Решение № 44 от 25.03.2022, Апелативен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 44 гр. Бургас, 25.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Събина Н. Христова Диамандиева

Членове:

Албена Янч. Зъбова Кочовска

Кремена Ил. Лазарова при участието на секретаря МАРИНА Д. ДИМОВА като разгледа докладваното от Албена Янч. Зъбова Кочовска Въззивно гражданско дело № 20222000500025 по описа за 2022 година Производството по делото е въззивно, по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано по жалбата на Т. В. Б., ЕГН ********** от гр.Б. - ищца по гр.д.1031 по описа на Окръжен съд-Бургас за 2019г., подадена против Решение №312/13.10.21г. по горното дело, с което са отхвърлени като неоснователни заявените срещу И. В. Б. от гр.Б. претенции за прогласяване нищожността при главно и евентуално заявени основания по чл.26, ал.1 и ал.2 от ЗЗД и по чл.576 вр. чл.583 ГПК, на договор за покупко-продажба на недвижим имот, представляващ 1/2 ид.ч. от СО с идентификатор *** по КККР на гр.Б., находящ се в гр.Бургас, ж.к.“М.“, бл.*, вх.*, ет.*, ап.*, с който покойната собственица на имота - Е. Г. Б. (нейна майка) го прехвърля на ответника по делото (син на продавачката), срещу продажна цена от 9700лв., обективиран в н.а.№10, т.І, рег.№403, д.№8/2019г. на Бургаски нотариус, вписан на 22.02.2019г. в Служба по вписванията-Б..

В жалбата са изложени съображения за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното съдебно решение. Поддържа се неправилно приложение на материалното право и нарушение на процесуалния закон. Моли се за отмяна на съдебното решение и за постановяването на ново, с което съдът да се произнесе по съществото на спора. Въззивният съд тълкува този петитум като иманентно съдържащ искане за уважаване на заявената претенция за прогласяване нищожността на горепосочената сделка, предвид въведените с жалбата възражения на ищцата срещу крайния правен извод по спора, изразен в решението на първата 1 инстанция.

В обстоятелствената част на жалбата се излагат оплаквания за неправилна преценка на събраните в процеса доказателства, установяващи здравословното състояние на прехвърлителката по време на изслушването на оспорваната сделка, като се набляга на видната от медицинските документи по делото склероза и напреднал стадий на деменция на Елена Б. и на нейната практическа глухота, установена от експертите по делото и от свидетелските показания. Последното налагало нотариусът да изпълни задължителната според закона форма за изслушване на сделка, сключена от хора с увреден слух, което в случая не е сторено. Поддържа, че прехвърлителката не е присъствала лично при изслушването на сделката, иначе нотариусът би забелязал, че слуховото и протезиране е недостатъчно, за да възприеме нормално съдържанието на договора. Поддържа въведените с исковата молба при условие на евентуалност доводи и основания за нищожност на оспорваната покупко-продажба, като развива подробни съображения в контекста на твърдяното противоречие с добрите нрави (в тази връзка цитира съдебна практика) и поддържа довода си за липсващо плащане на уговорената по сделката, макар изключително ниска цена от 9700лв., който факт счита за признат в отговора на ответника, твърдящ, че дължи на наследниците заплащането. Направила е доказателствени искания, които съдът е отхвърлил по съображения, изнесени в определението по допустимостта на жалбата,поддържани и в проведеното по делото открито съдебно заседание.

Дирят се съдебно-деловодни разноски.

Подаден е своевременно писмен отговор от въззиваемия ответник И. В.

Б. от гр.Б., с адрес за призоваване: гр.Б., ул.“К. О.“ №*, ет.*, чрез адв.Б.Т. от БАК, в който всички възражения на въззивника се сочат за неоснователни, а обжалваното решение-за правилно и законосъобразно и се моли за неговото потвърждаване. Предвид изнесените във въззивната жалба конкретни оплаквания, въззиваемият счита първоинстанционното съдебно решение за обжалвано само в частта, касаеща въведеното основание за нищожност на прехвърлителната сделка - „протворечие с добрите нрави“. Затова въвежда конкретни доводи само в тази насока, оспорил е тези на въззивника като изцяло неоснователни и е изразил солидарност с мотивите на първата инстанция по това основание за недействителност на сделката. Решението на първата инстанция, произнасящо се по останалите основания за нищожност на продажбата, се обсъждат при условие на евентуалност, ако съдът не го счита за влязло в сила в тези части. Страната намира за правилни изводите на първата инстанция по фактите и приложимото за казуса право. Възразява срещу събирането на поисканите от въззивника доказателства. В обобщение моли за потвърждаване на обжалваното съдебно решение и за присъждане на съдебно-деловодни разноски, включително адвокатско възнаграждение.

Извършената от Бургаски апелативен съд проверка на въззивната жалба с Определение №69/10.02.2022г. по делото, я сочи за редовна и допустима, а служебната проверка на настоящия съдебен състав по чл.269 от ГПК, 2 определя обжалваното решение на Окръжен съд-Б. като валидно и допустимо.

По съществото на спора, предвид становището на страните по повод обжалването, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и в приложение на действащото право, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството по делото е образувано по претенцията на Т.Б. против И.Б. за прогласяване нищожността на сключения между него като купувач и вече покойната Е. Г. Б. (майка на страните) като продавач, договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 10, т.І , рег. 403, д.8/2019г. от 22.02.2019г. на нотариус Т.П.-Г., по силата на който последната продава на сина си, недвижим имот, представляващ самостоятелен обект (СО) в сграда с идентификатор *** по КККР на гр.Б., с административен адрес: гр.Б., ж.к. "М.", бл.*, вх.*, ет.* с предназначение: жилище, апартамент № 94, с площ от 65,83 кв.м., състоящ се от стая, дневна, кухня, тоалетна и антре, ведно с избено помещение № 94 с площ от 3, 63 кв.м. и 0, 795% ид.ч. от общите части на сградата, при съседни имоти: на същия етаж – ***, под обекта – ***, над обекта – няма, при главно основание противоречие с морала и добрите нрави и предявени при условията на евентуалност едно спрямо друго на основанията: липса на съгласие от страна на продавачката (неподписан от нея договор и неизписани от нея ръкописно три имена под подписа), липса на предписаната от закона форма (нищожно нотариално удостоверяване на сделката, поради неизпълнени изисквания на процесуалния закон, когато страната е глухапродавачката била с установена 80 % намаление на слуха, т.е. практически глуха, при изповядване на сделката не е могла да чуе и разбере текста, който е бил прочетен от нотариуса в нарушение на правилата на чл.583 ГПК) и привидност на договора за продажба като прикриващ дарение (страните не са имали намерение да сключват договор за продажба и да се обвързват с плащане, а целта е била синът да бъде надарен).

Заявените първоначално претенции са били счетени от съда за неясни и след дадени в тази връзка указания и направени от ищеца допълнителни уточнения с молби от 25.07.2019г., от 19.11.2019г. и в о.с.з. на 27.02.2020г., предметът на спора е изяснен в горепосочения смисъл.

В обстоятелствената част на исковата молба е посочено, че страните са брат и сестра и единствени наследници на покойната им майка Е.Б. , поч.09.05.2019г. Сключената приживе от майка им на 22.02.2019г. сделка, с която прехвърля на сина си единствения имот, който е притежавала, се оспорва като нищожна на горепосочените основания само до размер от ½ ид.ч. Дирят се разноски.

В отговора на ответника, претенцията се оспорва като неоснователна.

