Решение № 260024 от 09.10.2020, Апелативен съд - Варна
- Съд
- Апелативен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 240/2020
- Вид
- Решение № 260024
- Подписан
- 09.10.2020
- Състав
- МИЛЕН ПЕТРОВ СЛАВОВ, ПЕТЯ ИВАНОВА ПЕТРОВА, МАРИЯ КРЪСТЕВА МАРИНОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 280, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 362 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 363 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 586, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 152 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 19, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал. 2, изр. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 292, ал. 1 · Търговски закон
Личните данни в текста са заличени.
Р Е Ш Е Н И Е № 260024 гр. Варна, 09.10.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненският апелативен съд, Гражданско отделение, в съдебно заседание на шестнадесети септември през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИЛЕН СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА
МАРИЯ МАРИНОВА при участието на секретаря В. Тодорова, като разгледа докладваното от съдия М.
Славов в.гр.д. № 240 по описа за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано по подадената от „ПЕЛИН БИЛД“ ЕООД, гр. Търговище чрез адв. М. М. от
АК-Разград въззивна жалба, насочена против решение № 17/25.02.20г., постановено по т.д. № 33/19г. по описа на ОС-Разград, с което е бил отхвърлен предявения от дружеството иск с правно основание чл. 19, ал. 3 от ЗЗД, насочен против Кооперация „Земеделска кооперация за производство и услуги “Орач-2000““, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с. Манастирци, ул.“Мадара“ № 8, общ. Лозница, за обявяване за окончателен на сключения между страните предварителен договор от 13.12.2018г. за покупко-продажба на шест земеделски имота, ведно с построените в тях стопански сгради, находящи се в землището на с. Манастирци, с идентификатори на поземлените имоти и сградите съответно: ***, ***; ***, ***; ***, ***; ***, ***; ***, *** и ***, ***, по КККР на с. Манастирци, като неоснователен; и ищецът е осъден да заплати на ответника сумата от 1 600лв. за направени деловодни разноски в съдебното производство пред първата инстанция. Във въззивната жалба се поддържа, че решението е недопустимо, алтернативно неправилно, необосновано и постановено в нарушение на съдопроизводствените правила и на материалния закон. Сочи се, че в предмета на спора по делото ответникът е въвел две възражения за нищожност на предварителния договор: 1. противоречие на Закона за кооперациите, тъй като предварителният договор е подписан от председателя на кооперацията без надлежна представителна власт от общото събрание на същата; 2. симулативност на предварителния договор, тъй като по него не е плащана цена - изплатените от ищеца суми в полза на ответника са в изпълнение на сключените между тях договор за паричен заем и договор за съвместна дейност, а предварителният договор не е сключен с цел постигане на посочените в него правни последици. В тази насока се излага, че при липса на направено от ответника изрично възражение за нищожност на сделката поради противоречие с нормата на чл. 152 от ЗЗД, съдебният състав е направил извод за нищожност на предварителния договор именно поради противоречие на посочената правна норма. Поради това и разглеждайки ненаправено от ответника възражение, съдът се е произнесъл плюс петитум, което прави решението недопустимо.
Претендира се неговото обезсилване и същевременно уважаване на предявения от ищеца иск.
Поддържа се още, че решението е необосновано, тъй като от съвкупния анализ на доказателствения материал по делото се налага логичния извод за основателност на предявения иск, тъй като договорът е действителен. Същият не обезпечава задължението на ответника по договора за заем, тъй като по делото е представен нотариалния акт, с който е учредена договорна ипотека върху имотите именно за обезпечаване на посоченото задължение. Сочи се, че в нарушение на правилата за оценка на доказателствата съдът не е коментирал сключения между страните анекс към предварителния договор, с който е прието, че купувачът е заплатил сумата от 50 000 лв., а остатъкът от цената в размер на 30 000 лв. ще бъде платен чрез заплащане на задължения на продавача към трети лица. Не са били ценени от съда и представеното от ищеца пълномощно в предвидената от закона форма за разпореждане с имотите на кооперацията, както и протокол от 03.03.19г. на УС на кооперацията, от което се установява, че ръководството на ответника е целяло и е искало разпореждането с недвижимите имоти чрез настъпване последиците на продажбата. Неправилно са били ценени и гласните доказателства без да се има предвид, че свидетелите, посочени от ответника са били заинтересовани в негова полза. Поради това и при наличието на всички предвидени в материалния закон предпоставки, конститутивният иск е следвало да бъде уважен. Претендира се отмяна на решението и уважаване на иска, ведно с присъждане на разноските за двете инстанции. В с.з. жалбата се поддържа чрез процесуален представител, който допълва, че в случая се касае за провоотношения между търговци, поради което и презумптивно сключеният предварителен договор представлява търговска сделка. Поради това и отправеното от ищеца с нотариалната покана предложение за начина на доплащане на цената до пълния ѝ размер, на осн. чл. 292, ал. 1 от ТЗ следва да се счита за прието от насрещната страна и по този начин договорната клауза за сключване на окончателния договор след изплащане на цената в пълен размер, следва да се счита за изменена – купувачът дължи остатъка от цената при сключването на договора за покупко-продажба.
