Акт от 05.02.2018, Окръжен съд - Пазарджик

Р Е Ш Е Н И

Е № 12 гр.Пазарджик, 05.02.2018год.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Пазарджишки окръжен съд ,търговска колегия, в открито съдебно заседание на десети януари през две хиляди и осемнадесета година в състав:

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ИВАНКА

ИЛИНОВА

При секретаря Петя Борисова като разгледа докладваното от съдията т.д.№9 описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното :

Предявени са обективно съединени искове от

"ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА"

АД,ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София, район „Възраждане", ул. "Света София" № 5, представлявано от изпълнителните директори С. П.В. и Р. И. Т. против Б.Д.Т., ЕГН- **********,*** с правно основание чл. 430 , чл.432 от ТЗ във връзка с чл. 79 ЗЗД.

Ищецът поддържа,че на 16.12.2011г.с ответника сключили

Договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение за сумата от 29016лв. със срок на издължаване до 15.05.2021 г. (чл. 11 от Договора за кредит). Договорът за кредит е предоставен за покриване на потребителски нужди.Кредитът е отчитан по банкова сметка *** *** - водена на името на кредитополучателя при ОББ АД - клон Пазарджик и съгласно чл.З от договора кредитът е усвоен еднократно на 19.12.2011г.Съгласно чл.21 от договора е предвидено,че при пълно или частично неплащане на две погасителни вноски,задължението става автоматично предсрочно изискуемо,без да е необходимо кредитополучателя да бъде уведомяван.Поради неплащане в срок на повече от две погасителни вноски на основание чл. 417, т. 2 от ГПК със Заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение „ОББ" АД е поискала от Пазарджишки Районен Съд издаване на изпълнителен лист за дължимите от кредитополучателя Б.Д.Т. суми, на основание Извлечение от счетоводната книга на ОББ АД. На 16.11.2012г. По образуваното ч.г.д. № 4599/2012г. на Пазарджишки районен съд е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист за предявеното в производството парично вземане към 07.11.2012г., както следва: главница в размер на 29016,00лв. ,договорни лихви - 1333,65лв. за периода от 15.01.2012г. до 07.11.2012г.; наказателна лихва - 1175,21лв.от 15.01.2012г. до 07.11.2012г., ведно със законовата лихва върху главницата считано от 08.11.2012г.до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 1548,80лв. - разноски в заповедното производство. След подадено в срок възражение от длъжника по чл.415 от ГПК,с влязло в сила на 28.04.2016г.решение, постановено по ТД № 69/2013г. по описа на ОС Пазарджик е отхвърлен предявения от „ОББ" АД иск с правно основание чл.422 от ГПК за признаване на установено по отношение на ответника Т., че в полза на банката съществува вземане в размер на 31 524,86лв., за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК от 16.11.2012г. на РС Пазарджик като решаващия мотив на съда е,че предсрочна изискуемост на вземането на банката кредитор не е настъпила,тъй като липсва волеизявление от нея в тази насока отправено до длъжника и достигнало да знанието му .

Твърди се , че изявлението на банката за предсрочна изискуемост на кредита е обективирано в искова молба,по която е образувано настоящ а именно: Главница в размер на 29 016.00лв. /двадесет и девет хиляди и шестнадесет лева/;Договорна лихва в размер на 8434,75лв./осем хиляди четиристотин тридесет и четири лева и седемдесет и пет стотинки/, изчислена съгласно приложения към договора за кредит погасителен план, за периода от 15.01.2012г. - падежа на първата неплатена вноска до

15.05.2016г.включително.Твърди се,че кредитополучателят е в неизпълнение на поетите с договора за кредит задължения от 15.01.2012г.,т.е.още с първата погасителна вноска. Поради това, че не е платена и втората погасителна вноска с падеж 15.02.2012г. са настъпили предпоставките на чл.21 от Договора за кредит,за предсрочна изискуемост на задължението. С настоящата искова молба се кани ответника да плати дължимото по договора парично задължение, включващо главница и лихви, с размери посочени по-горе. С оглед изложеното се моли съда да постанови съдебно решение , с което ответникът бъде осъден да заплати на ищеца сумата от: 29 016,00лв. главница по Договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение № LD1135310441 от 16.12.2011г., 8434,75лв. договорна лихва за периода от 15.01.2012г. до 15.05.2016г. включително, законна лихва върху главницата, считано от 19.05.2016г. - датата на подаване на настоящата искова молба в съда до окончателното изплащане на задължението.

