02.07.2018 г., се установява, че към 10.05.2017 г. А. Р. П., ЕГН ********** няма подавана данъчна декларация за притежание на недвижимо имущество, съответно, че за имот, находящ се на адрес: гр.София, ж.к.”******* няма открита данъчна партида.

Във връзка с разглеждания въпрос по делото са приети и писмо на Столична община, Направление „Архитектура и градоустройство“ от 14.11.2022 г. и препис от заповед № РД41-1304 от 11.08.1989 г. на Председателя на ИК на СНС. В писмото е удостоверено, че Дирекцията не разполага с информация дали ап.73 на адрес: гр.София, ж.к.”*******, е придобит от А. Р. П., както и че в учрежденския архив се съхранява заповед № РД-41-1304 от 11.08.1989 г. на Председателя на ИК на СНС, съгласно която ап.73, находящ се на посочения адрес, е предоставен в обезщетение на З.В.С. срещу отчужден имот. Последните обстоятелства се потвърждават и от представения препис от визираната заповед, издадена на основание чл.100 във връзка с чл.103, ал.5 от ЗТСУ /отм./.

С писмо с рег.№ СОА22ДИ11-8801(4) от 03.11.2022 г. Столична община, отдел „Общински приходи - Възраждане“ е удостоверила, че апартамент № 73 на адрес: гр.София, ж.к.”*******, с настоящ административен адрес: гр.София, район „Възраждане“, бул.“*******, е деклариран от третото за спора лице Е.А. П.а, ЕГН ********** с посочен документ за собственост – нотариален акт № 63 от 28.09.1993 г. /Идентичността на двата 3 адреса е потвърдена и в приложеното към исковата молба удостоверение на Столична община, Район „Възраждане“ с рег.№ КО-7000-10/1/28.03.2012 г./.