Решение № 691 от 10.06.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 691 гр. Варна, 10.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 23 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Милена Трифонова при участието на секретаря Валентина Ст. Батешкова като разгледа докладваното от Милена Трифонова Административно наказателно дело № 20263110200415 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на С. Д. П. срещу Наказателно постановление № 26-0819-000081/27.01.2026 г., издадено от началник група в ОДМВР – Варна, сектор „Пътна полиция“ – Варна (С. М. С.), с което на жалбоподателя на основание чл. 179, ал. 2, пр. 1 ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 153,39 евро за нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП.

Жалбоподателят намира издаденото наказателно постановление за незаконосъобразно поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и нарушения на материалния закон. Отправя искане за отмяна на обжалваното наказателно постановление.

В проведеното открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, представлява се от адв. Ж. Г. Адв. Г. поддържа жалбата, като излага допълнителни доводи за незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление. Намира, че в случая е описано административно нарушение по чл. 20, ал. 2 ЗДвП, а действително извършеното представлява нарушение по чл. 23, ал. 1 ЗДвП.

В проведеното открито съдебно заседание въззиваемата страна началник 1 група в ОДМВР, сектор „Пътна полиция“, редовно призована, не изпраща представител. Преди даване ход на делото пред въззивната инстанция на основание чл. 84 ЗАНН вр. чл. 322 НПК са постъпили писмени възражения срещу подадената въззивна жалба от гл. юрисконсулт К. Л. – А. (процесуален представител на въззиваемата страна), в които е изразено становище за законосъобразност на издаденото наказателно постановление. Отправено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Направено е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от въззивната страна.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на страните, намира за установено следното:

От фактическа страна:

На 12.01.2026 г. около 13,40 часа жалбоподателят С. Д. П. управлявал служебен полицейски лек автомобил с рег. № В 4887 ТН в гр. Варна, по Аспарухов мост, 50 м. преди спирка КЗ, в посока „А.“.

Пред автомобилът на полицейския служител се движел друг лек автомобил с рег. № В 4887 ТН.

На знак „Стоп“ водачката на предния лек автомобил спряла, потеглила и отново внезапно спряла, при което настъпило много леко пътно-транспортно произшествие с минимални щети, които се изразявали в ожулвания на предна част на полицейския автомобил и ожулване на задната част на другия автомобил.

Бил съставен протокол за ПТП, както и АУАН срещу водача за извършено две нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, който бил предявен и подписан от жалбоподателя без възражения.

В предвидения в разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срок не постъпило писмено възражение срещу съставения АУАН.

На 27.01.2026 г. С. М. С. - началник група в ОДМВР – Варна, сектор „Пътна полиция“, приемайки идентична фактическа обстановка, като тази изложена в АУАН, издала обжалваното наказателно постановление.

По доказателствата:

Гореизложената фактическа обстановка се установи и се потвърди въз 2 основа на следните доказателства и доказателствени средства: гласни доказателствени средства - показанията на св. И. Д. Н. и св. Г. К. П. и писмени доказателства и доказателствено средство: справка за нарушител/водач; заповед на министъра на вътрешните работи, протокол за ПТП и АУАН.

Настъпването на пътно-транспортното произшествие, поведението на водача на автомобила и нанесените минимални имуществени вреди се установяват изцяло от показанията на св. И. Д. Н. и св. Г. К. П., които са вътрешно непротиворечиви, последователни и логични, а освен това взаимно си съответстват и допълват.

При анализа на доказателствената стойност на съставения АУАН съдът съобрази разпоредбата на чл. 189, ал. 2 ЗДвП, съгласно която същият се ползва с презумптивна доказателствена сила, т.е. удостоверените от контролните органи факти се считат за установени до доказване на противното. Доколкото по делото не са налице доказателства, които да опровергават констатациите на контролните органи, а напротив показанията на св. И. Д. Н. и св. Г. К. П. подкрепят и затвърждават удостовереното в АУАН, то последният също служи като основа на направените от съда фактически изводи.

Съдът кредитира писмените доказателства по делото като достоверни и допринасящи за разкриване на обективната истина по делото, доколкото същите по отделно и в своята съвкупност са непротиворечиви, поради което въз основа на тях и на свидетелските показания изгради своите фактически изводи.

