Решение № 1377 от 04.11.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1377 гр. Пловдив, 04.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иван Г. Бекяров при участието на секретаря Диана Н. Атанасова като разгледа докладваното от Иван Г. Бекяров Административно наказателно дело № 20235330205114 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление (НП) № 23-0438-000373/04.05.2023 г. на началник в сектор на ОД на МВР - Пловдив, Трето РУ - Пловдив, с което на М. К.

Д. с ЕГН ********** на основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложена глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП и на основание Наредба № Iз-2539 на МВР са отнети 12 контролни точки.

Жалбоподателят Д., по съображения, изложени в жалбата и в съдебно заседание - лично и чрез процесуалния си представител, моли съда да отмени процесното НП като неправилно и незаконосъобразно. Навеждат се доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, касаещи описанието на нарушението, в това число неговото място и време, твърди се за противоречие между обстоятелствената част и квалификацията на деянието, доколкото последната не била правилна, за цифрово разминаване между талона за медицинското изследване и издадения стикер.

По същество се оспорва нарушението, като се твърди, че действителният водач на процесния автомобил не бил жалбоподателят, а възприетото като пасажер лице от полицейските служители, твърди се, че при появата на полицейските служители, процесното МПС-то е било вече с изключен двигател. Претендират се разноските по делото.

Въззиваемата страна, началник в сектор на ОД на МВР - Пловдив, Трето РУ Пловдив, редовно призована, не изпраща представител. С придружително административната преписка писмо излага писмено становище за законосъобразност на издаденото НП и за потвърждаване на същото. Направено е и възражение за намаляване разноските на другата страна за адвокатско възнаграждение до размера на минималното възнаграждение по Наредба № 1 от 2004 г. на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатски възнаграждения.

Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:

1

Жалбата е подадена в срок, изхожда от лицето, което е санкционирано, срещу акт подлежащ на обжалване, поради което се явява допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

От фактическа съдът намери за установено следното:

В ранните часове на 14.04.2023г. в гр. Пловдив полицейските служители - Д. М.

М. /командир отделение/ и М. А. М., изпълнявали служебните си задължения в автопатрул на територията на Трето районно управление. Около 03:25 часа, при движението им от бул. „Марица“ по ул. „Златна Панега“ в посока ул. „Сава Муткуров“ се разминали с движещ се в противоположна посока - от ул. „Сава Муткуров“ по ул.

„Златна Панега“ лек автомобил „Шкода Суперб“, с рег. № ****. В последния органите на реда ясно възприели две лица – водачът и неговият пасажер. Непосредствено след разминаването на двата автомобила и след завоя на „ул. „Сава Муткуров“, полицейските служители обърнали посоката си, решавайки да проверят „Шкодата“ и лицата в него. През това време процесният автомобил, вече бил с преустановено движение и бил паркиран на тротоара на ул. „Златна Панега“ до № 2 (пред търговски обект „Тон Бонбон“). Двете лица били вън от него. Автопатрулът спрял зад „Шкодата“ с включена светлинна сигнализация, за да извърши рутинна проверка. В хода на същата и след представени от водача документи, било установено, че МПС-то е управлявано от жалбоподателя М. К. Д. – водачът, който възприели непосредствено преди това, а негов пасажер е С.Н.К. Притежанието на колата била на Х.Г.Д..

Осезаемото лъхане на алкохол от жалбоподателя Д., принудило полицейските служители да го поканят за тестване за употреба на алкохол в издишания въздух с техническо средство „Дрегер Алкотест 7510“ с фабричен № АRNA-0179, но им било категорично отказано.

На място за установеното нарушение бил съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия GA АКТ № 679590 от 14.04.2023 г., в който деянието е квалифицирано по чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП. Нарушителят подписал акта с отбелязване, че има възражения срещу него без да ги конкретизира. Съставен бил и талон за изследване № 119497/14.04.2023 г. Д. бил откаран в Четвърто районно управление, за да даде проба за употреба на наркотици, където му бил връчен и талона, час и половина по-късно, след приключване на цялостната процедура.

