Решение № 253 от 12.02.2026, Административен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 253

Враца, 12.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Враца - АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в съдебно заседание на трети февруари две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Председател:

СИЛВИЯ ЖИТАРСКА

Членове:

ТАТЯНА КОЦЕВА

КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ

При секретар ДАНИЕЛА МОНОВА и с участието на прокурора ВЕСЕЛИН ВИКТОРОВ ВЪТОВ като разгледа докладваното от съдия ТАТЯНА КОЦЕВА административно дело № 20257080700556 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.208 и сл. АПК вр. чл.111,ал.7 ЗИНЗС.

Образувано по касационна жалба, предявена от ЗА Началника на Затвора-***, против РЕШЕНИЕ №1595/03.11.2025г., постановено по адм. дело №485/2025г. на Административен съд Враца, с което е прогласена за нищожна Заповед № Л-3412/27.10.2025г. на Началника на Затвора-***. В касационната жалба се твърди, че оспореното решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано. Излагат се съображения за издаване на заповедта от компетентен орган и се прави искане за отмяна на решението. Представено е и писмено становище.

Ответникът - П.А.И. в с.з. се явява лично и оспорва жалбата.

Представителят на ОП-Враца, прокурор Вътов дава заключение за допустимост и основателност на жалбата.

Административен съд Враца, в настоящия касационен състав намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК, и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение №1595/03.11.2025г., постановено по адм. дело №485/2025г. на Административен съд Враца, едноличен състав е прогласена за нищожна Заповед № Л-3412/27.10.2025г. на Началника на Затвора-***, с която на ** П.А.И.,*** е наложено дисциплинарно наказание ** , на основание чл.104,ал.1 вр. чл.102,ал.2 вр. чл.101,т.7 ЗИНЗС. В оспореното решение при анализ на събраните доказателства е прието, че дисциплинарното наказание е наложено от некомпетентен орган. Обсъдена е приложената по делото заповед №Л-2031/01.07.2025г. на Началника на Затвора-***, с която са делегирани правомощия на ** Р.В. – *** с период на действие от 02.07.2025г. до отпадане на необходимостта/л.10 от делото/. Прието е, че в случая обстоятелството / **/ е временно и ясно ограничено, но липсва краен срок или доказателства, че към 27.10.2025г. /датата на издаване на заповедта/ това обстоятелство още е налице. От друга страна е прието, че в самата заповед за заместване липсва изрично възлагане на правомощия за издаване на дисциплинарни актове по чл.104 ЗИНЗС. След като закона не определя на ЗНРНОД правомощия за издаване на заповеди за налагане на дисциплинрани наказания по ЗИНЗС и такива не са му изрично делегирани със заповедта на ръководителя на съответната администрация за датата на издаване на заповед № Л-3412/27.10.2025г., то и оспорения акт е издаден от некомпетентен орган на основание чл.146,т.1 АПК. С оглед установената липса на компетентност на органа издал акта е прието, че същото е абсолютно основание за прогласяване на неговата нищожност, без да е необходимо да бъде разгледан спора по същество. С решението е осъдена ГДИН на разноски по делото в размер на 10.00 лева.

В касационното производство във вр. с компетентността на органа са приети представените писмени доказателства към касационната жалба.

Настоящата касационна инстанция не споделя изцяло изводите на първоинстанционния съд, но решението, като краен резултат е правилно.

Неправилно в решението е прието, че липсва доказателство към 27.10.2025г. относно обстоятелството ** на началника, тъй като от представените към касационната жалба доказателства е видно, че към датата на издаване на заповедта -27.10.2025г., началника на Затвора-*** е ** . Тоест действието на заповед № Л-2031/01.07.2025г., с която на ** Р.В. е възложено за времето от 02.07.2025г. до отпадане на необходимостта да изпълнява функциите на началник на Затвора –*** не е било отпаднало към 27.10.2025г. когато е издадена и оспорената заповед и на това основание заповедта не е нищожна, както е приел първоинстанционният съд. След като е имал съмнения относно това обстоятелство първоинстанционния съд е следвало да изисква такива доказателства от органа. В тази насока възражението на касатора е основателно.

Въпреки изложеното настоящата инстанция споделя извода на първоинстанционния съд за нищожност на заповедта. Правилно е прието в решението, че съгласно Заповед №Л-2031/01.07.2025г. на началника на Затвора-*** липсва изрично възлагане на правомощия за издаване на дисциплинарни актове по чл.104 ЗИНЗС. Видно от съдържанието на горепосочената заповед със същата са възложени на ЗНРНОД конкретни правомощия, изрично и подробно посочени от т.1 до т.9 на заповедта. От така издадената заповед е видно и се установява, че същия няма изрични правомощия и не е упълномощен да издава заповеди по чл.104 ЗИНЗС, каквато заповед е издал и оспорена в първоинстанционното производство. Такива правомощия закона не определя на ЗНРНОД и след като не са му изрично предоставени и делегирани с горепосочената заповед, то към датата на издаване на заповед № Л-3412/27.10.2025г. за налагане на дисциплинарно наказание, същия не е имал правомощия, поради което и заповедта е издадена от некомпетентен орган. Същия не притежава въпросното правомощие и съответен на това е и извода, че този административен акт е нищожен.

Възраженията на касатора, че от т.9 на заповедта черпи правомощия, като е приложена и длъжностна характеристика в касационното производство за длъжността “началник“, по силата на която в т.3.3 „преки задължения“, се твърди,че ** В. е компетентен да налага дисциплинарна власт по отношение на л/св. не се споделят от настоящата инстанция. В действителност по силата на т.3.3 от дл.характеристика началника на затвора Враца има правомощия по отношение налагането на дисциплинарни наказания на л/св., но от издадената заповед от началника на Затвора-***,относно неговото заместване е видно, че на ** В. са възложени точно определени и конкретни правомощия, които може да упражнява, сред които липсват правомощия за налагане на дисциплинарни наказания по чл.104 ЗИНЗС. В действителност в т.9 от заповедта е посочено, че изпълнява функциите му възложени със заповед на министъра на правосъдието или гл.директор на ГДИН, но такива заповеди не са представени по делото и не са налични, нито пък се твърди, че възоснова на тях има правомощия. Позоваването на дл.характеристика за компетентност не попада в т.9 от заповедта, която изрично визира заповеди. В тази насока възраженията на касатора са неоснователни.

С оглед на изложеното съдът намира, че обжалваното решение, като краен резултат е правилно и следва да остане в сила. Касационната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение.

Водим от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2 АПК касационен състав на Административен съд – Враца

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №1595/03.11.2025г., постановено по адм. дело №485/2025г. на Административен съд Враца.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

Председател:

Членове: