Определение № 3188 от 29.11.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3188 гр. София, 29.11.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росица Божилова

Членове:

Ивайло Младенов

Анна Ненова като разгледа докладваното от Ивайло Младенов Касационно търговско дело № 20228002902487 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Реставрация“ ЕАД, подадена чрез адв. Р. М. от ВАК, против решение № 184 от 10.06.2022 г. по в.т.д. № 201/2022 г. по описа на Апелативен съд – Варна в частта, с която е потвърдено решение № 29 от 21.12.2021 г. по т.д. № 50/2021 г. на Окръжен съд – Шумен за отхвърляне на предявените от касатора срещу Община Шумен искове с правно основание чл. 258 ЗЗД, във връзка с чл. 266 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

Отхвърлените искове са за сума от 59 976 лева (при претендирани 61 952. 23 лева), останало неплатено възнаграждение за извършени строително – монтажни дейности по договор № ЗОП 13-04/14.09.2015 г., във връзка с който са издадени данъчни фактури № 0000000018 и № 0000000019 от 16.09.2016 г., както и за сума от 28 240. 52 лева (от претендирани 28 842. 22 лева), лихва за забава за периода от 17.09.2016 г. до датата на подаване на исковата молба – 19.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковете до окончателното плащане.

Въззивното решение в частта, с която, като е отменено решение № 29 от 21.12.2021 г. по т.д. № 50/2021 г. по описа на Окръжен съд – Шумен, са уважени исковете на касатора за заплащане на сума от 1 976. 23 лева, възнаграждение за извършени строително – монтажни дейности по договор № ЗОП 13-04/14.09.2015 г. съгласно фактура № 000000019/16.09.2016 г., със законната лихва от 20.04.2021г. до окончателното заплащане на сумата, както и 601.70 лева, изтекла лихва върху главницата от 1 976. 23 лева за периода 1

17.09.2016 г. до датата на депозиране на исковата молба – 19.04.2021г., е влязло в сила като необжалвано.

В касационната жалба са изложени оплаквания за неправилност на въззивното решение в обжалваната част поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Според касатора направените от съда заключения не са изведени въз основа на всички събрани по делото доказателства, както и въззивният съд е направил грешни фактически констатации, довели до грешни правни изводи. Наведен е довод, че изявление за извънсъдебно прихващане не е получавано от „Реставрация“ ЕАД. Касаторът счита, че направеното в исковото производство възражение за прихващане от ответника не се променя от такова, насочено към насрещната страна, в такова насочено към съда, който да извърши прихващането. Процесното вземане не е ликвидно, тъй като решението само установява вземането, но не е условие то да придобие определено правно качество или да възникнат условията по чл. 103, ал. 1 ЗЗД за извършване на прихващането. Изявлението за прихващане може да е било обективирано в писмо от 28.12.2016 г., но няма доказателства същото да е било получено от настоящия касатор - ищец. Предявените от ответника дефекти са по отношение обекти, предмет на друг договор, а не на процесния, а уведомяването за отстраняване им от „Билдинг Строй Ескпрес“ ЕООД също не е по отношение на процесния договор. Според касатора въззивният съд не е съобразил съдебната техническа експертиза, видно от която посочените от Община Шумен дефекти, описани в протоколите на комисията от 18.04.2016г., 22.04.2016г., 10.08.2016г. и 05.10.2016г., не са свързани с процесния договор за СМР № ЗОП 13-04/14.09.2015г. Този договор е изпълнен изцяло и за това свидетелства приетият от възложителя акт – образец 19.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК допускането на касационно обжалване при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК е обосновано със следните въпроси, които, според касатора, са решени в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд в тълкувателни решения, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, а също са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото:

1. Въззивният съд, като съд по съществото на правния спор, длъжен ли е да направи свои фактически и правни изводи по делото, като обсъди в тяхната съвкупност всички допустими и относими доказателства, възражения и доводи на страните, когато същите касаят формирането на изводи за приложение на института на прихващането, относимостта му към настоящия казус, с оглед на факта, че ищецът не е предявил претенция по друг договор, освен този, посочен в исковата молба, а насрещен иск от ответника не е предявен?

