Решение № 12483 от 23.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12483 гр. София, 23.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ СТОЕВ при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА М. ГЕРГОВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ СТОЕВ Гражданско дело №

20241110111737 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 124 ГПК.

Предявени са обективно съединени положителни установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правна квалификация чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от ДРУЖЕСТВО срещу А. Н. С., за признава на установено, че ответникът дължи сумата от 1275,12 лева – главница за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от 28.09.2022 г. до погасяване на вземането, сумата от 282,51 лева – мораторна лихва за периода от 16.10.2019 г. до 15.09.2022 г., сумата за предоставена услуга дялово разпределение в размер на 30,53 лева – главица а периода от м.08.2019 г. до м.04.2021 г., ведно със законната лихва от 28.09.2022 г. до изплащане на вземането, сумата от 6.30 лева – мораторна лихва за периода от 01.10.2019 г. до 15.09.2022 г., за които суми има издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 52387/22 г. по описа на Софийски районен съд, 24 състав. Претендира присъждането на сторените съдебни разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Ищецът твърди, че между страните е възникнало облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия, сключен при общи условия, като ответниците са притежавали правото на собственост върху недвижим имот, находящ се в АДРЕС, аб. № 222101. Посочва се, че съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществявало при публично известни общи условия за продажба на топлинна енергия от ДРУЖЕСТВО на потребители за битови нужди в гр. София, като ответниците не упражнили правата си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ и спрямо тях са влезли в сила общите условия за продажба на топлинна енергия. Релевирани са съображения, че в раздел IX от Общите условия, чл. 3 1, ал. 1, са определени редът и срокът, по които купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна 1 енергия, а именно: в 45-дневен срок от датата на публикуване на интернет страницата на дружеството и че дружеството начислявало обезщетение за забава само за задълженията по общата фактура. Поддържа се, че ответниците използвали доставяната от дружеството топлинна енергия и не заплатили дължимите суми, поради което същите изпаднали в забава и дължат обезщетение. Направено е искане за уважаване на исковите претенции и присъждане на сторените по делото разноски

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който исковете се оспорват като неоснователни. Твърди, че между страните не съществуват облигационни отношения, по силата на които тя да е потребител на топлинна енергия за процесния период във връзка с гореописания недвижим имот. Навежда аргументи, че не е свързана по никакъв начин с партидата, като счита, че не са налице и данни да е била уведомявана и канена за заплащане на задължения към ищцовото дружество. Твърди, че няма данни топлинната енергия да е отчетена от технически годен топломер. Моли да се постанови решение, с което да се отхвърлят така предявените искове, както и за присъждане на адвокатско възнаграждение.

Софийският районен съд, след като анализира събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предмет на делото е твърдяното от ищеца материално субективно притезателно право с правна квалификация чл. 150, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 200 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на цената на доставената топлинна енергия за процесния период.

Правопораждащият притезанието на ищеца, фактически състав включва следните елементи: 1) наличието на действително правоотношение по договор за продажба (доставка) на топлоенергия с ответника, притежаващ качеството потребител на топлинна енергия по смисъла на чл. 150 ЗЕ; 2 ) точно и пълно изпълнение на договорното задължение, т.е. продавачът да е доставил на купувача топлинна енергия в твърдяното количество и в рамките на процесния период.

В тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответниците, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответниците е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер; както и че ответника е собственик на процесния топлоснабден имот.

В тежест на ответника е да установи в условията на пълно и главно доказване е да установи фактите, че е погасил процесното вземане.

По възражението за погасяване по давност на спорното материално право - в тежест на ищеца е да докаже, че от настъпване на изискуемостта на вземанията са налице обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давността.

По иска с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД В тежест на ищеца е да установи в условията на пълно и главно доказване факта на изпадането в забава на ответника, т.е. от кой 2 момент е настъпила изискуемостта на съответното притезание за главница, както и размера на мораторната лихва за забава за процесния период.

Съгласно нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ материално легитимирано да отговарят за заплащане на цената за доставената топлинна енергия са собствениците или вещните ползватели по смисъла на чл. 56, ал. 1 ЗС на самостоятелни обекти в сграда, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение и монтирали средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си. При осъществяването на посочения правопораждащ фактически състав клиентите са длъжни да заплатят цената на доставената и употребена топлинна енергия, съгласно условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 ЗЕ. В мотивите на т. 1 от ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС се прие, че присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.

След съвкупен анализ на събрания доказателствен материал настоящият състав приема за установено, че е ответникът е титуляр на правото на собственост върху процесния недвижим имот. По делото са представени, респективно приобщени преки доказателства относно правнорелеватния факт, че ответникът притежава право на собственост върху процесния имот, придобито по силата на договор за продажба на недвижим имот по реда на Наредбата за държавни имоти от 01.10.1986 г. Приложена е по делото декларация, изхождаща от ищеца, с която се иска откриване на партида за процесния топлоснабден имот.