Излагат се подробни съображения, че сделката е валидна, не накърнява добрите нрави, поради нееквивалентност на насрещните престации, осъществява прехвърляне на имот на по-ниска цена, защото е между роднини, а продавачката си запазва пожизнено правото на безвъзмездно ползване, 3 позовава се и на съдебна практика. Сделката не накърнявала общественото разбиране за морал, защото неравностойността на престациите следвало да е толкова съществена, че на практика да е равнозначна на липса на една от тях, освен това изводът за драстична нееквивалентност следвало да се направи не само от занижения размер на цената, а да се тълкува волята на страните, действителните им отношения, взаимовръзката им и целта на договора, като се зачете и правото на свободна воля на договарящите. Те могат да договорят продажна цена по-ниска от данъчната оценка на имота. По конкретната сделка предмет на прехвърляне била само собствеността, без правото на ползване, т.к. е запазено пожизнено от продавачката. Сделката не била безпарична, в нотариалния акт е изложено, че продавачът е получил продажната цена. Прехвърлителката не е имала тежки хронични заболявания, а единствено неинсулинозависим диабет и е починала от миокарден инфаркт, който не е резултат от хронично заболяване на сърцето. За майката са се грижили единствено синът и съпругата му, които дори се преместили в апартамента и за тази цел. Те поели всички разходи по лечението, когато майката си счупила крака през 2013г. и била обездвижена. Майката никога не е била гледана от трето лице.

По иска за прогласяване на нищожност, поради липса на съгласие се възразява, че нотариусът се е уверил в самоличността на продавача, проверил е собствеността върху имота, прочел е акта, след което страните са изписали имената си и са се подписали.

Продавачката е имала намален слух, но не до степен да не чува и разбира какво се говори. Поддържа, че корекцията на слуха посредством предписан и ползван от нея слухов апарат и е дала възможност да участва в нотариалното производство, като нотариусът се е уверил във възможността и да чува и възприема казаното. Затова се оспорват всички доводи свързани с нарушения на чл.576 вр. чл.583 ГПК при изповядване на сделката. Поддържа, че няма порок във формата на сделката и тя е изповядана в съответствие със закона.

По последния иск възразява, че съгласно съдебната практика заплащането на цената не е част от обстоятелствата, които да установяват симулативност на това основание. Заплащането на цената рефлектирало върху изпълнението на договора, но не и върху неговата валидност.

Независимо от това се възразява, че страните са целели да сключат договор за продажба. Твърди, че липсата на намерение да се заплати цената се опровергава от нотариалния акт, според който сумата е изплатена.

Апелативният съд приема, че така изнесеното изложение по спора намира правното си основание в чл.124, ал.1, предл второ от ГПК, вр. чл.26, ал.1, предл.3 ЗЗД – прогласяване на нищожност, поради противоречие с добрите нрави (заявено като главен иск) и в условие на евентуалност един спрямо друг по реда на изброяването: претенция по чл.124, ал.1, изр.второто от ГПК, вр. чл.26, ал.2, предл.2 ЗЗД–за прогласяване на нищожност на сделката поради липса на съгласие; иск по чл.124, ал.1, изр. второ от ГПК вр. чл.26, ал.2, предл.3 ЗЗД (вр. чл.576 и чл.583 ГПК)–прогласяване нищожност, поради порок във формата на сделката и по чл.124, ал.1, изр. второ от ГПК, вр. чл.26, ал. 2, предл. последно ЗЗД– нищожност на продажбата като 4 привидна и прикриваща дарение.

С обжалваното съдебно решение са отхвърлени като неоснователни и недоказани всички претенции за нищожност на горепосочената сделка.

Въззивният съд изцяло възприема както крайните изводи на първата инстанция по спора, така и предпоставилите ги фактически и решаващи правни съображения, изнесени в мотивите на атакувания съдебен акт, поради което и на основание чл.272 от ГПК, препраща към тях.

В контекста на конкретните оплаквания в жалбата, съдът добавя следното:

Предмет на обжалване е съдебното решение на БОС в неговата цялост.

По фактическата обстановка:

Спорът по релевантните за казуса факти е само за това дали прехвърлителката е подписала сделката като продавач (което включва оспорване и на личното и присъствие в нотариата при изслушването на нотариалния акт, както и дали е изписала собственоръчно трите си имена под подписа) и за това дали е била практически глуха при изслушването на нотариалния акт.