Определение № 43 от 18.02.2025, Апелативен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 43 гр. Велико Търново, 18.02.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КОРНЕЛИЯ КОЛЕВА

Членове:

КРАСЕН ГЕОРГИЕВ

ДЕСИСЛАВА ЧАЛЪКОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ЧАЛЪКОВА Въззивно частно наказателно дело № 20254000600038 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 440, ал. 2 вр. чл. 345 от НПК.

Образувано е по депозирана частна жалба на осъдения К. И. В. чрез защитника му адв. И. Г. от АК - Габрово против Определение № 38 от 28.01.2025 г. по ЧНД № 29/2025 г. по описа на Окръжен съд - Ловеч, с което е оставена без уважение молбата за условно предсрочно освобождаване на осъдения от изтърпяване на останалата част от наказанието лишаване от свобода, наложено му с присъда № 21/04.10.2021 г. по НОХД № 16/2021 г. по описа на РС – Севлиево, потвърдена с Решение № 17/16.03.2022 г. на Габровски окръжен съд. В жалбата се излагат доводи за необоснованост и незаконосъобразност на атакувания съдебен акт. В този смисъл се иска неговата отмяна, като вместо това въззивният съд да постанови условното предсрочно освобождаване на осъдения.

Великотърновският апелативен съд, след като се запозна с изложените в жалбата оплаквания и приложените по делото материали, за да се произнесе, намери за установено следното:

Частната жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество - неоснователна.

За да постанови обжалваното определение, Ловешкият окръжен съд е приел за установено следното:

Към момента осъденият К. В. изтърпява наказание от 2 години лишаване от свобода, наложено му за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 1 вр. чл. 54 и чл. 36 от НК с влязла в сила на 16.03.2022 г. Присъда № 21/04.10.2021 г., постановена по НОХД № 16/2021 г. на Районен съд Севлиево, потвърдена с Решение № 17/16.03.2022 г. на Габровски окръжен съд.

Със същата присъда е определен първоначален „строг“ режим на изтърпяване на наложеното наказание 2 години лишаване от свобода и на основание чл. 68, ал. 1 от НК съдът е привел в изпълнение наложеното му наказание от 1 година и 10 месеца лишаване от свобода с Определение № 41/13.06.2019 г., с което е одобрено споразумение за решаване на делото по НОХД № 180/2019 г. по описа на Севлиевския районен съд и му е определен първоначален „строг“ режим на изтърпяване.

Лишеният от свобода К. В. е постъпил в затвора Ловеч на 18.03.2022 г. За начало на наказанието /2 години лишаване от свобода/ се счита 13.01.2024 г., като преди това е търпял приведеното му наказание 1 година и 10 месеца лишаване от свобода на основание чл. 68, 1 ал. 1 от НК, наложено му с влязло в сила Определение, с което одобрено споразумение за решаване на делото по НОХД № 180/2019 г. Севлиевския районен съд. Към датата на постановяване на атакуваното определение на Окръжен съд Ловеч – 28.01.2025 г., В. търпи наказание 2 години лишаване от свобода, от което фактически е изтърпял - 1 година и 15 дни, от работа - 3 месеца и 1 ден или всичко 1 година, 3 месеца и 16 дни. Неизтърпеният остатък /към същата дата – 28.01.2025 г./ е в размер на 8 месеца и 14 дни. Формално право за условно предсрочно освобождаване осъденият придобил на 13.01.2025 г.

В становището на началника на затвора Ловеч се посочва, че В. частично изпълнява поставените цели в първоначалния план на присъдата. Не показва трайни нагласи за положителна промяна, като няма затвърдена позитивна линия на поведение и към момента плана на присъдата не е изпълнен. В заключение заема становище, че не е налице втората предпоставка, визирана в разпоредбата на чл. 70 от НК – не са налице достатъчно доказателства за поправянето и доброто поведение на осъдения В., поради което счита че не следва да се уважава молбата му, респективно не следва да бъде условно предсрочно освободен за остатъка от изтърпяване на наказанието му.

