Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 145 от 11.11.2021, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно наказателно дело от частен характер 1665/2021
Вид
Решение № 145
Подписан
11.11.2021
В сила
11.11.2021
Състав
Иван Бонев Бонев, Станислава Балинова Бозева, Михаела Атанасова Добрева

Цитирани разпоредби

  • чл. 147, ал. 2 · Наказателен кодекс
  • чл. 190, ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл. 107, ал.5 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 14, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.190 ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.304 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 314 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 338 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 340, ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 145 гр. Пловдив, 11.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Иван Б. Бонев

Членове:

Михаела Ат. Добрева

Станислава Б. Бозева при участието на секретаря Таня В. Златева Зейнелова като разгледа докладваното от Станислава Б. Бозева Въззивно наказателно дело от частен характер № 20215300601665 по описа за 2021 година Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

Образувано е по въззивна жалба на частния тъжител В. Г. П. чрез повереника му – адв. П.М., против присъда № 260015/08.06.2021г. по НЧХД № 1/2019г. по описа на Районен съд Карлово, с която съдът е признал подсъдимият Т. П. Б. за невинен в това, на 10.10.2018 г. в гр. С, Пловдивска обл., да е разгласил позорно обстоятелство за другиго- В. Г. П., ЕГН ********** от гр. С, а именно, „кога ще върнеш на общинската организация ония 1700 лева, които Д.Д. ти опрости, когато стана председател“ и му е приписал престъпление, а именно, че „трябва да върне на местната организация на **** компютър, получен служебно от Областния съвет на **** и фотоапарат“, като клеветата да е нанесена публично, поради което и на основание чл.304 от НПК го е оправдал по повдигнатото му обвинение по чл.148 ал.2 вр. ал.1 т.1 вр. чл.147 ал.1 от НК. С присъдата съдът е отхвърлил предявения от В. Г. П. граждански иск срещу подсъдимия Т. П. Б. за сумата от 5000 лв., претендирани неимуществени вреди от престъплението като неоснователен и недоказан. На основание чл.190 ал.1 от НПК съдът е постановил направените по делото разноски от страна на частния тъжител в размер общо на 12 /дванадесет/ лв. да останат за сметка на частния тъжител, като го е и осъдил на същото основание да заплати на подсъдимия Т. П. Б. сумата от 1300 /хиляда и триста/ лева, представляващи заплатено от последния възнаграждение на защитник по делото.

1

Присъдата се обжалва от тъжителя чрез пълномощника му адв. П.М., като във въззивната жалба и в допълнителни писмени бележки се сочи, че присъдата е неправилна и незаконосъобразна, като съдът е допуснал нарушения на процесуалните правила, тъй като избирателно е ценил показания на част от свидетелите, игнорирайки тези на ангажираните от тъжителя свидетели, както и е игнорирал писмени доказателства. Отправя се искане за отмяна на присъдата, като вместо нея бъде постановена нова, с която подсъдимият бъде признат за виновен по повдигнатото му с тъжбата обвинение и бъде уважен предявения граждански иск.

Депозирано е и възражение от адв. Д.Д. – защитник на подс. Б., в което излага съображения за неоснователност на жалбата с искане за потвърждаване на първоинстанционната присъда. Акцентира се на точен и обективен анализ на свидетелските показания от страна на районния съд, както и на приобщените като писмени доказателства ордери.

В съдебно заседание адв. М. поддържа подадената въззивна жалба и допълнителните бележки към нея и моли първоинстанционната присъда да бъде отменена по изложените във въззивната жалба съображения. Претендира разноски.

Частният тъжител не се явява и не взема становище.

Защитникът на подсъдимия – адв. Д.Д. моли съда да остави без уважение въззивната жалба по изложените във възражението доводи.

Подс. Б. поддържа изложеното от защитника си и също моли съда да не уважава подадената въззивна жалба.

Съдът в настоящия си състав, след като прецени наличните по делото доказателства и обсъди доводите и съображенията на страните, а и сам служебно провери правилността на атакувания акт по реда на чл. 314 от НПК, намери за установено следното:

Наказателното производство е образувано по повод тъжба на В. Г. П. против подс. Т. П. Б..

Първоинстанционният съд е възприел за установена следната фактическа обстановка:

Частният тъжител В.П. и подс. Т.Б. членували в ******- С, на която тъжителят бил председател до 2012 г., а подсъдимият бил дълги години зам. председател.