В предвидения срок е депозиран отговор на въззивната жалба от насрещната страна Кооперация „Земеделска кооперация за производство и услуги “Орач-2000““, представлявана от процесуалния си представител адв. Ст. С., с който същата е оспорена като неоснователна. Поддържа се, че плащане на цената по предварителния договор няма, а е налице плащане по други договори и на друго основание. Направен е хронологичен анализ на сключваните между страните договори: договор за заем от 09.12.18г. за сумата от 50 000 лв., платена чрез погасяване задължения на заемополучателя към трети лица /с падеж за връщане - 13.06.19г./; договор за учредяване на ипотека върху процесните имоти на кооперацията и договор за особен залог, учреден от заемополучателя върху негови машини и съоръжения – и двата сключени на 13.12.18г. за обезпечаване задълженията по договора за заем; договор за сътрудничество и съвместна дейност от 13.12.18г. – за сътрудничество в областта на земеделието и животновъдството; договор за преарендуване на земеделска земя от 12.02.19г., сключен за срок от 5 стопански години в изпълнение на договора за съвместна дейност; процесният предварителен договор от 13.12.18г., с нотариална заверка на подписите, регистрирана след вписването на нотариалната заверка на подписите по предходните договори от същата дата и с уговорен срок за сключването на окончателен договор – 13.06.19г. (съвпадащ с падежа по договора за заем), както и при покупна цена от 80 000 лв., от която 50 000 лв. следвало да се плати в деня на предварителния договор, а 30 000 лв. - в деня на изповядването на окончателния договор. Изложено е, че пълномощникът на купувача е обяснил необходимостта от сключването на предварителния договор с това да няма някой, който да има претенции към имотите и да ги вземе, като чрез предварителния договор имотите ще бъдат опазени. Поради това се счита, че предварителният договор е явно симулативна сделка, която няма за цел постигането на правните последици, сочени в договора. Поради това и предявеният иск се счита за неоснователен и се претендира потвърждаване на обжалваното решение, ведно с присъждане на разноските по делото.
С определение № 406/23.07.20г. въззивният съд е указал на ответника да уточни същността на релевираните с отговора на исковата молба възражения: след като твърди, че предварителният договор от 13.12.18г. е недействителен, тъй като страните изобщо не са желаели да се обвързват с непосредствените правни последици, към които същият е бил насочен, да посочи дали е имало други целени от страните правни последици чрез сключването на договора или те изобщо не са целели постигането на никакви правни последици. Ако са целени от страните други правни последици - да се посочи какви са били тези целени правни последици чрез сключването на процесния предварителен договор.
В изпълнение на дадените указания Кооперация „Земеделска кооперация за производство и услуги „Орач - 2000““ чрез процесуалния си представител с депозирано на 10.09.20г. становище е посочил, че с подписването на предварителния договор страните не са целели постигането на никакви правни последици. Заявил е изрично, че няма доказателствени искания.
