Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 863 от 10.07.2023, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 1299/2023
Вид
Решение № 863
Подписан
10.07.2023
В сила
10.07.2023
Състав
Константин Димитров Иванов, Златина Иванова Кавърджикова, мл.с. Станислав Мирославов Ангелов

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 863 гр. Варна, 10.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на десети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова мл.с. Станислав М. Ангелов като разгледа докладваното от Златина Ив. Кавърджикова Въззивно гражданско дело № 20233100501299 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435 ал. 2 от ГПК.

Постъпила е жалба вх. № 15906/25.05.2023г. от М. Г. К. ЕГН ********** с постоянен адрес гр. Варна, ул. „Начо Начев“ № 6, ет. 2, ап. 7, чрез адв. М.Н., в качеството му на длъжник по изп.д. № 20127110400666 на ЧСИ Д.П.-Янкова, против разпореждане с изх. № 15685/17.05.2023г., с което ЧСИ е отказал да прекрати производството по изп.д. на осн. чл.

433, ал. 1, т. 8 от ГПК по искането му за това, на осн. чл. 435, ал. 2, т. 6 от ГПК.

Сочи, че са изминали повече от две години от последното поискано от взискателя и извършено от ЧСИ валидно изпълнетелно действие, т.к. по делото е представен договор за цесия, като на 25.09.2015г. новият кредитор „Макроадванс“ АД е встъпил в правата на взискателя по изп.д. Новият взискател е оттеглил пълномощията към новия кредитор по чл.

18 от ЗЧСИ, като липсват доказателства за уведомяване на длъжника за това обстоятелство.

Трайната практика на ВКС е последователна, като приема, че при липса на уведомяване на длъжника за извършената цесия, ЧСИ следва да конституира цесионера, но не може да започне изпълнение, докато не бъде връчено уведомлението за цесията на длъжника. След като не е връчено уведомление на длъжника, след датата на конституиране на „Макроадванс“ АД-25.09.2015г. няма валидно предприети от взискателя и ЧСИ изпълнителни действия. .

Въпреки, че длъжникът няма сключени трудови договори, ЧСИ по постъпилата молба за запор на трудово възнаграждение от 07.06.2021г. е наложил запор на трудово възнаграждение безрезултатно, доколкото длъжникът не получава такова. Ето защо постъпилата молба за запор на трудово възнаграждение от 07.06.2021г. не прекъсва срокът по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК и същият е изтекъл към датата на подаване на искането за перемпция на 09.05.2023г.

Моли се да бъде отменен обжалавния отказ за прекратяване на изп.д., като неправилно и незаконосъобразно и да бъде прогласено настъпилото по силата на закона прекратяване по право.

1

В срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК са постъпили писмени възражения от взискателя „Макроадванс“ АД, ЕИК 201127485, със седалище и адрес гр. София, ул. „Г.С.Раковски“, № 147, ет. 5, офис 14, представлявано от Виктор Г. Сергиев, чрез юк Божана Ралева, с които се оспорва жалбата, като неоснователна. Неверни са твърденията на длъжника, че константната съдебна практика на ВКС е в смисъла цитиран в жалбата. Уведомяването на длъжника не представлява елемент на фактическия състав на цесията, като прехвърлянето се осъществява с постигането на съгласие между цедента и цесионера. С подадената на 25.09.2015г. молба по чл. 429, ал. 1 от ГПК са представени всички доказателства за прехвърлено вземане и наличието на правоприемство, поради което ЧСИ е бил длъжен да конституира цесионера на мястото на предишния взискател. Налице са били всички изискуеми предпоставки за извършването на изпълнителни действия по отношение на длъжника. Цитира се практика на ВКС в този смисъл. Неоснователна е жалбата и в частта, в която се твърди, че искането за налагане на запор на трудовото възнаграждение на длъжника не прекъсва срока на перемпция. Молбата за извършване на запор прекъсва този срок, защото законът не поставя изискване исканите от взискателя действия да произведат резултат, а изисква единствено активност на взискателя. С ТР № 3/2015г. е прието, че изпращането на запорно съобщение до банка в хипотезата, в която длъжникът няма банкова сметка, представлява действие по налагане на запор. Следва да се вземат предвид и спрените в периода от 13.03.2020г. до 21.05.2020г. срокове, с оглед обявеното извънредно положение в страната. Не на последно място следсва да се има предвид и най-новата практика на ВКС, закрепена в Решение № 37/24.02.2021г. по гр.д. № 1747/2020г. на ВКС, Решение № 125/28.06.2022г. по гр.д. № 3409/2021г. и др. с която се разграничава институтът на давността и перемпцията.

