Решение № 3653 от 11.06.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3653 гр. София, 11.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

ПЕТЪР М. МИЛЕВ при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Райна Мартинова Въззивно гражданско дело № 20231100510410 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С Решение № 10180/14.06.2023 г. по гр.д. № 73729/2021 г. по описа на СРС, 153 състав е признато за установено на основание чл. 422 ГПК, вр. чл.

38, ал. 2 ЗУЕС, вр. чл. 48, ал. 3 и ал. 8 ЗУЕС, вр. чл. 86, ал. 1 и чл. 82 от ЗЗД, че Д. С. С. дължи на Етажна собственост с адрес гр. София, район Лозенец, ул.

****, следните вземания: 700 лева за разходи за поддръжка и ремонт, съобразно решение на ОС на ЕС от 02.06.2020 г., ведно със законната лихва от 07.05.2021 г. до окончателното плащане, сумата от 14 лева мораторна лихва върху главницата за периода от 23.02.2021 г. до 05.05.2021 г., сумата 200 лева, представляваща месечни вноски съгласно решение на ОС на ЕС от 27.07.2020 г. за периода м. юли 2020 г. – м. април 2021 г. включително, ведно със законната лихва от 07.05.2021 г. до окончателното плащане, сумата от 3,83 лева мораторна лихва за периода м. 07.2020 г. до м. 04.2021 г. включително, както и сумата 62,40 лева за изготвяне и връчване на нотариална покана, ведно със законната лихва, считано от 07.05.2021 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 25601/2021 г. на СРС, 153 състав, като иска е отхвърлен за разходи за 1 поддръжка и ремонт за сумата над 700 лева до предявения размер от 750 лева, иска за мораторна лихва върху главницата, разходи за поддръжка и ремонт за сумата над 14 лева до пълния размер от 15,21 лева и иска за месечни режийни разноски за сумата над 200 лева до пълния предявен размер от 220 лева и за периода м. 06.2020 г. С решението Д. С. С. е осъдена да заплати на ЕС гр.

София, район Лозенец, ул. **** на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата 283,69 лева, направени разноски за исковото и сумата 336,06 лева, разноски за заповедното производство.

Срещу решението, в частта, с която предявените искове са уважени, е постъпила въззивна жалба вх. № 200374/13.07.2023 г., подадена от особения представител на Д. С. С., в която са изложени съображения за неговата неправилност. Въззивникът поддържа, че районният съд е постановил неправилно решение, тъй като не бил обсъден всички възражения срещу иска.

На първо място, посочва, че не се доказало, че разходите са действително извършени от Етажната собственост, като и че е извършен ремонт. По делото били представени фактури след преклузивния срок за представянето им и не следвало да бъдат приемани като доказателства. Нямало доказателства, че и сумите по тях били платени. Не били взети и валидни решения за заплащане на разходи по чл. 50 от ЗУЕС в претендирания размер. Липсвало решение за определяне на вноската, която всеки етажен собственик следвало да заплаща според притежаваните от него идеални части на сградата, липсвало и банкова сметка, по която да се изпълнява решението. Нарушена била и нормата на чл.

15 от ЗУЕС, тъй като не били спазени правилата за свикване на общо събрание на етажните собственици. Освен това, поддържа, че сградата била необитаема, поради което не били дължими сумите по чл. 51, ал. 3 от ЗУЕС. Съдът не е обсъдил възражението, че по делото нямало представени доказателства дали реално било извършено плащане за дейности по поддръжка на общите части, тъй като сградата била необитаема. Неправилно бил определена начинът за определяне на годишна такса, тъй като това следвало да бъде направено въз основа на притежаваните общи части, но не и върху площта на самите обекти.

Поддържа, че на основание чл. 51, ал. 2 от ЗУЕС не дължи заплащане на месечна такса, тъй като сградата е необитаема и съответно ответницата не ползвала имота си. Месечна такса била определена само за 2020 г., а не и за 2021 г., поради което този размер не можело да се прилага автоматично към 2 следващата година. Оспорва, че разходи за ремонт са реално извършени и това възражение не било обсъдено от районния съд. Освен това, разходите за поддръжка на общите части следвало да се разделят поравно между собствениците, ползвателите и обитателите. Не можело обаче, да се направи разграничение каква част от определените като дължими от ответника разходи били такива, свързани са набиране на средства във Фонд Ремонт и обновяване, поради което не било възможно да се прецени каква част от тях са за поддръжка. Освен това, поддръжка и управление на етажната собственост нямало, а при условията на евентуалност поддържа, че не дължи суми над 1/2 , тъй като е собственик само на ½ идеална част, а управителят на ЕС не бил отчел пред етажните собственици извършената работа. Не били представени оферти за ремонтни дейности. Поддържа, че не е била уведомявана за решенията на общото събрание, както и че същите са незаконосъобразни.

Поддържа и направеното възражение за давност. Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявените искове да бъдат отхвърлени.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба вх. № 227594/11.08.2023 г., подаден от Етажна собственост гр. София, ул.

****, с която се поддържат съображения за неоснователност на въззивната жалба. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството по гр.д. № 73729/2021 г. по описа на СРС, 153 състав е образувано по искова молба, подадена от Етажна собственост гр. София, ул.

**** против Д. С. С., с която по реда на чл. 422 от ГПК са предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 48 и чл. 51 от Закон за управление на етажната собственост (ЗУЕС) и чл. 86 и чл. 82 от Закона за задълженията и договорите.

