Решение № 717 от 18.10.2021, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 717 гр. София, 18.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 116-ТИ СЪСТАВ в публично заседание на пети октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ПАВЕЛ Г. ПАНОВ при участието на секретаря ВВ.К.Д. като разгледа докладваното от ПАВЕЛ Г. ПАНОВ Административно наказателно дело № 20211110208849 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Г.И. К., ЕГН ********** чрез адв. СТ. С. срещу Наказателно постановление (НП) № 21-4332-010431 издадено от Г.В.Б. на длъжност НАЧАЛНИК ГРУПА към СДВР ОТДЕЛ ПЪТНА ПОЛИЦИЯ СДВР, с което на Г.И. К., ЕГН ********** за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП и на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП й е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца.

В жалбата се съдържат доводи, че атакуваното наказателно постановление е неправилно, незаконосъобразно и съставено в нарушение на ЗАНН. Сочи, че описанието на нарушението не кореспондира с разпоредбата на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП. Сочи, че е описан съставът на чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП. Прави оплаквания, че в АУАН и НП е описана концентрацията на алкохол в кръвта на водача, измерена по два начина и не се установява кой резултат е взел предвид АНО. Намира, че не са изложени ясно и точно фактическите обстоятелства съобразно състава на нарушението и не става ясно дали лицето е наказано за управление на МПС с концентрация на алкохол над определени граници или след употреба на наркотични вещества и техни аналози. Намира, че е нарушен чл.57, ал.1, т.3 от ЗАНН, доколкото липсва посочване в НП на АУАН, въз основа на който се издава, името и длъжността на актосъставителя. Посочва, че не е ясно мястото на нарушението, доколкото в АУАН и НП е записано, че деянието е извършено на улица без име. Намира за нарушение и начинът, по който е описаната посоката на движение на автомобила и не става ясно как автомобилът може да е на две улици едновременно. Сочи, че в НП са вписани неверни данни относно 1 обстоятелството, че проверка е направена на водач, лишен от СУМПС. Прави оплаквания, че са изброени всички хипотези на чл.174, ал.1 от ЗДвП без да се посочва какво превозно средство е управлявано. На последно място прави възражение, че лицето не е могло да поиска повторно изследване на пробата по реда на чл.27, ал.3 от Наредба №1 от 19.07.201г.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, представлява се от адв. Т., който пледира за отмяна на НП, като посочва, че изследването за наличие на алкохол в кръвта на водача е извършено във Военномедицинска академия, а не в УМБАЛ „Св. Анна“, както е записано в талона за изследване. Сочи, че не е спазен срокът от 40 минути за взимане на проба, даден от служителите на ОПП-СДВР, а пробата е взета след този срок. Отделно посочва, че техническото средство Алкотест Дрегер е със срок на проверка до 17.02.2021г., а е използван на 27.02.2021г. Претендира и разноски.

Административнонаказващият орган, редовно призован, не изпраща представител.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 27.02.2021 г. около 02:15 часа жалбоподателката К. управлявала личния си лек автомобил Рено Клио с държавен контролен номер СА*****МК по ул.без име с посока от ул.Чудомир Топлодолски към ул.Иван Биковски, като до бл.42 била спряна от свидетелите В. и Н., служители на ОПП-СДВР. При извършване на проверката жалбоподателката лъхала на алкохол, съответно служителите на Пътна полиция взели решение да я изпробват с техн. средство Алкотест Дрегер 7510 с №0142. От извършената проба №588 се установило, че концентрацията на алкохол в кръвта на водача била 1,35 промила. Свидетелите повикали служебен автомобил, който да репатрира автомобила на жалбоподателката, подготвили необходимите документи, иззели нейното СУМПС, контролен талон към него, свидетелство за регистрация на МПС част 2 и два броя регистрационни табели. Бил съставен и АУАН от 27.02.2021г. с бл. №470085 за констатираното нарушение. Бил издаден и талон за мед. изследван е № 093936 за МБАЛ „Св.Анна“. След изчакването на служебния автомобил на МВР, който да репатрира МПС на водача К., свидетелите В. и Н. придружили жалбоподателката до МБАЛ „Св. Анна“, където обаче имало проблем с апаратурата и не могло да бъде взета проба от кръв и урина за изследване. За да бъде извършено изследване лицето било съпроводено до Военномедицинска академия в 04:23 часа, където били взети пробите в 04:30 часа. Било образувано досъдебно производство, в хода на което от назначената СХТЕ №11-3571/10.05.21 г. е видно,че съдържанието на алкохол в кръвта на лицето е 1,11 промила. С постановление на прокурор от СРП производството било прекратено, а материалите – изпратени на АНО за налагане на административно наказание.

Въз основа на АУАН било издадено и атакуваното Наказателно постановление (НП) № 21-4332-010431 от Г.В.Б. на длъжност НАЧАЛНИК ГРУПА към СДВР ОТДЕЛ ПЪТНА ПОЛИЦИЯ СДВР, с което на Г.И. К., ЕГН ********** за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП и на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП й е наложено административно наказание 2 глоба в размер на 1000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца.

Приетата от съда фактическа обстановка по делото се установява от показанията на свидетелите В. и Н. и от събраните по делото писмени доказателства - АУАН, НП, талон за изследване, заповед от 14.05.2018г., СХТЕ, разпечатка от техническо средство, протокол за проверка на техническо средство, лист за преглед на пациент и другите, приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл. 283 НПК, които съдът кредитира изцяло, тъй като същите са непротиворечиви в своята цялост и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда. Съдът кредитира показанията на свидетелите, като ги намира за обективни и добросъвестно депозирани, като същите са израз на непосредствени възприятия. Свидетелите възстановиха и възпроизведоха ясен спомен за проверката, действията на лицата, участващи в нея. Показанията им са логични, последователни и непротиворечиви и съдът им дава вяра. Настоящият състав се довери и на надлежно приобщените по делото писмени доказателства, доколкото същите доизясняват обстоятелствата по процесния казус.