Моли се да бъде оставена без уважение подадената жалба, като бъдат потвърдени действията на ЧСИ като правилни и законосъобразни.

ЧСИ е изложил мотивите си за неоснователност на подадената жалба. По делото няма изтекъл срок по чл. 433, ал. 1 т. 8 от ГПК.

Настоящият състав приема, че жалба вх. № 15906/25.05.2023г. по изп.д. № 20127110400666 на ЧСИ Д.П.-Янкова е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК, като обжалваният отказ на ЧСИ, обективиран в съобщение № 15685/17.05.2023г. е съобщен на длъжника, чрез процесуалния представител адв. М.Н. на 18.05.2023г., видно от нарочната бележка за това на л. 319 от изп.д., изхожда от надлежно легитимирани лица и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт на ЧСИ, при наличието на правен интерес.

Следователно жалбата е допустима за разглеждане. По съществото си обаче е неоснователна.

За да се произнесе, съдът има предвид следното:

Изп.д. № 20127110400666 на ЧСИ Д.П.-Янкова е образувано при прехвърляне на изп.д. № 20107130400097 на ЧСИ Л.Тодорова за продължаване на изпълнителните действия по молба на взискателя вх. № 492/23.02.2012г. Изп.д. № 20107130400097 на ЧСИ Л.Тодорова е започнало по молбата на „Уникредит Булбанк“ АД-София ЕИК 831919536, чрез адв. М.Жечева по приложения изпълнителен лист от 15.01.2010г., изд. по ч.гр.д. № 435/2010г. на 34-ти състав на ВРС, срещу длъжника М. Г. К. ЕГН ********** за дължими от него парични суми. Представен е и договор за цесия от 22.06.2015г., сключен между „“Уникредит Булбанк“ АД и „Макроадванс“ АД. Наложен е запор на вземане на длъжника от трето задължено лице със запорно съобщение № 3269/30.09.2010г.,, връчено на 05.10.2010г., възбрана на недвижим имот в с. Изворник, Община Вълчи дол, собственост на длъжника, вписана на 10.06.2011г. в Сл.по вписванията-Девня. На 22.08.2012г. е връчено съобщение лично на длъжника за прехвърляне на делото при ЧСИ Д-.П.-Янкова и образуването на изп.д. № 20127110400666. На 28.12.2012г. по искане на взискателя е наложен запор на трудовото възнаграждение на длъжника в „Заложна къща-ДМ Груп“ , като се уведоми третото задължено лице. Видно от протокол от 12.04.2013г. е разпоредено насрочването на опис на движими вещи в дома на длъжника за 10.06.2013г. С разпореждане от 23.08.2013г. е наложен запор на банковите сметки на длъжника във всички банки, по искането на взискателя, като са разпратени запорни съобщения. На 19.02.2014г. е изпратено 2 здапорно съобщение до Заложна къща-ДМ Груп ЕООД. На 03.10.2014г. е наложен запор на вземането на М. Г. К. по изп.д. № изп.д. № 20117170400075 на ЧСИ Р.Тодорова. С молба от 25.09.2015г. е оттеглено овластяването на ЧСИ по чл. 18 от ЗЧСИ. На 15.12.2015г. е конституиран взискателят „Макроадванс“ АД вместо „Уникредит Булбанк“ АД, с оглед сключения между тях договор за цесия 22.06.2015г. Поискан е от взискателя и изпратено запорно съобщение до „Банка ДСК“ ЕАД на 26.09.2016г. На 01.10.2017г. е поискана справка за длъжника от БНБ и НАП за наличието на сключени трудови договори и има искане за налагане на запор. На 25.06.2018г. има постъпило ново искане за справка от БНБ за наличието на банкови сметки . На 13.11.2018г. е изпратено запорно съобщение за налагане на запор на банковите сметки на длъжника в „Юробанк“ хА–Д. Запорно съобщение е изпратено на 19.03.2019г. до „Юробанк“ АД. На същата дата е поискана справка от НАП за наличието на сключени трудови договори от страна на длъжника. На 24.04.2019г. взискателят е поискал налагане на запор на движими вещи в дома на длъжника, а на 14.05.2019г. е насрочен искания опис и оценка на 21.06.2019г. Описът не е извършен поради това, че се е оказало, че длъжникът не живее на известния за него адрес, където има вече редовно връчено съобщение. На 01.06.2021г. взискателят е поискал справка и запор на трудовото възнаграждение на длъжника. На 09.12.2022г. е постъпило искане за справка в регистъра на БНБ за открити банкови сметки Оказва се, че има такава новооткрита. На 10.01.2022г. е наложен запор на всички банкови сметки , касети и вземания , които М. Г. К. има в Банка ДСК АД и ие изпратено запорно съобщение. Постъпило е плащане на 19.01.2022г. в размер на 12.42лв. На 28.01.2022г. е постановено отново налагане на запор на всички сметки, банкови касети и вземания на длъжника в Банка ДСК АД. На 25.01.2023г. е постъпило искане от взискателя за справка и налагане на запор на трудовото възнаграждение на длъжника и запор на дружествените му дялове в „Бул-Варна“ ООД. На 26.01.2023г. е наложен искания запор на дружествените дялове на длъжника в „Бул-Варна“ ООД.

