Решение № 374 от 07.04.2026, Районен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 374 гр. Кюстендил, 07.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XX-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Преслава Кр. Дякова при участието на секретаря Валентина Сп. Стоицова като разгледа докладваното от Преслава Кр. Дякова Гражданско дело № 20251520104055 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на В. С. Х. против „Топлофикация – Перник“ АД, с която са предявени отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните несъществуване правото на принудително изпълнение за вземания на ответника съответно за сумата 1360.24 лв. – главница за неплатена топлинна енергия за периода 01.10.2003г.

– 30.04.2009 г., както и за сумата 889.13 лв. – законна лихва за забава за периода 30.11.2003 г. – 22.01.2010г., за които вземания е издаден изпълнителен лист от 25.05.2010 г. по ч.гр.д. № 616/2010 г. по описа на Районен съд – Перник и за събирането на които е образувано изпълнително дело № 523/2010г. по описа на ЧСИ С. Д., рег.№ 752 на КЧСИ.

В исковата молба се твърди, че вземанията по процесното изпълнително основание са погасени по давност предвид изтичането на предвидения в закона петгодишен давностен срок. Ищецът поддържа, че след образуване на изпълнителното производство съдебния изпълнител е предприел действия по извършването на справки от съответните служби досежно имущественото състояние на длъжника и наличието на регистрирани трудови договори. Но по делото нямало данни да извършвал каквито и да е изпълнителни действия за събиране на дълга. С оглед на това и давността за процесните вземания била изтекла. По тези съображения моли за уважаване на предявените искове.

Представя доказателства. Прави доказателствени искания. Претендира разноски.

1

В законоустановения срок ответникът „Топлофикация – Перник“ АД е подал отговор на исковата молба, в който признава предявените искове, като заявява, че плащания или действия по образуваното изпълнително дело не са извършвани от 2016 г., като такива не са били и поискани от взискателя. Моли съда да постанови решение при признание на иска по реда на чл. 237 от ГПК, като му се присъдят сторените разноски, като съдът приложи разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК, като приеме, че с поведението си ответникът не е дал повод за завеждане на делото. Релевирано е и възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение.

В проведеното открито съдебно заседание ищецът е редовно представляван. Поддържа исковата молба и твърди, че не са налице предпоставките на чл.78, ал.2 ГПК за присъждане на разноски в полза на ответника. Претендира разноски.

Ответното дружество „Топлофикация Перник“ АД, редовно призовано, не изпраща процесуален представител. По делото е постъпила молба от юрк.

А. С. вх.№ 4906/01.04.2026г., процесуален представител на ответното дружество, в която същата моли делото да бъде разгледано в тяхно отсъствие.

Заявява, че няма възражения по доклада, като същият следва да бъде приет като окончателен, че поддържа депозирания писмен отговор на исковата молба и направеното с него признание на иска, че няма да сочи други доказателства и няма доказателствени искания. Претендира разноски съгласно приложен списък.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните несъществуване правото на принудително изпълнение за вземания на ответника, за които е издаден изпълнителен лист от 25.05.2010 г. по ч.гр.д. № 616/2010 г. по описа на Районен съд – Перник и за събирането на които е образувано изпълнително дело № 523/2010г. по описа на ЧСИ С. Д., рег.№ 752 на КЧСИ.

С оглед направеното от ответника признание на исковите претенции, както и заявеното от ищеца искане за постановяване на решение при признание на иска, съдът счита, че предявените искове са основателни и следва да бъдат уважени.

Съгласно разпоредбата на чл.237, ал.2 от ГПК в мотивите на решението е достатъчно да се укаже, че то се основава на признанието на иска. Налице са предпоставките на чл.237 от ГПК, като съдът счита, че така извършеното признание не противоречи на закона или на добрите нрави, както и че не касае право, с което страната не може да се разпорежда.

Признанието на иска е процесуално действие на ответника, с което той се разпорежда със своето право на защита, като заявява, че ищцовата претенция е основателна. Това може да се осъществи на всеки един етап от производството, като признанието на иска обвързва съда, но от волята на ищеца зависи дали да поиска прекратяване на съдебното дирене и 2 постановяване на решение по чл.237 от ГПК, или да остави съда да постанови решение по чл.235 от ГПК. Доколкото ответникът е заявил изрично в отговора на исковата молба, а и в последваща молба вх.№ 4906/01.04.2026г., че признава предявените искове, а ищецът, чрез своя пълномощник, заяви пред съда в проведеното открито заседание, че иска постановяване на решение съобразно изразеното признание, съдът следва да постанови своето решение при условията на чл.237 от ГПК, уважавайки претенциите изцяло.

По разноските:

Съгласно чл. 78, ал. 2 от ГПК ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. Тоест за да бъдат възложени разноските в тежест на ищеца, следва да са налице кумулативно две предпоставки – с извънпроцесуалното си поведение ответникът да не е дал повод за завеждане на делото и да е признал иска. Преценката за наличието на тези предпоставки е винаги конкретна с оглед фактите по делото и проверката се извършва от съда разглеждащ спора по същество, като за възлагането на разноските в тежест на ищеца е без значение неговото поведение, а това на ответника /в този смисъл е Решение № 185 от 29.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5196/2013 г., IV г. о., ГК, постановено по реда на чл. 290 ГПК и съгласно т. 2 от ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК на ВКС е задължително за съдилищата; Определение № 207 от 16.04.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. № 216/2010 г., III г. о., ГК; Определение № 501 от 12.07.2013 г. на ВКС по ч. т. д. № 24/2013 г., II т. о., ТК/.