Ищецът твърди, че сградата в режим на етажна собственост на ул. **** се състои от четири етажа, като на всеки етаж бил разположен по един индивидуален жилищен обект. Ответникът бил собственик на ½ идеална част от апартамент, находящ се на 1 жилищен етаж, на което съответствали 12,5 % 3 идеални части от общите части на сградата. Твърди, че на 02.06.2020 г. било проведено общо събрание на етажната собственост, което взело решение по т.

6 от дневния ред за определяне на максимален размер на сумата за извършване на обезопасяване на жилищната сграда, монтаж на сигнално охранителна техника и сключване на договор с охранителна фирма. Тази сума била в размер на 5600 лева и била дължима от собствениците пропорционално на притежаваните от тях идеални части от общите части на сградата, т.е. дължимата от ответника била 700 лева. Определената сума се оказала недостатъчна, поради което било взето решение да се съберат допълнително 400 лева, от които ответницата следвало да плати 50 лева. Следователно общо дължимата сума за обезопасяване на сградата била 750 лева. Твърди, че на 27.07.2020 г. било проведено общо събрание на етажната собственост, което взело решение за начина на финансиране на режийните разходи на сградата, като била определена обща сума за режийни разходи в размер на 160 лева, месечно, като за ответницата се падали 20 лева месечно. Поддържа, че за периода от м. юни 2020 г. до м. април 2021 г. включително за 11 месеца била дължима сумата от 220 лева. Твърди, че е изпратена покана до Д. С., която била връчена чрез залепване на уведомление, считано от 22.02.2021г. Посочва, че били дължими суми общо в размер на 970 лева, от които 750 лева за обезопасяване на жилищната сграда и главница в размер на 220 лева за месечни режийни разходи, както и лихва за забавено изпълнение – 15,21 лева – законна лихва върху главницата от 750 лева за периода от 22.02.2021 г. до 05.05.2021 г., 3,24 лева – законна лихва върху главницата от 160 лева (осем дължими вноски, всяка на стойност от 20 лева, за управление и поддържане на общите части на сградата за месеците от м. 06.2020 г. до м. 01.2021 г.) за периода от 22.02.2021 г. до 05.05.2021 г., 0,37 лева законна лихва върху главницата от 20 лева за управление и поддържане на общите части на сградата за месеците от 01.03.2021 г до 05.05.2021 г., 0,19 лева законна лихва върху главницата от 20 лева (за управление и поддържане на общите части на сградата за месеците от 01.04 2021 г до 05.05.2021 г., законна лихва върху главницата от 970 лева от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК (07.05.2021 г.) до окончателното изплащане. Твърди, че дължима била и сумата от 62,40 лева, направени разноски във връзка с връчване на нотариална покана. Моли да бъде признато за установено, че Д. С. С. дължи исковите суми, за които е издадена заповед за 4 изпълнение по гр.д. № 25601/2021г. по описа на СРС, 153 състав. Претендира направените в исковото и заповедното производство разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от особения представител на ответника Д. С. С., с който оспорва предявените искове. Поддържа, че ответницата е собственик на имот в етажна собственост гр. София, ул. ****.

Освен това, поддържа, че тя не е обитавала процесния апартамент съгласно чл.

51, ал. 3 от ЗУЕС и не е уведомявана за решенията, взети на 02.06.2020 г. и 27.07.2020 г. Поддържа, че тези решения са незаконосъобразни, поради което и оспорва дължимостта на претендираните суми. Заявява, че не е извършен твърдения ремонт, евентуално оспорва неговата стойност. Посочва, че в случай, че се установи, че е собственик, то тя притежавала ½ идеална част, поради което и не дължи цялата сума. При условията на евентуалност прави възражение за давност на претендираните суми. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени.

Към първоинстанционното производство е приложено гр.д. № 25601/2021 г. по описа на СРС, 153 състав. По заявление от 07.05.2021 г., подадено от Етажна собственост гр. София, ул. **** е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, с която е разпоредено на Д. С. С. да заплати на заявителя сумите от 750 лева за обезопасяване на жилищна сграда и 15,21 лева мораторна лихва от 22.02.2021 г. – 05.05.2021 г., 220 лева за поддръжка и управление за периода м. юни 2020 г. – м. април 2021 г. и 3,38 лева мораторна лихва от 22.02.2021 г. – 05.05.2021 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците от 07.05.2021 г. до изплащане на вземането, 62,40 лева разноски за изготвяне и връчване на нотариална покана, 25 лева държавна такса и 360 лева адвокатско възнаграждение. На основание чл. 415, ал.1, т. 2 от ГПК на заявителя е указано да предяви иск за установяване на вземането срещу Д. С. С.. В изпълнение на указанията заявителят е предявил иск в законоустановения срок.

В мотивите на обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че от събраните по делото доказателства се установявало ,че Д. С. С. е придобила ½ идеална част от недвижим имот, представляващ жилище апартамент на първи етаж в сграда в гр. София, ул. ****, която е в режим на етажна собственост. На 02.06.2020 и 27.07.2020 г. били взети решения на общото събрание на етажната собственост, с които е избран управителен съвет 5 на ЕС и за определяне на вноски за извършване на обезопасяване на жилищна сграда, монтаж на сигнално-охранителна техника и сключване на договор с охранителна фирма на обща стойност 5600 лева и суми за режийни разходи в размер на 160 лева месечно. Районният съд е приел, че ответницата е надлежно уведомена за наличието на възникнали в нейна тежест задължения за плащане и съответно, че сумите са дължими от нея.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните. При извършена проверка съдът намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Решението е и правилно като на основание чл. 272 от ГПК въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд.