Определение № 234 от 25.09.2025, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 234 гр. Варна, 25.09.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Румяна Панталеева

Членове:

Ангелина Й. Лазарова

Десислава Ст. Сапунджиева като разгледа докладваното от Румяна Панталеева Въззивно частно наказателно дело № 20253000600311 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид:

Производството е по реда на чл.306, ал.3, пр.2, вр.чл.341 и сл. от НПК.

Предмет на проверка е определение от съдебно заседание на 14.08.2025 г., обективирано в протокол Рег.№ 572/20.08.2025 г., постановено след решаване на НОХД 1839/24 г. на Окръжен съд Варна със споразумение. По реда на чл.306, ал.1, т.4, пр.2 от НПК, с проверявания съдебен акт на осъдения Б. С. С. са възложени 1510 лева разноски за защита по реда на Закона за правната помощ. Недоволен от осъждането за разноските, въззивникът С. го възразява с твърдение, че е социално слаб, без доходи и няма финансови средства да заплати сумата, поради което моли да бъде освободен от заплащането й за сметка на държавния бюджет.

Жалбата е допустима, като насочена срещу определение, което подлежи на обжалване по реда на Глава двадесет и втора от НПК, но отправеното с нея искане не е от компетентността на настоящия съдебен състав.

Първоинстанционният съд се е произнесъл въз основа на Решение № ВН-894-10435/24.04.2025 г. от Националното бюро за правна помощ, съгласно което на адвокат Ц.Б., АК Варна, е било определено възнаграждение за процесуално представителство на Б. С. по НОХД № 1839/2024 г. на ОС Варна /вкл. в досъдебната фаза/, и по свързани с него три производства от досъдебния контрол.

1

От материалите по делото се установява, че адвокат Банков е назначен за служебен защитник на С. още в досъдебното производство – с постановление от 02.10.2024 г. на разследващ полицай, който е посочил като основание факта на задържането на лицето, респ. разпоредбата на чл.94, ал.1, т.6 от НПК. В съответствие с отбелязаната в същото постановление разпоредба на чл.26, ал.2 от ЗПП, адвокатът е осъществил процесуалното представителство във всички фази на общото производство, приключило със споразумение, както и в съпътстващите го частни такива във връзка с мярката за неотклонение задържане под стража. Съобразявайки вида и количеството на извършената дейност, Националното бюро за правна помощ правилно е определило сборното възнаграждение на защитника, при стриктно спазване на относимите норми – чл.18, т.т.1 и 2 и чл.21 от Наредбата за заплащане на правна помощ, респ. правилно и в съответствие с ТР 4/10 г. ОСНК, ВКС, първоинстанционният съд, е възложил общата сума от 1510 лева на осъдения подсъдим.

Въззивникът С. атакува съдебния акт на ОС Варна на едно основание като твърди, че няма възможност да възстанови сумата поради липса на доходи и имущество, извън получавана пенсия за инвалидност и социална помощ.

Съгласно обвързващата съдебна практика /цитираното по-горе ТР от 2010 г./, подсъдим, който е признат за виновен, на основание чл.189, ал.3 от НПК следва да заплати адвокатско възнаграждение на служебния защитник в полза на НБПП във всички случаи на задължителна защита, каквато по делото е била налице в хипотезата на чл.94, ал.1, т.6, пр.2 от НПК. С последващо изменение на ЗПП, чл.23, ал.2 освобождава от задължението за възстановяване на разноски обвиняем или подсъдим, който не разполага със средства за заплащане на адвокат, желае да има такъв и интересите на правосъдието изискват това.

Доводът на жалбоподателя за затруднено финансово положение в настоящото производство се оказва неотносим, тъй като е неприложимо и единственото предвидено от Закона за правната помощ изключение в чл.23, ал.2. Формулировката на изключителния случай изцяло съответства на хипотезата в чл.94, ал.1, т.9 от НПК, която в настоящия случай не е била основанието за назначаване на защитник по реда на ЗПП. Вземането на 2 адекватно и правилно решение е било единствено в правомощията на органа по чл.25, ал.1 от НПК, като по делото липсват доказателства за дължимия анализ, и дори не се открива задължителната по закон писмена декларация от обвиняемия тогава С., с която му се разяснява, че в случай на осъдителна присъда дължи възстановяване на разноските за правна помощ, освен в случаите по чл.23, ал.2.