Сочат се доказателства и се претендират съдебно- деловодни разноски.

В срока по чл. 367 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, който чрез своя процесуален представител поддържа становище че исковата претенция е допустима , но е неоснователна по следните съображения.

Твърди се , че процесния е представен от ищеца като самостоятелен договор за потребителски кредит, но всъщност това е Анекс за преструктуриране на стари задължения на ответника към ищеца.На

04.03.2008г ответникът сключил с ищеца договор за потребителски кредит , по силата на който получил реално сума в размер на 25 000 лева. Твърди , че първоначално обслужвал редовно кредита,но влошените обществено-икономически условия и настъпилата през 2008 г. финансова криза се отразила негативно на предприятието , в което работел.Поради липсата на средства въпреки положените от него усилия натрупал закъсненията по договора и той станал предсрочно изискуем .От притеснение в началото на 2011г.ответникът се разболял от тежко онкологично заболяване.Претърпял операции, провел лечение и придружаващите заболяването химио и лъчетерапии.В този критичен за здравето и живота му период бил непрекъснато атакуван по телефона от служители на ищеца, които му обяснявали последствията от необслужването на кредита, как ще му вземе банката имуществото, как ще го вкара в затвора.Силно притиснат от житейските обстоятелства ответникът решил да посети банката в началото на месец май 2011 г.Уведомил кредитния инспектор И.И. за заболяването си, за финансовото затруднение на семейството му и потърсил съвет от нея как да излезе от това положение.Тя го убедила да предоговори необслужвания кредит и той се съгласил, като наивно вярвал,че поне временно семейството му ще бъде оставено на мира. На 04.05.2011 г. кредитът бил преструктуриран.Главницата от 25 000,00 лв. станала 27 250,00 лева, като в нея били включени незаплатените до този момент лихви- редовни и наказателни. По този кредит ответникът също допуснал просрочие и друго не могло да бъде, тъй като материалното положение на ответника не се подобрило,напротив.Поради заболяването си ответникът не можел да полага труд и да получава възнаграждение.Семейството му изпаднало във финасов колапс, а междувременно в казуса се намесило трето лице- „Е.М." ЕООД ЕИК *********. Лицата М.Т. и Т.И., представящи се като служители на дружество Е.М.

ЕООД София, чрез системни телефонни заплахи и подканяния за плащане,/ в които твърдели, че събират вземането на ищеца по ДПК от 04.03.2008г и ДПК от 04.05.2011г/, извършени в периода от месец септември до месец декември 2011 г., допринесли щото ответникът да получи страхови представи, имащи за предмет живота, здравето , честта и имуществените интереси на ответника и семейството му,които довели до ексцес на заболяването му и инвалидизирането му да се увеличи от 60% на 89%. По същия повод ответника и съпругата му били търсени и от лице с фамилно име Н. от телефон **********. Същият се представял за служител на ищеца от „централата на ОББ АД в София." Отчаян в началото на м.ноември 2011 г. ищецът се видял принуден отново да посети банката.Срещнал се с кредитен инспектор И.И.,обяснил безизходното си материално положение,ясно й заявил,че е неплатежоспособен и помолил /по изключение, че е онкоболен/, ако е възможно, да му бъде даден гратисен период от 6 месеца до 1 година,без да му се начисляват наказателни лихви.Кредитният инспектор му казал да подаде молба, в която да опише подробно положението си, като приложи и писмени доказателства, което ищецът сторил. На 09.11.2011 г. ответникът внесъл в банката саморъчно написаната си молба до ръководството на банката, в която подробно описал здравословното и материалното си положение и поискал гратисен период от 1 година в изложения по-горе смисъл, приложил епикризи и болнични листове. След известно време бил поканен от кредитният инспектор на разговор, в който го уведомил, че молбата му ще бъде удовлетворена.Подканил го да заплати на касата сума в размер на 371 лева- такса за разглеждане на молбата му. На гишето му били дадени от кредитния инспектор куп листа с обяснението, че „договорът за гратисен период е готов" и го подканила да го подпише.Имайки пълно доверие на служителката ,Т. положил подписа си навсякъде, където тя му посочила.След подписването попитал кредитния инспектор кога трябва да започне да внася пари по този договор след 6 месеца или след една година, на което тя отговорила „от 15.01.2012г.“. Тогава именно Т. се усетил, че може би е измамен.Отишъл при съпругата си, която седяла встрани от гишето и й казал"Измамиха ме".След 15 януари 2012г. от банката отново потърсили ответника, за да му „напомнят", че е в просрочие по кредита.И така- до месец януари 2013г, когато в дома им се получила ПДИ от ЧСИ П.И. град Пловдив, от която узнали, че ответникът бил сключил процесния договор при посочените в него условия. Узнали още, че срещу ответника е образувано изп.д.№

