Решение № 14245 от 22.08.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14245 гр. София, 22.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ПЕТЯ П. СТОЯНОВА при участието на секретаря БЕЛОСЛАВА В. ИСПИРИДОНОВА като разгледа докладваното от ПЕТЯ П. СТОЯНОВА Гражданско дело № 20211110166598 по описа за 2021 година

РЕШИ:

Р Е Ш Е Н И Е

№

22.08.2023 година

В

И М Е Т О

Н А

СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД състав град София

Н А Р О Д А

IIІ ГО, сто петдесет и пети

На двадесет и осми февруари две хиляди двадесет и трета година в публично заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ П.СТОЯНОВА

Секретар Белослава Испиридонова

1 като разгледа докладваното от съдия Петя П. Стоянова гражданско дело номер 66598 по описа за 2021 година на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на „...” ЕООД, с ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление: гр. ...., представлявано от управителите ..., против А. М. Т., с ЕГН **********, от гр. ..., за приемане на установено по отношение на ответницата, че същата дължи на ищеца сумата от 455,73 лв., представляваща главница, дължима по договор за потребителски кредит № 30040173036 от 24.10.2019 г., сумата от 157,87 лв. - договорно възнаграждение за периода от 25.02.2020 г. до 03.03.2021 г., сумата от 80,60 лв. - лихва за забава за периода от 26.12.2019 г. до 12.03.2020 г. и за периода от 14.07.2020 г. до 03.03.2021 г., сумата от 6,36 лв. - законна лихва за периода от 03.03.2021 г. до 23.03.2021 г., законната лихва върху главницата, считано от 24.03.2021 г. до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски, както и за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата от 128,81 лв. – неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга Фаст, сумата от 393,75 лв. – неплатено възнаграждение за закупена услуга Флекси.

В исковата молба ищецът, чрез процесуалния си представител, твърди, че подал заявление за издаване на заповед за парично задължение по чл. 410 от ГПК, по което било образувано гр.д. № 16677/2021 г. по описа на СРС, 155, състав, като по повод на дадени от съда указания предявява исковата си претенция. Също така твърди, че на 24.10.2019 г. между страните бил сключен договор за потребителски кредит № 30040173036, по силата на който ищецът предоставил кредит на ответника в размер на 500 лв. при срок на погасяването му от 24 месеца и договорени падеж, 48,98 % годишен процент на разходите, 41 % - годишен лихвен процент, 0,11 % - лихвен процент на ден, при размер на вноската от 30,76 лв. Сочи, че размерът на общото задължение възлизало на 738,35 лв. Твърди, че били избрани и закупени пакет от допълнителни услуги Фаст при договорено възнаграждение от 150 лв. и пакет от допълнителни услуги Флекси при договорено възнаграждение от 450 лв., с размер на вноската от 25 лв., при което общото задължение по кредита възлизало на 1 338,35 лв., а размерът на вноската – на 55,76 лв. Също така твърди, че договорът бил сключен при общи условия, както и че ищецът превел по сметка на ответника договорената сума, като ответникът извършил частично плащане на задължението. Ответникът не изпълнявал договорните си задължения, поради което сключеният между страните договор бил прекратен и била обявена предсрочната му изискуемост, за което на ответника било изпратено уведомление. Ангажира доказателства.

В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не изпраща представител. По делото е депозирано становище по съществото на спора.

В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба от ответницата А.

2

М. Т., с който предявените искови претенции се оспорват по размер. Оспорва извършено от ищеца уведомяване за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Оспорва дължимостта на такса в размер на 600 лв., която надвишавала сумата на предоставения кредит. Оспорва дължимостта на суми за предоставени услуги Фаст и Флекси, като противоречиви на чл. 10а, ал. 2 – 4 от ЗПК, поради което и нищожни на основание чл. 21 от ЗПК. Оспорва клаузите на договора като твърди, че същите не са индивидуално договорени. Моли съда да отхвърли предявените искови претенции, претендира направените по делото разноски.

В съдебно заседание ответницата, редовно призована, не изпраща представител. По делото е депозирано становище по съществото на спора.

Така предявените искови претенции са с правно основание чл. 422 във връзка с чл.

415, ал. 1, т. 1 и 3 от ГПК във връзка с чл. 9 от ЗПК, чл. 33 от ЗПК. Направено е възражение по чл. 21 от ДЗПК, както и искане по реда на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК.

Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени съобразно разпоредбата на чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От приложеното гр.д. № 16677/2021 г. по описа на СРС, 155 състав, е видно, че на 04.08.2021 г. съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, по силата на която А. М. Т., ответница в настоящото производство, е осъдена да заплати на „...” ЕООД сумата от 455,73 лв., представляваща главница, дължима по договор за потребителски кредит № 30040173036 от 24.10.2019 г., сумата от 157,87 лв. - договорно възнаграждение за периода от 25.02.2020 г. до 03.03.2021 г., сумата от 80,60 лв. - лихва за забава за периода от 26.12.2019 г. до 12.03.2020 г. и за периода от 14.07.2020 г. до 03.03.2021 г., сумата от 6,36 лв. - законна лихва за периода от 03.03.2021 г. до 23.03.2021 г., законната лихва върху главницата, считано от 24.03.2021 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 42,61 лв. – направени по делото разноски от общите разноски в размер на 75 лв., от които: сумата от 25 лв. – платена държавна такса и сумата от 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение. С разпореждане от същата дата съдът е отхвърлил искането на заявителя за издаване на заповед по чл. 410 от ГПК за сумата от 128,81 лв. – неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга Фаст, сумата от 393,75 лв. – неплатено възнаграждение за закупена услуга Флекси и сумата от 10 лв. – неплатени такси по Тарифата за извънсъдебно събиране на вземането. По повод на подадено възражение от длъжника и на дадени от съда указания, в предвидения едномесечен заявителят - ищец в настоящото производство, е предявил установителен иск по смисъла на чл. 415, ал. 1 от ГПК.

От представения и приет като доказателство по делото заверен препис от договор за потребителски кредит № 30040173036 от 24.10.2019 г., се установява, че „...” ЕООД е предоставило на А. М. Т. кредит в размер на 500 лв., като кредитополучателят се е задължил да върне кредита в срок до 24 месеца на 24 равни месечни погасителни вноски, включващи лихва и главница, всяка вноска в размер на 55,76 лв., като вноската включва главница, лихва и закупени допълнителни услуги, при договорена дата на погасяване – 25-о число от месеца.

3

Договорът за потребителски кредит е сключен при общи условия, с приложен погасителен план и предоставен стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити.

От представеното извлечение от сметка към договора от 17.11.2021 г., изпратено до ответницата, се установява, че платената от ответницата сума възлиза на 200,32 лв., като остатъка от дължимата сума възлиза на 1 136,16 лв., като са били извършени три на брой плащания за периода от 25.11.2019 г. до 22.01.2020 г.

От представения заверен препис от справка за извършена транзакция се установява, че на 24.10.2019 г. ищцовото дружество е превело по сметка на ответницата сумата от 500 лв.

От представения заверен препис от покана, отправена от ищеца до ответника се установява, че ответното дружество е отправило изявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, считано от 03.03.2021 г., като общата дължима сума възлиза на 1 627,08 лв., от която: сумата от 1 136,08 лв. – непогасена част от задължението по договора, сумата от 90,92 лв. – лихва за забава и сумата от 400 лв. – такса по тарифа, както и покана за плащане на дължимите суми. Видно от приетата като доказателство разписка, писмото е върнато като непотърсено.

От представеното искане за отпускане на потребителски кредит се установява, че са включени допълнителни възможности за приоритетно разглеждане Fast и гъвкав погасителен план Flexy, а в договора и в предоставения формуляр е посочено, че дължимото на кредитора възнаграждение при поискана и закупена допълнителна услуга Fast е 150 лв., а за допълнителна услуга Flexy – 450 лв.

