Решение № 220 от 16.09.2026, Окръжен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 220 гр. С., 16.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Надежда Н. Янакиева

Членове:

Мартин Цв. Сандулов мл.с. Юлия Ив. Славова при участието на секретаря Илка Й. Илиева като разгледа докладваното от Надежда Н. Янакиева Въззивно гражданско дело № 20262200500339 по описа за 2026 година

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба против първоинстанционно решение № 502/28.05.2026г. по гр.д. № 3803/25г. на СлРС, с което е признато за установено на основание чл. 422 от ГПК, по отношение на Ф. Х. К. с персонален номер .... по удостоверение на гражданин на ЕС № ....., изд. на 07.02.2019г. от МВР С., дата на раждане 11.05.1950г. с адрес в страната с.С., общ.Т., обл.С., че ДЪЛЖИ на „Р.“ ЕООД, ЕИК ....., със седалище и арес на управление гр.С., ул.“Л.Т.“ № 17, представлявано от С.П.Б., управител, сума в размер на 605,32 € /шестстотин и пет евро и 0,32 евро цента/ , от който 298,55 €, причинени щети и заредено гориво на лек автомобил „С.С.“ с рег.№ ..... и 306,78 € наемна цена за 12 дни за периода 24.06.2023г. до 05.07.2023г. вкл., по договор за наем на автомобил от 24.06.2023г., ведно със законната лихва за забава, считано от 20.03.2025г. до окончателното плащане, като над уважената част до пълния предявен размер от 705,90 €, искът е отхвърлен като неоснователен и недоказан, и на ищеца са присъдени разноски в размер на 523, 19 евро за заповедното и исковото производство съразмерно на уважената част от иска.

Против това решение е постъпила въззивна жалба от ответницата в първоинстанционното производство чрез особения й процесуален 1 представител по чл. 47 ал. 6 от ГПК.

Въззивницата – ответница в първоинстанционното производство, обжалва изцяло цитираното решение, като твърди, че то е неправилно, необосновано и незаконосъобразно.

Заявява, че ищецът не е доказал всички елементи на фактическия състав по чл. 79 от ЗЗД, като независимо, че СГЕ установява, че подписът в процесния договор и ОУ принадлежи на ответницата, съдът неправилно не е отчел възражението за недоказване кой и кога е извършил поправките в договора относно датата на връщане така, че същите да са противопоставими на ответницата. Счита, че тези поправки представляват съществено изменение на договора касателно срока на правоотношението и мотивите на съда, че около 14.30 на 05.07.23г. при ПТП, автомобилът е бил у ответницата не могат да бъдат споделени, понеже това не означава, че последната е приела, че договорът за наем е допълнен за още 4 дни. В случая на тази дата 05.07. автомобилът може да е бил у ответницата по всякаква друга причина Така неправилно е отхвърлено ъзражението и е присъдена сумата от 200 лв. за допълнителен наем.

На следващо място въззивницата оспорва и изводите на съда относно претенцията за заплащане на два броя услуга за репатриране. Неправилно е уважена изцяло, тъй като може да се приеме, че има пряка и непосредствена връзка между първото репатриране от мястото на ПТП и увреждането, но не и второто, защото липсва изискването всяко следващо преместване чрез специализиран автомобил да е пряк и непосредствен резултат от непозволеното увреждане. Развива подробна аргументация в тази насока.

По-нататък въззивницата сочи, че относно претенцията за закупуване на гума и изправяне на джанта, от представените документи за закупуване на ума не се установява нито марката, нито модел или размер, за да може ищецът да докаже, че е именно за този автомобил, не са ангажирани доказателства и че автомобилът е с алуминиеви джанти, фактурата е от 24.07.23г., преди фактурата от Кале Ауто, а в исковата молба не се твърди и свидетелят не заявява, че колата е била без гума и джанта при ремонта на калника. Ищецът не е доказал, че всички части, посочени във фактурата от 28.07.23г. от Кале Ауто са действително увредените и съответно 2 подменените части, респективно – извършените услуги по отремонтиране на автомобила. Анализира свидетелските показания и заявява, че съдът неправилно е уважил и тази претенция.

Също така развива тезата, че щом служителят от сервиза е дал показания, че ако не е платен ремонтът няма д абъде предаден автомобилът, то плащането е следвало да стане преди зареждането на гориво, за което се претендира, а датата на касовия бон за зареждане е 27.07.23г., без да е упоменат номера на колата, докато документът за превод на сумата за ремонт е от 28.07.23г. поради което и тази претенция за 54, 01 лв. е неправилно уважена. Неправилно не е уважил съдът и възражението, че липсват доказателства за използвана боя и извършено боядисване.

Неоснователността на главния иск пък обуславя и неоснователност на акцесорния за лихва и той също следва да се отхвърли.

С оглед всичко изложено въззивницата, чрез особения си представител, иска да се отмени изцяло атакуваното решение и да се постанови ново, с което исковете бъдат изцяло отхвърлени като неоснователни и недоказани.

Претендира разноски и иска да му се определи възнаграждение по чл.

47 ал. 6 от ГПК.

