Определение № 524 от 25.08.2023, Окръжен съд - Габрово

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 524 гр. Габрово, 24.08.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, 1-СЪСТАВ - ВЧНД МЯРКА, в закрито заседание на двадесет и четвърти август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Веселина Топалова

Членове:

Ива Димова

Кремена Големанова като разгледа докладваното от Ива Димова Въззивно частно гражданско дело № 20234200500316 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 278, ал. 1 във вр. 248, ал. 3 изр. 2 от ГПК.

Производството по настоящото дело е образувано по частна жалба вх. № 1434 от 05.06.2023 г., подадена от „Вива Кредит“ АД, ЕИК ***, като универсален правоприемник на „Вива Кредит“ ООД, ЕИК *** срещу Определение № 84 от 25.04.2023 г., постановено по гр. д. № 330/2022 г. по описа на Дряновски районен съд, с което се оставя без уважение молбата с правно основание чл. 248 от ГПК на „Вива Кредит“ ООД за изменение на решението в частта за присъдените разноски на адв. М. за предоставена безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, като неоснователна. Моли да се отмени обжалваното определение и да се постанови ново по отношение на разноските, като се уважи подадената молба по чл. 248 от ГПК за изменение на решението в частта за разноките, като или се отхвърли претендираното на основание чл. 38, ал.1, т. 2 възнаграждение или се редуцира присъденото на ищеца адвокатско възнаграждение до 600,00 лв. Развити са съображения за неговата неправилност и незаконосъобразност. Позовава се на съдебна практика.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК е постъпил писмен отговор по частната жалба от ответника по делото В. С. Р., чрез адв. М. М. – Адвокатска колегия – Пловдив, с който оспорва частната жалба като неоснователна и моли да бъде отхвърлена, респ. обжалваното определение № 84 от 25.04.2023 г. по гр. д. № 330/2022 г. на Дряновски районен съд потвърдено като правилно и законосъобразно по развити съображения. Позовава се на съдебна практика.

Въззивният съд, след като разгледа частната жалба, съобразно изложените в тях оплаквания и данните по делото, съобрази развитите доводи в писмения отговор на частна жалба, приема за установено от фактическа страна следното:

Производството по гр.д. № 330/2022 г. по описа на РС – Дряново е образувано по предявен от В. С. Р., чрез пълномощника й адв. М., оказал й безплатна правна помощ в хипотеза по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, против „Вива Кредит“ ООД със седалище гр. София установителен иск с правно основание чл. 26, ал.1 от ЗЗД на клаузите на чл. 4, ал. 1, т. 2.2 и 1 т.2.3 и на чл. 20, ал. 4 от Договор за кредит Violeta 11.02.2022 г.

Ищецът е претендирал разноски за внесена държавна, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК, както и е предявено искане по чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 ЗА за присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на адв. М. за иска по чл. 4, ал. 1, т. 2.2 и т.2.3 в размер на 1000,00 лв. и за иска по чл. 20, ал. 4 – 1000,00 лв. По насрещният иск не е посочено възнаграждение.

С подадения в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответникът „Вива Кредит“ ООД, чрез адв. Н. от МАК е оспорил изцяло предявения иск като неоснователен и е предявил насрещен иск. Претендирал е разноски.

С Решение № 27 от 15.03.2023 г., съдът е признал нищожността на клаузите на чл. 4, ал. 1, т. 2.2 и т.2.3 и чл. 20, ал. 4 от Договора за кредит. Осъдил е В. С. Р. по насрещния иск да заплати на „Вива Кредит“ ООД сумата от 2033,39 лв. – главница по Договор за кредит Violeta 11 .02.2022 г., както и сумата 327,94 лв.- разноски по компенсация. В частта за разликата за пълния претендиран размер на главницата от 2130,34 лв. за договорна лихва в размер на 105,61 лв., законна лихва в размер на 7,61 лв. и го е отхвърлил, като погасен чрез прихващане. В частта за сумата 178,80 лв. – такса ангажимент за фиксиран лихвен процент, сумата 42,00 лв. – неустойка за непредставяне на удостоверение на постоянен и настоящ адрес, сумата 42,00 лв. – неустойка неизпълнение за предоставяне на удостоверение за липса на задължения по ДОПК и сумата от 170,40 лв. – неустойка за непредставяне на съгласие за директен дебит е отхвърлен като неоснователен. Осъдил е „Вива Кредит“ ООД да заплати на адв. М. сумата от 2173,59 лв. – възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА.

Постъпила е молба по реда на чл. 248 от ГПК от „Вива Кредит“ ООД, с която заявяват, че присъденото адвокатско възнаграждение е в завишен размер на 2 000,00 лв. по двата установителени иска, противоречи на добрите нрави и принципи, както и на Наредба №1/2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения. Оспорват прилагането на чл. 38, ал.

1 от ЗА и твърдят, че ищцата не е материално затруднено лице и молят и на това основания да се намали адвокатското възнаграждение. След постановява не решението ищцата се е свързала с дружеството и е заявила, че е готова да заплати веднага дължимите суми по кредита, без да повдига въпроса за разсрочване на задълженията, тъй като е затруднена.

Считат, че при определяне на адвокатско възнаграждение в размер на 2000,00 лв. е налице злоупотреба с право и нарушение на чл. 3 от ГПК. Оспорват, наличието на фактическа и правна сложност на делото, както и евентуалния ефект, който би имал за ищцата обявяването на клаузите за нищожни. Позовават се на справка, според която се касае за връщане на сумата 90,22 лв. – такса за фиксиран лихвен процент по чл. 4, ал. 1, т. 2.2 от Договора и 0,00 лв. – такса по Тарифа съгласно чл. 20, ал. 4 от Договора. Твърдят, че е налице нарушение на забраната на чл. 17 от КЗПЧОС, чл. 54 от Хартата на основаните права на ЕС и чл. 57, ал. 2 от КРБ, които не допускат злоупотреба с права, както и тяхното упражняване за сметка на права и законни интереси на други лица.

В законоустановения срок е постъпил отговор на молбата, в която взимат становище, че постановеното решение в частта за разноските е изцяло правилно и законосъобразно. По наведените твърдения взема становище, като се позовава на съдебна практика. Поддържа становището си, че са предявени два иска за прогласяване на нищожност и съгласно чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1/2004 г. следва да се определи адвокатско възнаграждение по всяка една от двете искови претенции поотделно.

С определение № 84 от 25.04.2023 г., постановено по гр.д. № 330/2022 г. на ДРС оставена без уважение молбата с правно основание чл. 248 от ГПК на „Вива Кредит“ ООД за изменение на решението в частта за присъдените разноски на адв. М. за предоставена безплатна правно помощ, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, като неоснователна. Съдът е приел, че доколкото се касае за два самостоятелни неоценяеми иска, които са уважени, в 2 полза на адвоката, осъществявал безплатна правна помощ в полза на ищеца следва да се присъди възнаграждение в общ размер на 2 000,00 лв.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Частната жалба е подадена в рамките на срока за обжалване по чл. 248, ал. 3 изр. 2 от ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество частната жалба е частично основателна.

Настоящият състав споделя изводите на първоинстанционния съд, че при уважаване на претенцията по чл. 38, ал. 1 от ЗА е достатъчно да бъде представен договор за правна защита и съдействие, в който да е посочено, че упълномощения адвокат оказва безплатна правна помощ на някое от основанията по т.1-3 на чл. 38, ал. 1 от ЗА и не е необходима страната да доказва основанието за предоставяне на безплатна правна помощ.

Съдът споделя и извода на първоинстанционния съд, че се дължи адвокатско възнаграждение и по двата обективно съединени неоценяеми искове – за прогласяване на нищожност на две договорни клаузи. Не се споделя извода, че се дължи адвокатско възнаграждение в размер на 1000,00 лв. за всеки един от предявените искове или общо 2000,00 лв. за първоинстанционното производство.