Впоследствие Д. не се явил в медицинското заведение за предоставяне на кръвна проба за изследване.

Въз основа на съставения АУАН, било издадено атакуваното наказателно постановление, с което на Д. на основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП и на основание Наредба № Iз-2539 на МВР са отнети 12 контролни точки.

Описаната фактическа обстановка се установява изцяло от показанията на свидетелите Д. М. М. (актосъставител), М. А. М. (негов колега и свидетел по акта), частично от показанията на С.Н.К.(пасажер в процесната кола), ангажиран от жалбоподателя, както и от приложените към административнонаказателната преписка писмени доказателства, надлежно приобщени към доказателствения материал по делото, включително АУАН, справка за нарушител/водач, талон за изследване № 119497, писмо от Дирекция „Вътрешна сигурност“ към МВР, оправомощителни заповеди № № 8121з-515/14.05.2018 г., 8121з-825/19.07.2019 г., 8121з-1632/02.12.2021 г., 317з-3162/15.04.2022 г., 8121з-8883/ 02.09.2020 г., 317з-11675/31.12.2021 г., ведно с протокол 1 и протокол 2 към тях.

Разпитан в съдебно заседание свидетелят М. потвърждава авторството на АУАН и талона за изследване, като поддържа констатациите в тях. Споделя още, че при изпълнение на служебните им задължения с колегата си свидетеля М. на територията на Трето РУ, движейки се от бул. „Марица“ по ул. „Златна Панега“ в посока ул. „Сава Муткуров“ се разминали с процесния лек автомобил, в който отграничил две лица.

Свидетелят категорично заявява, посочвайки в съдебно заседание присъстващия жалбоподател, че именно последният е бил водач на МПС-то. Свидетелят обяснява, че обърнал посоката на автопатрула и решили да проверят „Шкодата“ и лицата в него, 2 като спрели със светлинна сигнализация зад вече паркирания на ул. „Златна Панега“ до № 2 (пред търговски обект „Тон бонбон“) автомобил. В хода на проверката, заедно с колегата, осезаемо усетили миризмата на алкохол от жалбоподателя, заради което го поканили да бъде тестван с дрегер за наличие на алкохол в издишания въздух.

Свидетелят заявява, че поканата и актът за отказа са били на място съставени, като същият бил оправомощен да извършва такова тестване. Изразява предположение, че е възможно впоследствие жалбоподателят да е бил откаран в Четвърто РУ, за да даде проба за наркотици, където е вероятно да е вписал и часа в талона за кръвна проба, т.е. след като са минали всички процедури, за да има възможност отиде нарушителят в срок сам до лечебното заведение, за да направи кръвни изследвания.

Показанията на актосъставителя се подкрепят и от тези на свидетеля М., който пряко е възприел поведението на нарушителя, като също потвърждава начина, по който са решили да извършат случайно проверка на процесния автомобил и водача, след като са се разминали в тъмната част на денонощието. Проверката се осъществила на „Тон бонбон“. Свидетелят заявява също, че нарушителят е лъхал на алкохол и затова поискали с колегата му да направят проба за алкохол с дрегера, но категорично им било отказано. Впоследствие жалбоподателят бил откаран в Четвърто РУ, за да бъде тестван за наркотици. По спомен свидетелят сочи, че в сградата на районното управление са дописани датата и часа в книгата, че са били там и са извършили проверка. Категорично свидетелят заявява, че процесният автомобил е бил шофиран от жалбоподателя, посочвайки го в залата, а лицето, което го чака извън залата, визиращ свидетеля К., за негов пасажер.

