Решение № 176 от 27.07.2026, Районен съд - Добрич

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 176 гр. Д., 27.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Д., III СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГАЛЯ ИВ. МИТЕВА при участието на секретаря Диана Б. Кирова като разгледа докладваното от ГАЛЯ ИВ. МИТЕВА Административно наказателно дело № 20263230200599 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе следното предвид:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от „МОДИС 24” ...., ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: гр. Д., бул. „...., представлявано от управителя Л. Ц. И., срещу Наказателно постановление № 08-2600027/27 от 23.04.2026 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” със седалище Д., с което на „МОДИС 24” ...., ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: гр. Д., бул. „...., в качеството на работодател, за нарушение по чл. 128, т. 2 от Кодекса на труда, на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 414, ал. 1 от Кодекса на труда е наложена имуществена санкция в размер на 800 евро.

С жалбата се иска наказателното постановление да бъде отменено като незаконосъобразно. Релевират се претенции в насока, че санкцията е наложена при квалифициращия признак „повторност” по чл. 416, ал. 5 от КТ. Съгласно чл. 416, ал. 8 от КТ нарушението е повторно само когато е извършено в едногодишен срок от влизането в сила на НП, с което нарушителят е наказан за нарушение от същия вид. НП № 08-2500400/400 и НП № 08-2500403/403 от 2025 г. са обжалвани и не са влезли в сила. Предпоставката за повторност не е налице. Наложената санкция от 800 евро надвишава законоустановения минимум без мотиви за това в нарушение на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН.

Редовно призовано за съдебно заседание дружеството - жалбоподател не се представлява.

Въззиваемата страна чрез процесуалния си представител счита жалбата 1 за неоснователна, а наказателното постановление - за правилно и законосъобразно.

Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Д.кият районен съд, като прецени събраните доказателства и становищата на страните, намира за установено следното:

Жалбата е допустима като депозирана в законоустановения 14-дневен срок и от лице, което има правен интерес.

Независимо от основанията, посочени от жалбоподателя, съдът подложи на цялостна преценка обжалваното наказателно постановление, какъвто е обхватът на въззивната проверка и констатира следното от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

На 04.02.2026 г. била извършена проверка от Е. И. К. – ст. инспектор и С. Н. С. - инспектор в Дирекция „Инспекция по труда“ със седалище Д. на шивашки цех, находящ се в гр. Д., пл. „...., стопанисван от „Модис 24“ ...., с ЕИК: .....

От работодателя с призовки са били изискани документи, касаещи трудови правоотношения, начисляване и заплащане на трудови възнаграждения.

От присъствена форма за м. декември 2025 г. е видно, че Н.Г. И., с ЕГН:**********, на длъжност „....." е полагала труд през месеца. При проверката е констатирано, че изплащането на работните заплати се извършва в брой. От ведомост за заплати за м. декември 2025г, е установено, че работодателят е начислил на Н.И.. трудово възнаграждение за посочения месец в размер на чиста сума за получаване 549,12 лв., но във ведомостта липсва неин подпис.

На 09.03.2026 г. в Дирекция „Инспекция по труда" със седалище Д. е представена поименна справка за дължими трудови възнаграждения на персонала от м. октомври до м. декември 2025 г., преизчислени съгласно въведеното от 01.01.2026 г. в Р България правило за превалутиране от левове в евро при фиксиран курс от 1,95583 лв. за 1 евро. От упомената справка е видно, че сумата от 549,12 лв. за м. декември 2025 г., равна на 280,76 евро, не е платена на лицето.

От предоставен трудов договор №17/01.05.2024 г. на Н.И.. е видно, че трудовото възнаграждение на лицето се изплаща до 30-то число на месеца следващ месеца, за който е положен трудът. Това се потвърждава както от вътрешни правила за работната заплата, така и от писмено сведение от упълномощено лице.

С оглед на гореизложеното актосъставителят е приел, че „Модис 24“ .... в качеството си на работодател, след като е бил длъжен не е изплатил в срок до 30.01.2026 г. (съгласно трудов договор №17/01.05.2024 г.) трудовото възнаграждение за м. декември 2025 г. на Н.Г. И., с ЕГН:********** на длъжност „....." в размер на чиста сума за получаване 280,76 евро (549,12 лв,).

