Решение № 107 от 01.08.2024, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 107 гр. Велико Търново, 26.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ПЕТЯ СТОЯНОВА

Членове:

АЛЕКСАНДЪР ГРИГОРОВ

СЛАВКА Д. при участието на секретаря ГАЛЯ Г. СТАНЧЕВА в присъствието на прокурора Т. Н. И. като разгледа докладваното от ПЕТЯ СТОЯНОВА Въззивно наказателно дело от общ характер № 20244000600174 по описа за 2024 година на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взема предвид следното:

С Присъда № 8/19.03.2024г., постановена по НОХД 124/2024г. Плевенски окръжен съд, по реда на съкратеното съдебно следствие е признал за виновен подсъдимият М. Х. Н. за деяние по чл. 343 ал.3 б. „б” пр.последно вр.ал.1 б.“в“ пр.1 вр. чл. 342 ал.1 от НК и му е наложил наказание от четири години и шест месеца лишаване от свобода, което след редукцията по чл. 58а от НК е определил на три години лишаване от свобода. Отложил е изпълнението на така наложеното наказание на основание чл. 66 от НК за срок от пет години, считано от влизане на присъдата в законна сила.

Лишил е подсъдимия М. Х. Н. от право да управлява МПС за срок от пет години.

Присъдил е разноски.

Срещу присъдата е подадена въззивна жалба от подсъдимия Н. чрез неговия защитник – адв. П..Доводите, които се сочат в жалбата са свързани 1 единствено с явна несправедливост на наложеното наказание. Сочи се, че не са обсъдени всички смекчаващи вината обстоятелства, както и ниската обществена опасност на подсъдимия. Претендира се приложението на чл. 58а ал.4 вр. чл. 55 от НК, тъй като са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства. Предвид на това се иска изменение на постановената присъда като бъде намалено по размер наложеното наказание с налагане на наказание под предвидения от закона минимум, както и намаляване размера на наложеното наказание лишаване от права.

В съдебно заседание подсъдимият Н. и неговият защитник поддържат подадената жалба. Излагат се подробни аргументи в подкрепа на твърденията за наличие на многобройни смекчаващи вината обстоятелства. Претендират приложението на чл. 58а ал.4 вр. чл. 55 от НК.

Поверениците на частните обвинители – адв. Й. и адв. Д. и частните обвинители не се явяват в съдебно заседание, редовно призовани. В нарочна молба не възразяват да се даде ход на делото и изразяват становището си за неоснователност на подадената жалба. Правят искане за потвърждаване на постановената присъда като правилна и законосъобразна.

Представителят на прокуратурата оспорва подадената жалба. Намира, че наказанието е справедливо определено. Сочи, че съдът е отчел обществената опасност на конкретното деяние. В смисъла на изложеното представителят на обвинението предлага да бъде потвърдена постановената.

Настоящият състав на Апелативният съд, като обсъди събраните по делото доказателства, направените в жалбата оплаквания, становищата на страните, заявени в съдебно заседание и като извърши цялостна проверка на присъдата в наказателната й част, съгласно чл. 314 ал.1 от НПК, прие за установено следното:

По фактическата обстановка

Въззивният съд споделя приетата за установена от първостепенният съд фактическа обстановка, която в най-общи линии се изразява в следното:

Подсъдимият М. Х. Н. е роден на 02.01.1959г. в с.Александрово обл.Ловеч, жив. в гр.Плевен, българин, български гражданин, средно образование. Пенсионер, женен, неосъждан, ЕГН **********. Притежава 2 свидетелство за управление на моторно превозно средство категории А,В, С, М, ТКТ,АМ.

На 26.12.2022г. в гр.Плевен, около обяд, подсъдимият М. Н. управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка „Волво”, модел „В 40“ с регистрационен номер ЕН 69**** по бул. „Христо Ботев“. С него в автомобила на предна дясна седалка се возела неговата съпруга –свидетелката З. Н.а. Метеорологичната обстановка и пътната настилка били благоприятни за движение и управление на пътни превозни средства с оглед на сезона и частта от денонощието-слънчево и ясно време и сухо пътно платно, нямало ограничения на видимостта на подсъдимия. При наближаване на управляваното от него моторно превозно средство кръстовище образувано между бул. „Христо Ботев“ и ул. „Шипка“ скоростта на движение на автомобила била 51.12 км/ч. В този момент пострадалата С. К. предприела пресичане от западния тротоар на бул. „Христо Ботев“ по пешеходната пътека, находяща се пред търговски обект. Същата стъпила върху асфалтовата настилка на западната пътна лента по посока на движение на управляваното от обвиняемия моторно превозно средство и започнала движението си по пешеходната пътека от дясно на ляво спрямо автомобила. Независимо, че приближавал пешеходна пътека, подсъдимият продължил движението си, без да промени скоростта си на движение. В момента, в който пострадалата стъпила на пешеходната пътека, Н. се намирал на разстояние от 76.54 метра и за него съществувала техническа възможност да възприеме местонахождението и посоката на движение на пешеходеца, да намали скоростта и да спре, но обвиняемият не реагирал с намаляване скоростта на движение, в момента в който пешеходеца се намирал върху пешеходната пътека. Продължавайки да се движи с посочената скорост подсъдимият се приближил към пешеходната пътека и при продължаващото движение на пешеходката, преминаваща по пешеходната пътека последвал удар между предната лява част на моторното превозно средство управлявано от подсъдимия М. Н. и лявата странична част на тялото на С. К.. Контактът бил в областта на долните крайници на пешеходката и вследствие на него възникнал ударен импулс и отклонение на горната част на тялото върху предния капак.

При това отклонение последвало плъзгане на тялото на С. К. по предния капак, след това се получил контакт с предното обзорно стъкло и тялото на пострадалата било отхвърлено на пътната настилка. Последвало от 3 придобитата скорост преобръщане по пътната настилка, след което тялото се установило в покой. В резултат на реализиралото се ПТП пострадалата С. К. получила множество травми. След удара подсъдимият спрял върху източната пътна лента. Той и съпругата му излезли от моторното превозно средство и възприели тялото на С. К. намиращо се частично върху затревената площ и частично на пътното платно. В този момент и св. Б. П. В. възприел обстоятелства по така възникналото пътно-транспортно произшествие, като подал сигнал на тел. 112. Своевременно пристигнал специализиран медицински транспорт и С. К. била откарана за оказване на медицинска помощ в съответно здравно заведение, но поради тежестта на получените в следствие на блъскането и от автомобила увреждания, на 02.01.2023г., С. Н. К. починала в болничното заведение.

Така изложената фактическа обстановка се подкрепя от събраните по делото гласни доказателства - свидетелските показания на разпитаните свидетели, както и от писмените – протокола за оглед ведно с фотоалбума към него, съдебномедицинските експертизи, както и изготвената автотехническа експертиза и останалите писмени доказателства.

По делото има трима свидетели очевидци на пътнотранспортното произшествие – св. А. Б., З. Н.а, Б. В.

Св. А. Б. е бил на балкона в домът си, от който има изглед към бул.

„Христо Ботев“ и мястото, където се е реализирало ПТП, откъдето е възприел ударът, който се е реализирал между движещото се ППС и пострадалата. От показанията му става ясно, че след този удар, тялото на пострадалата е имало летеж във височина, а подсъдимият е спрял веднага след пешеходната пътека.

Св. Б. В.също е бил в района на ПТП – в магазин „Фантазия“. Излизайки от магазина чул тъп удар, а веднага след това видял, че нещо лети във въздуха, възприел, че това било куфар, когато приятелката му извикала, че човек е ударен. В близост имало спрян автомобил „Волво“ и до него мъж и жена, като мъжът бил видимо шокирани от удара. Пострадалата жена лежала на земята не била в съзнание.

Св. З. Н.а се е движела в автомобила на подсъдимия, тя е негова съпруга.