В настоящия случай, предвид образуваното изпълнително дело № 523/2010 г. по описа на ЧСИ С. Д., рег.№ 752 на КЧСИ и доколкото в действащото законодателство не е предвидено специално рекламационно производство за погасяване на вземанията по давност, съдът счита, че ответникът е дал повод за завеждане на делото, поради което не са налице условията по смисъла на чл. 78, ал. 2 ГПК.

По приложението на чл. 78, ал. 2 ГПК е формирана последователна практика на ВКС (напр. ч. т. д. № 1809/2023 г. на II т. о. и цитираното там), според която, когато сезирането на съда е условие за упражняване на правата на ищеца, признанието на иска не е достатъчно да освободи ответника от отговорността за разноски. В хипотезата на иск по чл. 439 ГПК (какъвто е настоящият случай) възражението за изтекла погасителна давност може да се направи само в исковия процес, като наличието на изпълнителен лист в полза на ответника поражда за длъжника интерес да иска да се отрече вземането със сила на пресъдено нещо след изтичане на срока на погасителната давност.

Това е възприето в Определение № 441 от 11.02.2025 г. на ВКС по ч. т. д. № 2721/2024 г., I т. о., ТК и цитираното в същото Определение № 1220 от 5.12.2023 г. на ВКС по ч. т. д. № 1809/2023 г., II т. о., ТК, според което наличието на изпълнителен титул в полза на ответника, винаги поражда право за длъжника да поиска със сила на пресъдено нещо да се отрече вземането след изтичане на срока на погасителната давност, за съдебното предявяване на което причина е поведението на кредитора.

Длъжникът не може да се позове на изтекла давност пред съдебния 3 изпълнител, който е длъжен да предприеме изпълнителни действия въз основа на изпълнителния лист, като единствената последица от евентуално настъпила перемпция, е образуването на ново изпълнително производство. Доколкото ответникът разполага с процесния изпълнителен лист, то същият би могъл във всеки един момент да депозира молба за образуване на изпълнително дело срещу ищеца.

Така и в Определение № 233 от 26.01.2026 г. на ВКС по ч. т. д. № 1956/2025 г., II т. о., ТК и цитираните в същото определения на ВКС, постановени по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК – Определение № 3006 от 27.10.2025 г., постановено по ч. т. д. № 2266/2024 г. по описа на ВКС, ІІ т. о. и Определение № 2807 от 08.10.2025 г., постановено по ч. т. д. № 1477/2025 г. по описа на ВКС, ІІ т. о. и Определение № 1220 от 05.12.2023 г., постановено по ч. т. д. № 1809/2023 г. по описа на ВКС, ІІ т. о. В цитираните определения е прието, че когато в полза на кредитора има издаден изпълнителен лист, той винаги овластява това лице да поиска образуване на ново изпълнително производство срещу длъжника и да насочи принудително изпълнение по отношение на негови имуществени права, дори и когато образуваното въз основа на изпълнителния лист изпълнително дело е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК /поради настъпила перемпция/. Ето защо за да отрече със сила на пресъдено нещо процесуалното право на кредитора да удовлетвори удостовереното в изпълнителния лист изпълняемо право чрез помощта на държавната принуда след изтичане на срока на погасителната давност, длъжникът следва да предяви отрицателен установителен иск, за което причина представлява поведението на кредитора. За да се освободи в този случай от отговорността за съдебните разноски, кредиторът следва да докаже, че с извънсъдебното си поведение не е създал предпоставки за предявяване от длъжника на отрицателния установителния иск, като не е достатъчно фактически да не е предприел действия по образуване на ново изпълнително дело. Съобразно разяснителната част в т. 2 от ТР № 2/4.07.2024 г. на ВКС по т. д. № 2/2023 г., ОСГТК изпълнителният лист представлява по своето правно естество процесуална ценна книга, поради което докато той не бъде предаден доброволно от кредитора на длъжника /преди образуване или след прекратяване на изпълнителното производство/, носителят на изпълняемото право, удостоверено в изпълнителния лист, вкл. когато то е прехвърлено на трето лице /арг. чл. 429, ал. 1 ГПК/, винаги може да предприеме изпълнителни действия за принудителното удовлетворяване.

Както вече беше посочено, докато оригиналът на изпълнителния лист не бъде предаден на длъжника ответникът винаги може въз основа на него да предприеме изпълнителни действия за принудителното удовлетворяване на паричните вземания, удостоверени с него. Това е така дори и когато се установи, че изпълнителното дело, което е започнало въз основа на този изпълнителен лист, е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Фактът на прекратяване на това производство по принудително изпълнение не е пречка за кредитора да получи обратно оригинала на изпълнителния лист и да образува ново изпълнително производство, по което да бъдат предприети изпълнителни действия срещу имуществото на длъжника.

4

С оглед на всичко гореизложено и на основание чл.78, ал.1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени сторените разноски, съгласно представен в срок списък по чл.80 от ГПК, в общ размер на 224,95 евро, а именно: държавна такса в размер на 46 евро и 178,95 евро – адвокатско възнаграждение.

Воден от горното и на осн. чл.237, ал.1 ГПК, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от В. С. Х., ЕГН **********, с адрес: гр. П., кв. „Пр.“, бл.*, ап.** против „Топлофикация – Перник“ АД, ЕИК 113012360, отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК, че В. С. Х. не дължи, поради изтекла погасителна давност, на „Топлофикация – Перник“ АД, следните вземания: сумата 1360.24 лв. – главница за неплатена топлинна енергия за периода 01.10.2003г. – 30.04.2009 г., както и за сумата 889.13 лв. – законна лихва за забава за периода 30.11.2003 г. – 22.01.2010г., за които вземания е издаден изпълнителен лист от 25.05.2010 г. по ч.гр.д. № 616/2010 г. по описа на Районен съд – Перник и за събирането на които е образувано изпълнително дело № 523/2010г. по описа на ЧСИ С. Д., рег.№ 752 на КЧСИ.