2

Както в АУАН, така и в обжалваното Наказателно постановление било посочено, че нарушението е извършено на 31.01.2026 г., установено е на 09.03.2026 г. и е доказано от данните, обективирани в: Призовки 2 бр. с изх. № 26007899/04.02.2026 г. и с изх. № 26013376/23.02.2026 г. ведно с констативен протокол № 26013733/24.02.2026 г.; Протокол ПР2604461 от 18.03.2026 г. за извършена проверка; Трудов договор № 17/01.05.2024 г. на Н.И.. и заповед за освобождаване; Присъствена форма з а м. декември 2025 г.; Ведомост за заплати за м. декември 2025 г.; Поименна справка за дължими трудови възнаграждения на персонала от 09.03.2026 г.; Вътрешни правила за работна заплата и писмено сведение от 09.03. 2026г. от М.П.- счетоводител и упълномощено лице; Покана за съставяне на АУАН с изх. № 26021107/19.03.2026 г.; Пълномощно.

За така описаното нарушение, на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 800 евро, на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 414, ал. 1 от КТ.

В хода на съдебното производство не се установи различна фактическа обстановка от описаната в АУАН и в издаденото въз основа на него наказателно постановление. Конкретните обстоятелства по нарушението са установени от свидетелите К., С. и И., чийто показания са последователни и логични и се подкрепят от приетите по делото писмени доказателства: Писмо с рег. № 12257/27.05.2026 г., ведно с Жалба № 20-НП ***/27 от „МОДИС 24“ .... с рег. № 26076565/15.05.2026 г.; Заверено копие на НП № 082600027/27/23.04.2026 г. – 2 л.; Заверено копие на Покана за съставяне на АУАН с изх. № 26021107/19.03.2026 г. – 3 л.; Заверено копие на АКТ № 082600027/24.03.2026 г. – 2 л.; Заверено копие на Призовка с изх. № 26007899/04.02.2026 г.; Заверено копие на Призовка /чл. 45, ал. 1 от АПК/, ведно с кореспонденция от 23.02.2026 г. – 2 л.; Заверено копие на Констативен протокол за проведен телефонен разговор с изх. № 26013733/24.02.2026 г.;

Заверено копие на Протокол за извършено проверка № ПР 2604461/18.03.2026 г. – 15 л.; Заверено копие на писмено възражение от 31.03.2026 г.; Заверено копие на сведение от М.П. от 09.03.2026 г.; Заверено копие на вътрешни правила за РЗ в „Модис 24“ .... – 3 л.; Заверено копие на становище с изх. № ДОК 26006175/07.04.2026 г., ведно с ведомости за заплати за декември и таблица за отчитане явяване и неявяване на работа – 11 л.; Заверено копие на Трудов договор № 17/01.05.2024 г.; Заверено копие на Пълномощни – 3 л.;

Заверено копие на Справка по т. 4 от Призовка с изх. № 26007899/04.02.2026 г.

2 л.; Заверено копие на Заповед № 8/05.03.2026 г.

Така установената фактическа обстановка, която не се оспорва, навежда съда на следните изводи от ПРАВНА СТРАНА:

В административно-наказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. Актът за установяване на административно нарушение /АУАН/ е съставен в законоустановените срокове от компетентното длъжностно лице в отсъствие на законния представител на 3 търговеца, но след изпратена по надлежния ред покана и в присъствие на двама свидетели, връчен е на представляващия дружеството и съдържа необходимите реквизити по чл. 42 от ЗАНН. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не е било депозирано писмено възражение по акта.

Наказателното постановление /НП/ е издадено в рамките на давностния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, както и в инструктивния срок по чл. 52, ал. 1 от ЗАНН от компетентния административнонаказващ орган, съдържа необходимите реквизити по чл. 57 от ЗАНН и е надлежно връчено на търговеца.

Предвид изложеното съдът намира, че наказателното постановление е законосъобразно в процесуален аспект.