В първоначалната оценка на правонарушителя от 05.04.2022 г. е регистриран среден риск от рецидив

– 66 точки, с изразени дефицити в зоните: "отношение към правонарушението", „образование и обучение“, "управление на финанси и доходи", „начин на живот и обкръжение“, „злоупотреба с алкохол“ и "умения за мислене". Рискът от сериозни вреди е определен като такъв в средните стойности, насочен към обществото като цяло и известен възрастен, който ескалира при недостиг на средства, след злоупотреба с алкохол. От извършената му последваща оценка от 05.04.2023 г. - риска от рецидив продължава да е в средни стойности – 66 точки. Проблемните зони остават същите.

Анализът на риска от сериозни вреди остава среден. Прието е, че дефицитите се дължат на злоупотребата с алкохол и липсата на адекватни поведенчески модели. Рискът от сериозни вреди по отношение на служителите е определен като нисък, а към лишените от свобода е преценен като - среден. При извършената последваща оценка на риска от рецидив от 15.05.2024 г. същата остава в средния диапазон, но се отчита завишаване във възходяща градация с два пункта, като в стойностно изражение е 68 точки. Зоните, влизащи в този риск и с най - големи потребности в профила на нуждите остават същите сфери: „отношение към правонарушението“ - дава заявка, че приема отговорността за извършеното правонарушение, но само на думи. Омаловажава мотивите за криминалното си поведение, като не отчита тежестта и опасността за обществото; „образование и обучение“ - учил е до трети клас, практически остава неграмотен. Анализът на риска от сериозни вреди остава също в средните нива и е насочен към обществото, познати и непознати, както и към самия него.

Първоначалният постановен режим не е променен.

В първоначалния план на присъдата е предвидено индивидуалната корекционна дейност да бъде насочена към изграждане на умения и способности за водене на законосъобразен начин на живот, изграждане на асертивно мислене. При настоящия си престой в затвора осъденият В. като цяло се стреми да спазва установения в институцията ред и нормативно наложените правила и ограничения. На този първоначален етап в затвора са водени в индивидуален план дейности, съобразени със здравословното състояние и възможностите в условията на отделението. В. не е създавал проблеми в дисциплинарен план на медицинския персонал. Констатирана е доста примитивна емоционалност.

Практически остава неграмотен без да може да чете, с оскъдни ориентировъчни възможности. Не вижда полза от образованието. Ползва се със статус под средните нива.

Използвани са били възможностите на отделението за организиране на свободното време на лишения от свобода В. в институцията, съобразно здравословното му състояние, ресурси и идентифицирани потребности. Във връзка с възникнала необходимост и след заявено от него желание В. е проявил интерес за включване в предлаганата дейност на болногледач за нуждите на отделението. От средата на месец януари 2024 г. е полагал доброволен труд като болногледач на двама лишени от свобода, който не са можели да се грижат за себе си, изразяващо се в обслужване - хигиенизиране, хранене, личен тоалет на конкретното лице.

2

Упражняването на трудова дейност е оказало положително влияние върху поведението на същия и е продължило да се изявява във времето. В. е включен в трудовия процес, полага доброволен труд като болногледач, след отпадане на необходимостта е продължил като помощник санитар по доброволния труд за нуждите на Отделението по Белодробни болести, свързани с хигиенизирането на района съобразно здравословното му състояние.

Поведението му в основния етап от изтърпяване на наложеното наказание се характеризира предимно с търсене на начини за облекчаване на правния му статус и намаляване престоя в затвора. За периода на престой в затвора не е награждаван.

Същевременно обаче е допуснал дисциплинарно нарушение, за което наказан със заповед на Началника на Затвора гр. Ловеч № 768/09.09.2024 г. - за пазаруване с чужда карта в деня на кончината на лишен от свобода, за който се е грижил. Напазаруваната стока е била разделена между него и санитаря в отделението. Констатираните при постъпване основни дефицити остават – „отношение към правонарушението“, „начин на живот и обкръжение“, „умения за мислене“. Наблюдават се настъпили частични позитивни промени при подбор на приятелското си обкръжение и не поддаване на чуждо негативно влияние, демонстрира социално - приемливо поведение; изпълнява задачи за утвърждаване на трайни трудови навици и постигане целите на превъзпитанието чрез полагане на системен труд. Формално обаче приема отговорността за собственото си криминално поведение и то само на думи.