Съдебният състав в това производство обаче може само да отбележи последните констатации, но не е компетентен да изследва материалното положение на осъдения и възможността му да заплати разноските. Според разпоредбата на чл.23, ал.5 от ЗПП, преценката дали подсъдимият няма средства за заплащане на адвокатско възнаграждение се извършва от органа, който ръководи процесуалните действия, въз основа на служебно установеното му имуществено състояние и обстоятелствата по ал.3, т.т. 1, 3, 4, 5, 6 и 7 от същата правна норма, като доходи на лицето или на неговото семейство, семейно положение, здравословно състояние, трудова заетост, възраст и др. Прочитът на закона налага извод, че ако след изследване на относимите обстоятелства се установи, че действително лицето не разполага със средства, то не дължи възстановяване на разноските за предоставената правна помощ. Но в настоящия случай по делото липсва подобно служебно изследване за наличието на обстоятелствата, изброени изчерпателно в чл.23, ал.3 от ЗПП, за да се приеме, че наред с основанието по чл.94, ал.1, т.6, пр.2 от НПК е съществувало и такова по ал.1, т.9. В случая тази липса несъмнено лишава лицето от възможността да претендира едно гарантирано със закон свое право в настоящото производство, и ограничената компетентност на въззивния контрол в неговите рамки е пречка то да намери защита чрез така избрания правен ред.

Предвид изложеното въззивният състав не открива процесуална възможност за отмяна или изменение на проверявания съдебен акт на конкретно законово основание, поради което и по реда на чл.306, ал.3, вр. ал.1, т.4, пр.2, вр.чл.345, ал.1, пр.1 от НПК

3

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение по НОХД № 1839/24 г. на Окръжен съд Варна от съдебно заседание на 14.08.2025 г., обективирано в протокол Рег.№ 572/20.08.2025 г., с което Б. С. С. е осъден да заплати в полза на Националното бюро за правна помощ 1510 лева разноски за служебно назначен защитник.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 234 гр. Варна, 25.09.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Румяна Панталеева

Членове:

Ангелина Й. Лазарова

Десислава Ст. Сапунджиева като разгледа докладваното от Румяна Панталеева Въззивно частно наказателно дело № 20253000600311 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид:

Производството е по реда на чл.306, ал.3, пр.2, вр.чл.341 и сл. от НПК.

Предмет на проверка е определение от съдебно заседание на 14.08.2025 г., обективирано в протокол Рег.№ 572/20.08.2025 г., постановено след решаване на НОХД 1839/24 г. на Окръжен съд Варна със споразумение. По реда на чл.306, ал.1, т.4, пр.2 от НПК, с проверявания съдебен акт на осъдения Б. С. С. са възложени 1510 лева разноски за защита по реда на Закона за правната помощ. Недоволен от осъждането за разноските, въззивникът С. го възразява с твърдение, че е социално слаб, без доходи и няма финансови средства да заплати сумата, поради което моли да бъде освободен от заплащането й за сметка на държавния бюджет.

Жалбата е допустима, като насочена срещу определение, което подлежи на обжалване по реда на Глава двадесет и втора от НПК, но отправеното с нея искане не е от компетентността на настоящия съдебен състав.

Първоинстанционният съд се е произнесъл въз основа на Решение № ВН-894-10435/24.04.2025 г. от Националното бюро за правна помощ, съгласно което на адвокат Ц.Б., АК Варна, е било определено възнаграждение за процесуално представителство на Б. С. по НОХД № 1839/2024 г. на ОС Варна /вкл. в досъдебната фаза/, и по свързани с него три производства от досъдебния контрол.

