Решение № 16777 от 27.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16777 гр. София, 27.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЦВЕТИНА В. КОСТАДИНОВА при участието на секретаря ЙОАНА П. ПЪРВАНОВА като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА В. КОСТАДИНОВА Гражданско дело № 20251110139262 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано въз основа на подадена от ЗД „Бул Инс“ АД срещу ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ искова молба.

Ищецът твърди, че на 30.04.2021г. на път II 66 км. 74+300, община СТ.З., в района на с. Б., било реализирано ПТП с участието на лек автомобил марка „М.”, peг.

№ С******А и лек автомобил марка „М. ****”, peг. №С******А. За инцидента бил съставен Протокол за ПТП №1805653/30.04.2021г., видно от който лек автомобил марка „М.” при движение с несъобразена скорост ударил лек автомобил „М. ****”, който от своя страна блъснал друг автомобил, намиращ се пред него. Сочи, че лек автомобил марка „М. ****” бил застрахован при него въз основа на Полица по застраховка „Автокаско“ №Е20600006829, валидна към момента на събитието.

Поддържа, че на застрахования автомобил били нанесени следните щети: кора под предна броня, абсорбер предна броня, основа преден калник ляв, въздуховод, панта преден капак-ляв, панта преден капак-десен, калник преден десен, основа предна броня, рамка радиатор, ключалка преден капак, корпус фар десен, дифузьор, конзола и др. Твърди, че въз основа на подадената застрахователна претенция била заведена щета №2103012642, като след извършен опис било изплатено застрахователно обезщетение в размер на 4 800 лева на 08.07.2021 г. и 6 196,28 лева на 02.09.2021г., т.е. общо 10 996,28 лева. Сочи, че до този момент застрахователят на лек автомобил марка „М.” не е заплатил регресната му претенция, поради което моли предявеният от него иск да бъде уважен. Претендира разноски.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който 1 ответникът оспорва предявения иск по размер. Твърди, че не всички увреждания по МПС марка „М. ****“, по-конкретно тези в предната част, са в резултат на процесното ПТП. В условията на евентуалност моли съдът да намали размера на претендираното от ищеца обезщетение поради прекомерност. Оспорва стойността на твърдените от ищеца имуществени вреди, тъй като счита, че същата не съответства на уредената в Методиката към Наредба №24 от 08.03.2006г. и Приложения № 1-6 от нея. В условията на евентуалност заявява, че обезщетението е прекомерно, тъй като не е съобразено със средните пазарни цени към датата на настъпване на ПТП. Въз основа на изложеното моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Предмет на разглеждане в настоящото производство e предявен от „ЗД „Бул Инс“ АД срещу ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ осъдителен иск с правно основание чл.411 КЗ за заплащане на сумата от 5 629,98 евро /11 011,28 лева/, представляваща регресно вземане по изплатено застрахователно обезщетение с включени ликвидационни разходи за настъпило на 30.04.2021г. ПТП на път II 66 км. 74+300, община СТ.З., в района на с. Б., при което водачът на лек автомобил лек автомобил марка „М.”, peг. №С******А, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, при движение с несъобразена скорост е ударил лек автомобил марка „М.

****” peг. №С******А, имуществено застрахован при ищеца, вследствие на което последният ударил лек автомобил, марка „П.“, рег. №С******Т, ведно със законна лихва за периода от подаване на исковата молба- 02.07.2025г. до изплащане на вземането.

Основателността на същия се предпоставя от установяване от страна на ищеца при условията на пълно и главно доказване на следните обстоятелства: наличието на валидно към датата на ПТП правоотношение по имуществена застраховка „Каско“ между ищеца и увреденото лице, респективно съществуващо към този момент правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ между ответника и причинителя на вредата, настъпването и механизма на ПТП, вината на застрахования при ответника водач, причинените вреди, причинно-следствената връзка между вредите и механизма на ПТП, тяхната стойност, както и извършено от ищеца плащане на застрахователно обезщетение.

При тяхното установяване в доказателствена тежест на ответника е да установи погасяване на претендираната сума, както и останалите релевирани от него възражения.

