Решение № 4037 от 04.07.2024, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 4037 гр. София, 04.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Цветина Костадинова при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Мария Г. Шейтанова Въззивно гражданско дело № 20231100506550 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С решение № 14892/ 20.12.2022 г. по гр. д. № 65 869/2021 г. по описа на СРС, 144 с-в, е ДОПУСНАТ на основание чл. 34 ЗС до делба между ищцата И. И. И. и ответницата К. К. Л. следният недвижим имот: ап. № 66, находящ се в гр. София, ж.к.

„*******“, бл. ******* със застроена площ от 48,04 кв.м., заедно с таванско помещение № 35, с площ от 1,96 кв.м., заедно с избено помещение № 66, с площ от 5,94 кв.м., заедно с 1,022 % ид.ч. от общите части на сградата и толкова ид.ч. от правото на строеж върху мястото, който апартамент съгласно КККР представлява самостоятелен имот с идентификатор № ***, находящ в гр. София, ж.к.

„**************4, който самостоятелен обект е разположен в сграда с идентификатор № ***, която сграда се намира в поземлен имот с идентификатор № ***, при съседи на самостоятелния обект: на същия етаж - № ***, ***; под обекта - № ***, над обекта - № ***, ***, при квоти по ½ (една втора идеални части) за всеки един от тях.

Подадена е въззивна жалба вх. № 31704/ 06.02.2023 г. на К. К. Л. срещу решението. В жалбата се излагат доводи за неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение. Моли за отмяна на решението и постановяване на друго, с което искът за делба да бъде отхвърлен като бъде прието за основателно наведеното в отговора на исковата молба възражение за придобиване на имота по силата на давностното владение от наследодателя на въззивника – К.Л., за периода 1994 г. – 2014 г. Сочи, че съгласно декларация от 26.10.1994 г. продажната цена за 1 процесния имот е изплатена изцяло от К.Н.Л. – син на М. и баща на въззивницата, с негови средства. Според декларацията собствениците на имота са готови да го прехвърлят на К.Н.Л. при негово желание. Поради това не било необходимо К.Н.Л. да демонстрира пред собствениците намерението си да свои вещта или да отблъсква тяхното владение. Формалните собственици С.В.И. и М. С.И. не се считали изначално за собственици, предали са фактическата власт на К.. Установявало се от показанията на свидетелите, че К.Н.Л. е живял в имота считано от 1983 г. до смъртта си през 2014 г.

Към момента на прекратяване на брака между С.В.И. и М. С.И. с развод 2016 г. те са били във фактическа раздяла считано от 2006 г. Моли искът за делба да бъде отхвърлен поради придобиване на имота от К.Н.Л. по давност и впоследствие придобиването му по силата на наследственото приемство от ответника и сега въззивник К. К. Л..

Въззиваемата И. И. И. оспорва подадената въззивна жалба. Моли за потвърждаване на решението, с което имотът като съсобствен е допуснат до делба.

Оспорва с декларацията лицата С.В.И. и М. С.И. да са признали друго лице да е собственик на имота. Дори да се приеме, че К.Н.Л. им е предоставил покупната цена, то това не водело до различни изводи относно принадлежността на правото на собственост от тези, приети с решението. Декларацията не съставлявала предварителен договор за покупко-продажба на имот, понеже е подписана само от деклараторите С.В.И. и М. С.И.. Оспорват К.Н.Л. да е упражнявал непрекъсната фактическа власт върху имота, напротив – той бил само допускан в него от майка си М.. Не се установявало С.В.И. да е губил владението над имота – той макар и да живеел в Пернишко посещавал имота, който стоял празен. Претендира разноски.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба и отговора приема следното.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и е допустимо в обжалваната част.

Въззивният съд намира, че решението е правилно и следва да бъде потвърдено.

Предявен е иск за допускане до делба на следния недвижим имот: ап. № 66, находящ се в гр. София, ж.к. „*******“, бл. ******* със застроена площ от 48,04 кв.м., заедно с таванско помещение № 35, с площ от 1,96 кв.м., заедно с избено помещение № 66, с площ от 5,94 кв.м., заедно с 1,022 % ид.ч. от общите части на сградата и толкова ид.ч. от правото на строеж върху мястото, който апартамент съгласно КККР представлява самостоятелен имот с идентификатор № ***.

Установява се от решение № 30.12.2015 г. по гр.д. № 54 793/2014 г. по описа на СРС, 83 състав, че считано от 1979 г. до прекратяване на брака с развод на 04.02.2016 г. С.В.И. и М. С.И. са били съпрузи. С.В.И. има дъщеря Е.С.Ш., родена през ******* г. М. С.И. има син К.Н.Л., роден ******* г. Към 10.01.1994 г. С.В.И. и М. С.И. са били съпрузи, когато придобиват по договор за продажба на държавен недвижими имот процесния имот в режим на СИО.

След прекратяване на брака им по силата на прекратяване на СИО всеки от тях става собственик на ½ ид.ч. от имота.

С.В.И. почива на 12.05.2017 г. и притежаваната от него ½ ид.ч. от имота преминава по наследство у Е.С.Ш., негова дъщеря, която с нот. акт за дарение № 139, том първи, рег. № 8040, дело № 112/25.10.2021 г. по описа на нот. Е.Е. прехвърля 2 правото на собственост върху ½ ид.ч. на ищцата. С нот. акт върху прехвърляните ид.ч. е учредено пожизнено и безвъзмездно право на ползване в полза на И.С.С.. По този начин ищцата е собственик по силата на договор за дарение на ½ ид.ч. от процесния делбен имот.

Синът на М. С.И. и нейн наследник К.Н.Л. почива преди нея през 2014 г., поради което след смъртта на М. С.И. на 13.09.2019 г. нейн наследник по см. на 10, ал.

1 ЗН е внучка й - ответницата. По този начин ответницата е собственик по силата на наследственото приемство от баба си на ½ ид.ч. от процесния делбен имот.

Правилно имотът е бил допуснат до делба между ищцата и ответницата при равни квоти от по ½. Недоказано е останало наследодателят на ответницата – баща й К.Н.Л., да е придобил имота по давност.

В тази връзка са събрани следните доказателства. На първо място, по делото е представена декларация с нотариална заверка на подписите на С.В.И. и М. С. Л.. С нея С.В.И. и М. С. Л. декларират пред свидетел, че продажната цена за процесния имот е изплатена изцяло от К.Н.Л. – син на М., с негови средства. С.В.И. и М. С. Л. декларират , че продажната цена от 11 200 лева им е предоставена от сина на М. - К..

Също така според декларацията С.В.И. и М. С. Л. са готови да му прехвърлят собствеността върху имота, при негово желание, по надлежния ред - чрез сделка.

По този начин не се установява от декларацията С.В.И. и М. С. Л. да са предали фактическата власт върху имота на К.Н.Л.; напротив според посоченото в декларацията деклараторите се считат за собственици на имота по силата на договора от 10.01.1994 г., като неуредените сметки между тях и предоставилия продажната цена К.Н.Л. подлежат на бъдещо уреждане. Относно принадлежността на правото на собственост върху имота в патримониума на С.В.И. и М. С. Л. даването на декларацията не внася каквито и да било промени. Също така предаване на фактическата власт върху имота на трето лице от С.В.И. и М. С. Л. също не се установява. На последно място декларацията е едностранно подписана и не съставлява договор.

Съгласно удостоверение от СО, р-н „*******“ то в процесния период, в който въззивникът твърди наследодателя й К.Н.Л. да е придобил имота по давност, а именно 1994 г. – 2014 г., в имота адресно са били регистрирани 4 лица. Сред тях не фигурира соченото лице К.Н.Л.. Напротив, регистрираните лица наред с ответницата считано от 2010 г. са други три лица, чиято връзка със страните по делото не е установена, но са с фамилия Ш. или са свързани с Е.Ш..

