Решение № 13 от 16.01.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 13 гр. София, 16.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседА.е на двадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Камен И.

Членове:

Владимир Астарджиев

Виолета Магдалинчева при участието на секретаря Росица Й. Вьонг в присъствието на прокурора Д. С. С. като разгледа докладваното от Камен И. Въззивно наказателно дело от общ характер № 20231000601087 по описа за 2023 година

Настоящото производство е по чл.327 вр.чл.318 и сл.НПК,като е образувано:

-по въззивна жалба вх.№62260/29.06.2023 година,подадена от адв.Л. В. от САК,с посочен съдебен адрес,вж.пълномощно,л.25 от делото,допълнена и с направени уточнения след указА.я на първия съд по реда на чл.320 НПК,вх.

№71796/01.08.2023 година,защитник на подсъдимия Б. И. В.,с установена самоличност и

-по въззивна жалба вх.№63073/03.07.2023 година,допълнена надлежно,вх.

№77358 /22.08.2023 година от адв.И. Д. от САК,с посочен съдебен адрес,повереник на частните обвинители А. А. Т.,Р. Р. Л. и А. Я. Л.,всички с установена самоличност и посочени адреси,против присъда №108/19.06.2023 година на Софийски градски съд,наказателно отделение,постановена по нохд №2902/2022 година по описа на съда.

С атакуваната присъда съдът е признал подсъдимия Б. И. В.,роден на ******** година в гр.Перник,живущ в гр.***,бул.„***“,бл.**, ет.*, ап.**, българин

,български граждА.н,със средно

1 образовА.е,неосъждан,неженен,работещ като шофьор,ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това,че около 08.05 часа на 24 юли 2021 година в гр. София,при управляване на моторно превозно средство-товарен автомобил „ДАФ“,peг.№ ******** в района на кръстовището между бул.„Цар Борис III“ и бул.„Никола Петков“ нарушил правилата за движение по чл.6,т.1 ЗДвП-„Участниците в движението съобразяват своето поведение ...със светлинните сигнали... и по чл.31 ал.7,т.1 ППЗДвП-„Червена светлина означава „Преминаването е забранено“.Водачите ... не трябва да преминават стоп-линията... “и на пешеходна пътека по непредпазливост причинил смъртта на Я. В. Л.,ЕГН **********,поради което на основА.е чл.343 ал.3,б.„б“ вр.ал.1,б.„в“ вр.чл.342 ал.1 НК и чл.55 ал.1,т.1 НК му е наложил наказА.е „лишаване от свобода“ за срок от 1/една/ година,като на основА.е чл.66 ал.1 НК е отложил изпълнението на наказА.ето за срок от ТРИ години, считано от влизане в сила на присъдата,а на основА.е чл.304 НПК е признал за невинен и е оправдал подсъдимия Б. В. по обвинението да е нарушил правила за движение по чл.12 ал.1 ЗДвП,чл.119 ал.1 ЗДвП и чл.120 ал.1,т.1 ЗДвП.

С присъдата,на основА.е чл.189 ал.3 НПК,съдът е осъдил подсъдимия В. да заплати направени по делото разноски в общ размер от 8155,50 лева,от които сумата 2365,50 лв. по сметка на МВР и сумата 5790 по сметка на ВСС,както и сума от 5 лв. за издаването на изпълнителен лист.

С въззивната жалба,допълнена от адв.Л.В.,е атакувана присъдата в осъдителната и част, като се твърди,че в тази част е неправилна,доколкото е нарушен материалния закон.Обобщаващо се твърди,че подсъдимия не е допуснал никакви нарушения на ЗДвП и ППЗДвП,като е налице „случайно деяние“ по см.на чл.15 НК.Излага подробни съображения, свързА. с това,че при управление на МПС подс.В. е спазил правилата за движение по пътищата,движел се е с разрешена скорост,намалил е скоростта си на движение при възникналата необходимост и е направил всичко зависещо от него за предотвратяване на ПТП.Акцентира се на предприета спасителна маневра,чрез използване на звуков и светлинен сигнали,както и на заявеното от експертите,касателно поведението на пострадалия пешеходец.Позовава се на разписаното в ТР от 1983 година на ОСНК на ВС на РБ,като се сочи,че изводите на първия съд почиват на предположения.

Защитата твърди,че първият съд не е отделил достатъчно внимА.е на 2 твърдяното обстоятелство за „пропадане на педала“ на товарния автомобил и „отказа на спирачката“.Оспорва обосноваността на експертните заключения,като претендира назначаване на допълнителна АТЕ.

