Решение № 5 от 11.01.2023, Окръжен съд - Разград
- Съд
- Окръжен съд - Разград
- Дело
- Гражданско дело 180/2022
- Вид
- Решение № 5
- Подписан
- 11.01.2023
- В сила
- 19.08.2023
- Състав
- Валентина Петрова Димитрова
Цитирани разпоредби
- чл. 124 · Граждански процесуален кодекс
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 240 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал. 1 пр. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 143 · Закон за защита на потребителите
- чл. 144, ал. 3, т. 1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 145 и сл. · Закон за защита на потребителите
- чл. 146, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 10, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 9-11 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 9-11 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 9-11 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл.20-23 · Закон за потребителския кредит
- чл.20-23 · Закон за потребителския кредит
- чл.20-23 · Закон за потребителския кредит
- чл.20-23 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№5 гр. Разград, 11.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Валентина П. Димитрова при участието на секретаря Диана Здр. Станчева като разгледа докладваното от Валентина П. Димитрова Гражданско дело № 20223300100180 по описа за 2022 година
Делото е образувано по искова молба от „Юробанк България“ АД, гр. София, представлявано от изп. директор Д. Ш. и прокурист М. В., чрез адв. Х. И. от АК - София против ответника С. М. М. от гр. Разград, бул. *** , с която са предявени обектвино съединени искове с правно основание чл. 240 от ЗЗД във вр. чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД вр. чл. 124 от ГПК, за осъждане на същия да заплати на банката свое задължение произтичащо от Договор за потребителски кредит № FL954679 от 04.12.2018 година в размер на 44 786,91 лева, от които: сумата в размер на 34 049,65 лв. – непогасена главница по договор за кредит; сумата в размер на 6441,06 лева – възнаградителна лихва за периода от 04.12.2020 година до 31.01.2022 година; сумата в размер на 4 201,20 лева – мораторна лихва за забава за периода от 04.12.2020 година до 09.05.2022 година; сумата в размер на 71 лв. – такси за периода от 07.12.2020 година до 02.12.2021 година; сумата в размер на 24 лв. – разходи за уведомяване за периода от 09.02.2022 година до 09.06.2022 година, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба /24.06.2022 година/ до окончателно изплащане на задължението.
Ищецът излага следните факти и обстоятелства в исковата молба:
Сключен между страните д оговор за потребителски кредит № FL954679 от 04.12.2018 г., по силата на който банката предоставила на кредитополучателя кредит в размер на 40 000,00 лв. , като той се е задължил да върне ползвания кредит, заедно с дължимите лихви, в срокове и при условията на договора.Предоставената от банката сума е била усвоена от ответникакредитополучател по разкритата на негово име разплащателна сметка.
Посочва също така, че по силата на чл. 3, ал. 1 от договора, за усвоения кредит кредитополучателят дължи на банката за периода на издължаване на кредита, променлива годишна лихва, които се определя като сбор от референтен лихвен процент, плюс фиксирана договорна надбавка в размер на 6,550 % , както и , че за референтен лихвен процент по Договора се ползва референтният лихвен процент ПРАИМ, определен съгласно чл. 3, ал. 2 от Договора.В чл. 4 във вр. с чл. 7 от договора страните са договорили , че кредитът ще се погасява на анюитетни месечни вноски, включващи лихва и главница и посочени като брой, размер и падеж в нарочен погасителен план, представляващ неразделна част от договора за кредит. Съгласно чл. 4, погасителните вноски се заплащат на съответната падежна дата от съответния месец, посочена в погасителния план, а ако падежът на погасителната вноска съвпадне с неприсъствен ден, тя следва да бъде направена в последния работен ден преди падежа.Съгласно чл. 4 във вр. с чл. 8 от дължимите такива са общо 84 на брой , с краен срок на издължаване на кредита 04.12.2025 година, отразени и в Погасителен 1 план, неразделна част от договора за кредит.Излага се , че ответника не е изпълнил задълженията си по договора да заплаща всички месечни вноски, включващи лихва и главница, с размер и падеж — съгласно погасителния план към процесния договор, като не е заплатил и дължимите на банката по настоящия договор лихви (неустойки) за времето на забава върху просрочените суми в размер на законната лихва за забава, съгласно чл. 9 и уговорените такси.На основание чл. 14 от договора, поради непогасяване на месечна вноска с падеж 04.12.2020 г. Съгласно договореното в чл. 19 от процесния Договор, всички уведомления и изявления във връзка с договора трябва да бъдат направени в писмена форма и ще се считат получени, ако по факс, чрез лично доставяне или чрез изпращане по пощата с обратна разписка или с препоръчана поща, с куриер или по електронна поща достигнат до адресите на страните, посочени в началото на договора.
