Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3048 от 27.06.2024, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Административно наказателно дело 15897/2023
Вид
Решение № 3048
Подписан
27.06.2024
В сила
16.12.2024
Състав
ГЕОРГИ СТОЯНОВ ГЕОРГИЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл.58д, т.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63, ал.2, т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.123, ал.1, т.2, б."б" · Закон за движението по пътищата
  • чл.175, ал.1, т.5 · Закон за движението по пътищата
  • чл.185 · Закон за движението по пътищата
  • чл.20, ал.1 · Закон за движението по пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 3048 гр. София, 27.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 104 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Гл СТ. Г. при участието на секретаря Ил Р. Ал като разгледа докладваното от Гл СТ. Г. Административно наказателно дело № 20231110215897 по описа за 2023 година

РЕШЕНИЕ№ гр.София, 27.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Софийски районен съд, Наказателно отделение, 104 състав, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:Гл Г. при участието на секретаря И.А., като разгледа докладваното от съдия Г.

АНД №15897 по описа за 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

1

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано въз основа на подадена чрез административно-наказващия орган до съда жалба срещу наказателно постановление №23-4332-025167/19.10.2023 г. на началник сектор в СДВР, отдел ”Пътна полиция” СДВР, с което на М. Г. С. са наложени следните административни наказания: глоба в размер на 20 лв. на основание чл.185 от ЗДвП; глоба в размер на 100 лв. и лишаване от право да управлява МПС за един месец на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП.

В депозираната пред съда жалба М. Г. С. твърди, че наказателното постановление е незаконосъобразно, визира съществени процесуални нарушения.

Иска отмяна на постановлението.

Жалбоподателят М. Г. С., редовно призован, не се явява лично, но се представлява от адв.С., който поддържа жалбата.

Административно-наказващият орган е изразил становище по жалбата в писмени бележки на юрк.Х., с които моли съдът да остави в сила постановлението и да присъди юрисконсултско възнаграждение.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът установи следното от фактическа страна:

На 08.10.2023 г. около 11:40 ч. в гр.С. М. Г. С. управлявал автобус ”БМЦ 320 ПРОСИТИ ЦНГ” с рег.№*******по ул.“Л*********“ с посока на движение от ул.“*******“ към бул.“Б******* и на спирка от МГТ Метростанция „Изток“ поради недостатъчен контрол върху управлявания автобус причинил ПТП, удряйки пешеходеца *********, който се намирал на тротоара, след което напуснал местопроизшествието и се завърнал на мястото на ПТП около 12:40 ч.

Съставен е акт на жалбоподателя, в който е написано: нямам възражения.

Въз основа на съставения акт наказващия орган в качеството си на оправомощено от министъра на вътрешните работи длъжностно лице е издал обжалваното наказателно постановление.

Гореизложената фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите П., И. и И., и от писмените доказателства, събрани по делото.

Не са установени противоречия в показанията на разпитаните по реда на съдебното следствие свидетели и другите доказателства, поради което не се 2 налага анализ по отделно и мотивиране относно кредитирането на едни и изключването на други доказателства.

Страните не са посочили други доказателства и с оглед непротиворечивостта на събраните по делото доказателства, съдът намери, че то е изяснено от фактическа страна в достатъчна степен, за да постанови решение.

От така установената фактическа обстановка съдът стига до следните правни изводи:

Жалбата е допустима като подадена от надлежно легитимирано лице, имащо правен интерес от обжалване.

Съдът приема, че жалбата е подадена в законния срок.

Съдът счита, че жалбата е неоснователна, поради следното:

Съдът счита, че описаната в АУАН и издаденото въз основа на него наказателно постановление фактическа обстановка е правилно отразена.

Жалбоподателят М. Г. С. е нарушил чл.20, ал.1 от ЗДвП, защото водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват.

Съгласно чл.185 от ЗДвП за нарушение на този закон, за което не е предвидено друго наказание, виновните се наказват с глоба 20 лв.

Жалбоподателят М. Г. С. е нарушил чл.123, ал.1, т.2, б.“б“ от ЗДвП, защото водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен, когато при произшествието са пострадали хора да остане на мястото на произшествието и да изчака пристигането на компетентните органи на Министерството на вътрешните работи.

Съгласно чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лв. водач, който наруши задълженията си като участник в пътнотранспортно произшествие.

Глобата и лишаването от право да управлява МПС по чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП са съобразени с тежестта на нарушението и вината на жалбоподателя.

Наказанието лишаване от право да управлява моторно превозно средство е наложено за минималния срок от един месец, а глобата - в близък до 3 минималния размер, поради което не следва съдът да ги намали.

Глобата по чл.185 от ЗДвП е наложена в размера, определен от законодателя за съответното нарушение, като този размер е точно фиксиран.

Горното не позволява съдът да намали нейния размер.

Правилно са определени нарушените материалноправни норми, което отговаря на установената фактическата обстановка и е в съответствие със словесното описание на нарушенията, както в АУАН, така и в наказателното постановление.

Нито АУАН, нито наказателното постановление страдат от съществени пороци.

Липсва както фактическо, така и правно основание за уважаване на жалбата.

С оглед на горното наказателното постановление следва да бъде потвърдено като законосъобразно.

Съдът следва да осъди М. Г. С. да заплати 80 лв. юрисконсултско възнаграждение в полза на СДВР.

По тези мотиви съдът

РЕШИ:

На основание чл.63, ал.2, т.5 вр. чл.58д, т.1 от ЗАНН ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №23-4332-025167/19.10.2023 г. на началник сектор в СДВР, отдел ”Пътна полиция” СДВР като законосъобразно.

ОСЪЖДА М. Г. С., ЕГН ********** да заплати 80 лв. юрисконсултско възнаграждение в полза на Столична дирекция на вътрешните работи.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - София град на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от Административно-процесуалния кодекс в 14-дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.

Районен съдия:

Г.Г.

4

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5