От правна страна:

Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 14 – дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

Съдът в рамките на служебната проверка не констатира съществено нарушение на процесуалните правила, визирани в ЗАНН. АУАН е изготвен от длъжностно лице със съответната компетентност, съдържа необходимите реквизити, изброени в чл. 42 ЗАНН, и е надлежно предявен по реда на чл. 43 ЗАНН. НП е издадено от компетентен орган и отговаря на изискванията на чл.

57 ЗАНН.

Съгласно разпоредбата на чл. 20, ал. 2, изр. 1 ЗДвП водачите на пътни 3 превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие.

Разпоредбата на чл. 23, ал. 1 ЗДвП повелява водачът на пътно превозно средство да се движи на такова разстояние от движещото се пред него друго превозно средство, че да може да спре зад него, когато то намали скоростта или спре рязко.

Действително съдът намира, че деянието на жалбоподателя при установените в хода на съдебното следствие факти следва да бъде квалифицирано като такова по чл. 23, ал. 1 ЗДвП.

Няма процесуална пречка на основание чл. 337, ал. 1, т. 2 НПК вр. чл. 84 ЗАНН съдът да постанови съдебен акт по фактически извършеното нарушение, когато се налага приложение на закон за по-леко, същото или еднакво наказуемо нарушение, като измени НП - чл. 63, ал.1 от ЗАНН, включително да приложи правилната санкционна норма.

В конкретния случай обаче тази процесуална възможност не съществува за съда, тъй като в АУАН и НП липсва фактическо описание на нарушение по чл. 23, ал. 1 ЗДвП.

Административнонаказателното производство е строго формализирано, като в чл. 189, ал. 4 ЗДвП са предвидени императивно реквизитите, които трябва да съдържа АУАН и НП. Изискванията на закона са поставени с цел на наказаното лице да бъде ясно за какво нарушение, извършено на коя дата и кое конкретно място, е наложено наказание. Въвеждането на нови факти едва с въззивното решение несъмнено би накърнило правото на защита на наказаното лице, поради което и наказателното постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно.

На следващо място съдът намира следва да бъде направена преценка за маловажност на случая, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 4 ЗАНН съдът е задължен да отмени наказателното постановление, когато прецени, че е налице маловажен случай на административно нарушение. В този случай съдът с решението предупреждава нарушителя, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен 4 случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

За да бъде направена тази преценка следва да се съобрази дефиницията за маловажен случай, дадена в пар. 1, т. 4 от Допълнителната разпоредба на ЗАНН. Съгласно тази дефиниция "маловажен случай" е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид.

В конкретния случай вредните последици от деянието са незначителни – леки одрасквания на двата автомобила, като следва да се отчете, че в такива случаи пътно-транспортното произшествие дори не се посещава от полицейски служители, а се съставя двустранен констативен протокол от участниците в произшествието. На следващо място работата на полицейските служители се характеризира с изключителна динамика и напрежение, които се отразяват на техните концентрация, възприятия и способност за реакция, които се очаква при тях винаги да са оптимални. Настъпването на такова леко произшествие е абсолютно възможно по всяко време предвид непрекъснатото изпълняване на служебните задължения на пътя и това, съчетано с характера на работата, следва да се отчете като характеристика на деяние с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от този вид.

В случая жалбоподателят не следва да бъде предупреждаван на основание чл. 63, ал. 4 вр. чл. 63, ал. 2, т. 2 ЗАНН, доколкото наказателното постановление е незаконосъобразно и на друго основание и следва да бъде отменено, доколкото не е извършено нарушение по чл. 20, ал. 2 ЗДвП.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, СЪДЪТ

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 26-0819-000081/27.01.2026 г., издадено от началник група в ОДМВР – Варна, сектор „Пътна полиция“ – Варна (С. М. С.), с което на С. Д. П. на основание чл. 179, ал. 2, пр. 1 ЗДвП е 5 наложено административно наказание глоба в размер на 153,39 евро за нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд - Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщенията от страните, че решението е изготвено.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 6