За да се произнесе настоящият състав на съда съобрази следното:
Предявеният от ищеца „ПЕЛИН-БИЛД“ ЕООД иск е с правна квалификация чл. 19, ал. 3 от ЗЗД за обявяване за окончателен на сключения с ответната кооперация на 13.12.18г. предварителен договор за продажбата на 6 бр. поземлени имота, ведно с построените в същите стопански сгради и съоръжения, находящи се в землището на с. Манастирци, общ. Лозница, обл. Разград, описани подробно с идентификаторите им по действащата КККР, чрез площ, граници и № по предходен план. В исковата молба се поддържа, че ищецът в качеството му на купувач се задължил да закупи, а ответникът се е задължил да продаде описаните имоти за цена от 80 000 лв. и при краен срок за изповядване на окончателния договор – 13.06.19г. Твърди се още, че на 17.12.18г. страните са сключили анекс към предварителния договор, с който са приели за установено, че към датата на анекса купувачът е изплатил сумата от 50 000 лв. като част от покупната цена, чрез погасяване на задължения на продавача към негови кредитори, а остатъкът от цената ще се изплати също чрез погасяване на стари задължения на продавача към кредиторите му. Уговорено било, че окончателният договор ще се сключи в 1-месечен срок след изплащане на остатъка от цената. На 11.07.19г. била изпратена нотариална покана от ищеца до ответника за изповядването на окончателния договор пред нотариус на 19.07.19г. в 11:00ч. в нотариалната кантора на нотариус Е. Д. – Разград. В поканата било посочено, че купувачът е заплатил общо 64 319.87 лв. от покупната цена, а дължимият остатък от 15 680.13лв. ще бъде изплатен по банков път в деня на изповядване на сделката. Представител на ответника не се явил на определената дата и час, поради което и се предявява конститутивния иск.
В депозирания отговор на исковата молба ответникът е оспорил предявения иск като неоснователен. Навел е твърдение, че на 09.12.18г. между страните е бил сключен договор за паричен заем, по който ищецът е предоставил на кооперацията сумата от 50 000 лв. в срока до 19.12.18г. по уговорения между страните начин. Срокът за връщане на сумата е бил определен на 13.06.19г. /съвпадащ със срока на предварителния договор/. За обезпечение на вземането на заемодателя, кооперацията е ипотекирала процесните 6 поземлени имота и постройките в тях, което е оформено с НА № 52 на нотариус Р. И. – Разград за учредяване на ипотека от 13.12.18г., както и е сключила договор за особен залог на собствените си машини и съоръжения, вписан в Регистъра на особените залози на 27.02.19г. Освен това, отново на 13.12.18г. е бил сключен между страните и договор за сътрудничество и съвместна дейност, с който са уговорили сътрудничество в областта на земеделието и животновъдството. Договорът за заем и договорът за съвместна дейност са били сключени от кооперацията поради тежкото ѝ финансово състояние и нуждата от финансиране, каквото ищецът е предложил. В изпълнение на договора за съвместна дейност, на 12.02.19г. е бил подписан договор за аренда, с който кооперацията е преарендувала в полза на ищеца общи площи от 126.138 дка за срок от 5 стопански години. Процесният предварителен договор е с регистрационен № от 13.12.18г., следващ вписването в регистъра на Договорната ипотека и Договора за съвместна дейност. Твърдяло се, че представителят на ищцовото дружество е обяснил смисъла на сключването на предварителния договор – с това да не би поради многото задължения на кооперацията, някой да има претенции към имотите и да им ги вземе. С подписването на предварителния договор имотите щели да бъдат опазени. Признава се, че кооперацията е получила от ищцовото дружество плащания в размер на общо 62 080.87 лв. Счита се, че с плащането на една и съща сума ищецът има притезания и сключени договори с три отделни основания: по договора за заем от 09.12.18г. – за сумата от 50 000 лв.; по договора за съвместна дейност от 13.12.18г. и по предварителния договор от 13.12.18г. с платени „уж“ към него момент 50 000 лв. В тази връзка се поддържа, че в нито един момент кооперацията не е имала намерение да продава имуществото си, а само да обезпечава със същото задълженията си, вкл. и като ползва финансовия ресурс на ищеца. Сочи се, че никое от плащанията на суми от ищеца, не е било предназначено за плащане като покупна цена по процесния предварителен договор. Поради това се поддържа, че предварителният договор е недействителен, тъй като е подписан от председателя на кооперацията при липсата на представителна власт, дадено му от ОС за разпореждане с имуществото на кооперацията и поради това, че процесният договор се явява явно симулативна сделка, която макар и с надлежни волеизявления на представителите на страните, няма за цел постигане на правните последици, сочени в договора. Поради това и се претендира отхвърляне на иска, тъй като плащане по предварителния договор до 13.06.19г. и след тази дата няма и поради нищожност на предварителния договор.