Решение № 380 от 12.10.2026, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 380 гр. София, 12.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Бисер Троянов

Членове:

Весислава Иванова

Иван Стойчев при участието на секретаря Илияна Т. Рангелова в присъствието на прокурора А. В. Гебрев като разгледа докладваното от Весислава И.а Касационно наказателно дело от общ характер № 20268002200561 по описа за 2026 година

Производството е по реда на глава ХХІІІ НПК.

Образувано е по касационни жалби на тримата подсъдими, депозирани чрез защитниците им и лично от един от тях, срещу Решение № 48 от 11 май 2026 г., постановено по в.н.о.х.д. № 359/25 г. по описа на Апелативен съд – Велико Търново, с което е потвърдена изцяло Присъда № 40 от 24 октомври 2025 г. на Окръжен съд – Плевен, постановена по н.о.х.д. № 401/24 г.

С присъдата на окръжния съд подсъдимите Р. З. Р., М. А. М. и И. Р. С. са признати за виновни в извършване на престъпление по чл. 199, ал. 2, т. 2, предл. 1, вр. чл.

198, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, а за М. и С., съответно, – вр. чл. 63, ал. 2, т. 1 и вр. чл. 63, ал. 1, т.

2 НК – за това, че на 4 декември 2017 г. в с. П., област П., в съучастие като съизвършители, като М. и С. били непълнолетни, но могли да разбират свойството и значението на извършеното и да ръководят постъпките си, отнели чужди движими вещи на обща стойност 532,84 лева от владението на собственика им П. Н. Ц. с намерение противозаконно да ги присвоят и грабежът е придружен с убийство. Всеки от тримата подсъдими е санкциониран при условията на чл. 54 НК и осъден, както следва: Р. Р. на осемнадесет години лишаване от свобода при първоначален строг режим; М. М. на десет години лишаване от свобода при първоначален строг режим; И. С. на пет години лишаване от свобода при първоначален общ режим на изтърпяване на наказанието.

С касационната жалба на адвокат Р. Р., защитник на подсъдимия Р., е релевирано 1 касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК и е формулирано искане за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане с даване на задължителни указания за попълване на доказателствената съвкупност. Поддържа се, че съдът е допуснал съществено процесуално нарушение, отказвайки да назначи повторна трасологична и биологична експертиза, която да изясни дали петната по иззетите дрехи представляват кръв и какъв е механизмът на попадането им върху тъканта. Претендира се, че с неудовлетворяването на това искане е допуснат информационен дефицит, а и е ограничено правото на защита на подсъдимия. Отделно – настоява се, че съдът е игнорирал допуснати пороци при събирането на доказателствата, тъй като не отчел, че поемните лица не присъствали на самото изземване на дрехите, които пък били съхранявани в мокро състояние в найлонови пликове.

С касационната жалба на втория защитник на подсъдимия Р. – адвокат З. М., са заявени и трите касационни основания. Под рубриката за съществени процесуални нарушения са наведени конкретни твърдения за изопачаване на доказателствата, игнориране на част от тях и приемане на произволни, необезпечени доказателствено, факти.

Поддържаното нарушение на материалния закон е изведено като резултат от първото нарушение чрез заключението, че при недоказаност на участието на Р. в деянието, материалноправната норма е приложена неправилно. С аргументи за трудовата ангажираност на подсъдимия и продължителността на процеса е мотивирано оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание. Отправеното искане е за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане на въззивния съд, алтернативно – за намаляване на наказанието.

С касационната жалба и допълнението й, изготвени от подсъдимия Р. се поддържа допускането на съществени процесуални нарушения, опорочили справедливостта на процеса. Подсъдимият се оплаква от отказа на съда да назначи повторна експертиза и намира, че не е било съобразено доказателство, установяващо алибито му - даденото от работодателя му сведение. Настоява, че е останало напълно недоказано той да е взел, която и да е от вещите – предмет на грабежа, както и умисълът му за тяхното своене, което пък изключвало съизвършителството му в грабежа. Подсъдимият се жали и от това, че съдът не е повярвал на обясненията на подсъдимия М., дадени в хода на съдебното следствие, а се е доверил на тези от досъдебното производство, при все че последните не били логични.

Отправената с жалбата претенция е за постановяване на оправдателен съдебен акт.

С касационната жалба на адвокат П. И. – служебен защитник на подсъдимия И.

С., е наведен довод за допуснати съществени процесуални нарушения, свързани с индивидуализацията на санкцията, обусловили и отмерването на явно несправедливо наказание. Поддържа се, че съдът е допуснал противоречие касателно исканията, които са били отправени от защитата, както и че не е обсъдил искането за прилагането на института на чл. 66 НК. На следващо място – че приел неправилно, в противовес с наличните доказателства, че подсъдимият С. бил безработен. Твърди се също, че съдът не оценил оказаното от този подсъдим съдействие на разследващите и изразеното от него още тогава съжаление за участието му в деянието. Въпреки твърденията за допуснати съществени процесуални нарушения, с жалбата не се претендира отмяна на решението, а се иска единствено намаляване на наказанието и отлагането му с изпитателен срок.

С касационната жалба на адвокат В. Р., действаща като служебен защитник на подсъдимия М. М., също се отправя искане за намаляване на наказанието с твърдение, че в определения от съдилищата размер то се явява явно несправедливо. Подчертано е, че към момента на деянието непълнолетният тогава подсъдим е учил и работил в частното стопанство на баща си, че е направил самопризнания в досъдебното производство, че след процесното деяние М. не бил осъждан за престъпления срещу личността, а само за такива срещу собствеността. Не на последно място е изтъкнат и изминалият дълъг период от време 2 от деянието досега. В заключение защитникът намира за недостатъчно оценени смекчаващите обстоятелства и счита, че е абсолютизирана тежестта на престъпния резултат вместо да бъде приет необходимият балансиран подход при непълнолетен извършител.