В случая с приетия за окончателен в проведеното на 28.05.2026г. открито съдебно заседание доклад са приети за безспорни и ненуждаещи се от доказване на 2 основание чл.146, ал.1, т.3 и т.4 ГПК следните факти и обстоятелства: 1. наличие на сключен между ищеца и собственика на увредения лек автомобил марка „М. ****“ валиден и действащ към датата на процесното ПТП договор за имуществено застраховане „Каско“, 2. наличие на сключен между ответника и собственика на МПС марка „М.” валиден и действащ към датата на процесното ПТП договор за застраховка „Гражданска отговорност“, 3. реализиране на пътно-транспортно произшествие /“ПТП“/ между посочените леки автомобили на 30.04.2021г. на път II 66 км. 74+300, община СТ.З., в района на с. Б., както и 4. изплащане на застрахователно обезщетение от ищеца в размер на 10 996,28 лева по щета №2103012642, като същите се установяват и от приетите по делото писмени доказателства.

Във връзка с установяване на механизма на реализиране на процесния инцидент по делото е приет Протокол за ПТП №1895653 съставен от мл. автоконтрольор Е.К. след посещение на местопроизшествието, от който се установява, че на 30.04.2021г. между лек автомобил марка „М.”, peг. № С******А и лек автомобил марка „М. ****”, peг. № С******А било реализирано ПТП, при което първият поради движение с несъобразена скорост ударил спрелия втори автомобил, който вследствие на удара блъснал изчакващия пред него трети автомобил.

Посочения механизъм се установява и от събраните по делото гласни доказателства. Съгласно показанията на разпитания по делегация от РС- гр. СТ.З. свидетел Т. В., водач на лек автомобил „М. ****”, същият е реализирал ПТП на 30.04.2021г., около обяд, в участъка в посока от с. Б. към с. Ракитница, след новия гробищен парк на гр. СТ.З.. Сочи, че към момента на неговото настъпване автомобилът му е бил спрял поради задръстване в пътното платно, по което се е движел. Разяснява, че ударът настъпил в задната част на колата, като въпреки че забелязал приближаващия се зад него автомобил, не е имал време за реакция. Твърди, че вследствие на сблъсъка неговият автомобил ударил намиращия се пред него друг автомобил. Заявява, че според него автомобилът, който го ударил не карал с превишена скорост, но не успял да реагира своевременно на образувалата се поради трафика колона. Отбелязва, че на мястото на произшествието пристигнали полицаи, които описали ситуацията и приели за виновен водача на блъсналия го отзад автомобил. Твърди, че между участниците в инцидента не е имало спор относно вината. Сочи, че по неговия автомобил щетите били задна броня, капак, пукнат стоп, а отпред- броня, капак и фар.

Приобщени по делото са и материалите от административно-наказателната преписка, образувана по повод процесното ПТП. От същите се установява, че на датата на реализиране на инцидента на водача на лек автомобил марка „М.”, peг. № С******А- Д.Т., бил съставен акт за установяване на административно нарушение за това, че при движение с несъобразена с интензивността на движение /засилен трафик/ 3 скорост блъска с предна част отзад спрелия и изчакващ в колона автомобил марка „М.

****”, peг. №С******А, вследствие на което последният блъска отзад спрелия пред него лек автомобил, марка „П.“, рег. №С******Т. На 21.05.2021г. било издадено и наказателно постановление, което след подадена жалба било потвърдено с Решение №236/25.10.2021г. по описа на РС- гр. СТ.З..

След анализ на събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и взаимовръзка съдът намира същите за еднопосочни по отношение на механизма на реализиране на процесното ПТП, като приема за установен описания в исковата молба начин на неговото настъпване. Следва да бъде отбелязано също, че изложените от ищеца обстоятелствата около неговото реализиране са отразени и в съставения от служителите на МВР протокол, като с полагането на своя подпис участниците са изразили своето съгласие с тях. Същевременно предвид описаната пътна обстановка, съдът намира, че причина за настъпване на инцидента са действията на водача на лек автомобил марка „М.”, peг. №С******А, който поради управление с несъобразена с интензивността на движението скорост /образувана поради засилен трафик колона от коли/, ударил с предната част на автомобила си спрелият и изчакващ в колоната лек автомобил марка „М. ****” peг. № С******А, вследствие на което същият се придвижил напред и с предната си част блъснал отзад спрелия пред него лек автомобил „П.“, рег.№ С******Т. С оглед на изложеното, съдът намира, че поведението на водача се намира в противоречие с предписанията на чл.20, ал.2 ЗДвП, поради което се явява противоправно по смисъла на чл.45 ЗЗД.