С молба № 13313/27.04.2023г. е постъпила молба от процесуален представител на длъжника да се з0апознае с изп.д., прилагайки подписано от него пълномощно.

С молба № 14348/09.05.2023г. длъжникът, чрез адв. М.Н. е поискал да бъде прекратено изп.д., поради настъпила перемпция. , на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.

На 18.05.2023г. е връчено на длъжника съобщение изх.№ 15685/17.05.2023г., в което е обективиран отказа на ЧСИ да бъде уважена молба № 14348/09.05.2023г., като е взел становището на взискателя, приемайки, че не е изтекъл предвидения в ГПК срок.

Настоящият състав достига до извода, че не е налице хипотезата на чл. 433, ал. 2, т. 8 от ГПК и съответно не е настъпила перемпция. В периода от 08.12.2010г., когато е било образувано изп.д. № 201071300097 на ЧСИ Л.Тодорова, а в последствие от 16.05.2012г., когато е образувано изп.д. № 20127110400666 на ЧСИ Д€П.-Янкова, до датата на постъпване на молбата от 09.05.2023г., а и до постановения отказ от ЧСИ, обективиран в съобщение № 15685/17.05.2023г. не съществува период от 2 години, през който взискателят не е искал извършването на изпълнителни действия и то такива, по смисъла на т. 10 от ТР № 2/2013г. на ОСГТК: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. Така, както беше посочено по-горе след образуване на изп.д. на 08.12.2010г., многократно е искано и са налагани запори на банковите сметки на длъжника в редица банкови институции, вземанията му по друго изп.д. на ЧСИ Р.Тодорова, на трудовото му възнаграждение, на дружествените му дялове в дружество, наложена е възбрана на недвижим имот, насрочен е бил опис, но не е извършен, не по вина на взискателя. Действително в периода от 13.03.2020г. до 21.05.2020г. са спрели да текат и всички процесуални срокове в изпълнението, съгласно чл. 3 от Мерките и действията по време на извънредното положение. След това с молби са сочени от взискателя способи за принудително изпълнение, като на 19.02.2022г. е постъпила и сума за удовлетворяване на вземането на взискателя.

3

Видно от изложеното по-горе няма изтекъл 2-годишен срок в който взискателят да е бездействал и не е искал изпълнение. Двугодишният срок за перемпция започва да тече от първия момент, в който не се осъществява изпълнение (включително доброволно, напр. по постигнато споразумение между страните), т.е. осъществяването на всички поискани способи е приключило (успешно или безуспешно) или поисканите не могат да се осъществяват по причина, за която взискателят отговаря – след направеното искане не е внесъл такси, разноски, не е оказал необходимото съдействие и така осуетява неговото прилагане. Така е прието от ВКС с решение № 37/24.02.2021г. по гр.д. № 1747/2020г. на ВКС, Четвърто ГО. В конкретния казус няма данни за указания от страна на ЧСИ за внасяне на дължими от взискателя такси за изпълнение по съответния способ и той да е бездействал. Вярно, че по изп.д. на ЧСИ Д.П.-Янкова опис на движими вещи не е бил осъществен, както и искан запор на трудовото възнаграждение на длъжника, но не по причини на взискателя, а на длъжника, който не е оказал съдействие. При тези уговорки, не следва да бъде прието, че взискателят „Макроадванс“ АД се е дезинтересирал от изпълнението.