Не са постъпили възражения срещу касационните жалби.

Пред ВКС касаторите поддържат изцяло касационните си жалби по изложените в тях съображения.

В правото си на лична защита подсъдимият Р. оспорва съдебномедицинската експертиза на веществени доказателства с аргумент, че след като дрехите са били изпрани, не е възможно по тях да има ясно обособени динамични пръски и повърхностни наслоявания с висок интензитет на оцветяване. Моли за уважаване на жалбите на защитниците му. Подсъдимите С. и М. се присъединяват към казаното от защитниците им, което не допълват.

Прокурорът от Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбите. Счита, че липсват претендираните нарушения по чл. 348, ал. 1 НПК. Намира за доказани повдигнатите обвинения, а наложените наказания за справедливи.

В предоставената му последна дума подсъдимият Р. моли да бъде оправдан, а подсъдимите С. и М. пледират за по-голяма снизходителност.

След като прецени заявените касационни основания, съображенията и становищата на страните, Върховният касационен съд прие следното:

Като подадени от процесуалнолегитимирани страни, в рамките на предвидения 15 – дневен срок от съобщението за изготвяне на решението и срещу акт, подлежащ на касационен контрол, касационните жалби са допустими.

Разгледани по същество са основателни само частично – досежно размера на наложените санкции.

1. Жалбите на подсъдимия Р. З. Р. и защитниците му

Относно наведеното касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК Доводът за допуснати съществени процесуални нарушения логично подлежи на приоритетно разглеждане, тъй като евентуалната му основателност би обезпредметила обсъждането на останалите оплаквания.

С отказа да допусне назначаването на повторна трасологична и биологична експертиза (със задача да изясни дали петната по иззетите дрехи представляват кръв и какъв е механизмът на попадането им върху тъканта) въззивният съд не е допуснал никакво процесуално нарушение, още по-малко съществено такова. Несъгласието на страна в процеса с изводите на експертното заключение не е предпоставка за удовлетворяване на искането й за допускане на повторна експертиза. Процесуалната необходимост от такава възниква само когато заключението не е обосновано и възниква съмнение за неговата правилност, а не когато то предизвиква недоволство у някоя от страните. Оплакването за твърдяното налично 3 съмнение в заключението е основано на произволна и превратна интерпретация на дадените от вещото лице д-р Б. разяснения в съдебно заседание, както и на отразеното в съдържанието на писменото й заключение. Оплакването е напълно дистанцирано и от заключението на приетите ДНК експертизи на панталона и якето на подсъдимия, установяващи произхода на намерената върху тях човешка кръв. Двете експертни заключения (плюс първата назначена експертиза, озаглавена експертна справка) дават категоричен отговор, че петната и пръските кръв, установени по синия дънков панталон и по якето на подсъдимия, произхождат от жертвата П. Ц.. Именно резултатите от ДНК експертизите (едната, изготвена от експерти от НИК, а другата от експерти от „П.“ ООД) са ползвани от вещото лице Б., извършила морфологичното изследване и дала заключение за механизма на получаването на следите от кръвта. При изслушването й в съдебно заседание тя е защитила убедително експертните си изводи и е разяснила изчерпателно изследването на следите като комплекси. В тази връзка е обяснила, че за провеждането на ДНК експертизи не се изземва цялата следа, а само част от нея, както е било сторено и в случая, поради което със сигурност изследваният материал е част от същия комплекс. Обсъден е бил и въпросът със съхранението на изпраните преди изземването им дрехи. Изяснен е и характерът на следите – макроскопски, позволяващ анализирането им макроскопски морфологично, тоест без да е нужно използването на технически средства. Защитата цели оборването тъкмо на тези ключови положения, които обаче са изведени по експертно обоснован път, в чиято правилност не възниква съмнение. Съдилищата по фактите с основание са застъпили именно такава позиция, поради което и отказът им да назначат повторна експертиза е напълно закономерен.

Непочиващо на установените факти е възведеното твърдение за неприсъствие на поемните лица по време на извършеното претърсване в дома на подсъдимия Р. Р.. Че такива са присъствали по време на действието е установимо не само от съдържанието на протокола, в който фигурират техните подписи, но и от сведенията им, дадени пред първоинстанционния съд, допуснал ги до разпит като свидетели. Свидетелката В. К. е заявила присъствието си от началото до края на проведеното претърсване и изземване и е посочила, че били иззети дрехи от простора. Въззивният съд не е подминал противоречието между казаното от нея и отразеното в протокола, онагледено и във фотоалбума, съобразно което дрехите се намирали в кош за пране в перално помещение. Обсъдил го е и без да отрича добросъвестността на свидетелката е отдал объркването й на изминалия шестгодишен период от време. Така е подходил и със свидетелството на И. Б., който отрекъл да е наблюдавал извършеното претърсване, но пък с увереност е посочил, че от къщата били изнасяни черни чували с дрехи. Съответно на логиката е умозаключението, че ако свидетелят не е наблюдавал нищо не би могъл да знае, че в черните чували (в които действително са били опаковани изнесените вещи) са се съхранявали именно дрехи. В показанията, дадени при първото разглеждане на делото пред друг състав на съда, приобщени надлежно чрез прочитането им, свидетелят е заявил, че не помни и сам той се е позовал на възрастта си (тогава на 79 години). Поради това съждението, че с оглед изминалия период от време и напредналата възраст на този свидетел е нормално той да не е в състояние да възпроизведе точно обстоятелствата, на които е присъствал, не търпи укор.