При така установения механизъм е изготвено и заключението на допуснатата съдебно-автотехническа експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено. Съгласно посоченото в него първият удар е настъпил между предна част на лек автомобил марка „М.“, рег.№ С******А и задна част на лек автомобил марка „М. ****“, рег.№ С******А, като вследствие на същия последният се изместил напред и ударил спрелия пред него лек автомобил „П.“, рег.№ С******Т.

Съобразявайки посоченото, вещото лице е дало заключение, че всички описани от застрахователя щети по лек автомобил марка „М.“ се намират в пряка причинноследствена връзка с инцидента. Във връзка със съдържащото се в отговора на исковата молба възражение относно липсата на такава между нанесените в предната част на автомобила вреди и осъществения в задната част удар следва да бъде посочено, че поредността и взаимната обусловеност на двата удара се установяват и от останалите събрани по делото доказателства, в частност от изобразената в съставения протокол за ПТП схема, показанията на свидетеля Т. В., както и приобщената административнонаказателна преписка. По делото не са ангажирани доказателства, които да установяват прекъсване на инициирания с първия удар причинно-следствен процес, довел до втори сблъсък с намиращия се отпред автомобил, поради което съдът счита, че причинените вследствие на последния вреди също се явяват закономерна последица 4 от противоправното поведение на водача на застрахования при ответника автомобил.

Както бе отбелязано по-горе, между страните не е спорно, че към момента на процесното ПТП между виновния водач и ответното дружество е съществувало застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, както и че въз основа на сключения с ищеца договор за имуществено застраховане „Каско“ последният е заплатил застрахователно обезщетение в размер на 10 996,28 лева, като извършеното плащане се установява и от представените платежни нареждания от 08.07.2021г. и 02.09.2021г.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че предявеният иск се явява основателен, доколкото по делото се установи наличието на всички материалноправни предпоставки за неговото уважаване. Относно неговия размер следва да бъде съобразено, че съгласно чл.411 KЗ застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ до размера на платеното обезщетение и до обичайните разноски, направени за неговото определяне. В същото време съгласно разпоредбата на чл.386, ал.2 КЗ обезщетението трябва да бъде равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, като по силата на разпоредбата на чл.400, ал.1 КЗ за действителна се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да бъде закупено друго със същото качество, а съгласно ал.2 на същата норма - за възстановителна застрахователна стойност се смята стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, без прилагане на обезценка. Налице е и съдебна практика, която макар постановена по време на действието на отменения КЗ, намира приложение и по сега действащия КЗ, съгласно която при предявена по съдебен ред претенция за заплащане на застрахователно обезщетение, съдът следва да определи обезщетението по действителната стойност на вредите към момента на осъществяване на застрахователното събитие, т. е. по пазарната цена на същите, като ползва заключение на вещо лице, без да е обвързан от минималните размери по методиката към Наредба №24/2006г. на КФН /в този смисъл Решение №79/02.07.2009г. по т. д. №156/2009г. на ВКС, І ТО, Решение №52/08.07.2010г. до т. д. №652/2009г. на ВКС, І ТО, Решение №115/09.07.2009г. по т. д. №627/2008г. на ВКС, ІІ ТО, Решение №209/30.01.2012г. по т. д. №1069/2010г. на ВКС, II ТО, и др./ В същото време съдът намира, че именно изчислената на база на средни пазарни цени стойност следва да служи като обективен критерий за размера на действително причинените вреди, тъй като същата се определя след проучване в цялост на пазара на съответните части, боя, материали и труд, на който оперират както официалния сервиз за съответната марка лек автомобил, така и други доставчици, респ. определянето на средните пазарни цени предполага съобразяване на цените на двата вида икономически субекти. В тази връзка следва да бъде посочено, че сумата, изчислена на база средни пазарни цени от алтернативни 5 източници, не онагледява средните пазарни цени към датата на процесното ПТП, тъй като тя е изчислена на база средни цени, но само от алтернативни доставчици, т. е. съобразени са цените само от ограничен сегмент от пазара на части, боя, материали и труд.