Възразява срещу размера на разноските,за които е осъден подс.В..

Прави се искане за постановяване на съдебен акт,с който подсъдимият В. бъде признат за невинен и оправдан изцяло по повдигнатото му обвинение.

С въззивната жалба,допълнена от адв.Д.,частните обвинители А. А. Т.,Р.

Р. Л. и А. Я. Л.,всички с установена самоличност са атакували присъдата в частта,в която съдът е определил наказА.ето „лишаване от свобода“ по размер и е приложил нормата на чл.66 НК по отношение определеното наказА.е „лишаване от свобода“,както и затова,че съдът не е лишил подсъдимия В. от право да управлява МПС по реда на чл.343г НК вр.чл.37 ал.1,т.7 НК. Твърди се,че в тази част постановеният съдебен акт е незаконосъобразен.

Сочи се,че по делото са събрА. и изяснени всички възможни доказателствени източници ,но те не са оценени правилно и в пълнотата им от решаващия съд.Частното обвинение намира, че на подс.В. е наложено необосновано малко по размер наказА.е „лишаване от свобода“,спрямо което неправилно е приложена нормата на чл.66 НК.

Твърди се,че първият съд неправилно е оценил налични по делото отегчаващи вината отговорност за подсъдимия,като ги е подценил в относителната им тежест.Оспорва се възможността с такова по размер наказА.е да се постигнат целите по чл.36 НК.

На основа сторените оплаквА.я се претендира изменяне на атакувА.я съдебен акт в частта,в която е определено по размер наказА.е „лишаване от свобода“ на подс.В.,като се иска увеличаването му на ТРИ години,отмяна приложението на нормата на чл.66 НК по отношение наказА.ето „лишаване от свобода“ и се определи режим на изтърпяване на това наказА.е.

Претендира се налагане на наказА.е по реда на чл.343г НК вр.чл.37 ал.1 т.7 НК.

Пред въззивния съд повереникът на частните обвинители поддържа сторените с въззивната жалба оплаквА.я.Твърди,че още пред първата инстанция са сторени съответни искА.я за увеличаване на наложеното наказА.е „лишаване от свобода“,отмяна прилагането на чл.66 НК и налагане 3 на наказА.е по реда на чл.343г НК вр.чл.37 ал.1,т.7 НК,които се поддържат и пред въззивния съд.Обобщаващото оплакване е,че не са определени законосъобразно съответни наказА.я на подсъдимото лице.

Частните обвинители по делото не се явяват пред въззивния съд.

Пред въззивния съд адв.В.,защитник на подсъдимия В. е поддържала сторените с въззивната жалба подробни оплаквА.я и искА.я,като е оспорила изцяло искА.ята на повереника на частните обвинители,като необосновА..Акцентира,че подсъдимият В.,като водач на МПС не е извършил никакви нарушения на правилата за движение по пътищата, поради което следва да се приеме,че е налице „случайно деяние“ по см. на чл.15 НК.

Обосновава твърденията си,като се позовава на изводи на експерти по изпълнени по делото експертни заключения.Акцентира твърдение за неправомерно поведение на пешеходците, включително и на пострадалия,при движението им на пешеходната пътека,които са „стеснили“ възможността за реакция на подсъдимия В.,доколкото не са реагирали на приближаващия пешеходната пътека товарен автомобил с подавА. звуков /с клаксон/ и светлинен сигнали.

Прави анализ на изводи на експерт М. по изпълнена по делото автотехническа експертиза,като на основа анализа си твърди,че не може категорично да се установи кога водача на товарния автомобил е разбрал за повреда в „конвенционалната спирачна система“,а задействането на ръчната система не е в състояние,в конкретните условия,да приведе автомобила в покой преди пешеходната пътека.На сетне,аргументира извод за невъзможност подс.В. да приведе т.а. в покой,дори незабавно да е реагирал с действия с ръчната спирачка на товарния автомобил,с оглед товара на автомобила,скоростта му на движение и отстоянието до мястото на удара.В тази връзка се поддържа оплакване,че скоростта на движение на товарния автомобил,управляван от подсъдимия В. не е определена по ясен и категоричен начин.