Общинската организация на ****- С разполагала с компютърна конфигурация, предоставена от ****- Пловдив. Също така бил закупен по решение на общинската организация от 02.06.2010г. и фотоапарат за нуждите на членовете на организацията.

Компютърът и фотоапаратът били съхранявани от председателя на организацията тъжителя П.. Общинската организация разполагала също така и с парична сума, представляваща субсидия, предоставяна от Областната организация на ****, като през 2

2011 г. сумата от тази субсидия била общо 1536 лв., получена на четири транша по 384 лв. За 2011г. имало получена и допълнителна субсидия от ****- С в размер на 731 лева.

В края на 2011г. тъжителят П., който бил избран за общински съветник, следвало да предаде поста председател на общинската организация- С на свид. Д.Д.. Следвало да се извърши и финансов отчет. Финансовите документи били съхранявани на доброволни начала от член на организацията. Свид. Н., като счетоводител, също на доброволни начала, била избрана да извърши засичането на наличните средства, подреждане на документите на приходни и разходни и описването им в касовата книга, след това следвало да ги предаде на председателя на контролната комисия на организацията за изготвяне на финансов отчет. След като получила финансовите документи, свидетелката започнала да извършва възложената ѝ работа, при което установила много малко на брой приходни документи- един приходен ордер от членски внос и два приходни ордера от областен съвет за субсидия. Първоначално говорила с тъжителя П., тъй като обичайно председателят получавал от областния съвет сумите за субсидии. П. обещал, че ще потърси вкъщи документи, но такива не били представени и преустановил връзка с Н.. Тогава, Н. се обадил в областния съвет, от където разбрала, че за 2011 г. общинската организация получила субсидия за четирите тримесечия на годината, както и допълнителна такава. Наличността, установена от свидетелката в касата на организацията била около 100 лева, т.е. много малка, а трябвало да бъде над 1200 лв. Притеснена от така установената липса, Н. се обадила на подс. Б., който тогава бил член на *****- С, на свид. С.- председател на контролната комисия, както и на свид. Д., че не може да засече отчета.

Кратко след това в клуба на ****, където се извършвала проверката от Н., дошли подс. Б., свид. С., както и друг член на **** - М.Г.. Била извършена повторна проверка, като отчета отново не излязъл. Малко след това дошъл и свид. Д.. След коментари и разговори по въпроса, Д. заявил, че ще приеме нещата такива, каквито са, не желаел да се дава гласност и да се коментира повече този въпрос, за да не се урони престижа на партията, а и този на тъжителя П., който бил избран за общински съветник. Поел ангажимент да разговаря с П. и да разреши проблема впоследствие.

Свид. Д. бил председател до 2015 г., когато бил избран за кмет на Община С, а като нов председател на ****- С бил избран свид. С.. В провеждани между двамата свидетели разговори С. разбрал от Д. за липсваща сума пари, компютър и фотоапарат.

На 10.10.2018г. се провеждало заседание на партийната организация в клуба на партията в гр. С, на което присъствали П. и Б., както и други членове на организацията, сред които свидетелите Н., К-П, Н. и С.. В края на заседанието между подс. Б. и тъжителят П. възникнала разправия, при която Б. поставил въпрос към П. за връщане на сума пари от последния, които Д. му бил опростил, както и за връщане на фотоапарат и компютър, които съхранявал. По отношение на паричната сума, 3 тъжителят категорично отрекъл да има да дължи такава. Що се отнася до компютъра, тъжителят заявил, че ще го върне. След проведеното заседание на 10.10.2018г., тъжителят П. го върнал на новия председател- свид. С..

Районният съд е възприел така описаната фактическа обстановка въз основа обясненията на подс. Б., включително и дадените такива в проведената очна ставка между него и свид. Д., показанията на свидетелите Н., С., Г., С., П.а-М., С., включително и от показанията на свидетелите К-П и Н.. Частично е кредитирал показанията и на свид. Д., изключая обстоятелството уведомен ли е бил за липса на пари в касата на партийната организация за 2011 г. и заетата от него позиция за неразпространение на тази информация. Писмените доказателства по делото, с изключение на представените пет приходни касови ордера и изявлението под т.2 на писмо от председателя на общинска партийна организация- С, съдът е ползвал изцяло.

