Решение № 35 от 11.02.2026, Районен съд - Лом

РЕШЕНИЕ

№ 35 гр. гр. Лом, 11.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ШЕСТИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Лилия Й. Л. Димитрова при участието на секретаря Моника Ц. Василева като разгледа докладваното от Лилия Й. Л. Димитрова Гражданско дело № 20251620100350 по описа за 2025 година

Делото е образувано по предявена искова молба от „КРЕДИТО“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: *********, с представляващ Р. Н. Т., срещу М. Л. Ф. с ЕГН ********** с адрес: *********, с която е предявен установителен иск с правна квалификация по чл.9 ЗПК вр. чл. 79 вр. чл. 86 ЗЗД, производство по реда на чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК - за установяване дължимост на суми, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ЧГД 109/2024г. по описа на РС Лом, като се иска постановяване на съдебно решение, с което съдът да признае за установено по отношение на М. Л. Ф.И., ЕГН **********, че същата дължи на Кредито ООД, ЕИК: *********, сумата от 500 лева (петстотин лева), представляваща главница по Договор за потребителски кредит № ********* от 25.10.2022г., ведно със законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението - 05.01.2024 г., до изплащане на вземането.

В исковата молба се твърди, че ищецът е подал заявление по чл. 410 ГПК, въз основа на което е било образувано ЧГД №109/2024г. по описа на Районен съд Лом и е издадена заповед за изпълнение на парично задължение, произтичащо от договор за кредит № ********* от 25.10.2022г., срещу ответницата, с която е постановено последната да заплати на заявителя сумата 500 лева (петстотин лева) - главница по Договор за потребителски кредит № ********* от 25.10.2022г., ведно със законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението - 05.01.2024 г., до изплащане на вземането, както и сумата 425лв. - разноски, включващи дължимата държавна такса в размер на 1

25 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева по цитираното ЧГД.

След връчване на заповедта на ответницата, същата е депозирала възражение в законоустановения срок.

Ищецът сочи, че претенцията му се основава на подписан индивидуален договор за паричен заем № ********* от 25.10.2022г., сключен от разстояние между ищеца и ответницата при условията на ЗПФУР и ЗЕДЕП с падеж на вземането - 24.11.2022г., във връзка с който договор е предоставена заемната сума от 500 лева на ответницата. Подробно е описан начинът, по който е сключен договорът от разстояние в платформата на кредитодателя - ищец по настоящото дело, като се твърди, че са спазени всички законови изисквания за това. Ищецът твърди, че е предоставил заемната сума на ответницата, за което е имало и потвърдителен имейл. В исковата молба се твърди, че общият размер на кредита е бил 500 лева. Била предвидена такса за експресно разглеждане на кредита в размер на 110 лева (която не е предмет на настоящото дело), т.е. общата стойност на плащанията е била в размер на 660 лева. Кредитът е следвало да бъде върнат на една погасителна вноска с падеж - 24.11.2022г. Ищецът твърди, че към договора е представен и погасителен план, от който е видно, че е настъпила изискуемост, както и размерът на претенцията. Сочи се от ищеца, че при сключване на договора са спазени изискванията на чл.10, ал.1 от ЗПК, тъй като договорът е сключен от разстояние в писмена форма, на траен носител, клаузите са изписани по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните по договора. Използваният формат за изготвяне на договора е Montserrat 12 - като за прегледност са използвани функциите на WORD-Bold, Italic, Underline за по-голяма четливост. Относно таксата за експресно разглеждане на кредита според ищеца същата не следва да бъде включвана в ГПР, тъй като тя не обуславя отпускането или не на кредита и не е част от разходите, съпровождащи усвояването на исканата сума.

Допълнителната услуга за експресна обработка не е задължително условие за получаване на кредит и не повишава шансовете на кредитополучателя да получи кредит. Изложени са съображения в тази насока от ищеца, като е извършено позоваване на практиката на СЕС и на българските съдилища, вкл. на ВКС.мТвърди се, че ответницата не е изпълнила задълженията си съгласно договора за кредит.

Претендират се разноски.

Писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил от ответника.

