Определение № 188 от 28.06.2023, Окръжен съд - Монтана

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 188 гр. Монтана, 28.06.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в закрито заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Милена Бранкова

Членове:

Олег Софрониев

Костадин Живков като разгледа докладваното от Милена Бранкова Въззивно частно наказателно дело № 20231600600065 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 243, ал. 7-8 от НПК.

С Определение на РС Лом, постановено на 15.12.2022 г. по ЧНД № 467/22 г., е потвърдено Постановление на Районна прокуртура Монтана – ТО Лом от 21.01.2022 г., с което е прекратено наказателното производство по ДП № 143/2020 г. по описа на РУ на МВР Лом, водено за престъпление по чл. 206, ал. 1 от НК на основание чл. 24, ал.1, т. 1 от НПК поради липса на престъпление.

В срок срещу горното Определение е постъпила жалба от пострадалия П.

Г.. В същата се поддържа, че определението и потвърденото с него прекратително прокурорско постановление са незаконосъобразни. Твърди се, че извършеното разследване е непълно, че изводите са необосновани и че дължимите му от лицето С.Ц. суми по процесната Запис на заповед все още не са изплатени, въпреки многобройните обещания. Навежда и доводи за извършена спрямо него измама и моли да бъдат отменени обжалваното определение и потвърденото с него прокурорско постановления, а делото – бъде върнато за доразследване.

Окръжният съд, след като съобрази оплакванията в жалбата и провери обосноваността и законосъобразността на атакуваното Определение, намира следното:

Жалбата е допустиа, а разгледана по същество – е и основателна, макар и не по всички изложени в нея съображения.

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по реда на чл 243, ал. 4-6 от НПК, по жалба на пострадалия П. Г., срещу Постановление на РП Монтана-ТО Лом, с което на основание чл. 24, ал.1, т. 1 от НПК е прекратено ДП № 143/2020 г. по описа на РПУ Лом, водено за престъпление 1 по чл. 206, ал. 1 от НК. С постановеното по този ред Определение първостепенният съд е счел, че прекратяването на наказателното производство е правилно като краен резултат. Приел за установена следната фактическа обстановка: пострадалият Г. имал уговорка със св. С. Ц. от с. *, обл. *, по силата на която Ц. приел да отглежда предоставени му от Г. 15 бр. овце. Ц. следвало да получава субсидията за тези животни, да се грижи за тях и да делят по равно млякото и приплодите от тези овце. Впоследствие Г. разбрал, че Ц. продал неговите овце без предварително да поиска съгласието му или дори да го уведоми. По повод отглеждането на тези овце, св. Ц. твърдял, че сумите от субсидиите били недостатъчни, че търсел Г. да му предоставя допълнително средства за отглеждане на овцете му, че му давал някакви суми, но последните били недостатъчни. Твърдял още, че връщал на Г. някакви пари, че зимата на 2017 г. част от отглежданите негови и на Г. овце измрели от глад и студ, а останалите живи животни – били иззети от НАП за негови дългове. Обяснявал, че заминал на работа в чужбина, подписал Запис на заповед, че дължи на Г. сума от 6 000 лв., но и след връщането си в страната, не я изплатил.

При така приета фактическа обстановка, съдът сметнал за законосъобразни изводите на прокурора в прекратителното постановление, че се касае до граждански спор между Г. и Ц., че липсва престъпление по чл.

206, ал. 1 от НК, макар да отчел, че в постановлението е посочена „словесната обосновка“ – липса на достатъчно доказателства за престъпление по чл. 206, ал. 1 от НК. Изложил правни съображения, че в настоящето производство съдът проверява обосноваността и законосъобразността на прокурорския акт за прекратявне на наказателното производство, но не разполага с правомощията да ревизира вътрешното убеждение на прокурора. При това посочил, че на досъдебното производство са извършени всички допустими и относими процесулно-следствени действия, които са формирали вътрешното убеждение на прокурора да липсва извършено каквото и да е престъпление, че тази преценка съответства на събраните по делото доказателстава и постановлението следва да бъде потвърдено.

