Решение № 260162 от 23.07.2021, Районен съд - Велинград

Р

Е Ш Е

Н И Е

№

Гр. Велинград, 23.07.2021 година

В

ИМЕТО НА НАРОДА

ВЕЛИНГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, V-ти граждански състав, в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА

Секретар: Цветана Коцева като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 13 по описа за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Обективно съединени искове с правно основание: конститутивен иск по чл.26, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.22 във вр. с чл.10, чл.11 и чл.12 от ЗПК и чл.143 от ЗПК; осъдителен иск по чл.55, пр.3 ЗЗД и чл.86 ЗЗД. Евентуални искове – конститутивен по чл.143 от ЗПК, за прогласяване нищожността на клаузите на чл. 10.1 и чл. 10.2 от договор за кредит.

Производството е образувано по искова молба на ищеца М.М.С., ЕГН ********** ***, с настоящ адрес ***, чрез пълномощника й адв.Д.Ф. от САК, с адрес ***, срещу „БИ ЕН ДЖИ КРЕДИТ” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, р-н „Изгрев“, ул. „Незабравка” №25, ет.5, представлявано от управителите Б.К.Б. и С.Г..

Предявен е конститувен иск с правно основание чл.26 ЗЗД - за прогласяване нищожност на Договор за кредит № МАХ ********* от 25.09.2019г., като противоречащ на императивни изисквания на Закона за задълженията и договорите, Закона за защита на потребителите и Закона за потребителския кредит с произтичащите правни последици по чл.22 във вр. с чл. 23 от ЗПК. Осъдителен иск по чл.55 ЗЗД за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сумата в общ размер на 838.56лв., съставляваща сбор от неоснователно получена от кредитора договорна лихва и такси за обслужване. При евентуалност и в случай, че не се уважи този иск се иска прогласяване нищожност на клаузи на чл.

10.1 и чл. 10.2 от договор за кредит.

Ищецът твърди, че на 25.09.2019г. е сключил с ответника по реда на ЗПФУР договор за кредит № МАХ *********, по силата на който ответникът е предоставил в собственост на ищцата заем от 1000лв., при годишен лихвен процент 32,54 % и годишен процент на разходите 39,17%. Страните уговорили, че заемателят ще погаси кредита на 11 месечни вноски с размер на всяка от 106, 36 лв. и с крайна падежна дата 20.08.2020г., както и общата стойност на плащанията да е в размер на 1169, 96 лв. В чл.10, ал.1 от договора било предвидено, че потребителят е заявил желание за бързо разглеждане на искането за кредит при условията на т.7.3 от раздел V от Общите условия, за което той дължи на кредитора такса в размер на 350,11лв.

В чл. 10, ал. 2 от договора било разписано, че заемополучателят е заявил желание за експресно обслужване по своя кредит при условията на т.7.5 от раздел V от Общите условия, за което той дължи такса в размер на 500лв.

Уговорено било и, че с тези такси общото дължимо по кредита е в размер на 2020.04 лв., като бил изготвен погасителен план, съгласно който двете вземания за такси се изплащат разсрочено и се кумулират към месечната погасителна вноска, която с тях нараства на 183,64лв.

Твърди още, че в действителност ищцата не била изразила воля за заплащането на тези такси, но тъй като клаузите на договора били типови и стандартни, тя не е могла да иска изменението им съобразно своят икономически интерес.

Настоява се на това, че ищцата е потребител по смисъла на пар.

13, т.1 от ДР на ЗЗП, тъй като тя е усвоила кредита за лични, нетърговски нужди. Поради потребителското й качество процесният договор попадал в приложното поле на ЗЗП и ЗПК. Ищцата усвоила изцяло заемният ресурс, като към момента на завеждане на исковата молба била изплатила в изпълнение на договора сумата от 1838, 56 лв.

Съгласно чл.23 ЗПК ищцата дължала да възстанови само усвоената главница, без да дължи лихви и други вземания по кредита, тъй като договорът за потребителски кредит не бил породил изначално валидни правни последици. Считат, че процесният договор е нищожен поради изначалната недействителност на съществен елемент от договорното съдържание по чл.11, ал.1, т.9 от ЗПК - договорната лихва, която не е породила валидни правни последици на основание на нейното противоречие с добрите нрави /чл. 26, ал.1, предл.