Банката е изпратила покана до Кредитополучателя на адреса посочен в началото на Договора, чрез ЧСИ Ч. С., с per. №761, за обявяване на задължението по Договор за потребителски кредит № FL954679 о т 04.12.2018 г. за изцяло предсрочно изискуемо и дължимо, връчена на кредитополучателя на 31.01.2022 г., по реда на чл. 47 ГПК.
Ответникът С. М. М. е подал писмен отговор в срок, чрез назначения му особен представител адв. П. Н. от АК – Разград, който счита исковете за процесуално допустими, а по същество за частично основателни, без посочване в коя част счита исковете за такива.Заявява възражение за сключване на договора за потребителски кредит между страните в нарушение на ЗПК, при уговаряне на неблагоприятни условия за кредитополучателя, което противоречи на закона и морала, без да посочва нарушение според него норми на посочения закон. Не изразява изрично становище за допустимост на искането за назначаване на ССчЕ.Не прави искания за събиране на доказателства. Моли съда да постанови своя краен съдебен акт след съвкупна преценка и анализ на доказателствата по делото.
В съд.заседание ищецът не се явява и не се представлява.
Ответникът чрез особения представител доразвива становището си по иска, като заявява като възражение, че договорът за потребителски кредит , сключен между страните е нищожен поради нарушения на текстовете на чл.20-23 от ЗПК, като поддържа, че при нищожност на клаузи от договора и обявяване на договора за такъв, не се дължат лихвите и разноските, а се дължи само главницата. Т.к. при договарянето при самия договор за потребителски кредит кредитодателя, т.е. банката, не е изпълнила своите задължения по преценка платежоспособността на клиента, поради което той е изпаднал в задлъжнялост много скоро, само след година-две след сключването на договораи това е станало по вина на кредитора, който следва да понесе своята отговорност.
Съдът след като съобрази доводите на страните, както и прецени приетите по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност приема за установено следното от фактическа страна:
Страните в процеса не спорят за наличието на валидно сключен между тях Договор за потребителски кредит № FL954679 о т 04.12.2018 г. От същият се установява, че двамата ответници, като кредитополучатели са получили потребителски кредит в размер на 40 000 лв. за текущи нужди, който кредит кредитополучателят се е задължил да върне заедно с дължимите лихви в сроковете и при условията на договора.
В чл. 2, ал. 1 от договора е уговорено разрешеният кредит да се отпусне по разплащателна сметка със съответен IBAN на името на кредитополучателя С. М.,, за което същият дължи заплащането на отделни такси и комисионни (чл. 2, ал. 2).
Постигната е договорка, че кредитополучателят дължи на Банката променлива годишна лихва, която се определя като сбор от референтен лихвен процент, плюс фиксирана договорна надбавка в размер на 6,550 % , както и , че за референтен лихвен процент по Договора се ползва референтният лихвен процент ПРАИМ, определен съгласно чл. 3, ал. 2 от Договора.В чл. 4 във вр. с чл. 7 от договора страните са договорили , че кредитът ще се погасява на анюитетни месечни вноски, включващи лихва и главница и посочени като брой, размер и падеж в нарочен погасителен план, представляващ неразделна част от договора за кредит, общо 84 на брой.
Съгласно чл. 5 от договора страните са постигнали съгласие, че кредитополучателят ще заплати еднократно такса в размер на 400 лева за разглеждане на искането за кредит, както и ще 2 заплаща месечна такса в размер на 3, 50 лева за обслужване откритата разплащателна сметка.
Страните са се съгласили, че при просрочие на дължимите погасителни вноски, както и при предсрочна изискуемост на кредита – чл. 9 от договора, кредитополучателят дължи обезщетение за времето на забавата върху просрочените суми в размер на законната лихва за забава, чийто размер се определя от Министерски съвет.
Уговорено е в чл. 14 от договора, че при непогасяване в срок на една или повече вноски, Банката има право да обяви кредита за изцяло или частично предсрочно изискуем.