При въззивната проверка на горното определение, се установява, че същото е незаконосъобразно. Първостепенният съд правилно е преценил, че неговата проверка следва да обхване обосноваността и законосъобразността на постановлението за прекратяване на делото. За да е обосновано то, следва да е посочена от прокурора несъмнено установената от събраните по делото доказателства фактическа обстановка. В случая това не е било налице: прокурорът е приел безкритично становището на св. Ц. относно изпълнението му по договора за отглеждане на чуждите овце, без да съобрази вътрешните противоречия в тези показания , а и съществените противоречия между тях и тези на св. Г.. С обжалваното Определение този пропуск е останал незабелязан, като в мотивите му са изложени хаотично становищата на разпитани по делото свидетели и е обсъждана подписаната между спорещите страни Запис на заповед, без да се обоснове каква е конкретната фактическа обстановка в цялост. Това не е и било възможно да се извърши, тъй като разследването е проведено непълно. За да е законосъобразно прекратяването 2 на делото, следва да са били извършени всички процесулно-следствени действия, да са изяснени отношенията между страните, да е направена законосъобразна преценка има ли извършено престъпление и ако не – защо.

Прверяваният съд е допуснал смесване на правомощията си по проверка на прекратителното постановление по чл. 243, ал. 5 от НПК със забраната „да подменя вътрешното убеждение“ на произнеслия се прокурор. Тази забрана важи едва тогава, когато акта на прокурора е обоснован и законосъобразен. В случай, че този прекратителен акт не е такъв, съдът е овластен да констатира пороците му, да го отмени и да върне делото за доразследване с конкретни указания по приложението на закона. Нещо повече, в случай, че при несъмнено установено фактическа обстановка, прокурорът е дал неправилна правна квалификация на деянието, съдът разполага и с процесуалната възможност да му посочи вярната правна квалификация. Това объркване по отношение на правомощията на районния съд е довело и до неправилното потвърждаване на прекратителното постановление „по принцип, като краен акт“. Това е така, тъй като съдът е приел, че прокурорът „словестно“ е посочил недостатъчно доказателства за деяние по чл. 206, ал. 1 от НК, а съдът е приел изобщо да липсва такова престъпление. Това са две различни основания за прекратяване на наказателното производство и ако съдът е счел, че прокурорът е посочил неправилно основанието, следвало е да измени постановлението в тази част – само досежно основанието за прекратяване на делото.

Поради изложените съображения, обжалваното определение следва да бъде отменено като незаконосъобразно. Проверката на самото постановление за прекратяване на наказателното производство също налага извода за отмяната му. Това постановление е необосновано и незаконосъобразно.

Допълнително решаващият прокурор е направил грешни правни изводи относно липсата на вина, смесвайки института на вината с този на крайната необходимост по чл. 13 от НК.

Проследявайки хронологията на извършеното разследване, се установява, че досъдебното производство е образувано за това, че от началото до края на 2016 г. в с. *, обл. *противозаконно са присвоени 15 бр. овце на стойност около 3 000 лв., собственост на П. Г., които деецът владеел – престъпление по чл. 206, ал. 1 от НК. Производството е неколкократно спирано и възобновявано, като са търсени единствено гласни доказателства – разпит на свидетели. Тези свидетели обаче са разпитвани формално и то за факти, касаещи поетите от спорещите страни уговорки по договора им за отглеждане на овцете на Г., а не за факти, които имат значение за установяване, респ. липсата на престъплението, за което е образувано делото. Така св. Г. е твърдял, че през 2016 г. постигнал договорка със св. С.Ц. да му остави за отглеждане 15 бр. овце, като Ц. се грижи за тях и получава следващата му се субсидия, като делят по равно млякото и агнетата от тези овце. Твърдял, че Ц. започнал да му иска постоянно пари, че му давал такива, но не уточнявал за какво. Твърдял, че в края на годината потърсил овцете си, но не ги намерил, а Ц. му казал, че овцете са прибрани от НАП за дългове. Св. Ц.признава в показанията си, че получил 15 бр. овце на Г., които отглеждал заедно със 3 собствените си животни, но субсидията не му стигала да ги изхранва, което наложило да иска допълнително пари за това от собственика Г., да взема заеми. Твърдял, че зимата на 2017 г. била студена и тежка, че част от овцете измрели от глад и студ, че се принудил да ги продаде, за да не погинат всички животни, после – че овцете били прибрани от НАП за негови дългове, че е получавал определени суми от Г., но те били за изхранване на 15-те му овце; че връщал на Г. определени суми, но не сочи за какво. Признава, че подписал запис на заповед, с която се задължил да плати сума от 6 000 лв. на Г., че получил нотариална покана за това, но не платил, защото по негова преценка вече се бил издължил на Г.. Останалите изслушани от разследващия свидетели са разпитвани за отношенията между Г. и Ц. във връзка с угворките им за овцете, но не и за имащи значение за настоящето обвинение факти – отчуждени ли са овцете на Г. от св. Ц., кога и по какви причини е станало това, дадено ли е предварително съгласие за това от Г. за неговите овце.

