Решение № 127 от 30.03.2022, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 127 гр. Стара Загора, 30.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VI-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Златко Мазников при участието на секретаря Светла Хр. Иванова като разгледа докладваното от Златко Мазников Административно наказателно дело № 20225530200261 по описа за 2022 година за да се произнесе, съобрази:

Обжалвано е НП (наказателно постановление) № 22-1228-000056 от 21.01.2022 г., издадено от Г.Й. А. на длъжност Началник група в Сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР гр.

Стара Загора.

Жалбоподателката Н. Т. Ж. твърди, че НП е незаконосъобразно, и моли да бъде отменено. В съдебно заседание защитникът й адв. Ж.З. прави и алтернативно искане – да бъде изменено НП, като бъде намален размера на наложеното с него наказание. Претендира за направените по делото разноски.

Въззиваемата страна – административно-наказващият орган (АНО) Г.Й. А. на длъжност Началник група в Сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР гр. Стара Загора, чрез процесуалният й представител моли НП да бъде потвърдено, като законосъобразно, като й бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, а в случай, че жалбата бъде уважена – на жалбоподателката да бъдат присъдени разноски в минималния размер на адвокатското възнаграждение, дължимо по този вид дела.

Съдът, като прецени събраните доказателства, намери за установено следното:

1

С обжалваното НП, издадено въз основа на АУАН (акт за установяване на административно нарушение), серия GA, № 548551 от 13.01.2022 г., жалбоподателката е санкционирана на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП – Закон за движението по пътищата („Наказва се с глоба от 100 до 300 лв.: който управлява моторно превозно средство, без да е правоспособен водач, без да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е загубил правоспособност по реда на чл. 157, ал. 4, или след като свидетелството му за управление на моторно превозно средство е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, или е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено”) за нарушение на чл. 150а, ал. 1 от същия закон („За да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, да не е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, както и свидетелството му за управление да е в срок на валидност, да не е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс и да не е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено”), изразяващо се в това, че на 13.01.2022 г. в 15.45 часа в гр.

Стара Загора по ул. „.... управлявал в посока изток-запад лек автомобил „Форд”, рег. № ...., собственост на М.Г.Ж., без да притежава СУМПС (свидетелство за управление на моторно превозно средство), валидно за категорията, към която спада управляваното от нея превозно средство – издаденото й такова № 281435934 било валидно до 09.01.2012 г. и поради това било унищожено.

Фактическите констатации, отразени в АУАН и възпроизведени в НП, се потвърждават от показанията на актосъставителя В. Гр. В. и свидетеля по акта Сл. Ив. Н., кореспондиращи помежду си и със съдържанието на представената с преписката справка за нарушител/водач (л. 17 – 18 от делото), от които се установява също, че жалбоподателката е върнала СУМПС със изтекъл срок на валидност в деня на проверката, но преди последната, т.е. преди извършване на нарушението, за което е била санкционирана, като е подала същевременно заявление за издаване на ново СУМПС и такова със срок на валидност до 14.01.2032 г. й е било издадено на 14.01.2022 г., т.е. на следващия ден след извършване на нарушението.

При тези данни и тъй като не се ангажираха доказателства, които да ги оборват, съдът намира описаното в НП нарушение и извършването му от жалбоподателката за доказани.

В изпълнение на служебната си проверка за законосъобразност съдът не констатира и съществени нарушения на процесуалните правила, допуснати при съставянето на АУАН и/или издаването на НП, обуславящи отмяна на последното като незаконосъобразно, в частност – административно-наказателното обвинение е формулирано в АУАН и НП достатъчно пълно, точно и ясно, без да са налице твърдените в жалбата несъответства между 2 фактическото описание на нарушението и правната му квалификация, тъй щото жалбоподателката да може да го разбере и да организира адекватно защитата си. Вярно е, че в АУАН и НП не е посочена изрично категорията на управляваното от жалбоподателката МПС, но е посочен неговият вид – лек автомобил, марка и модел, т.е. категорията му не е неопределяема, а освен това от справката за нарушител/водач се установява, че към момента на извършване на проверката жалбоподателката не е притежавала СУМПС, което да е било валидно за която да е категория МПС, т.е. за съставомерността на извършеното от нея деяние е без правно значение от коя категория е било управляваното МПС.

