Решение № 875 от 21.05.2019, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ гр.Русе, 21.05.2019 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XV-ти граждански състав, в открито заседание на 24 април през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ СТЕФАНОВ при секретаря СНЕЖАНА КОЛЕВА, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 6318 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл.415 във връзка с чл. 422 от ГПК от ЕНЕРГО- ПРО ПРОДАЖБИ АД против И.И.Ц. ***.

Ищецът твърди, че ответникът е негов клиент с клиенстки номер 1700043015 във връзка с продажба на електроенергия за обект с абонатен номер № 0********* в гр. Русе, ул.“Б.М..

Тези облигационни отношения се регламентирали от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на ЕНЕРГО- ПРО ПРОДАЖБИ АД, които са приети на основание чл. 98а от Закона за енергетиката от Управителния съвет на ЕНЕРГО -ПРО ПРОДАЖБИ АД и са одобрени от ДКЕВР.

Ищецът твърди, че ответникът в качеството си на потребител е имал задължение да заплаща стойността на използваната в имота електрическа енергия в сроковете и начина, определени в Общите условия и че за срока и задължението за плащане потребителят се счита надлежно уведомен, независимо дали е получил предварително писмено уведомление за размера на задължението. При това положение потребителят изпада в забава след настъпване на падежа на съответната фактура, без да е необходимо изпращането на изрична покана за заплащане на дължимите суми. В случай на забава потребителят дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден, според чл. 38 от Общите условия.

Ищецът твърди, че към 30.05.2018 г. потребителят не заплатил задължението си за потребена ел. енергия в общ размер на 249,09 лв. за обект на потребление с абонатен номер № 0********* в гр. Русе, ул.“Б.М., поради което подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, което задължение включва неплатените фактури за ел. енергия за периода 27.01.2015г. - 27.05.2015 г. в общ размер на 249.09 лева, представляваща главница в размер на 196,60 лева, мораторна лихва върху главницата в размер на 52,49 лева.

Въз основа на заявлението на кредитора било образувано ч.гр.д. № 3596/2018г. по описа на РРС, по което на длъжника била връчена заповед за изпълнение в хипотезата на чл.47, ал. 5 от ГПК. Това обусловило правния интерес на ищеца в настоящото производство да предяви установителен иск, с решението по който да бъде признато съществуването на задължението на ответника спрямо него за посочените по- горе суми. Ищецът претендира разноските в настоящото производството.

В указания срок, назначеният особен представител на ответника е подал отговор, с който оспорва иска. Излага възражения за настъпила погасителна давност за дължимостта по три фактури.

Съдът, след като прецени събраните в процеса писмени доказателства и гласни доказателствени средства, поотделно и в съвкупност, и въз основа на своето вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:

Предявеният иск е процесуално допустим, същият се основава на издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 3596/2018 по описа на РРС. Разгледан по същество е неоснователен и следва да се отхвърли.

Това е така, тъй като съгласно разпределената доказателствена тежест и на основание чл. 154, ал. 1 от ГПК ищецът в условията на пълно и главно доказване следваше да докаже твърденията в исковата молба - че ответникът е негов клиент, че се касае за действително консумирана и незаплатена от ответника електроенергия, както и такси за възстановяване. Следваше да се докаже и най-важното, че между ищеца и ответника е налице правоотношение (договор) във връзка с доставка и потребление на ел.енергия. Ищецът следваше да ангажира доказателства за основанието и размера на всяка от посочените в таблицата от заявлението му по чл. 410 от ГПК, 4 броя фактури и документи, въз основа на които претендира плащане.

Такива доказателства по делото не са ангажирани. Представените извлечения по сметки и фактури (неподписани от ответника) не обосновават реално потребление на електроенергия. Те са частен документ, изходящ от ищеца и не обвързват съда с материална доказателствена сила.

Нещо повече, с отговора по чл.131 от ГПК е направено и изрично възражение за настъпила погасителна давност по отношение на претендираните суми по фактури с падежи: 27.04.2015г., 19.05.2015г. и 25.05.2015г., поради изтичане на тригодишната погасителна давност по чл.111, б.“в“ от ЗЗД. Това е така, тъй като заявлението за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК е подадено на дата 30.05.2018г., а задълженията за заплащане на потребена енергия представляват периодични плащания и съответно се погасяват с предвидената в закона кратка тригодишна давност.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ :

ОТХВЪРЛЯ предявения от ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ АД с ЕИК: *********, седалище и адрес на управление: гр.Варна, иск да бъде признато за установено, че И.И.Ц. с ЕГН: **********

*** му дължи сумата 249,095 лева за обект на потребление с абонатен номер № 0********* в гр. Русе, ул.“Б.М., включваща неплатените фактури за ел. енергия за периода 11.03.2015г. – 09.06.2015г. в размер на 196,06 лева, представляваща главница на задължението, мораторна лихва върху главницата в размер на 52,49 лева, представляваща сбора на мораторните лихви за всяка фактура от датата след падежа й до 30.05.2018г., както и законна лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение до изплащането му.

Решението подлежи на обжалване пред

Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН

СЪДИЯ: