Решение № 757 от 20.07.2021, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 757 гр. Плевен , 20.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и девети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Дияна Ат. Николова при участието на секретаря ВЕРОНИКА ИВ. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от Дияна Ат. Николова Гражданско дело № 20214430102218 по описа за 2021 година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по искове с правно основание чл.45 и чл.52 от ЗЗД.

Делото е образувано въз основа на депозирана искова молба от СТ. Г. В., ЕГН **********, с адрес: ***, Съдебен адрес: *** тел. ***, адв.

Н.Х. против Г. ТР. Т., с адрес : ***, в която се твърди следното : ищцата живее в ***, а ответникът със семейството си - в апартамент ***, на втория етаж, непосредствено над жилището й, от 2013 г. Допреди няколко години с ищцата живял и синът й В. ВЛ. П., който поради постоянно и денонощно безпокойство от страна на ответника, се принудил да се изнесе от жилището. Ищцата заявява, че ежедневно и не само през деня, е подложена на непрекъснат тормоз, който се изразява в следното: по всяко време на денонощието се чуват силни шумове, тропот, еднократни тъпи удари, скачане, както и удари върху метални повърхности, свирене със свирка, тупане на топка и др. Няма никакво съобразяване с правилника за 1 вътрешния ред във входа и с факта, че поне от 22.00ч. до 06.00 ч. и от 14.00 ч. до 16.00 ч. трябва да се пази тишина. Всяка нощ се опитва да заспи след 1.30 - 2.00 ч. и е будена с резки, стряскащи шумове и тропот още в 03.00 ч. Още повече когато в условията на пандемична обстановка децата са в апартамента, тъй като се обучават дистанционно и са по цял ден вкъщи. Малкото дете на ответника, което е на 8 г. непрекъснато тича и скача, без да има кой да осъществи контрол върху него, да му направи забележка, а това при нея се чува като силен тропот, тъй като настилката усилва звука. Това напрежение се отразява много пагубно върху здравословното й състояние. Вместо спокойствие в дома си, очаква всеки ден и миг как и колко ще се тропа, скърца и удря, свири. Започнала всеки ден да вдига кръвно и да се чуди какви лекарства да приема, за да може да бъда по-спокойна и да се възстанови поне малко. Принудена била да стои у дома си със слушалки или силиконови тапи за уши, за да не чува непрекъснатите тропания и шумове. Преди време получила по тази причина и кръвоизлив в ухото. Има хронична исхемична болест на сърцето, хипертония, стенокардия, ритъмни и проводни нарушения и вследствие стреса и непрекъснатото недоспиване, причинено от непрекъснатите шумови дразнители от апартамента на ответника, често сърцето й излиза от ритъм. Твърди, че ответникът открито се конфронтира с нея и описва ситуация, в която същият имал пререкания с нея. Твърди, че изхвърлял боклук през терасата, като директно го изсипвал върху нея. Последния път това се случило на 7.07.2020 г. около 19.30 ч. Във вр. с проблемите си с ответника ищцата се обръщала към управителя на ЕС, към полицията, което според нея не дало резултат.

Твърди, че ежедневният психически тормоз довел до състояние, в което е под непрекъснат стрес. С притеснение и дори страх влиза в жилището си и е винаги нащрек кога и с каква сила ще бъде следващото безпокойство.

Стигнала дотам през цялото време да стъпва на пръсти в дома си, за да не вдига дори и най-малък шум.

Съдът е сезиран с искане да постанови решение, с което на основание чл.45 вр. чл.52 от ЗЗД да осъди Г. ТР. Т. да заплати на СТ. Г. В.

2 обезщетение за нанесени неимуществени вреди в размер на 200лв.

Претендира разноски.

В срок е депозиран писмен отговор от ответника, чрез адв.М.И., с който искът изцяло се оспорва и се твърди следното : семейството на ответника е сплотено и задружно, като всички са възпитани възрастни и деца, а проблемите им с ищцата датират от години, но са резултат само на нейно противоправно поведение и отношение, което демонстрира спрямо семейството. Твърди се, че т.к. ответникът и съпругата му работят на смени, в дома се е наложил режим така, че всеки от тях да може да се наспива, да почива, за да е работоспособен с оглед трудовата функция, която всеки от тях има. Твърди се, че проблемите на семейството с ищцата датират още когато синът на ответника бил на 8 месеца - ищцата се оплаквала, че чува, когато някой си издърпва и избута стола; когато се отваря врата на кухненски шкаф, когато се влиза и излиза от стаята; когато се отваря вратата на пералнята, когато се отваря вратата на терасата и т.н. Ответникът й обяснил, че това не е умишлено и че винаги се стараят да не вдигат шум и обяснил, че не може да не се чува нищо при положение, че живеят хора и извършват различни ежедневни дейности.

Когато се родил синът им, в следващите месеци към оплакванията били добавени, че бебето плаче и не можела да спи. Впоследствие се оплаквала, дори викала патрулка, защото децата тропали из апартамента, многократно викала и домоуправителя. Сигналите й обаче не са били потвърдени. Ответникът, за да избегне споровете и кавгите с ищцата, положил ламинат върху мокета и подложка „кокос“ в хола и спалнята, а върху ламината килими и пътеки; на всички шкафове по вратите им са сложени силиконови топчета, а на столовете са сложени кечета. Въпреки това ищцата продължава с жалбите си.Ответникът отрича по всяко време на денонощието от апартамента му се чуват шумове, тропот,удари, скачане и др., както и че семейството не спазва режима на тишина в определени часове. Още по-абсурдни твърди, че са твърденията в исковата молба, че децата му са невъзпитани и безнадзорни. Ответникът на свой ред твърди, че е подложен /той и семейството му/ на постоянен 3 психически тормоз от страна на ищцата. От жилището й се блъска по стените, включително и през нощта, след което се започват истерични крясъци, псувни и обиди на цялото му семейство вкл. и децата, чука по тръбите, пуска силна музика, без значение колко е часът. Твърди се, че докато синът на ищцата живял при нея о жилището й постоянно се пускала силна музика, чувало се до горните етажи. Така за времето от 24.12.2017 г. до 01.01. 2018 г. бил включен телевизор денонощно на пълна мощност. Наложило се ответникът на 30.12.2017 г. около 03.00 часа да извика патрулка от 1 РПУ. Пристигналите полицейски служители установили шума от апартамента на ищцата. Никой оттам не е отворил на позвъняването, а впоследствие се установило, че през целия този период жилището е било необитаемо. Всички съседи били силно възмутени. За случая е уведомен и домоуправителят, подадена била жалба в РП-Плевен с № 94 20г. През 2014год. ответникът бил принуден да подаде жалба до РП-Плевен срещу С.В. и сина й Вилислав за психически тормоз от тяхна страна, изразяващ се в създаване на шум почукване по тръбите, крясъци и обиди по адрес на семейството му. Преписката му е заведена под №В 1422/2014г. на РП-Плевен.

На 29.12.2018 г. около 19.00 часа жилището на ответника е било разтърсено от силни удари с тъп предмет по стените, изходящи от апартамента на ищцата, придружени от псувни и обиди по техния адрес.

Децата били стресирани в резултат на което синът им се разплакал. За случая е подадена жалба в РП-Плевен под № 89/2019 г. В хода на проверката са снети обяснения от 5 души съседи, които възприели случая и се установило, че действително се чували трясъци и биене по стените от ап.3 в разстояние на 15мин. По изброените преписки спрямо С.В. и сина й Вилислав са съставени протоколи за предупреждение на основание чл.65 от ЗМВР.

Твърди се, че въпреки това, на 25.04.2021 г. около 17.00 часа от жилището на ищцата отново се блъскало по стените и се чували псувни и обиди по адрес на ответника и семейството му. По случая е подадена 4 жалба до РП-Плевен с № 2398/27.04.2021 г. Ответникът посочва, че съпругата му има тежко здравословно състояние, което налага същата да не живее в стрес и притеснения, и на същата е необходимо спокойствие.

Твърди се, че ищцата ходи при съпругата на ответника, за да я притеснява, когато последният отсъства. Ответникът твърди, че не пуска пералнята си в определен времеви диапазон, за да не дразни ищцата, която на свой ред непрекъснато обижда семейството му, като наричала децата му „изроди, тъпанари, ненормални“, с което стресира тях и съпругата му. Ответникът отрича да е хвърлял боклука си през терасата.

Твърди, че не той обижда ищцата, а тя обижда и псува семейството му. В тази връзка твърди, че обида и клевета се доказват по друг, предвиден в закона начин и е недопустимо да се търси отговорност по този ред.

Твърди се, че ответникът не е ставал причина за влошеното здравословно състояние на ищцата. Видно от представените епикризи същата страда от хронични заболявания като ИБС и захарен диабет, датирани от 2009г. Постъпва в болнични заведения с оплаквания с голяма давност и характерни за този тип заболявания. Твърди се,че всички шумове, които ищцата може да чува от дома на ответника са резултат от ежедневието на живущите и са в рамките на допустимия диапазон, и тъй като се касае за панелен блок и поради липсата на по- специална шумоизолация на стените и подовете, вероятно шумовете се чуват поясно, но същите са еднакви за всички живущи в блока.

Ответникът твърди, че действията на ищцата са злоупотреба с граждански права и не целят да възстановят правния порядък в жилищната сграда, а да уронят доброто му име в обществото, да се намеси в личния му живот и да му причини дискомфорт, който да го принуди да напусне жилището.

В резултат на действията на ищцата през последните години, когато се прибира вкъщи, ответникът не се чувства спокоен, защото очаква на вратата му да позвъни В., водеща полиция, домоуправител, общински служители или други органи, както и че съпругата му е изживявала тежко случващото се, влошава здравословното й състояние, тя и децата страдали 5 и се чувствали притеснени и нервни. Всичко това се отразява изключително негативно върху личния му живот, причинява му стрес, изпитва страхове, безпокойство и нервност, безсъние и напрежение.

Моли съда да отхвърли иска.

Претендира разноски.

В проведеното първо о.с.з. ищцата конкретизира, че претендира обезщетение за периода от 2017год. до 01.04.2021год., като заявява, че непозволеното увреждане се изразява в системен шум от апартамента на ответника, който се чува почти всяка нощ, през времеви период след 0,00часа, 1,30-02,00часа, в 03,00часа, а като последен пример дава случилото се в нощта преди заседателния ден - 03,50часа през нощта.

Заявява, че се чува внезапен удар - по стена, по радиатор, по тръбата на парното, който шум я буди, плаши и стресира. За конкретния последен шум, за който счита, че е възпроизведен целенасочено от апартамента на ответника, заявява, че се дължи на „търкаляне на топче“ през нощта.

В о.с.з. ищцата се явява и се представлява от адв.Х., която поддържа иска и навежда доводи в представена по делото писмена защита.

Ответникът се явява и се представлява от адв.И., която оспорва иска и навежда доводи в представена по делото писмена защита.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, доводите на страните и разпоредбите на закона, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Искът е допустим, но по същество – неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен.

Не е спорно, че страните са съседи, като ищцата обитава жилище на ет.1-ви, а ответникът - жилище на ет.2-ри, ситуирано точно над нейното.

От съвкупната преценка на доказателствата по делото се установява, че от години отношенията между съседите са влошени, конфликтни и 6 непримирими, съпроводени с подавани както от ищцата срещу ответника, така и от ответника срещу ищцата жалби в полицията, приложени преписки по делото. От същите се установява, че прокуратурата е отказала да образува досъдебно производство, като засегнатите от съответния конфликт страни са предупреждавани по реда на чл.56 от ЗМВР.

Установява се, че ищцата е възрастна жена, която има редица заболявания, за което свидетелстват приложените експертни решения и епикризи - л.6 и сл. от делото. Видно от Експертното решение, приложено на л.6 е, че ищцата страда от хронична исхемична болест на сърцето, като решението е от 12.12.2008год., т.е. преди семейството на ответника да заживее в жилището, съседно на нейното /семейството се нанесло по твърдения на ищцата през 2013год., а ответникът заявява, че живеят там още от 2010год./. В приложената на л.8 от делото епикриза е записано, че здравословните оплаквания на ищцата са с голяма давност.

Разпечатката съдържа 35 от 64 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/624b8134-88d2-4881-bd7d-809199fc745d