С разпоредбата на чл. 19 от договора е установено, че всички уведомления и изявления във връзка със сключения договор трябва да са направени в писмена форма и ще се считат получени, ако по факс, чрез лично доставяне, чрез изпращане по пощата с обратна разписка, с препоръчана поща, с куриер или по електронна поща, достигнат до адресите на страните, посочени в същия договор. Прието е, че ако някоя от страните промени последно заявения си адрес за кореспонденция е длъжна да уведоми писмено другата страна и да посочи новия си адрес, а до получаването на такова уведомление, всички съобщения достигнали до стария адрес ще се считат за получени.
По делото като писмено доказателство е представено банково бордеро, от което се установява, че сумата по договора за кредит в размер на 40 000 лв. е преведена на 04.12.2018 г. по банкова сметка, разкрита на името на кредитополучателя С. М. М.. Това обстоятелство се установява и от приетата по делото ССЕ, която като компетентно изготвена и неоспорена от страните съдът изцяло кредитира. Пак от експертизата се установява, че кредитополучателят е погасил общо 16 месечни погасителни вноски по главницата, като са извършвани погашения в периода 01.02.2019г. – 28.09.2020 г. и една вноска на 20.01.2021г., като са изплатени общо 12 884,50 лева, от които 5 950, 35 лв. - главница; за лихви редовни и просрочени 5 794, 02 лева , за застраховки 508,31 лева и за такси и комисионни - 631,82 лева.Установява също така ,че размерът на неизплатеното задължение е в общ размер на 44 786,91 лева, от които: сумата в размер на 34 049,65 лв. – непогасена главница по договор за кредит; сумата в размер на 6441,06 лева – възнаградителна лихва за периода от 04.12.2020 година до 31.01.2022 година; сумата в размер на 4 201,20 лева – мораторна лихва за забава за периода от 04.12.2020 година до 09.05.2022 година; сумата в размер на 71 лв. – такси за периода от 07.12.2020 година до 02.12.2021 година; сумата в размер на 24 лв. – разходи за уведомяване за периода от 09.02.2022 година до 09.06.2022 година.
По отношение настъпването на предсрочната изискуемост на кредита в процеса са приети писмени доказателства, като се установява, че длъжника е уведомен за същата по реда на чл.47 от ГПК, чрез връчване на изпратената от банката покана на адреса посочен в началото на Договора, чрез ЧСИ Ч. С., с per. №761, като се заявява, че на основание чл. 14 от Договора и чл. 60, ал. 2 от ЗКИ, кредиторът е обявил цялото задължение за незабавно изискуемо и дължимо, без да се прекратява действието на договора.
При така установеното по делото от фактическа страна съдът приема предявеният иск по чл.240 от ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за основателен по следните съображения:
В тежест на ищцовата страна е да докаже наличието на правопораждащите факти – валиден договор за банков кредит, изпълнение на задълженията по него от страна на кредитодателя, неизпълнение на задълженията от страна на кредитополучателя и наличието на предпоставките за настъпване на предсрочна изискуемост, а ответника - правопогасяващите факти с оглед направените от него възражения, за нищожност на клаузи от договора, които не в случая не са и посочени с отговора на исковата молба, която нищожност да влече единствено задължение на кредитополучателя да върне на банката само получената главница.
Съдът следва да посочи,че в случая и с оглед предмета на иска, приложение намират нормите на ЗЗП и затова в тежест на ищцовата банка е да установи, че клаузите на чл. 14 във вр. с чл. 19 от процесния договор за потребителски кредит са били уговорени индивидуално с оглед разпореденото в чл. 145 и сл. от ЗЗП.
Няма спор по делото, че между банката-ищец и ответника е възникнало валидно правоотношение по сключен между тях договор за потребителски кредит. Доказано е и че 3 кредитът е усвоен изцяло от кредитополучателя, както и че в съответствие с подписания погасителен план са били заплатени общо 16 броя такива вноски. Безспорно е, че кредитополучателя е спрял плащането след м. септември 2020 г., при последвала една вноска през м.януари 2021г. и в този смисъл се налага извода, че за ищеца са били налице обективните предпоставки да упражни правомощието си да обяви кредита за предсрочно изискуем, което право 3 надлежно упражнено ,предвид представените в тази насока писмени доказателства, като за дата на връчване на поканата за предсрочна изискуемост съдът приема тази посочена от ЧСИ Г.С. в Констативен протокол от 07.02.2022г. , а именно , 31.01.2022г.при спазване на изискванията за връчване, свързани с посещение на адреса, справка в НБДН и залепване на уведомление.