Разпитани в хода на съдебното следствие, вещите лица защитиха успешно изготвеното заключение, отговориха на допълнителните въпроси на съда, съответно съдът кредитира изготвената СХТЕ и базира фактическите си изводи на нея.

Анализът в съвкупност на посочените относими гласни и писмени доказателства води до възприемане на описаната по-горе фактическа обстановка. Посочената фактическа обстановка е безспорно установена по делото, без съществени противоречие между събраните по делото доказателства, поради което не се налага подробен анализ на доказателствената съвкупност, по аргумент от разпоредбата на чл. 305, ал. 3, изр. 2 от НПК.

При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 7-дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на проверка, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в това производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, т. е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентните за това административни органи, в предвидените в ЗАНН давностни срокове, видно от приложените удостоверения и заповеди за компетентност. Налице е редовна процедура по връчване на АУАН на жалбоподателя.

3

Същите съдържат задължителните реквизити, предвидени в разпоредбите на чл. 42 и чл.

57 от ЗАНН. Съдът намира за абсолютно неоснователно възражението на процесуалния представител на жалбоподателката, че нарушението не е описано достатъчно ясно и съществуват противоречия. Макар и кратка, обстоятелствената част на АУАН и НП съдържат словесно описание на всички признаци от състава на нарушението, за което на жалбоподателката е повдигнато административнонаказателно обвинение, съответно, за което с НП е наложено административно наказание. Действително са посочени два резултата, установени по два различни начина, касаещи концентрацията на алкохол в кръвта на лицето, но следва да се има предвид, че това е надлежно описание на фактическата обстановка в НП, която следва да фигурира. Не се внася никакво съмнение кой резултат е зачел наказващият орган, като се има предвид, че изрично е посочил, че противоправното поведение на лицето се състои в това, че управлява МПС с концентрация на алкохол над 0.8 до 1,2 на хиляда. Посочените два резултата са за пълнота на фактическата обстановка и правилно, съобразявайки предвиденото в чл.3а от НАРЕДБА № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, безспорно се установява, че е зачел и наказал жалбоподателката на базата на посочения резултат от СХТЕ.

Съдът не споделя и възраженията, че посочената за нарушена в НП материална норма не кореспондира с действителната такава, чл. 5, ал.3, т.1 от ЗДвП забранява на водача на пътно превозно средство да управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или техни аналози.

Всяко управление с алкохол над тази концентрация е нарушение на цитираната разпоредба и тя правилно е посочена в АУАН и НП. Съставът на административно нарушение се съдържа в чл.174, ал.1, като е налице диференциация между количеството отчетен алкохол в кръвта на водача. Правилно нарушението е квалифицирано като такова по чл.174, ал.1,т 2 от ЗДвП и санкционната норма е приложена правилно. Двете цитирани разпоредби не са в колизия и съдът приема, че жалбоподателката не се е съобразила с предписанието и на двете разпоредби, наказанието за което се съдържа в чл.174, ал.1 от ЗДвП.

Не буди и никакво съмнение така описаното нарушение дали жалбоподателката е наказана за това, че управлява с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата или за това, че управлява след употреба на наркотични вещества. От описаното в АУАН и в НП е категорично непротиворечиво, че отговорността е ангажирана за управление с концентрация на алкохол над допустимата. Възраженията в обратната насока, посочени в жалбата, не почиват на ясните и непротиворечиви обстоятелства, посочени в АУАН и НП.

Действително в НП не е посочена датата на акта, въз основа на който се издава, и името, длъжността и местослуженето на актосъставителя, както предвижда чл.57, ал1, т.3 от ЗАНН, но това нарушението не е от категорията на съществените, доколкото на водача е ясно за кое нарушение е наказан, като му е връчен при съставяне и самия АУАН. Видно от справката-картон на водача, същата няма други издавани актове, съответно липсва 4 предпоставка за неяснота относно обстоятелството за кое нарушение е санкционирана. Ясно описаната фактическа обстановка в НП не дава повод за съмнение у жалбоподателя, че се касае за деянието, осъществено на 27.02.2021г. Ето защо този пропуск не води до нарушаване правото на защита на наказаното лице и съответно не влече отмяна на НП на формално основание. Постановление № 5 от 1968 г. на Пленума на ВС е категорично, че въпросът, дали наказателното постановление е законосъобразно издадено трябва да се решава не с оглед на това, дали са допуснати въобще нарушения, а преди всичко с оглед на това доколко те са пречка чрез надлежна проверка да се установи, че деянието е извършено и деецът е известен. Конкретните обстоятелства по нарушенията, датата и мястото на същите, в конкретния казус са установени от разпитаните по делото свидетели и от приложените към административнонаказателната преписка писмени доказателства. Отделно чл.36, ал.2 от ЗАНН предвижда, че без приложен акт административнонаказателна преписка не се образува освен в случаите, когато производството е прекратено от съда или прокурора или прокурорът е отказал да образува наказателно производство и е препратено на наказващия орган. В случая наказателното производство е прекратено от прокурора и изпратено за налагане на административно наказание, поради което на още едно основание липсата на посочване на АУАН в НП не препятства защитата на нарушителя.