Решение № 4994 от 29.08.2024, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 4994 гр. София, 29.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-10 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Десислава Зисова при участието на секретаря Евдокия-Мария Ст. Панайотова като разгледа докладваното от Десислава Зисова Гражданско дело № 20221100108562 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба от Г. И. М., с която е предявен срещу М. П. С. иск с правно основание чл.124 ГПК, вр. чл.79 ЗС за установяване на право на собственост върху недвижим имот с идентификатор № ***, с площ 3728 кв.м., находящ се в гр. София, район Витоша, ж.к. „Драгалевци“, ул. ****, по силата на изтекла в полза на ищеца придобивна давност в периода от 2011 г. до предявяване на исковата молба – 12.08.2022 г.

Ищецът твърди, че на 05.07.2011 г. е сключил с ответницата предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот с кадастрален идентификатор № ***, с площ 3728 кв.м., находящ се в гр.

София, район Витоша. Съгласно чл. 5.2. от договора ответницата е предала на ищеца владението на имота на датата на подписване на договора - 05.07.2011 г., но до изтичане на крайния срок за сключване на окончателен договор 30.08.2011 г., не е осигурила необходимите документи за изповядване на сделката и преустановила контакт с ищеца. Твърди, че от 05.07.2011 г. е установил владение върху имота с намерение за своене, което е било спокойно, явно, постоянно, непрекъснато и несъмнено и продължава до днешна дата. Моли да се установи собствеността му, основана на изтекла в негова полза придобивна давност.

Ответницата в законоустановения срок не взема становище по иска. С молба от 28.05.2024 г. признава изцяло твърденията на ищеца като не оспорва и приложените доказателства.

1

Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

Установява се от предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен на 05.07.2011 г. между ищеца и ответницата, че страните са се задължили да сключат окончателен договор за покупкопродажба, с който продавачът (ответницата) да прехвърли на купувача (ищеца) свой собствен недвижим имот с идентификатор № ***, с площ 3728 кв.м., находящ се в гр. София, район Витоша, срещу уговорена цена от 150 000 лв. Срокът за сключване на окончателен договор е до 30.08.2011 г.

От представената комбинирана скица на поземлен имот се установява, че процесният имот, предмет на иска по чл.124 ГПК, вр. чл.79 ЗС, е съгласно актуалния си градоустройствен статут имот с идентификатор ***, с площ от 3728 кв.м. по кадастралната карта на гр.София, район Витоша.

Установява се от удостоверение за идентичност на лице с различни имена с изх.№ 120 от 21.10.2021 г., издадено от СО, р-н „Сердика“, че ищцата М. П. С. понастоящем е със сменена фамилия - „Л.“.

Ищецът твърди, че са придобил процесния имот по давност. По силата на чл.79, ал.1 ЗС правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години.

Придобивната давност е способ за придобиване на право на собственост или ограничено вещно право чрез фактическото упражняване съдържанието на това право след изтичане на определен в закона период от време. Тоест, фактическият състав на придобивната давност включва два елемента: владение и изтичане на определен срок, като за зачитане на материалноправните последици на давността, следва да е налице позоваване на давността пред орган, сезиран за защита на субективно право. Ето защо осъществяването от страна на ищеца на фактическия състав на придобивната давност е способ за изгубване на правото на собственост от страна на ответника по смисъла на чл.99 ЗС.

По силата на чл.68, ал.1 за придобиване на вещ по давност е необходимо да бъде установено владение върху вещта, което представлява упражняване на фактическа власт с намерение за своене. При преценката дали е установено владение, следва да се вземат предвид характеристиките на владението, които са изрично посочени в чл.2 от Закона за давността (отм.), а правната доктрина и съдебната практика ги е възприела за приложими и при действието ЗС, а именно: то следва да е постоянно и непрекъснато (да няма случаен характер, а 2 да е израз на воля, трайно да се държи вещта по начин препятстващ евентуалното владение на други лица за период по-дълъг от шест месеца съгласно чл.81 от ЗС), да е спокойно (да не е установено с насилие или по скрит начин), да е явно (да се упражнява така, че всеки заинтересован да може да научи за това) и да е несъмнено (да няма съмнение, че владелецът държи вещта, както и за това, че я държи за себе си). С чл.69 ЗС е установена оборимата презумпция, че владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго.

По делото не са представени писмени, гласни или други доказателства за установяване на твърдението на ищеца за упражнявана от него фактическа власт върху имота в периода от 2011 г. до предявяване на исковата молба – 12.08.2022 г. Дори и да се приеме, че уговорката в предварителния договор, предвиждаща задължение на ответницата да предаде владението на ищеца, представлява индиция относно установяване на владение в момент – към сключване на предварителния договор през 2011 г., липсват представени доказателства то да е упражнявано през процесния период – до 2022 г. постоянно и непрекъснато (да няма случаен характер, а да е израз на воля, трайно да се държи вещта по начин препятстващ евентуалното владение на други лица за период по-дълъг от шест месеца съгласно чл.81 от ЗС) – т.е. ищецът да е извършвал фактически действия по отношение на вещта, които да могат да се квалифицират от съда като владение по смисъла на чл.68 ЗС.