По делото са разпитани четирима свидетели, чийто показания съдът напълно кредитира като последователни, без съществени противоречия и намиращи опора в останалия доказателствен материал.

Действително свид. И. С. е лицето, в чиято полза с нот. акт за дарение № 139, том първи, рег. № 8040, дело № 112/25.10.2021 г. е учредено пожизнено право на ползване.

В тази връзка следва да се посочи, че съгласно чл. 172 ГПК заинтересоваността на свидетеля в полза или във вреда на някоя от страните, се преценява с оглед всички други данни по делото, при отчитане на възможната му необективност. Това означава, че към показанията на такива свидетели съдът трябва да подходи със засилена критичност. Не съществува забрана въз основа на техните показания да бъдат приети за установени факти, които ползват страната, за която свидетелят се явява заинтересован или такива, които вредят на противната страната /така Решение № 131 3 от 12.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1/2013 г., IV г. о., ГК/. В случая при съвкупен анализ на показанията на свидетелите във взаимовръзка с останалите доказателства съдът намира, че показанията на този свидетел следва да бъдат кредитирани. На второ място, като вещен ползвател на ½ ид.ч. от имота с учредено пожизнено право на ползване свид. И. С. има право да използва имота, което е противопоставимо и на двамата съделители.

Свид. И. С. и Р.В.А. дават показания, че през 2016 г. са ходили на оглед на имота. Имотът бил празен. С.В.И. ги е чакал пред блока с чанти със зимнина, качили се горе, той им отключил апартамента, предложил им чай и бисквити. Обяснил им, че отдава под наем една стая, а кухнята щяла да се ползва общо с бившата му съпруга.

Последният обяснил, че живеел в село до София, но често пребивавал в София по работа. Свидетелят И. С. дава показания, че в нейна полза било учредено право на ползване върху ½ ид.ч. от процесния имот, като същата посетила за втори път имота при учредяване правото й на ползване, за да види къде се намира и в какво състояние е същият.

От показанията на свидетеля А.К.И. се установява, че той живее в процесния блок от 1983 г. Познава К., който живеел в имота считано от 1983 г. заедно с майка си, жена си и дъщеря си. Имотът се стопанисвал от К.. Той правил ремонти.

Свид. В.М.Ц. дава показания, че той му е правил ремонта в хола, кухнята и тераса, а К. му ги възложил и платил. След смъртта на последния имотът се стопанисвал от дъщеря му К.. Не знае някой друг да е имал претенции към процесния имот. Познава С., но той не е живял в апартамента. К. споделял, че изплаща имота.

Съгласно чл. 79 ЗС правото на собственост върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години. В тежест на лицето, което се позовава на давност, е да докаже, че е упражнявал фактическата власт върху вещта постоянно, непрекъснато, несъмнено и спокойно, като е държал вещта като своя.

Според чл. 69 ЗС се предполага, че владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго. Законодателят е установил оборимата презумпция в полза на владелеца. Чрез нея с оглед на това, което обикновено става, е формулирано заключение за наличие на субективния признак на владението - намерението да се държи вещта като своя, като се изхожда от друг установен факт – обективния признак на владението.

Владението по чл. 68 ЗС се характеризира с два основни признака: обективен – упражняване на фактическа власт върху вещта/corpus/ и субективен - намерението да се държи вещта като своя /animus domini/.

За да придобие по давност правото на собственост върху имота лицето, което се позовава на давност, следва обаче да установи изначално фактическа власт върху вещта. Това лице следва по явен и недвусмислен начин да отблъсне, отстрани владението на предишните собственици. Тези действия следва да са недвусмислени и да са доведени до знанието на предишните собственици. Така позоваващият се на давност следва да докаже при условията на пълно и главно доказване, че е упражнявал фактическата власт върху вещта постоянно, непрекъснато, несъмнено и спокойно, поне 10 години, като е държал вещта като своя.