3 от ЗЗД/, на основание чл. 21 ЗПК във вр.с чл. 11, ал.1, т. 9 ЗПК и на основание на нейната неравноправност, което е довело до значителна нееквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, до злепоставяне на интересите на потребителя на финансовите услуги на ответника с цел извличане на собствена изгода на кредитора. Кредиторът не бил изпълнил и изискването на чл.11, ал.1, т.9 от ЗПК да разпише в съдържанието на договора условията за прилагане на възнаградителната лихва.

Договорът за потребителски кредит не бил породил валидни права и задължения и поради неспазване на изискванията на чл.11, ал.1, т. 20 от ЗПК, тъй като в съдържанието на договора не бил включен размера на лихвения процент на ден и не били разписани правата на потребителя по чл. 29, ал. 4 и ал. 6 ЗПК.

Договорът за потребителски кредит бил изначално недействителен и поради обстоятелството, че страните не са уговорили изрично на основание чл.13, ал. 4 от ЗЕПЕУУ, че положените от тях обикновени подписи имат правната сила на саморъчен подпис, тоест не било спазена писмената форма за действителност на същият и не било изразено валидно съгласие за сключването на кредитната сделка. В частност не били изпълнени и условията на чл.11, ал.2 от ЗПК - Общите условия по договора да бъдат подписани от потребителя.

Договорът се явявал нищожен освен като сключен в нарушение на изискванията на разпоредбата на чл.11, т.9 ЗПК и при неспазване на изискванията на чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК във вр. с чл.10, ал.1 във вр. с чл. 19, ал.1 и ал. 2 във вр. с чл.21 и с чл. 22 от ЗПК, с произтичащите от това последици по чл.23 от ЗПК, а именно потребителят дължи връщане само на чистата стойност на паричния заем, което той е сторил, но не дължи лихва и други разходи по заема. 1.

Счита още, че с договорения годишен лихвен процент в размер на 32,54 % се нарушават добрите нрави, поради което била налице нищожност на уговореното възнаграждение. В тази връзка твърди съдебната практика да приемала, че при формиране размера на възнаградителната лихва, макар нормативно да не е установен императивен лимит, обективен критерий за добросъвестното й определяне може да бъде размера на законната лихва, без обаче тя да може да се приеме като максимален размер. Трайно се приемало, че противоречаща на добрите нрави е уговорка, предвиждаща възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва, а за обезпечени кредити - двукратния размер на законната лихва - цитира / съдебна практика/. По аргумент от цитираните решения, при необезпечени заеми възнаградителната лихва следвало да не надхвърля повече от три пъти законната лихва. Към датата на сключване на договора за кредит и понастоящем размерът на законната лихва се определя според ПМС № 426 на МС от 8.12.2014 г. като сбор от основния лихвен процент на БНБ за периода плюс 10 пункта. След справка на страницата на БНБ се установявала, че към датата на сключване на процесния договор основният лихвен процент е 0,00 %. Т.е. размерът на законната лихва е 10,00 %. Трикратният размер на законната лихва възлизал на 30,00 %, а двукратният - 20,00 %. В настоящият случай договорената между страните лихва била в размер на 32,54 % годишно. Към нея следвало да се добави и скритата лихва - уговорените по договора такса за бързо разглеждане на искането за кредит и такса за експресно обслужване по кредита. Според договора ГЛ надхвърляла повече от три пъти законната, което представлявало нарушение на добрите нрави, като критерии за норми на поведение, установени в обществото. Налице било основанието за нищожност на уговорената възнаградителна лихва по чл. 21 от ЗПК.

Твърди още, че посоченият в договора лихвен процент в размер на 32,54% не отговарял на действително приложения в заемното правоотношение лихвен процент, тъй като уговорените такса за бързо разглеждане на искането за кредит и такса за експресно обслужване представлявали добавък към договорната лихва - скрита лихва и в нарушение на чл.11, ал.1, т.9 ЗПК, като кредиторът не бил оповестил на потребителя действителната цена на кредитния ресурс.