Обобщаващо се поддържа,че подс.В. е направил всичко зависещо от него,за да предотврати настъпването на пътнотранспортно произшествие,не е нарушил нито едно правило за движение по пътищата,поради което при условията на чл.15 НК и чл.304 НПК следва да се постанови съдебен акт,с който подсъдимият В. да бъде признат за невинен изцяло по повдигнатите му 4 обвинения.По същество поддържа искането за отмяна на атакувА.я съдебен акт в осъдителната му част и постановяване на такъв по реда на чл.304 НПК.

Сторено е възражение и за размера на присъдените разноски.

Пред въззивния съд подсъдимият В. поддържа заявеното от защитата си.

Моли за справедливо решение,включително по реда на чл.333 ал.2 НПК.

Представителят на САП поддържа становище за неоснователност на въззивните жалби. Сочи,че постановеният от първия съд съдебен акт е законосъобразен и обоснован.

Приема,че възприетото от първият съд от фактическа страна е доказано еднозначно от събрА.те и проверени доказателствени източници.Не намира основА.я за изменяне или отмяна на атакувА.я съдебен акт,поради което е направено искане съдебния акт да се потвърди.

Съдът,като взе предвид направените оплаквА.я във въззивните жалби,изложението на защитата и подсъдимия В. пред въззивния съд,заявеното от представителя на САП, поддържА.те доводи на повереника на частните обвинители,като провери изцяло атакувА.я пред него съдебен акт при условията на чл.313 и чл.314 НПК,приема за установено следното:

Въззивните жалби са допустими,подадени са по предвидения в Закона ред и срок,а преценени по същество са неоснователни.

Съображенията на съда са следни:

Софийска градска прокуратура е внесла за разглеждане в Софийски градски съд обвинителен акт против Б. И. В.,с установена самоличност,ЕГН ********** за извършено от него престъпление по чл.343 ал.3,пр.последно,б.“б“ вр.ал.1 б.”в“ вр.чл.342 ал.1 пр.3 НК.

ИнкриминирА. са конкретни нарушения по чл.6,т.1 ЗДвП,чл.12 ал.1 ЗДвП вр.чл.31 ал.7,т.1 ППЗДвП,чл.119 ал.1 ЗДвП и чл.120 ал.1,т.1 ЗДвП.

Въззивният съд намира,че в хода на проведеното съдебно следствие от първия съд фактическата обстановка е изяснена в нейната пълнота.В изпълнение на задълженията си по чл.12 НПК и чл.13 НПК,първият съдът е осигурил възможност на стрА.те да докажат твърденията си в наказателния процес,изграждайки вътрешното си убеждение при спазване изискването на чл.14 НПК въз основа на надлежно събрА. и проверени доказателства и доказателствени средства. Фактическата обстановка по делото е еднозначно и 5 категорично изяснена,ясно и изключително подробно изложена в мотивите на първия съд чрез събрА.,надлежно проверени и вярно оценени в хода на съдебното следствие факти.Възприетите от първоинстанционния съд факти и изяснената чрез анализ и оценка,включително досежно констатирА. противоречия при някои от тях,в съвкупност фактическа обстановка се споделя изцяло от настоящия съдебен състав.

Въззивният съд намира,че не са нарушени правилата на Закона,регламентиращи дейността на съда по събиране,проверка и оценка на доказателствата.

Не е провеждано въззивно съдебно следствие.

Нови фактически положения въззивният съд не установява.

Посочи се и по-горе,че в хода на проведеното съдебно следствие от първия съд фактическата обстановка е изяснена в пълнота.Доказателственият обем по делото е попълнен по надлежен процесуален ред с възможните за събиране и проверка доказателствени източници,което гарантира тяхната процесуална годност и доказателствена удостоверителност.

Собствена оценка на фактите е сторена и от въззивния съд,като изричното им преповтаряне не се налага.Както се сочи изрично в Р№372/01.10.2012 година по н.д.№ 1158/2012 година на ВКС ,когато съдът се е съгласил с доказателствения анализ на първия съд,не се налага въззивният съд отново подробно да обсъжда доказателствата по делото.И това е така,доколкото първият съд е дал ясни отговори на поставените пред него възражения и въпроси /същите въпроси се поставят на обсъждане и пред въззивния съд като възражения/,относно събрА.те и проверени доказателствени източници.Доколкото,обаче приетите за установени факти са поставени в основата на изведените решаващи изводи на І-инст.съд за вината на подсъдимия В.,правната квалификация на деянието и наказателната отговорност на подсъдимия,то следва да се очертаят отново.