В същия, а и в депозираното възражение по чл. 414 ГПК, което според мотивите на ТР 4/2013г. на ОСГТК на ВКС е депозирано по време на висящността на процеса, адресирано е до съда и е подадено преди да е започнал да тече срокът за отговор на исковата молба по чл.131, ал.1 ГПК и следователно съдът следва да вземе предвид и направените от ответника обосновани възражения в заповедното производство, се сочи, че във връзка с процесния договор за кредит е образувано досъдебно производство след подаден сигнал. Ответницата сочи, че исковата претенция е допустима, но не 2 признава изцяло предявения иск. В отговора на исковата молба се твърди, че ответницата лично не е имала каквито и да е взаимоотношения с ищеца. Сочи се, че процесният договор за потребителски креди е сключен по електронен път от нейно име, като са ползвани нейните данни, които тя е била предоставила на лицето Ф. А. Ф. от гр. *********. Ответницата твърди, че била предоставила личните си данни на посоченото лице преди това за теглене на някакъв кредит, защото Ф. Ф. вече била теглила кредит, а имала нужда от пари. Последната била заявила на ответницата, че тя ще погасява кредита. В отговора на исковата молба се сочи, че ответницата няма представа впоследствие посоченото лице какво е правило и защо е ползвало нейните имена и данни, като са изложени твърдения, че вероятно е продължила да взема кредити на името на ответницата и за нейна сметка. Твърди се, че е налице злоупотреба с личните й данни и че са теглени кредити от нейно име, за което е разбрала през есента на миналата година. Предвид горното ответницата е подала сигнал до органите на реда. Твърди се, че е образувано досъдебно производство против трето лице за извършено престъпление по смисъла на чл.209, ал. 1 от НК, което все още не е приключило. Отправена е молба за спиране на настоящото дело на основание чл.229, ал. 1 т.5 от ГПК до приключване на наказателното производство, по която съдът се е произнесъл.

Иска се отхвърляне на исковата претенция. Претендират се разноски.

В откритото съдебно ищецът не се представлява. Депозирано е писмено становище, като се сочи, че исковата претенция се поддържа.

Ответницата се явява лично, оспорва претенциите на ищеца поради изложените от нея съображения. Моли съдът да отхвърли иска.

Доказателствата по делото са писмени, изготвена и приета е съдебнотехническа експертиза.

Съдът като анализира и прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Искът по чл. 422, ал. 1 ГПК е специален положителен установителен иск, който принадлежи на кредитора. Чрез него той може да постигне защита със сила на присъдено нещо като се признае за установено срещу длъжника съществуването на вземането му. Предявяването му е обусловено от наличието на правен интерес, който е абсолютна процесуална предпоставка за съществуването на правото на иск. С предявяване на този иск се постига стабилизирането й като титул за осъществяване на принудително изпълнение.

В случая искът е предявен на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК.

В изпълнение на задълженията си да осъществи служебно самостоятелна преценка на специалните положителни процесуални предпоставки за допустимост на иска, съдът констатира, че е налице издадена заповед за изпълнение в хода на заповедното производството за вземането, предмет на настоящата искова молба. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника, който в едномесечния срок по чл. 414 ГПК е депозирал възражение срещу заповедта. Предвид това на заявителя /ищец/ са дадени указания, че може да предяви иск за установяване на вземанията си. Актът на съда е връчен на 3 ищеца на 27.01.2025г., като на 19.02.2025г. е депозирана и исковата молба.

Следователно е спазен срокът за предявяване на установителния иск. Ето защо исковата претенция се възприема за допустима. Налице е и правен интерес от търсената защита. Искът е предявен от и срещу надлежна страна. С оглед изложеното, налице са всички положителни и липсват отрицателни процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването правото на иск при постановяване на съдебното решение, които обуславят неговата допустимост. Предвид това съдът следва да разгледа исковата претенция и да се произнесе по нейната основателност.

За основателността на предявените претенции следва да се е осъществил следният фактически състав: да са съществували валидни облигационни отношения в сочения период в сочения в исковата молба смисъл (сключени договор за потребителски креди между посочените от ищеца страни и с посочения предмет за посочения срок), кредиторът по договора за кредит да е изпълнил своите задължения, произтичащи от сделката, настъпила изискуемост на вземанията срещу ответника, неизпълнение от страна на ответника на неговите задължения, настъпил падеж на вземането.

