Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 94 от 07.04.2026, Районен съд - Велинград

Съд
Районен съд - Велинград
Дело
Гражданско дело 799/2025
Вид
Решение № 94
Подписан
07.04.2026
В сила
05.05.2026
Състав
МАЯ ГЕОРГИЕВА СРЕДКОВА-ПЕТРОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47, ал. 3 и ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47, ал. 3 и ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 134, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 535 · Търговски закон

РЕШЕНИЕ

№ 94 гр. гр.Велинград, 07.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, IV - ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАЯ Г. СРЕДКОВА-ПЕТРОВА при участието на секретаря ЦВЕТАНА Й. КОЦЕВА като разгледа докладваното от МАЯ Г. СРЕДКОВА-ПЕТРОВА Гражданско дело № 20255210100799 по описа за 2025 година

Производството е образувано по предявен иск от П. Г. К. с ЕГН **********, с адрес: гр.Велинград, ул. „Д. Талев“ № 6, чрез адвокат Х. М. със съдебен адрес: гр. Пловдив, ул. „4-ти януари“№36, ет.5, офис 4 против Д. Р. П. с ЕГН **********, с адрес: гр.Велинград, ул. „Заога“№6, предявен по реда на чл. 415, във вр. с чл. 422 ГПК, с който ищецът иска да се постанови решение, с което да бъде признато по отношение на ответника, че последният му дължи вземания, обективирани в Заповед за изпълнение, издадена по ЧГД № 50/2020 г. по описа на РС Велинград, а именно: 2000,00 лв. главница, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането.

Ищецът твърди, че ответникът му дължи сумата от 2000 лв., по силата на Запис на заповед, издаден на 12.02.2018г. с падеж на плащане 20.05.2018г.

Със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК е сезирал РС Велинград, заради което било образувано ЧГД№ 50/2020г. по описа на РС-Велинград. Издадена била заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за сумата, дължима по запис на заповед.

Твърди, че въз основа на така издадените заповед за изпълнение по чл.

417 от ГПК, както и издадения изпълнителен лист е било образувано изпълнително дело № 119/2020г. по описа на ЧСИ Георги Захариев, с рег.№ 888 на КЧСИ с район на действие ПОС. Твърди, че след получаване на покана за доброволно изпълнение по ИД №119/2020г. по описа на ЧСИ Захариев, ведно с приложени към същата заповед за изпълнение на парично задължения и изпълнителен лист ответникът Д. Р. П. е подал възражение по чл. 414 ГПК 1 по ЧГД№50/2020г. по описа на РС Велинград, заради което за ищеца е възникнал интерес от предявяване на настоящият иск.

Ангажира доказателства. Претендира разноски.

В законоустановения едномесечен срок по реда на чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба.

Съдът, като взе предвид доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства, съгласно чл.235 ГПК намира за установено следното от правна и фактическа страна:

На 12.02.2018 г. е издаден запис на заповед от ответника Д. Р. П. с ЕГН 9402283907, в качеството му на издател, като безусловно се е задължил срещу представянето на записът на заповед на 20.05.2018 г. в гр. Велинград на ул.

Д. Талев № 6 да плати на поемателя П. Г. К., ищец по настоящото дело сумата от 2000 лв.

Посоченият запис на заповед е представен по ЧГД № 50/2020 г. по описа на РС Велинград, въз основа на който е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 26/10.02.2020 г., с която Д. Р. П. е осъден да плати на П. Г. К. следните суми : 2 000,00 лв. главница, ведно със законната лихва, считано от 24.01.2020г. до окончателното изплащане на вземането.

Въз основа на издадените заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, както и изпълнителен лист е било образувано изпълнително дело № 119/2020г. по описа на ЧСИ Георги Захариев, с рег.№ 888 на КЧСИ с район на действие ПОС.

По делото е представен препис от ИД№119/2020г. по описа на ЧСИ Захариев с рег.№888 КЧСИ, от което се установи следното:

На 27.02.2020 г. до длъжника Д. Р. П. е била изпратена покана за доброволно изпълнение с изх. № 2569, която е върната в цялост. Липсва отбелязване за спазване на изискванията за търсене на адресата, регламентирани в чл. 47 от ГПК. От л. 64 от преписа от изпълнителното дело се установява, че на 13.12.2023 г. е залепено уведомление на входната врата на известния адрес на длъжника. На 06.11.2023 г. е изпратена нова ПДИ до П. с изх. № 15854. Няма данни за връчването й.

Междувременно ответникът Д. Р. П. е депозирал молба с вх. № 5704/18.04.2024 г. по ИД 119/2024 г. на ЧСИ, с която моли всички съобщения по ИД да се изпращат на електронен адрес, като сочи актуален такъв. За доказателство, относно авторството на изявлението, представя препис от лична карта.

Въпреки горното по делото е генерирана нова ПДИ с изх. № 7492/21.05.2024 г., с която длъжникът е поканен да плати доброволно всички дължими суми, включително и тази, инкорпорирана в Заповед за незабавно изпълнение по ч. гр. д. № 50/2020 г. по описа на РС Велинград. На 14.06.2024 г. е изходирана нова ПДИ, без данни за връчването й. Следват нови покани от 2

21.05.2024 г., 14.06.2024 г., върнати без каквото и да било отбелязване върху тях. Залепвани са няколко уведомления на адреса. Няма данни по делото, съдебният изпълнител да е извършвал справки в НБД „Население“, относно регистрирани настоящ и постоянен адрес, извън посочения по делото. Не е правена и справка за работодател. Поискано е определяне на особен представител, като за такъв е бил определен адв. Николай Милчев Бангеев. На 07.03.2025 г. е връчена ПДИ на адв. Бангеев, в качеството му на особен представител на длъжника.