От показанията й се установява същата фактология – движение със скорост 40-50 км/ч. Става ясно, че тя и съпругът й изобщо не са възприели пресичащата по пешеходната пътека пешеходка. Тя чула единствено удар, 4 спрели веднага и видели възрастна жена да лежи на пътното платно. Според нея съпругът й при шофирането не се е разсейвал.

Няма никакво противоречие между показанията на тримата свидетели очевидци – и относно обстоятелството, че ПТП се е реализирало на пешеходна пътека, и относно механизма на ПТП - удар между ППС и пешеходката, с последвал летеж на тялото на пострадалата и установяването му върху пътното платно и относно липсата на реакция за намаляване на скоростта на водача на ППС. Показанията на свидетелите са последователни, еднопосочни и напълно незаинтересовани и именно от тях се извлича приетата за установена както от представителя на обвинението, така и при проведеното съкратено съдебно следствие по реда на чл. 371 т.2 от НПК от първия и настоящият съд фактология.

Св. Н. Н. е син на пострадалата, той е разпитан в качеството на пострадал и показанията му не съдържат конкретика относно реализиралото се ПТП, а единствено относно здравословното състояние на пострадалата, а именно, че същата и била в добро здравословно състояние, водела здравословен начин на живот и нямала заболявания.

Така описаната и възприета от представителя на обвинението и първия и настоящия съд фактология се установява и от назначените по ДП различни експертизи.

От заключението на експерта по назначената съдебно-медицинска експертиза за изследване на труп № 65/2020г. е видно какви са причинените травматични увреждания на пострадалата и каква е причината за настъпилата смърт, а именно: тежка черепно-мозъчна травма, гръдна травма, счупване на костите на тазовия пръстен и травми в областта на крайниците, като уврежданията са в резултат от тъпи травми, нанесени с голяма сила и механизма на тяхното причиняване добре може да бъде обяснен с блъскане от автомобил, падане на тялото върху капака му и последващото му отхвърляне и падане върху пътното платно. Причината за смъртта са тежката комбинирана черепно-мозъчна и гръдна травми, довели до контузии на вътрешните органи /мозък бели дробове/, изливи на кръв,тежък травматичен шок, последващ мозъчен оток,дихателна и сърдечно-съдова недостатъчност. Вещото лице е дало заключение че е налице пряка причинна връзка между получените травми и смъртта. По отношение на механизма на причиняване е дадено 5 заключение, че може да бъде обяснен с блъскане в областта на долните крайници, падане на тялото назад върху капака на автомобила с удар на таза и главата, последващо отхвърляне на тялото и падане върху пътното платно.

Смъртта е установена на 02.01.2023г. Така изготвената съдебно-медицинска експертиза е в пълно съответствие с показанията на разпитаните свидетели относно механизма на ПТП и на получаване травмите от пострадалата.

В хода на ДП е назначена и видеотехническа експертиза, която е илюстрирала снимков материал от видеозаписи на камери, иззети в района на произшествието. От изследването се установява, че представените два броя компактдискове съдържат файлове с видеозаписи от охранителни видеосистеми, заснети на 26.12.2022г. за съответните системни времена – 12.02.58 – 12.14.51 и 12.02.59 до 12.19.59 часа, като не е установена манипулация/намеса върху записаната информация и на които е заснето пътно-транспортно произшествие между пешеходец и лек автомобил. Изследваните оптични устройства са били предадени с протокол за доброволно предаване на 29.12.2022т.

Видно от изпратеното писмо от дирекция национална система 112 се установява, че по повод настъпилото ПТП са получени пет обаждания, като първото от тях е в 12.03.50 ч. от св. Бориславов, а последното в 12.06.09ч. от подсъдимият. Така посочената информация изцяло съвпада с часовия диапазон от изследваните от видеотехническата експертиза камери, от които се установява и часът на реализираното ПТП – а именно около 12 ч. на 26.12.2022г. – така както е прието и във фактологията – около обяд.

От изготвените протокол за ПТП с пострадали лица се установява, че подсъдимият е тестван за наличието на алкохол в кръвта с отрицателен резултат.