Следователно ответникът е материално легитимиран да отговаря по процесната претенция, тъй като по силата на договора за продажба е придобил вещното право на собственост върху топлоснабдения имот.

Съгласно приетото заключение по допуснатата СТЕ, което съдът кредитира като обективно и правилно, тъй като кореспондира с останалия събран доказателствен материал, абонатната станция (автоматична индиректна тип Брутерм 350/275 kW) на вх. В и вх. Г на бл. 107 в ж.к. „Люлин“ е една обща, съответно топломерът (KAMSTRUP тип MULTICAL 3

66C) – общ. От заключението на вещото лице се установява, че в процесния имот (ап. 89) е извършван отчет при осигурен достъп и през трите процесни периода (2018/2019 г., 2019/2020 г. и 2020/2021 г.)

При това положение сумите по перо „БГВ“ до м. 11.2018 г. са изчислявани от ФИРМА служебно (по 0,14 куб.м на обитател за денонощие) поради липса на узаконен водомер. След узаконяването на индивидуалния топъл водомер (№ 23811126) през м. 11.2018 г., сумите за топла вода вече са изчислявани въз основа на реалната консумация, отчетена от уреда в имота.

От информацията в СТЕ се установява, че сумите по перо „Отопление на имота“ са начислени единствено за налична в жилището щранг-лира (с инсталирана мощност 494 W).

Вещото лице посочва, че на нея няма техническа възможност да се монтира топлоразпределител поради липса на спирателна арматура. Поради тази причина енергията за нея е изчислена по емпиричен път (екстраполация по максимален специфичен разход на сградата), съобразно изискванията на Наредбата за топлоснабдяването.

Определянето на топлинната енергия по перо „Сградна инсталация“ за исковия период е извършено съгласно т. 6.1.1. от съответната Методика за дялово разпределение.

Дължимата сума за топлинна енергия, отдадена за сградна инсталация, е начислена пропорционално при пълен отопляем обем от 142 куб.м. за жилището (в който са включени и припадащите се общи части от сградата).

От заключението на вещото лице се установява, че за трите отоплителни сезона като резултат от изравнителните сметки спрямо фактурираните от ищеца суми ответникът има сума за приспадане (надвзета сума) в размер на -447,06 лв.. Вещото лице посочва, че ДРУЖЕСТВО всеки месец е начислявало на аб. № 222101 прогнозно потребена топлинна енергия, изчислена по прогнозен дял за предходен период, поради което общата стойност на дължимото за отдадена топлинна енергия, в т.ч. топлинна енергия за сградна инсталация (тъй като тези суми са включени общо в перо „отопление“ съгласно изменената Наредба) и БГВ, възлиза във фактуриран общ размер от 1 722,20 лв.. Доколкото потребителят дължи цената на реално потребената/изчислената енергия, то при определяне на дължимата цена следва да се вземат предвид стойностите, формирани в резултат на изравняването при изготвяне на изравнителните сметки, следователно дължимата крайна сума след изравняване възлиза на 1 275,14 лв. (фактурираната сума минус резултата от изравняването).

Топломерът в АС за двата входа на бл. 107 е общ, като същият подлежи на задължителен метрологичен контрол на всеки 2 години. От представените свидетелства и протоколи за метрологична проверка (извършени през 2017 г., 2019 г., 2021 г. и 2023 г.) се установява категорично, че общият топломер е преминавал редовно на периодична проверка съгласно Заповедите на ДАМТН. С това е безспорно доказано, че уредът е бил годно средство за търговско измерване преди, по време и след процесния период.

Директива 2012/27 допуска сметките за потребление на топлинна енергия за сградната инсталация да се изготвят за всеки собственик на апартамент в съответната сграда 4 пропорционално на отопляемия обем на неговия апартамент (вж. в този смисъл решение от 5 декември 2019 г., ЕВН България Топлофикация и Топлофикация София, C‑708/17 и C‑725/17, EU:C:2019:1049, т. 90—92).

Съгласно Решение на СЕС от 23.10.2025 г. по дело C-760/23 г. – Шанов, член 9, параграф 3 от Директива 2012/27/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 година относно енергийната ефективност, за изменение на директиви 2009/125/ЕО и 2010/30/ЕС и за отмяна на директиви 2004/8/ЕО и 2006/32/ЕО трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, съгласно която собственикът на апартамент в сграда — етажна собственост, е длъжен да заплати разходите, които са му начислени за топлинната енергия, отдадена от всички тръбопроводи и инсталации за разпределение и доставяне на топлинна енергия в сградата, включително когато стълбищата и коридорите на сградата не са оборудвани с радиатори, в размер на част, пропорционална на отопляемия обем на своя апартамент, доколкото правилата и параметрите, въз основа на които се изчисляват разходите, които са му начислени за индивидуалното му потребление на топлинна енергия за отоплението на апартамента му и за топлата вода за битови нужди, гарантират прозрачността и точността на отчитането на индивидуалното потребление.