Противоречията в показанията на св. Г. и св. С. Ц. не са били отстранени и при извършената помежду им очна ставка, а непоследователността в показанията на св. С. Ц. досежно обстоятелствата за отчуждаването на овцете не е проверена посредством събиране и на други доказателства. Прокурорът се е задоволил да се довери на показанията на св. С. Ц., като е приел, че цената на процесните 15 бр. овце е била включена в сумата от 6 000 лв., предмет на приложената Запис на заповед. Така проведеното разследване е непълно. Органите на досъдебното производство изглежда не са били наясно, че престъплението по чл. 206, ал. 1 от НК изисква да се провери: кога и колко броя овце св. Г. е предоставил за отглеждане на св. С. Ц. по силата на сключения помежду им договор за изработка; присвоил ли е св. С. Ц. тези овце, разпореждайки се с тях като със свои / предоставяйки ги за свой дълг към НАП/ и кога, получил ли е съгласие предварително от собственика Г. за такова разпореждане, а също и имало ли е глад и смъртност по овцете и дали такива обстоятелства биха могли да представляват неизбежна непосредствена опасност, която може да се преценява като „крайна необхдимост“, налагаща отчуждаването на овце, които не са били собственост на св. С. Ц.. За тези факти следва да бъде проведен отново разпит на свидетелите по делото, да бъдат разпитани свидетели, живещи в близост до обора, където са били отглеждани животните. Твърденията на св. С. Ц. следва да бъдат проверени чрез изискване на справка от ОДБХ *дали е бил регистраран като земеделски производител с животновъден обект, къде и за какви животни, получавал ли е субсидии за тях и за кой период, уведомявал ли е Дирекцията за смъртност по животните; чрез изискване на справка от НАП за евентуални задължения на св. С. Ц. и изплатени ли са те и по какъв начин. При така проведеното разследване е установено несъмнено само, че през 2016 г. св. Г. е дал на св.

Ц.15 бр. свои овце за отглеждане при определени постигнати договорки помежду им и че неустановено по делото кога – тези овце не са били в наличност у лицето, което ги е владеело по силата на този договор. Очевидно е, че между страните са налице договорни отношения и по силата на тях чуждите движими вещи са се намирали във владението на св. С. Ц.. Това установява само част от фактическия състав на престъплението по чл. 206, 4 ал.1 от НК. Разследването следва да продължи със събиране на указаните по – горе доказателства, с цел установяване субективната страна на престъплението или пък наличието на обстоятелства, които съгл. чл. 13 от НК, изключват обществената опасност на деянието. При тези пропуски и непълно изяснена фактическа обстановка, не може да се прима, че прекратителното прокурорско постановление е обосновано. То е и незаконосъобразно, защото изводът има или няма престъпление и доказано ли е то, следва да бъде направен само след едно пълно и всеобхватно разследване, каквото в случая не е направено. Отделно от това – изцяло незаконосъобразен е изводът на прокурора, че „Ц. не е имал умисъл да се разпорежда с остатъка от овцете, но това се е наложило по независещи от него причини, както и поради факта, че е имал изтеглен заем да изхрани цялото стадо, но въпреки неговите усилия, не е успял.“ На първо място: фактът за евентуален заем въобще не е установен с надлежни доказателства по делото и на второ – самият Ц. признава, че се е разпоредил с вещи, които е владеел, без знанието и съгласието на собственика им съвсем съзнателно и сочи причини за това. Очевидно е, че прокурорът не е направил разграничение от правна страна между обстоятелствата, изключващи умисъла за извършване на престъпление и тези, изключващи обществената опасност на определено деяние. При такова произнасяне на прокурора, постановлението му за прекратяване на наказателното производство поради липса на престъпление е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.