С доклада по делото съдът е указал на страните, че ищецът следва да докаже при условията на пълно и главно доказване обстоятелства, от които произтичат вземанията му по издадената заповед по чл.410 ГПК. В тежест на ищеца е да докаже, че между него и ответника е възникнало валидно облигационно правоотношение, по което кредиторът е изправна страна и е предоставил на ответника посочената сума, а последният се е задължил да я върне в посочения срок в уговорения размер; настъпила изискуемост, съответно изпадане на длъжника в забава; размер на непогасения остатък от дълга по пера. В тежест на ответника е да докаже по делото , че е изпълнявал задължението си за заплащане на дължимите суми, респ. погасяване чрез други способи, както и правоизключващите, правопрепятстващите, правопогасяващите си възражения. Т. е. в тежест на ответника е да проведе насрещно доказване и да установи възраженията си. Съдът е обявил на страните, че на осн. чл. 7, ал. 3 ГПК ще следи за наличието на неравноправни клаузи в сделките, сключени с потребител, като е разпределил и доказателствената тежест в тази връзка.

Въз основа на доказателствата по делото – и в частност представенит е писмени документи от ищеца и изготвената съдебно-техническа експертиза, се установи, че между страните на 25.10.2022г. бил сключен от разстояние индивидуален договор за потребителски кредит № ********* с кредитодател – ищеца, и кредитополучател-ответника. Общият размер на кредита бил 500 лв., лихвения процент, посочен в контракта, е 0%, ГПР – също е 0 %.

Предвидено било заплащане на такса за експресно разглеждане в размер на 110лв. Кандидатстването за кредит е станало онлайн през сайта на Кредито О О Д (www.credito.bg), като е преминало през няколко стъпки. Първо е направена регистрация на сайта на Кредито ООД, като е направен профил на клиента. Във формата са отбелязани имена и имейл за контакт. От системата бил изпратен имейл за потвърждение на профила. По този начин е регистриран профил. Втората стъпка при сключването на договора от 4 разстояние е кандидатстване за кредит, при което е попълнена форма с лична информация: име, презиме, фамилия, ЕГН, номер на лична карта и телефонен номер. Продуктът, за който е кандидатствано, е Супер Експрес 0%, а посоченото като кандидат лице е М. Л. Ф. ЕГН **********. Приложена била снимка на документ за самоличност (лична карта) - лице и гръб, и снимка на кандидатстващия за кредит с личната му карта. Била отбелязана опцията такса за бързо разглеждане, а резултатът от проверка бил отбелязан като „Проверен ОК“. Тези действия са последвани от процедура по проверка на данните – бил изпратен системен S M S към сървърите за изпращане на S M S с код за подписване на одобрен кредит на номер *********. Четвъртата стъпка е самият договор - удостоверяване и подпис, при която клиентът е подписал договора на дата 2022-10-25 10:48:59ч. чрез въвеждане на потребителско име на профила (имейл - *********@*******) , парола за профила и изпратения с ъ с S M S код - "*********". Така договорът е подписан чрез профил на клиента на 25.10.2022г. в 10:48:59ч. с въведения SMS код. Следващата стъпка е била отпускане/нареждане на средствата към EasyPay /Изи пей/. На същата дата била наредена сума от 500 лв. към EasyPay: *****. Горното е последвано от усвояване на средствата. Сумата, предмет на договора за кредит, била изплатена в офис на EasyPay на 25.10.2022г. в 13:45:41ч.; основание ***** от 25.10.2022г. с посочен получател: М. Л. Ф.. Използваните имейл адрес и телефонен номер при сключване на договора са ********@******* и телефон № 00*********, като вещото лице е посочило при изслушването му в съдебно заседание, че при кандидатстване трябва да бъде посочен имейл и телефон на кредитоискателя, но няма указание да бъде негова лична собственост. С оглед това и предвид обстоятелството, че ответницата е отрекла имейл адресът и телефонният номер да са ползвани от нея, настоящият състав намира, че с тези твърдения последната е упражнила правото си на защита и е изложила възражения си по делото, като същите се преценяват с оглед установените факти въз основа на събраните доказателства, от които действително не се установява кой е реалният собственик и ползвател на посочената ел.поща и мобилен номер. Това обстоятелство обаче е ирелевантност предвид установеното, че при кандидатстване е необходимо просто да се посочат такива данни, като няма изискване да са собственост на кредитоискателя.