Въз основа на така посочените доказателства е заключил от правна страна, че не се установява подс. Б. да е осъществил престъплението, за което му е повдигнато обвинение с частната тъжба.

По факта дали, кога и къде подсъдимият е произнесъл инкриминираните фрази, правилно районният съд се е доверил на показанията на свидетелите, които сочат да са присъствали на събранието. Коректно е преценено заявеното от всеки от тези свидетели досежно изречените от подсъдимия фрази по адрес на тъжителя, съдът ги е съпоставил и помежду им, поради което не може да се приеме възражение за превратно тълкуване на действителното им съдържание. Видно, свид. К-П заявява, че не може с точност да каже какви са били думите, изречени от подсъдимия и не заявява категорично, че е употребил изразът „присвояване“, а че сумата „липсвала“ и му била опростена от свид. Д..

Районният съд е концентрирал усилията си да анализира гласните и писмените доказателства с цел установяване верността на инкриминираните фрази. Обосновано се е доверил на показанията на свидетелите Н., С., Г., С., П.а и С. досежно твърденията им, че за нуждите на партийната организация на **** в гр. С, са били предоставени компютър и фотоапарат, които са били съхранявани от тъжителя П. в качеството му на председател на организацията в града по времето, когато е заемал този пост.

Показанията на свидетелите в тази част не остават изолирани, коректно е отчетено от първата инстанция, че същите не само кореспондират помежду си, но и са логично и последователно поднесени, като и настоящата инстанция намира за обективни. Още повече, установи се и от сочените гласни доказателства, че скоро след проведеното събрание на 10.10.2018г. тъжителят действително е предал компютъра на настоящия председател на организацията на **** в града. Що се касае до показанията на свид. Н., който сочи, че друг човек бил съхранявал фотоапарата, то същите категорично се опровергават от тези на свид. С. и Г., последната посочена от свид. Н. като държател 4 на вещта. Същевременно представеното копие от решение от 02.06.2010г. на общинската партийна организация-С за закупуване на фотоапарат, са също в подкрепа косвено показанията на кредитираната група лица.

Значителни процесуални усилия са били положени от първата инстанция по установяване на твърдяната липса на парични средства от касата на партийната организация на партията. Събрани са гласни и писмени доказателства /последните с противоречиво съдържание/, като в случая първата инстанция съобразно задължението си по чл. 14, ал.1 и чл. 107, ал.5 от НПК е анализирала коректно събраните доказателства, съпоставила е съдържанието на всяко от тях и с останалите и обосновано е приела да кредитира доказателствата, оневиняващи подсъдимия.

Районният съд не е извършил превратно тълкуване на доказателствата, а е преценил всяко от тях съобразно действителното им съдържание, без да игнорира констатираните от него противоречия, като ги е коментирал и обосновано е посочил защо не кредитира в частност показанията на свид. Д., включително заявеното от него при поставянето му в очни ставки с част от свидетелите и с подсъдимия досежно провеждани разговори с негово участие при констатирането на финансови липси в касата на дружеството. Правилно долната инстанция е приела да кредитира показанията на свидетелката Н., защото показанията й не остават изолирани – твърденията на подс. Б. и показанията на свидетелите С. и С., а и на С. са в същата насока. Не могат показанията на посочените свидетели да се поставят под съмнение, защото и настоящата инстанция не открива обстоятелство, което да ги дискредитира.

Свидетелите не се установява да се в някаква зависимост от подсъдимия, нито се явяват заинтересовани от изхода на делото. Що се касае до обясненията на подсъдимия, правилно районният съд ги е ценил като съществен доказателствен източник, а не ги е отхвърлил като защитна позиция, доколкото не са събрани категорични доказателства, които да ги оборват по несъмнен начин. Вече се посочи, че единствено показанията на свид. Д. са на диаметрално противоположната позиция, като проведените очни ставки не са преодоляли констатираните различия в твърденията на лицата. Показанията на свид. Д. обаче остават изолирани и несъмнено опровергани от твърденията на посочената по-горе група свидетели. Ето защо, неоснователно се явява наведеното от повереника във въззивната жалба възражение, че районният съд едностранно е подходил към събраните гласни доказателства и необосновано е отказал да кредитира показанията на свид. Д., като се е предоверил на показанията на свид. Н., /конкретно по отношение водените разговори със свид. Д. за липса на парични средства и надлежна документация за разходвани средства от касата на дружеството/.