Възнаградителната лихва била уговорена неравноправно по смисъла на чл.143 ЗЗП. При сключване на процесния договор потребителят не могъл да прецени обхвата на поетото от него задължение, тъй като същият бил заблуден от търговеца, че ще дължи цена на кредита в размер на 32,54 %. В нарушение на чл.147, ал. 1 ЗЗП, на заемателя не е било оповестено по обективен и прозрачен начин, ясно и разбираемо какви са икономическите последици от поетото от него задължение и какъв е действителния размер на възнаградителната лихва, а е бил заблуден, че получава престация за бързо разглеждане на искането му за кредит и престация по експресно обслужване на кредита му, за което той дължи покриването на разходите за оказана му услуга.

Настоява се на това, че в настоящия казус, доставчикът на кредитен ресурс е нарушил изискванията на справедливостта и добросъвестността и неравноправно не е разяснил на потребителя какъв е размерът на дължимата от него възнаградителна лихва, на което основание разписаната в договора лихва от 32,54 % не била породила валидни правни последици на осн. чл.146, ал.1 ЗЗП. Аргументите, че таксите за бързо разглеждане на искането за кредит и за обслужването му съставляват скрито оскъпяване на кредита, което обаче не било обявено на потребителя по реда на чл.5 ЗПК в преддоговорният процес и не било ясно и прозрачно разписано в условията на договора като договорна лихва, които били следните:

От систематичното тълкуване на нормите на ал. 1 и на ал. 2 на чл. 10а ЗПК се формирал извод, че кредиторът има право да овъзмездява административните си разходи за оказвани услуги на потребителя единствено за действия, които не са свързани с усвояването и управлението на кредита, а съставляват допълнителни услуги, различни от основната престация по предоставянето на заемен ресурс. Както администрирането, т.е. извършване на действия по разпределение на искането на конкретен служител, който да го разгледа, така и подготовката на документите били характеризиращи дейността по отпускане на кредит. Такъв бил характерът и на оценката на риска и статута на клиента. Касаело се за типична предварителна дейност на кредитора, която предхожда вземането на решение за отпускане на кредита, извършването на която е негово, задължение, съгласно чл. 16 и сл. ЗПК предвиждащ, че кредиторът следва да изисква и събира информация като след анализа й да прецени дали да предостави търсената сума. Отделно от това, самото възмездяване на участник в преговорен процес за срочно довършване на преговорите не можело да се приеме за справедливо и икономически обосновано договаряне при сравняване на негативните и позитивните интереси на насрещните страни. Следователно не се касаело за допълнителна услуга, защото дейността била изцяло насочена към преценка и осигуряване на бъдещото изпълнение от страна на заемополучателя и по оформянето на договора за потребителски кредит. С оглед на което, събирането на таксата за бързо разглеждане било в пряко противоречие с повелителната запрета на чл.10 а, ал. 2 ЗПК, която императивно забранявала на кредитодателите да изискват заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с усвояването на кредита. Видно било от мотивите, изявени при пленарно парламентарно обсъждане на 06.03.2014г на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за потребителския кредит № 454-01-8 от 30.01.2014 г., 42-то НС, че законодателят целял да се забрани на кредитодателите да събират някои видове такси и комисиони, за които се приема, че са част от дейността на заемодателите по предоставяне на кредита и поради това те не следва да бъдат възлагани в тежест на кредитополучателите. Таксата била недължима, освен като уговорена в пряко нарушение на чл. 10а, ал. 2 ЗПК и на още едно основание - като противоречаща на добрите нрави, поради обстоятелството, че с нея се увеличавал многократно размера на кредита, без да е налице яснота относно насрещната престация. Таксите по своята икономическа и правна природа служат да обезвъзмездят кредитора за административно-техническите и материалните разходи, които той извършва за оказана от него услуга или за извършвана от него икономическа дейност. В случая, при заемен ресурс от 1 000лв. таксата за бързо разглеждане в размер на 350,11 лв. не кореспондирала с разходите, които извършва кредитора за да оцени възможносттите на потребителя да изпълни задълженията си по договора за кредит. Нормалната проверка, която кредитна институция извършвала за платежоспособността на един кредитоискател била справка в ЦКР към БНБ. Видно от тарифата по чл. 28 от Наредба № 22 за ЦКР, когато правоимащо лице по чл. 4, ал. 1 от Наредбата, каквото се явява и ответникът, извършва справки в ЦКР по електронен път за едно физическо лице, дължимите такси за една справка е в размер на 0, 10лв. / чл.