1

От материалите по делото се установява, че адвокат Банков е назначен за служебен защитник на С. още в досъдебното производство – с постановление от 02.10.2024 г. на разследващ полицай, който е посочил като основание факта на задържането на лицето, респ. разпоредбата на чл.94, ал.1, т.6 от НПК. В съответствие с отбелязаната в същото постановление разпоредба на чл.26, ал.2 от ЗПП, адвокатът е осъществил процесуалното представителство във всички фази на общото производство, приключило със споразумение, както и в съпътстващите го частни такива във връзка с мярката за неотклонение задържане под стража. Съобразявайки вида и количеството на извършената дейност, Националното бюро за правна помощ правилно е определило сборното възнаграждение на защитника, при стриктно спазване на относимите норми – чл.18, т.т.1 и 2 и чл.21 от Наредбата за заплащане на правна помощ, респ. правилно и в съответствие с ТР 4/10 г. ОСНК, ВКС, първоинстанционният съд, е възложил общата сума от 1510 лева на осъдения подсъдим.

Въззивникът С. атакува съдебния акт на ОС Варна на едно основание като твърди, че няма възможност да възстанови сумата поради липса на доходи и имущество, извън получавана пенсия за инвалидност и социална помощ.

Съгласно обвързващата съдебна практика /цитираното по-горе ТР от 2010 г./, подсъдим, който е признат за виновен, на основание чл.189, ал.3 от НПК следва да заплати адвокатско възнаграждение на служебния защитник в полза на НБПП във всички случаи на задължителна защита, каквато по делото е била налице в хипотезата на чл.94, ал.1, т.6, пр.2 от НПК. С последващо изменение на ЗПП, чл.23, ал.2 освобождава от задължението за възстановяване на разноски обвиняем или подсъдим, който не разполага със средства за заплащане на адвокат, желае да има такъв и интересите на правосъдието изискват това.

Доводът на жалбоподателя за затруднено финансово положение в настоящото производство се оказва неотносим, тъй като е неприложимо и единственото предвидено от Закона за правната помощ изключение в чл.23, ал.2. Формулировката на изключителния случай изцяло съответства на хипотезата в чл.94, ал.1, т.9 от НПК, която в настоящия случай не е била основанието за назначаване на защитник по реда на ЗПП. Вземането на 2 адекватно и правилно решение е било единствено в правомощията на органа по чл.25, ал.1 от НПК, като по делото липсват доказателства за дължимия анализ, и дори не се открива задължителната по закон писмена декларация от обвиняемия тогава С., с която му се разяснява, че в случай на осъдителна присъда дължи възстановяване на разноските за правна помощ, освен в случаите по чл.23, ал.2.

Съдебният състав в това производство обаче може само да отбележи последните констатации, но не е компетентен да изследва материалното положение на осъдения и възможността му да заплати разноските. Според разпоредбата на чл.23, ал.5 от ЗПП, преценката дали подсъдимият няма средства за заплащане на адвокатско възнаграждение се извършва от органа, който ръководи процесуалните действия, въз основа на служебно установеното му имуществено състояние и обстоятелствата по ал.3, т.т. 1, 3, 4, 5, 6 и 7 от същата правна норма, като доходи на лицето или на неговото семейство, семейно положение, здравословно състояние, трудова заетост, възраст и др. Прочитът на закона налага извод, че ако след изследване на относимите обстоятелства се установи, че действително лицето не разполага със средства, то не дължи възстановяване на разноските за предоставената правна помощ. Но в настоящия случай по делото липсва подобно служебно изследване за наличието на обстоятелствата, изброени изчерпателно в чл.23, ал.3 от ЗПП, за да се приеме, че наред с основанието по чл.94, ал.1, т.6, пр.2 от НПК е съществувало и такова по ал.1, т.9. В случая тази липса несъмнено лишава лицето от възможността да претендира едно гарантирано със закон свое право в настоящото производство, и ограничената компетентност на въззивния контрол в неговите рамки е пречка то да намери защита чрез така избрания правен ред.