По отношение на визираното нарушение и приложимия материален закон съдът установи следното:

АУАН е редовно съставен, предвид което се ползва, съгласно чл. 416, ал.

1 от Кодекса на труда /изм. ДВ, бр. 108 от 2008 г./ с доказателствена сила за отразеното в него до доказване на противното.

В АУАН и в НП нарушението е квалифицирано по чл. 128, т. 2 от Кодекса на труда.

Съгласно разпоредбата на чл. 128, т. 2 от КТ, работодателят е длъжен в установените срокове да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. Видно от разпоредбата на чл. 128, т. 1 от КТ, работодателят е длъжен да начислява във ведомости за заплати трудовите възнаграждения на работниците и служителите за положения от тях труд, а разпоредбата на чл. 270, ал. 3 МТ гласи, че трудовото възнаграждение се изплаща лично на работника или служителя по ведомост или срещу разписка или по писмено искане на работника или служителя - на негови близки или по писмено искане на работника или служителя трудовото му възнаграждение се превежда на влог в посочената от него банка.

В случая безспорно е, че жалбоподателят е годен субект на нарушението по чл. 128, т. 2 КТ, тъй като се явява работодател по смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на КТ. Като работодател „МОДИС 24” .... е директен адресат на изискването на цитираната разпоредба на чл. 128, т. 2 КТ и за него е възникнало задължението да изплаща на наетото лице уговореното трудово възнаграждение за извършената работа в установените срокове. Не се спори и че работната заплата се изплащала до 30-то число на месеца, следващ този, за който се начислява работната заплата.

Безспорно от събраните доказателства – писмени и гласни, се установи, че жалбоподателят в качеството му на работодател не е изплатил трудовото възнаграждение на работника Н.И.. за извършената от нея работа за м. декември 2025 г. Това обстоятелство не се оспорва и от самия жалбоподател, тъй като този факт е бил констатиран от представените от самия работодател доказателства, като в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не са били депозирани писмени възражения по акта за установяване на административно нарушение.

4

При така установената фактическа обстановка съдът намира описаното в АУАН и в издаденото въз основа на него НП нарушение по чл. 128, т. 2 от КТ за доказано. При издаване на наказателното постановление не са допуснати нарушения на материалния закон. То е обосновано и не е постановено при непълнота на доказателствата. Отговорността, която законът възлага на ЮЛ и ЕТ е обективна, безвиновна. Тя е проява на засилена превенция срещу определени противоправни прояви.

Съдът не споделя доводите в жалбата, че санкцията е наложена при квалифициращия признак „повторност“ по чл. 416, ал. 5 от Кодекс на труда, защото това не отговаря на истината. Чл. 416, ал. 5 от Кодекс на труда гласи:

„Наказателните постановления се издават от ръководителя на съответния орган по чл. 399, 400 и 401 или от оправомощени от него длъжностни лица съобразно ведомствената принадлежност на актосъставителите.“ Никъде в атакуваното Наказателно постановление не е посочен квалифициращ принцип „повторност“.

Ето защо съдът приема, че законосъобразно, на основание чл. 414, ал. 1 от КТ, административно-наказващият орган е ангажирал имуществената отговорност на търговеца.

По отношение на наложеното наказание:

Предвидената имуществена санкция по чл. 414, ал. 1 от КТ е в размер от 1 500 до 15 000 лв. Наложената от административно-наказващият орган имуществена санкция е 800 евро (1 564,66 лева), което се явява съвсем малко над минималния, предвиден в закона размер, поради което и съдът приема, че не следва да я преразглежда.

Действително, наложената санкция се явява с 64,66 лева (33 евро) над законоустановения минимум, но съдът намира, че същата не следва да бъде променяна с оглед на обстоятелството, че в хода на извършената проверка са били констатирани множество нарушения. Именно тази санкция ведно със сумата над предвидения в закона минимум се явява справедливото административно наказание, което би оказало благотворно влияние за промяна на практиката у търговеца във връзка със спазване на трудовото законодателство.

Разпечатката съдържа 46 от 63 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6243c350-db15-46a3-a6ff-1dfcc23ec7de