Изявлението на ответницата, обективирано в молба от 28.05.2024 г., с което признава изцяло иска и не оспорва представените доказателства и твърдения на ищеца, не би могло да се разглежда като признание на иска с типичните за него правни последици, поради безспорно възприетото в практиката на ВКС становище, че институтът на признание на иска намира ограничено приложение по отношение на исковете за собственост. Например в Решение № 20/2014 г. по гр. д. № 5289/2013 г., I Г.О. на ВКС се приема, че по искове с предмет вещни права съдът не следва да постановява решение при признание на иска без да е извършено съдебно дирене, в което ищецът да докаже фактите, на които основава вещното си право. „Когато ищецът твърди, че е придобил имот по силата на изтекла придобивна давност, той следва да установи в самото исково производство - чрез свидетелски показания, извлечения от данъчни книги или по друг подходящ начин, че е упражнявал владение за себе си през давностния период“. Следователно, дори и направеното изявление да представлява признание на иска, същото не би могло да доведе до постановяване на съдебно решение при признание на иска, тъй като за съда съществува задължение да проведе съдебното дирене и да се убеди в твърдените от ищеца права върху процесния имот.

От подадената от ответницата молба на 28.05.2024 г. не може да се направи извод и за упражняване на фактическа власт от ищеца в твърдения период. Макар и да съдържа имплицитното признание на неизгоден за 3 ответницата факт, това признание следва да бъде преценявано с оглед всички обстоятелства по делото. Съдебната практика приема, че признанието на неизгоден за страната факт е доказателствено средство, което не освобождава противната страна от тежестта на доказване, освен ако този факт е обявен за ненуждаещ се от доказване. Признанието се преценява от съда с оглед всички обстоятелства по делото и съдът може да приеме, че съответният факт се е осъществил само ако е това признание е установено чрез пълно доказване. (в този смисъл решение № 56 от 14.05.2021 г. по гр. д. № 3408/2020 г., Г. К., І Г. О. на ВКС и решение № 182 от 13.12.2018 г. по гр. д. № 657/2018 г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС). Съдебната практика приема още, че „ако ищецът не успее да докаже правото си на собственост, искът ще подлежи на отхвърляне, дори ответникът да заяви, че признава иска, т. е., че имотът принадлежи на ищеца. Искът за собственост има за цел съдебното установяване на собствеността на ищеца, а това, по изложените вече съображения и такива за правна сигурност, не може да стане с признание на иска. Затова и направено от ответника признание, че ищецът е собственик, не обосновава основателност на иска, а следва да бъде преценено от съда съгласно чл. 175 ГПК – с оглед на всички обстоятелства по делото“ (така решение № 20 от 07.04. 2014 г. по гр. д. № 5289/2013 г. на IГО на ВКС).

В настоящия случай, с изключение на предварителния договор между страните, други доказателства не са представени. Съобразно разпределената от съда доказателствена тежест, ищецът следва да докаже главно и пълно, че е собственик на процесния имот на заявеното основание, а именно: изтекла в негова полза придобивна давност с начало 05.07.2011 г. и по конкретно - да представи доказателства за упражняване на фактическа власт върху процесния имот през заявения период, за което са му дадени изрични указания в първото заседание по делото. Съдът намира, че ищецът не е установил в хода на производството при условията на пълно и главно доказване осъществяването на елементите от фактическия състав на придобивната давност - че е установил фактическа власт върху имота и че е упражнявал владение непрекъснато в продължение на срок, превишаващ десет години.

Поради това следва да се приеме, че ищецът не е собственик на процесния недвижим имот на заявеното придобивно основание и предявеният иск е неоснователен.

По изложените съображения съдът приема, че предявеният иск е неоснователен и следва да се отхвърли.

Поради което Софийският градски съд

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Г. И. М., ЕГН **********, с адрес: гр.

4

София, ж.к. „Драгалевци“, ул. ****, срещу М. П. Л. (с предишна фамилия С.), ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. ****, иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, вр. чл.79 ЗС за установяване право на собственост върху недвижим имот с идентификатор № ***, с площ 3728 кв.м., находящ се в гр.

София, район Витоша, ж.к. „Драгалевци“, ул. ****, по силата на изтекла в полза на ищеца придобивна давност в периода от 2011 г. до предявяване на исковата молба – 12.08.2022 г.

Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му чрез връчване на препис.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________ 5