Съгласно практиката на ВКС, която настоящия състав споделя, изразена в Определение № 460 от 21.06.2023 г. на ВКС по ч.т.д. № 900/2023 г., І т.о., Решение № 50001 от 3.02.2023 г. по т. д. № 2530/2021 г. меродавен е нормативният акт, уреждащ минималния размер на адвокатското възнаграждение, действал към момента на образуване на производството пред съответната инстанция, а не изменението на нормативния акт, с влизането в сила на който е установен друг минимален размер на адвокатското възнаграждение по чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредбата.

В настоящия случай исковата молба е подадена на 26.08.2022 г. пред Районен съд – гр. Дряново. Пълномощното по делото и договора за правна защита и съдействие, с които ищцата упълномощава адв. М. да я представлява са с дата 11.08.2022 г. Договорът и пълномощното са за предявяване на двата установителни иска за обявяване на нищожността на клаузите на договора за кредит от 11.02.2022 г. Представените пълномощно и договор за правна защита и съдействие от 06.12.2022 г. са за оказвана на безплатна защита по предявения насрещен иск, чийто размер на адвокатското възнаграждение не се оспорва.

Подаването на исковата молба е на 26.08.2022 г., като действията по възлагането на написването и са договорени с довереника още на 11.08.2022 г., т.е датата 26.08.2022 г. предхожда изменението на Наредба № 1/2014 г. бр. 88 от 4.11.2022 г. (в този смисъл е и определение № 51 от 9.03.2017 г. по т. д. № 454/2016 г. на І т. о. на ВКС). Към 26.08.2022 г., когато е депозирана исковата молба, пълномощникът на ищцата се е легитимирал с пълномощно в първоинстанционното производство от 11.08.2022 г., поради което не може да се обоснове прилагане на новата материалноправна уредба относно размера на адвокатското възнаграждение. Според трайно установената практика на ВКС, отговорността за разноски се урежда от действащия закон, който е материалноправен институт по отношение на който изменението на нормативния акт относно размера на адвокатското възнаграждение няма обратно действие. В този смисъл са определение № 152 по гр. д. № 50235/2016 г. на ІV г. о. на ВКС; определение № 270 по гр. д. № 7159/2013 г. на ІV г. о. и др.

Във връзка с горното, възнаграждението на адв. М. следва да бъде намалено от 1000,00 на 600,00 лв. по всеки един от предявените искове, съгласно действащата норма на чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредбата, действаща в редакцията от ДВ., бр. 68/2020 г., която определя минималния размер на адвокатското възнаграждение по неоценяеми искове на 600,00 лв. или общо по двата иска адвокатското възнаграждение е 1200,00 лв.

3

По делото не се установи фактическа и правна сложност, поради която на адв. М. да бъде определено по-високо възнаграждение от това посочено като минимален размер в Наредбата.

С оглед цитирания правен извод, останалите възражения във въззивната жалба се явяват второстепенни и подробният им анализ не би довел до промяна на вече възприетата позиция на въззивния състав, поради което и тяхната отделна преценка не е необходима.

Съгласно трайно установената съдебна практика производството по чл. 248 от ГПК има несамостоятелен характер, поради което в него не се носи отговорност за разноски, като изложеното е валидно и за настоящото производство по чл. 248, ал. 3 ГПК.

Във връзка с гореизложеното, Габровски окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 84 от 25.04.2023 г. г., постановено по реда на чл. 248, ал. 3 ГПК по гр.д. № 1947/2021 г. по описа на Районен съд – Габрово, с което е оставена без уважение молбата на ответникът „Вива Кредит“ ООД, чрез адв. А. Н. за изменяване на решението в частта досежно разноските вместо което ПОСТАНОВИ:

ИЗМЕНЯ Решение № 27 от 15.03.2023 г., постановено по гр.д. № 330/2022 г. по описа на Районен съд – Дряново в частта за разноските, като ОТМЕНЯ постановеното осъждане на ответникът „Вива Кредит“ ООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. *** да заплати на адв. М. В. М. от АК -Пловдив за горницата над 1373,59 лв. до присъдения размер от 2173,59лв. – възнаграждение за оказана безплатна правна помощ, на основание чл. 38, ал.1, т. 2 от ЗА.

ПОТВЪРЖДАВА определението в останалата част.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________