Що се отнася обаче до наложеното наказание – глоба от 200 лева, при законово лимитирани граници на наказанието между 100 и 300 лева, съдът намира, че същото е необосновано завишено и в този смисъл явно несправедливо, тъй като липсват данни, сочещи на по-висока обществена опасност на конкретното нарушение в сравнение с обичайните случаи на нарушения от този вид, а и административнонаказващият орган не е изложил никакви аргументи, обуславящи определянето на наказанието в максималния предвиден от закона размер. Нещо повече – установи се, както вече беше отбелязано, че жалбоподателката е подала заявление за издаване на ново СУМПС в деня на проверката преди извършване на нарушението и такова й е било издадено на следващия ден – 14.01.2022 г., а това обстоятелство, преценено в съвкупност с факта, че срокът на валидност на предходното й СУМПС е изтекъл на 09.01.2022 г., т.е. четири дни преди извършване на нарушението, съставлява смекчаващо отговорността й, ако и да не обуславя маловажност на нарушението по смисъла на чл. 28 от ЗАНН (Закон за административните нарушения и наказания), тъй като се касае за формално нарушение – на просто извършване, т.е. със самото му извършване е нарушен установения ред на държавно управление до степен, която законодателят е счел за необходимо да обяви за наказуема с административно наказание, налагано по административен ред. Ето защо съдът намира, че обжалваното НП следва да бъде изменено, като размерът на наложеното с него наказание „глоба” бъде намален до предвидения в закона минимум от 100 лева, който според съда при наличните данни се явява адекватен на тежестта на разглежданото нарушение.

Съгласно чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в съдебните производствата по обжалване на актовете по чл. 58д от ЗАНН страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК (Административнопроцесуалния кодекс). Съгласно чл. 143, ал. 1 и 2 от АПК подателят на жалбата има право на разноски, ако съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден такъв, както и при прекратяване на делото поради оттегляне на оспорения от него административен акт. В случая с оглед на изхода от делото – изменение на НП, чрез намаляване на размера на наказанието, не е налице нито една от цитираните хипотези, обуславящи присъждане на разноски в полза жалбоподателката. Налице е обаче хипотезата на чл. 143, ал. 3 от АПК – когато съдът отхвърли оспорването, ответникът има право на разноски, освен ако с поведението си е дал повод за завеждане на делото, 3 обуславяща основателност на искането на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, тъй като де факто, видно от жалбата, съдът е сезиран с искане за отмяна на НП, а не с искане за изменението му, което е направено алтернативно от защитника едва в съдебно заседание, т.е. с оглед на изхода от делото „оспорването“ следва да се счита за отхвърлено, като същевременно може само да се предполага, че жалбоподателката не би обжалвала НП, ако с него й беше наложено по-малко по размер наказание. Ето защо и тъй като делото не е с фактическа и правна сложност съдът намира, че жалбоподателката следва да бъде осъдена да заплати ОД на МВР гр. Стара Загора, чийто орган е издал НП, юрисконсултско възнаграждение в минималния размер, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, към който препраща чл. 63д, ал. 5 от ЗАНН, а именно – 80 лева.

Водим от горните мотиви, съдът

РЕШИ:

ИЗМЕНЯВА наказателно постановление № 22-1228-000056 от 21.01.2022 г., издадено от Г.Й. А. на длъжност Началник група в Сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР гр. Стара Загора, с което на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП на Н. Т. Ж., ЕГН **********, се налага административно наказание „глоба” в размер на 200 (двеста) лева за извършено нарушение на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП, като НАМАЛЯВА размера на наложеното административно наказание „глоба” от 200 (двеста) лева на 100 (сто) лева.

ОСЪЖДА Н. Т. Ж. от гр. Стара Загора, ул. „....., ЕГН **********, да заплати на ОД на МВР гр. Стара Загора юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 (осемдесет) лева.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено, пред Административен съд Стара Загора.

Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________ 4