2

Според касатора въпросът по т. 1 е решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд, обективирана в т. 12 на ТР № 1/17.07.2001 г. по гр. д. № 1/2001, ОСГК на ВКС; т. 19 на ТР № 1/04.01.2001 г. по гр.д. № 1/2000 г., ОСГК на ВКС, т. 2 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК ВКС; т. 19 от ТР № 1/2001 г. на ОСГК; както и от практика на ВКС, инкорпорирана в решение № 283 oт 14.11.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1609/2014 г., IV г. о. ГК; решение № 554 от 08.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1163/2010 г., IV ГО; решение № 283 от 14.11.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1609/2014 г„ IV г. о., ГК.

2. Допустимо ли е въззивният съд да гради изцяло изводите си въз основа на оспорено от ищеца по надлежния ред възражение на ответника (Община Шумен) за прихващане с вземане по договор, който не е предмет на исковата претенция (това е цитираният oт въззивния съд Договор № BG161PО001/3.1-03/2010/027-S-16/04.06.2014 г.) и по който ищецът няма ангажименти?

3. Следва ли е въззивният съд да се произнесе по процесуалноправния въпрос за задължението на съда при преценката на събраните доказателства да съобрази възможно ли е да се извърши прихващане по чл. 103, ал. 1 ЗЗД по направено в хода на делото от ответника искане, когато конкретните страни юридически лица, не си дължат взаимно пари по договор, който да е предмет на исковата претенция, и респ. длъжен ли е съдът да се обоснове по ликвидността и изискуемостта на това насрещно вземане, както и по въпроса дали предпоставките за прихващане са се осъществили и в кой момент, когато не са налице годни доказателства за наличие на редовно направено и обосновано изявление по чл. 104, ал. 1, изр. 1 ЗЗД?

4. В случаите, когато въззивният съд е приел, че е налице институтът на прихващането (компенсация), следва ли да изложи в мотивите си и как определя вида на задълженията - насрещни и еднородни ли са, изискуеми ли са и от кой момент, и ликвидни ли са - установени по размер и основание?

5. Длъжен ли е въззивният съд да мотивира извода си за приложимост на солидарно задължение на съдружниците по Договор по ЗЗД - Обединение, спрямо института на прихващането, когато между съдружниците в това обединение има ясно разписани писмени правила за разделност и изпълнение на отделните обекти на възложената обществена поръчка, съобразявайки събраните по делото писмени доказателства, или може да приеме наличието му по своя преценка, без да анализира тези доказателства?

6. Налице ли е недопустимост на въззивното решение поради нарушение на диспозитивното начало - произнасяне на съда по непредявен иск, черпещ права от договор, който не е предмет на исковата претенция (Договор № BG161PО001/3.1-03/2010/027-S-16/04.06.2014 г.), и допустимо ли е непредявен насрещен иск да се „предяви“ чрез възражение за прихващане?

Въпросите от т. 2 до т. 6, според касатора, са от значение за точното 3 прилагане на закона и за развитието на правото.

Касаторът се позовава и на очевидна неправилност на постановеното по делото решение.

Ответникът по касация Община Шумен оспорва касационната жалба. В писмения отговор, подаден чрез юрк. И. К., излага, че представеният Договор № ЗОП 13-04/14.09.2015 г. е с предмет непредвидени СМР по Договор № BG161PO001/3.1./03/2010/027-S-16. Излага, че строителните обекти, предмет на горепосочените договори, са въведени в експлоатация с Удостоверение № 3/13.01.2016 г. и Удостоверение № 4/13.01.2016 г., издадени от главния архитект на Община Шумен. Двукратно е даван срок за отстраняване на дефектите от страна на изпълнителя, въпреки това последният не е изпратил свой представител в Община Шумен и не е предприел действия за отстраняването им, поради което за общината е възникнало правото да отстрани дефектите за сметка на изпълнителя. Страната възразява относно твърдението на касатора, че не е получил изявление за прихващане, тъй като с писмо изх. № 26-00-3623/28.12.2016г. Община Шумен е уведомила ДЗЗД „Рестбилд“ и неговите членове за възникнало задължение в размер на 49 980 лева без ДДС или 59 976 лева с ДДС, представляващи стойността на СМР за отстраняване на дефекти, възникнали по време на гаранционните срокове и че прихваща вземането срещу задълженията по фактура

№

0000000018/16.09.2016 г. и фактура № 0000000019/16.09.2016г. Изявлението за прихващане е получено от дружеството, тъй като са налице обратни разписки №20267447, №20267448 и №20267449. Счита, че са налице предпоставките за извършване на прихващане, тъй като задълженията и на двете страни са парични, насрещни, изискуеми и ликвидни. Оспорва се оплакването на касатора за произнасяне със свръх петитум от страна на въззивния съд.

Заключението на Апелативен съд - Варна за наличие на договорна солидарност е правилно, а с оглед тази солидарност кредиторът има право да иска изпълнение от когото и да е от длъжниците.

Върховният касационен съд, състав на Първо търговско отделение намира, че касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 283 ГПК, от надлежно легитимирана страна, с правен интерес от обжалването и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на касационно обжалване.

За да отхвърли предявените от „Реставрация“ ЕАД искове с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД, във връзка с чл. 258 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 61 952. 23 лева и мораторна лихва в размер на 28 842. 22 лева за периода от 17.09.2016 г. до датата на подаване на исковата молба (19.04.2021 г.) и след това до окончателното плащане първоинстанционният съд е приел, че на 04.06.2014г. между страните е бил сключен договор № BG161PO001/3.103/2010/027-S-16/04.06.2014 г., с който Община Шумен е възложила на ДЗЗД „Рестбилд“ да извърши консервационни и реставрационни работи на групов 4 паметник на културата „Историческа зона стария Шумен“, находящ се ул.

„Цар Освободител“, къщи „Доктор Верби“, „Братя Себрови“, „Стойка Миланова“ („Баба Райна“), „Бучевинови“, на обща стойност от 583 331. 66 лева, не по-късно от 15.01.2015г. Впоследствие, на 14.09.2015 г., е сключен договор № ЗОП 13-04/14.09.2015 г., с който Община Шумен е възложила на ДЗЗД „Рестбилд“ непредвидени допълнителни СМР по договор № BG161PO001/3.1-03/2010/027-S-16/ на обща стойност от 169 747. 80 лева за срок от два месеца, считано от подписване на протокол за определяне на строителна линия. „Реставрация“ ЕАД е извършило строително-монтажните дейности и съгласно решение на съдружниците в ДДЗЗД „Рестбилд“, едноличното акционерно дружество следва да получи изцяло възнаграждението. Приел е, че между участниците в гражданското дружество е уговорена солидарна отговорност по отношение на договора, сключен с Община Шумен. Окръжен съд – Шумен е взел предвид, че ищецът не е представил протокол по чл. 8, ал. 2 от договора за учредяване на ДДЗЗД „Рестбилд“, с който изпълнението на договора за СМР от 04.06.2014 г. изцяло да е бил възложен на „Билдинг строй експрес“ ЕООД. Обосновал е, че вследствие на възникнали недостатъци в изпълнението на СМР, предмет на договора от 04.06.2015 г., в рамките на гаранционните срокове, които не са били отстранени от изпълнителя, е възникнало право за възложителя да ги отстрани за сметка на изпълнителя. Заключил е, че с оглед възникналото вземане на Община Шумен, на което съответства задължението на „Реставрация“ ЕАД и „Билдинг строй експрес“ ЕООД, като съдружници в ДЗЗД „Рестбилд“ и солидарно отговорни за поетите задължения по договора за СМР, кредиторът има възможност да поиска изпълнение от когото и да е от длъжниците. Приел е, че до знанието на „Реставрация“ ЕАД е достигнало извънсъдебното изявление за прихващане на общината. Аргументирал е, че вземанията на страните са насрещни, действителни, парични, изискуеми и е налице ликвидност на активното, а с оглед изявлението за прихващане, задълженията са погасени до по-малкото от тях съгласно чл. 104, ал. 2 ЗЗД.