Във въззивната жалба няма направени нови доказателствени или други процесуални искания за въззивната фаза на производството.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК въззиваемата страна е подала писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна, развива контрааргументи по повод релевираните оплаквания. Заявява, че атакуваното решение е основано на правилна преценка на събраните доказателства, в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби, няма допуснати процесуални нарушения, взети са предвид всички относими факти и обстоятелства, обсъдени са становищата на страните и е отговорено на всички релевантни спорни въпроси. Неоснователно е възражението, че допълването с още 4 дни е непротивопоставимо на ответника, тъй като не е извършено по реда на чл. 6 на ОУ, понеже е установено, че ответникът е задържал и ползвал автомобила до 05.07.23г. – до ПТП, когато е съставен протоколът за произшествието – тоест е бил във фактическа власт на ответника. последният не е провел насрещно доказване, че е върнал автомобила по-рано. Неоснователно е и твърдението, 3 че преместването на автомобила до сервиза прекъсва причинноследствената връзка с деликта, тъй като е установено че в следствие на удара МПС е било негодно за движение на собствен ход и е следвало да се транспортира с пътна помощ, а действията на ищеца са в съответствие с грижата на добър стопанин. Оплакването за гумата и джантата също е неоснователно, тъй като тези увреждания се установяват от съдържанието на протокола за ПТП който е официален документ, който се ползва с обвързваща доказателствена сила, правилно съдът е приел за доказани описаните обстоятелства, а фактът на непосочване на марка или размер на гумата не разколебават извода за причинената вреда. Що се отнася до частите и услугите по фактурата на Кале Ауто въззиваемата страна сочи, че изводите на съда се основават на съвкупната преценка на всички събрани доказателства – свидетелските показания са от очевидец, участвал в ремонта и разполагащ със специални знания, фактът че си е служил с бележки не опорочава показанията му, а обратното – придава им допълнителна достоверност. Възражението относно заплатеното гориво също е неоснователно, доколкото зареждането на автомобила е част от възстановяването му в състоянието, в което е бил преди предаване за ползване и представлява пряка последица от увреждането.

Предположенията на въззивната страна къде е бил автомобилът – в сервиза или на бензиностанция, както и относно датите на плащане, не разколебават установеното от съда. Ремонтът на увредения калник и подкалник по естеството си включва и възстановяване на лаково покритие, дейностите са пряка последица от причиненото увреждане и са надлежо установени. Въззиваемият счита за основателен главния иск, съответно – акцесорния за присъждане на обезщетение за забава в размер на законовата лихва. Намира съдебния акт за обоснован, правилен и законосъобразен и иска той да бъде потвърден.

Претендира разноски за настоящата инстанция.

В отговора няма направени нови доказателствени или други процесуални искания.

В същия срок не е подадена насрещна въззивна жалба.

В с.з. въззивницата, редовно призована, не се явява, за нея се явява особен процесуален представител по чл. 47 ал. 6 от ГПК който поддържа 4 въззивната жалба и иска тя да бъде уважена.

В с.з. за въззиваемото дружество, редовно призовано, не се явява процесуален представител по закон или пълномощие. С писмена молба процесуалният представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК оспорва въззивната жалба и поддържа отговора, иска да се потвърди атакуваното решение, претендира разноски, представя договор за правна защите и списък по чл. 80 от ГПК.

Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт районен съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед обхвата на обжалването – и допустимо.

При осъществяване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е правилна, поради което препраща мотивите си към нея.

Предявеният установителен иск има за предмет установяване на парично задължение на ответницата към ищеца, чийто размер и основание са идентични с тези по заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. Ищецът претендира, че му се дължи сумата 1 380, 63 лв., от които 1 180, 63 лв. извършени ремонти и 200 лв. наем /след приспадане на предплатения депозит от 400 лв./, както и разноските по заповедното производство, за които суми е издадена заповед № 1123 от 02.04.2025г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. 1588/2025г. на СлРС.

Ищецът сочи, че е сключил с ответницата договор за наем на лек автомобил Сузуки, рег.№ ..... за срок от 24.06.23г.-до 01.07.23г., удължен до 05.07.23г. при наемна цена 50 лв. на ден, а на 05.07.23г. ответницата предизвикала ПТП /на паркинг блъснала метално ограждение/, за което бил съставен протокол от надлежния орган и АУАН, при което увредила 5 автомобила, той бил репатриран и ремонтиран, зареден с гориво за възстановяване на положението от преди деликта, като общата стойност на тези дейности била 983, 91лв. – 160 лв. репатриране с пътна помощ, 120 лв. за гума и изправяне на джанта, 649, 81 лв. за ремонт по фактура от 28.07.23г.и 54, 10 лв. за зареждане с гориво.

След връчване на длъжника на заповедта по чл. 410 от ГПК за горните суми по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК, е образувано настоящото производство по чл. 422 от ГПК.

По начало не се оспорва факта на извършеното от ответницата ПТП, както и че за него има издаден АУАН, съставен е протокол и в него са описани констатациите на длъжностното лице, чието опровергаване не е проведено.

Точките на противопоставяне между страните касаят срока на договора за наем и вида и стойността на уврежданията.

Въззивният съд намира тези доводи за несъстоятелни.

По отношение на крайния срок на договора за наем, /за който е безспорно доказано, че е подписан от ответницата/, въззивният съд счита, че дори да се приеме, че поради неяснотата около момента и автора на поправката, срокът на договора за наем е до 01.07.23г., то това не рефлектира върху задължението за заплащане на наемната цена в уговорения размер. Установено е недвусмислено и категорично, че на 05.07.автомобилът е бил в държане на ответницата, която е причинила вреди посредством неправомерните си действия, поради което до този момент /при условията на чл. 236 ал. 1 или ал. 2 от ЗЗД/ дължи обезщетение в размер на наемната цена за продълженото ползване на вещта, тоест – общо сумата 600 лв., от която следва да се приспадне внесеният депозит от 400 лв.