По ч. гр. д. № 50/2020 г. по описа на РС Велинград, на 24.06.2025 г. е постъпило възражение с правно основание чл. 414 ГПК, с вх. № 260420 от длъжника Д. Р. П., действащ чрез своя кредитор Д. Х.в М с ЕГН **********, овластен по реда на чл. 134, ал. 3 от ЗЗД , по силата на обезпечителна заповед, издадена по ч. гр. д. № 396/2025 г. на РС Велинград, заради което и с разпореждане № 260022/26.06.2025 г. съдът е указал на заявителя, че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от съобщаването, което е и сторено.

Съдът намира, че подаденото възражение по чл. 414 ГПК от дата 24.06.2025 г. от кредитора, оправомощен по реда на чл. 134, ал. 3 от ЗЗД, не е просрочено. Макар и по ИД да е налице редовно от външна страна връчване на покана за доброволно изпълнение на назначения от ЧСИ Георги Захариев особен представител, то това връчване не е произвело правни последици, тъй като не са били налице предпоставките за неговото назначаване. Налице е неизпълнение на правилата, регламентирани в чл. 47, ал. 3 и ал. 6 от ГПК – не е била направена справка относно регистриран постоянен или настоящ адрес, не е проверено и наличието на работодател на длъжника. Нещо повече, с няколко поредни молби ответникът по делото изрично е заявил, че желае всички книжа по делото да му бъдат връчвани на посочен от него email адрес, но същото не е било сторено. Тук следва да се отбележи, че на основание чл.

38, ал.3 от ГПК /която вече е била действаща/ – „когато не е избрана възможност за връчване по ал. 2, но страната е посочила адрес на електронна поща, връчването се извършва на посочения адрес.“. С оглед на горното, и поради нарушаване на процедурата за назначаване на особен представител, съдът намира, че възражението е подадено в срок, заради което и настоящото гражданско производство е допустимо.

Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 422, във вр. с чл. 415 ГПК, във вр. с чл. 535 и следващите от ТЗ.

За да бъде уважен така предявения иск, ищецът следва да докаже, че издаденият запис на заповед от 12.02.2018 г. отговаря на изискванията на чл.

535 от ТЗ, че вземането по него е изискуемо.

Записът на заповед е едностранна правна сделка, при която волеизявлението за плащане има абстрактен характер. Основанието за издаването му не е елемент от съдържанието на волеизявлението. Видно от текста на самия запис на заповед, в него не е посочено основание за плащане.

3

В записа на заповед не е налице и условност на поетото задължение.

Реквизитите на записа на заповед са посочени изчерпателно в разпоредбата на чл.535 ТЗ, като липсата на някой от тях (при съобразяване на презумпциите на чл.536 ТЗ) води до нищожност на ценната книга.

Записът на заповед, послужил като основание за издаването на изпълнителен лист в заповедното производство, е редовен от външна страна документ, съдържащ посочените в чл.535 ТЗ реквизити, поради което и съдържа изискуемо вземане на кредитора с падеж, посочен в самия запис на заповед – 20.05.2018 г.

Ответникът не е ангажирал доказателства за погасяване, не са наведени възражения за недействителност, плащане, погасителна давност или каузално възражение.

С оглед на горното, предявеният иск по чл. 422 ГПК е основателен, тъй като ищецът доказва съществуването на изискуемо вземане по редовен от външна страна запис на заповед, а ответникът не установи погасяване или други погасителни основания. С оглед на горното следва да се уважи и искането за присъждане на законната лихва, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 24.01.2020 г.

По разноските: На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК следва да се осъди ответника да плати сторените от ищеца разноски. Претендира се плащане на следните такси и разноски: 20,45 евро (40,00лв.) ДТ, платена по ЧГД № 50/2020 г. по описа на РС Велинград,, 255,65 евро (500,00 лв.) възнаграждение за особен представител, 12,27 евро (24,00 лв.) такса по сметка на ЧСИ Захариев по представен списък с разноски, които следва да се уважат в пълен размер.

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, с правно основание чл. 535 ТЗ, че Д. Р. П. с ЕГН **********, с адрес: гр.Велинград, ул. „Занога“№6 дължи на П. Г. К. с ЕГН **********, с адрес: гр.Велинград, ул. „Д. Талев“ № 6, сумата от 1022,58 евро /хиляда и двадесет и две евро и петдесет и осем евро цента/, /представляващи равностойността на 2000,00 лв., дължима по силата на Запис на заповед, издаден на 12.02.2018 г., с падеж 20.05.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението в съда – 24.01.2020 г., до окончателното изплащане на задължението, за което е издадена Заповед за изпълнение № 26/10.02.2020 г. по ч. гр. д. 50/2020 г. на РС Велинград.

ОСЪЖДА, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК Д. Р. П. с ЕГН **********, с адрес: гр.Велинград, ул. „Занога“№6 да заплати на П. Г. К. с ЕГН **********, с адрес: гр.Велинград, ул. „Д. Талев“ № 6 сумата в общ размер на 288,37 евро, от които 20,45 евро разноски за ДТ по ч. гр. д. № 50/2020 г. РС Велинград, 4

255,65 евро – хонорар за особен представител по гр. д. № 799/2025 г. по описа на РС Велинград, както и сумата от 12,27 евро – за препис от изпълнително дело.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок, от съобщаването му на страните с въззивна жалба пред Пазарджишки окръжен съд.

Съдия при Районен съд – Велинград: _______________________ 5