Показанията на свидетелите М. и М. съдът намира за обективни, логични, непротиворечиви и последователни. Информацията, дадена от всеки един от тях по основния въпрос, предмет на установяване и проверка, а именно отказът на нарушителя да бъде тестван за наличие на алкохол в издишания въздух, е абсолютно идентична. Всички са категорични, че жалбоподателят е изразил недвусмислен отказ да бъде тестван, което е било ясно и видимо за околните, както и че именно той е бил възприетия от тях водач. Независимо един от друг дават припокриваща се информация за едни и същи събития, възприети от различна гледна точка, и характеризиращи различни детайли около установената фактическа обстановка. Показанията им са в пълно съответствие с приетите по делото писмени доказателства, поради което съдът им дава вяра. Същите съответстват на талона за изследване и не опровергават фактическите констатации в АУАН. Не се ангажираха доказателства от страна жалбоподателя, които да обосноват извод за невъзможност да се даде вяра на АУАН.

Затова съдът отчете презумптивната му сила, регламентирана в нормата чл. 189, ал. 2 от ЗДвП.

Що се отнася до показанията на свидетеля С.Н.К. съдът не им дава изцяло вяра, тъй като същите страдат от вътрешни противоречия по основния въпрос, предмет на установяване – доколкото се твърди, че жалбоподателят е пасажерът, а не водачът на МПС-то, с което всъщност се цели да не може да му се вмени в нарушение и отказа да бъде тестван за употреба на алкохол с техническо средство. Отново с цел да обслужи интересите на нарушителя е и посоченото от свидетеля К., че преди да бъдат проверени, двамата с жалбоподателя, не са употребявали никакъв алкохол, а се разхождали. Последното от една страна противоречи на заявеното от свидетелите М. и М., че жалбоподателят Д. лъхал на алкохол, а от друга, макар употреба на алкохол в случая преди управление на МПС да не е съставомерен елемент от вмененото нарушение, то цели да прикрие подбудите за отказа на жалбоподателят да бъде тестуван с дрегер. Нещо повече, свидетелят К. посочва, че живее на различен от отразения в личната му карта административен адрес, като в съдебно заседание посочва ул. „****“ *** По тази именно причина твърди, че автомобилът на жалбоподателя бил спрян на посоченото място, тъй като местоживеенето му е в близост. От служебна справка в общодостъпните електронни информационни източници се установява, че такава улица, като посочената от свидетеля, не съществува нито в близост, нито въобще в гр. Пловдив. Това представлява допълнително основание, което внася съмнение в достоверността на показанията му.

Същевременно не може да не се отчете, че в показанията на свидетеля съществува 3 индиция за преднамереност в отношението му към полицейските служители, което се е проявило още на място чрез провокативно поведение, приканвайки ги иронично да тестват жалбоподателя и за наркотици, оценката на служебните им действия като „заяждане“ и демонстриране върховенство на правото им да не бъдат проверявани над закона и правомощията на полицейските служители.

В останалата част показанията на свидетеля. К. съответстват на доказателствения материал, доколкото потвърждава, че заедно с жалбоподателя, идвайки от ул. „Сава Муткуров“ в посока десен завой по ул. „Златна Панега“, процесният автомобил и полицейският автопатрул са се разминали, потвърждава за непосредственото връщане след това на полицейските служители в момент, в който „Шкодата“ била паркирана на тротоара и двамата с жалбоподателя били излезли от колата, както и за извършената рутинна проверка. Свидетелят с нужната категоричност заявява, че е възприел съставянето на документ срещу приятеля му, затова че последният на място е отказал да бъде тестван с дрегер за употреба на алкохол, както и че по-късно жалбоподателят бил отведен в Четвърто РУ. В този смисъл показанията на свидетеля К. следва да бъдат оценени с доверие, относно извършената проверка в процесното време и място, възприетият отказ на жалбоподателя да бъде тестуван за алкохол с дрегер, включително разминаването на двата автомобила непосредствено преди проверката, доколкото в същия смисъл са и останалите събрани доказателства.