2181/2012г по описа на ЧСИ П.И.въз основа на Заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК от , издадена от РС-Пазарджик по ч.гр.д.№ 4599/12г.

Въз основа на така изложените обстоятелства, ответникът поддържа възражения за нищожност на процесния договор за банков кредит на основание чл.26, ал.1, предл.1

ЗЗД- поради противоречие със закона изразява се в отпускане на необезпечен кредит в нарушение на Закона за кредитните институции чл.60, на основание чл.26, ал.1, предл. 2-ро-от ЗЗД- заобикаляне на закона-изразява се в постигане на непозволени от закона цели,а именно:оБ.детелствуване за сметка на кредитополучателя чрез начисляване на лихви върху лихви, действия строго забранени от закона, на основание чл.26,ал.1, предл. 3-то- вр. с чл.9 от ЗЗД - накърняване на добрите нрави.

Последното се изразява в скандализиращия обществото и морала начин на сключването му, чрез използване неопитността и въвеждане в заблуждение на отчаяния и тежко болен кредитополучател, както и в даване на пари в заем/ без обезпечение / на лице без доходи и в тежко здравословно състояние.Както и на съдържащите се в него неравнопоставени клаузи, нееквивалентност на престациите, превръщащи договора за потребителски кредит в ултиматум, което противоречи на добрите нрави и на морала. По недопустим начин ищецът се е възползвал от неопитността на ответника, като включвал в новата главница всички дължими и неплатени лихви/ редовни и наказателни/ по кредита.Ставайки част от главницата те били облагани отново с лихви по преструктурирания кредит, с което бил постигнат непозволен от закона резултат-анатоцизъм.

Така той получил пълно погасяване на старите си вземания и възможност да се оБ.детелствува, тъй като част от сумата, върху която се начислява възнаградителна лихва всъщност представлявала по естеството си вземания за лихви по старите кредити и то за срок по-дълъг от предишния с цели три години.Позовавайки се на правната теория и доктрина ответникът поддържа,че процесния договор е накърняващ морала и добрите нрави,тъй като двете страни не са икономически равнопоставени и едната е използвала зависимото положение на другата, да диктува условия, носещи изгода единствено на нея самата.Поддържа се,че и двата договора,с които се преуреждат отношенията между страните не представляват самостоятелни договори, а са в ролята на анекси към ДПК от 2008 г., с който се увеличава срока на първоначалния договор, но в същото време размерът на месечната погасителна вноска се увеличил от 302.31 лв.- главница и лихва, на 366.02 лв.Твърди се,че молбата на ищеца за сключване на кредит не само не е била уважена от банката, но вместо това е направено едно ново, второ преструктуриране на ДПК от 2008г.Така, само за 6 месеца от 04.05.2011 г. задължението на Т. за главница се увеличило със сумата 1 766 лева,образувана от дължими и неплатени от него редовни и наказателни лихви по кредита, предоговорен с анекса от 04.05.2011г.Повече от очевидно е, че от „сключването" на процесния договор само ищецът извлякъл изгода за себе си по един неморален начин.