Решение № 29 от 21.03.2022, Районен съд - Елин Пелин

РЕШЕНИЕ

№ 29 гр. Елин Пелин, 21.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЕЛИН ПЕЛИН, I СЪСТАВ НАКАЗАТЕЛНИ

ДЕЛА, в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Борислав Люб. Чернев при участието на секретаря Любка Ян. Костова като разгледа докладваното от Борислав Люб. Чернев Административно наказателно дело № 20211820200237 по описа за 2021 година

М. С. / M.S./, роден на .... г. гражданин на Република И., с настоящ адрес - с. Е.П., обл. С., общ. Е. П., ул. „С. П." № .... е обжалвал с искане да бъде отменено изцяло Наказателно постановление № 8/13.04.2001г. на МВР ОДМВР - София, група „М.“, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание “глоба в размер на 500.00 /петстотин/ лв.“ на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 48, ал. 1, т. 3 от Закона за чужденците в Република България /ЗЧРБ/ за нарушение на чл. 34 от ЗЧРБ.

С жалбата се оспорва изцяло издаденото НП, като се иска неговата отмяна по съображения развити в жалбата. Застъпва се и наличието на предпоставките по чл.28 от ЗАНН. Въведени са съображения за липса на мотиви, обуславящи налагането на наказанието посочено в НП.

Административнонаказващият орган, редовно призован за с.з не представител и не е депозирано становище по жалбата. е изпратил

ЕПРП, редовно призована за с.з., не е изпратила представител и не е депозирано становище във връзка с постъпилата жалба.

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и наведените с жалбата доводи, намира следното:

Жалбата е допустима, като същата е депозирана в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН .

1

Съдът намира жалбата за основателна по следните съображения:

На жалбоподателя е съставен АУАН №8 от 24.02.2021г. за това, че “ на 23.02.2021 г., около 10.00 часа в гр. С., ул.“Г. М.“№.. в сградата на ОДМВР-София при извършена полицейска проверка е установено, че лицето/жалбоподателя е останал в страната след изтичане на разрешения срок за пребиваване до 13.02.2021г., с което е нарушил чл.34 от ЗЧРБ и за нуждата на започналото административнонаказателно преследване е иззето разрешение за пребиваване № 701090970 валидно до 08.12.2020 година.

АУАН е подписан от жалбоподателя без възражения.

В показанията си св. М. заявява, че няма спомен за процесния случай , но потвърждава подписа си в съставения АУАН в качеството на свидетел.

От показанията на св. Б. се установява, че се касае за индийски граждани, на които им е изтекло разрешителното за пребиваване на територията на страната ни. Това се установило при подновяване на документите с нови в ОДМВР-София. Индийският гражданин бил с адвокат. Поради епидемиологичната обстановка срокът за пребиваване бил удължено, но не бил спазен. Акта бил съставен на място.

Към административнонаказателната преписка са приложени и приети по делото:

Заповед № 812з-378/06.04.2020г., Заповед № 8121К- 4014/10.04.2017г., акт за встъпване в длъжност от 24.04.20217г., копие от лична карта, заявление вх. № 517000-2625 от 23.02,2021г., НП № 8 от 13.04.20Я1г.,акт № 8 от 24.02.2021г.

Настоящият състав намира, че в хода на административнонаказателното производство е допуснато нарушение на императивните разпоредби на чл.42, т.4 и чл.57, ал.1 т.5 ЗАНН. Това е така, тъй като липсва точно, ясно и недвусмислено описание на обстоятелствата установяващи вменяваното нарушение- чл.34 от ЗЧРБ / Всеки чужденец е длъжен да напусне страната до изтичане на разрешения срок на пребиваване /. В тази връзка съдът констатира, че още със съставянето на процесния АУАН е допуснато неяснота и непълнота в данните и обстоятелствата, на които АНО на по-късен етап основава издаването на НП. Допуснатият порок в АУАН и в НП касае преценката от кой конкретен момент/дата лицето посочено в АУАН и с НП за нарушител, е останало в страната, при изтекъл срок за пребиваване. От една страна този срок, според съдържанието на АУАН следва да се счита за изтекъл към 14.02.21г. , а от друга страна към 09.12.2020г. според иззетото с акта разрешение за пребиваване, валидно до 08.12.2020г.. В този смисъл за привлеченото към административнонаказателна отговорност лице съществува неяснота относно това, коя е конкретната дата към която за него възниква задължението да напусне страната с оглед датата, до която му изтича разрешения срок на пребиваване /чл.34 от ЦЧРБ/. Отговорът на този въпрос е от съществено значение, както по отношение конкретиката относно датата на извършване на вменяваното нарушение на чл.34 ЗЧРБ, така и относно последиците свързани с направените от контролните органи констатации, в т.ч. и за преценката на предпоставките по чл.34 от ЗАНН.Анотирана съдебна практика

В тази връзка липсата на ясно, пълно и еднозначно описание на нарушението, в т.ч. на обстоятелствата при които то е било извършено, нарушава правото на защита на жалбоподателя по фактите в пълен обем и представлява порок от категорията на съществените, обосноваващо отмяна на обжалваното НП.

Предвид изложеното и на основание чл. 63, ал. 1, изр. 1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

2

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 8/13.04.2001г. на МВР ОДМВР - С., група „М.“, с което на М. С. / M. S./, роден на .... год., гражданин на Република И., с настоящ адрес: с. Е.

П., обл. С., общ. Е.П., ул. „С. П." № .... е наложено административно наказание “глоба в размер на 500.00 /петстотин/ лв.“ на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 48, ал. 1, т. 3 от Закона за чужденците в Република България /ЗЧРБ/ за нарушение на чл. 34 от ЗЧРБ.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съдСофия област в 14-дневен срок от съобщението.

Съдия при Районен съд – Елин Пелин: _______________________

3