При така установената фактическа обстановка за съда се налагат следните изводи:

По делото не се спори, а и от представения по делото заверен препис от договор за потребителски кредит № 30040173036 от 24.10.2019 г. се установява, че между страните е възникнало облигационно отношение – договор за потребителски кредит, който намира правното си основание в чл. 9 от ЗПК, който е действал към момента на сключване на договора между страните. Не се спори, че „...” ЕООД е предоставило на ответницата кредит в размер на 500 лв., която сума е била преведена по сметка на ответницата на 24.10.2019 г.

Не се спори, че договорът е сключен в изискуемата по закон форма, при общи условия, породил е своето правно действие, ответникът е платил част от дължимата сума. Спори се за валидността на клаузи от договора, както и за дължимостта на претендираните суми по договора.

Сключеният между страните договор е валиден и е породил своето правно действие.

Съгласно чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнение заедно с обезщетение за забава.

Съгласно договора от 24.10.2019 г., договорът е сключен като срочен за 24 месеца с падеж на първата вноска на 25.11.2019 г. Към датата на подаване на заявлението по чл. 410 4 от ГПК – 24.03.2021 г. не е изтекъл крайният срок за погасяване на задължението. Излагат се твърдения за настъпила предсрочна изискуемост на кредита.

В съответствие с новелата на чл. 7, ал. 3 от ГПК, обнародвана в ДВ, бр. 100 от 2019 г., съдът служебно следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. В конкретния случай не е необходимо да бъде направено възражение от потребителя по образуваното производство, но съдът намира, че следва да се произнесе по клаузи от общите условия към процесния договор във връзка с настъпилата предсрочна изискуемост и уведомяването на длъжника.

Съобразно с чл. 12.3 от Общите условия при просрочване на две или повече последователни месечни вноски в пълен размер, кредиторът може да обяви предсрочна изискуемост с писмено уведомление.

Кредиторът може да търси от потребителя-длъжник предсрочно изпълнение при условията на чл. 71 от ЗЗД. Условия за настъпване на предсрочната изискуемост са настъпила неплатежоспособност на длъжника, намаляване на обезпеченията или недаване на обещаните обезпечения. В конкретния случай по делото не беше доказано настъпване на някое от посочените условия за настъпване на предсрочна изискуемост. Съобразно с практиката на СЕС, и по-специално на решение от 21.02.2013 г. по С-472/11, съдът намира, че клаузата на чл. 12.3 от Общите условия е неравноправна, тъй като кредиторът в случая ще получи целия ресурс по кредита заедно с възнаграждение за ползване години наред, без такова ползване да е налице. Отделно от това следва да се посочи, че длъжникът следва да бъде уведомен от кредитора в случай на обявяване на кредита за предсрочно изискуем.

От събраните по делото писмени доказателства се установява, че ищецът е отправил покана до ответницата за заплащане на дължимите суми, като със същата е обявило вземането за предсрочно изискуемо. Съдът намира, че по делото ищецът не доказа момента на връчване на поканата, изпратена до ответника, с която вземането е било обявено за предсрочно изискуемо съобразно с разпределената доказателствена тежест по реда на чл.

154 от ГПК. Само за пълнота следва да се посочи, че за договора за потребителски кредит, макар и уреден от специален закон, важат и общите правила на ЗЗД, уреждащи момента на уведомяване. По отношение на договорните отношения действащият ЗЗД, както и ЗПК възприемат теорията на получаването. Следователно изявлението на ищеца за обявяване на вземането по договора за предсрочно изискуемо се счита узнато от длъжника от момента на получаване на съобщението за това. По настоящото дело не само не беше доказано кога е отправено изявлението от длъжника, но по-важно е, че не беше доказано и кога ответникът е узнал за него.