Все още продължава да счита присъдата за завишена. Декларира готовност за промени, но само вербално като причината се корени в ниската мотивация за промяна, която отново е оценена като формална. Установено е, че с В. се работи съобразно констатираните проблемни зони и изготвеното планиране и препланиране на присъдата, провеждат се индивидуални беседи, като целта е изграждане на умения и способности за водене на законосъобразен начин на живот, изграждане на асертивно мислене. При работа с лишения от свобода са използвани различни техники и прийоми, както и индивидуални методи за терапевтиране и корекция.

На фона на отчетеното дължимо поведение и активност по отношение на предложените му дейности в затвора, в преоценката на рисковете от рецидив и вреди в основен етап се отчита незначителна положителна промяна по отношение на зоните с дефицити – позитивно отношение към труда, дистанциран към шумни форми на общуване и избягва конфликтни ситуации. Общата оценка на риска от рецидив остава от средна степен насочен към обществото /познати и непознати/, както и към самия него и със завишена корекция спрямо първоначалната такава на 68 точки. Въпреки изминалия период от над една година се наблюдава наличие на криминални нагласи у лишения от свобода, липса на реална самокритичност и приемане на отговорност за проявеното противоправно поведение.

Декларираната мотивация за положителна промяна и законосъобразен начин на живот при излизане на свобода е в значителна степен формална и социално-желателна, като не се основава на действителните нагласи.

Цялостната преценка на престоя на В. в затвора е, че към момента не са налице трайни доказателства за промяна в неговото поведение, които да сочат на поправянето и превъзпитанието му, с цел постигане на заложените в разпоредбата на чл. 36 от НК цели на наложеното наказание спрямо В.. Спрямо същия следва да продължи престоя му затворническото общежитие на затвора Ловеч с цел изграждане на действителна мотивация за рестрикция на престъпна дейност, подобряване на самоконтрола и уменията за мислене.

При В. има формално декларираната мотивация за положителна промяна и законосъобразен начин на живот, която не е резултат на проследяеми във времето устойчиви тенденции в собственото му поведение, респективно нагласите му. В. се е фиксирал върху правната възможност за предсрочно освобождаване, но в недостатъчна степен е осъзнал противоправното си поведение.

При така установената фактическа обстановка окръжният съд е приел, че не са налице всички кумулативно необходимите предпоставки за постановяване на условно предсрочно освобождаване на осъдения К. И. В.. Този извод се споделя от настоящата инстанция. Изложените в обратния смисъл доводи в частната жалба се явяват 3 неоснователни.

В случая не е налице кумулативно предвидена предпоставка, посочена в чл. 70, ал. 1 от НК. Наред с нея обаче следва да са налице и доказателства за неговото поправяне, съобразно критериите по чл. 439а, ал. 1 от НПК, а това са всички обстоятелства, които сочат на положителна промяна у осъдения по време на изтърпяване на наказанието като доброто поведение, участие в трудови, образователни, обучителни, квалификационни или спортни дейности, в специализирани програми за въздействие, общественополезни прояви.

Цялостното поведение на осъдения В. по време на престоя му в пенитенциарното заведение не позволява да се направи категоричния извод за настъпила трайна положителна промяна у него. Спазването на Правилника за вътрешния ред, съзнателната работа е задължение на всеки лишен от свобода. Тези свои задължения осъденият В. е изпълнявал, но същевременно е допуснал и нарушение на дисциплината и то свързано с констатирания при постъпването му дефицит – „отношение към правонарушението – неустойчива мотивация за промяна на криминалното поведение и „умения за мислене“ – разсъжденията му са на примитивно ниво, неосъзнава наличието на проблеми. Всички те, са били отчетени от затворническата администрация и са санкционирани със съответната заповед за налагане на дисциплинарно наказание. Същевременно, както при първоначалния доклад, изготвен при постъпването на осъдения в затвора, така и при последващите текущи такива, е установена липса на положителна промяна по отношение на зоните с дефицити. Въпреки изминалия период от над една година се наблюдава наличие на криминални нагласи у лишения от свобода, както вече се спомена по – горе. У В. липсва реална самокритичност и приемане на отговорност за проявеното криминално поведение. Продължава да счита, постановената срещу него присъда за несправедлива и завишена по размер. Декларираната мотивация за положителна промяна и законосъобразен начин на живот на свобода е до голяма степен формална и социално - желателна и не се базира на действителните нагласи.