Разпореждане № 123037 от 05.10.2023, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 123037 гр. София, 05.10.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД в закрито заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Теодора Анг. Карабашева като разгледа докладваното от Теодора Анг. Карабашева Частно гражданско дело № 20231110142400 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 410 ГПК.

Образувано е по заявление за издаване на заповед за изпълнение, депозирано от „ПКБ“ ЕООД. Разгледано по същество искането за издаване на заповед за изпълнение е частично неоснователно по следните съображения:

Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК на отхвърляне подлежи заявление, когато искането за издаване на заповед за изпълнение противоречи на закона и добрите нрави.

В случая твърденията на заявителя са свързани с това, че вземанията му произтичат от договор за потребителски кредит, поради което при преценката по чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК следва да бъде отчетена изричната императивна уредба на ЗПК, според която кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит (чл. 10а ЗПК). В конкретния случай, претендираното от заявителя вземане за допълнителна услуга „Фаст“ („приоритетно разглеждане“) не попада в приложното поле на чл. 10а ЗПК, тъй като срещу заплащането на възнаграждението кредиторът не дължи никакво конкретно поведение. От описанието на услугата следва, че предоставянето й се осъществява преди подписването на договора, при изпълнението, на който кредиторът не дължи конкретно поведение. Описаното задължение възниква за потребителя със сключване на договора без значение дали услугата е предоставена и без значение дали кредиторът ще осъществи някакво поведение насреща или не. Отделно от това, същата услуга съставлява по същество такава свързана с усвояването на кредита, за което законът императивно забранява заплащането на такси и комисионни (чл. 10а, ал. 2 ЗПК).

Сходно е положението и със заявеното възнаграждение за допълнителна услуга „Флекси“ (гъвкав погасителен план), тъй като за заплащането на възнаграждението кредиторът отново не дължи никакво конкретно поведение. От анализа на общите условия е видно, че на практика до промяна в погасителния план може да се стигне единствено при постигнато съгласие с кредитора, което на практика възпроизвежда по смисъл чл. 20а, ал. 2 ЗЗД. Предвидените в договора параметри нямат самостоятелно значение, тъй като и при неизпълнението им страните са в състояние да изменят погасителния план. Обозначаването на подобно развитие в правоотношението като „услуга“ е без значение, тъй като на практика потребителят не получава насрещна престация.

От изложеното следва, че посочените претенции по същество прикриват истинската цел на клаузите, която е свързана с увеличение на възнаграждението на 1 заемодателя, в нарушение на чл. 19, ал. 4 ЗПК, което обуславя нейната нищожност (чл.

19, ал. 5 ЗПК). Този извод е очевиден и с оглед размера на процесните вземания, който надхвърля този на дължимата по договора лихва. В тази връзка неоснователно се търси и мораторна лихва в размер на 2.03 лева върху вземането за услуга „Фаст“, както мораторната лихва в размер от 2.44 лева върху вземането за услуга „Флекси“ съгласно молба от 04.10.2023 г.

Ето защо заявлението следва да бъде отхвърлено в частта, в която се иска издаване на заповед за изпълнение за възнаграждение за допълнителна услуга „фаст“, за начисляване на мораторна лихва върху услуга „Фаст“ и за възнаграждение за допълнителна услуга „флекси“, както и за начисляване на мораторна лихва върху услугата „Флекси“.

Воден от горното, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, в частта, с която от заявителя „ПКБ“ ЕООД, с ЕИК *********** е поискано издаването на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за следните суми: 60.00 лв. - възнаграждение за допълнителна услуга „Фаст“, мораторна лихва в размер от 2.03 лева за периода от 11.03.2020 г. до 10.06.2020 г., 72.00 лв. – възнаграждение за допълнителна услуга „Флекси“ и 2.44 лева – мораторна лихва върху услугата за периода от 11.03.2020 г. до 10.06.2020 г.

Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от съобщаването му на заявителя.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2