Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3 от 16.01.2026, Районен съд - Пирдоп

Съд
Районен съд - Пирдоп
Дело
Административно наказателно дело 186/2025
Вид
Решение № 3
Подписан
16.01.2026
В сила
17.02.2026
Състав
Симеон Горанов Гюров

Цитирани разпоредби

  • чл. 143, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 36 · Закон за адвокатурата
  • чл. 54 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.182, ал.1, т.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал. 11 · Закон за движението по пътищата
  • чл.189, ал.4, изр.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.21, ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • § 6 т. 63 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 348, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс

Производството е по чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.

Постъпила е жалба от М.В.Г. с ЕГН:**********, чрез пълномощника адв.И.Н.И., с ЕГН:

********** гр. С., ул."*********" №**, ет.*, тел. **********, срещу Електронен фиш серия К №*********, издаден от ОДМВР гр. София за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, с който е наложена глоба в размер на 50,00 лв., на основание чл.189, ал.4, вр.чл.182, ал.1, т.2 ЗДвП, за нарушение по чл.21, ал.1 ЗДвП. В жалбата жалбоподателят развива доводи, изразяващи несъгласие с наложеното административно наказание в обжалвания електронен фиш, в ЕФ липсват факти на извършено нарушение, както и в него липсват реквизити относно неговото съдържание, претендира разноски, не ангажира доказателства, не се явява в съдебно заседание.

Въззиваемата страна, чрез депозирано писмено становище по жалбата, заявява неоснователност на същата, претендира разноски, заявява становище за прекомерност на заплатено адвокатско възнаграждение от жалбоподателя.

Районна прокуратура-Елин Пелин, ТО-Пирдоп не взима становище по жалбата.

Районен съд-Пирдоп, като взе предвид доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, като провери служебно атакуваното Наказателно постановление, намира за установено следното от фактическа страна: Установи се от събраните по делото писмени доказателства, приети по административно-наказателна преписка, представена в цялост, съдържаща писмени доказателства по опис, а именно:

Жалба с УРИ 120400-15918/03.07.2025г. – л.6-л.8; Снимка към ЕФ, Серия К №********* от 25.06.2025г. – л.9-л.13; ЕФ Серия К №********* и платежно нареждане – л.14; ЕФ Серия К №********* и платежно нареждане – л.15; Протокол №1-41/25г. от проверката на мобилна система за видеоконтрол – л.16; Удостоверение за одобрен тип средство за измерване – л.17;

Два броя Заповед №8121з-931/03.08.2016г. – л.18 – л.19; Два броя Заповед №8121з172/29.02.2016г. – л.20-л.21; Разпечатка от клип №14869, TRF1-M №159 от снимка към ЕФ, Серия К №********* от 25.06.2025г. – л.22; Справка за собственост – л.23; Ежедневна форма на отчет от 20.06.2025г. с три броя снимки – л.24-л.31; Докладна записка относно резултати от работата със система за видеоконтрол TRF1-M с фабр. №589 на дата 20.06.2025г. – л.32; Протокол за използване на Автоматизирано техническо средство или система – л.33; Разпечатка от АИС АНД за преглед на фиш – л.34; писмо вх.

№4108/21.11.2025г. от РУ МВР-гр.Пирдоп, с което заявяват, че преписката е представена в цялост и оригинал; приети по приложените към допълнение към жалба с вх.

№4242/02.12.2025г., копие на малък талон за лек автомобил с рег.№ ********** и копие от свидетелство за регистрация част I на лек автомобил с рег.№**********, като ЕФ е обжалван на 02.07.2025 г., за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, с който на жалбоподателя, е наложена глоба в размер на 50,00 лв., на основание чл.189, ал.4, вр.чл.182, ал.1, т.2 ЗДвП, за нарушение по чл.21, ал.1 ЗДвП, затова, че на 20.06.2025 г. в 09,03 часа в обл.СОФИЙСКА, общ.ЗЛАТИЦА, ГР.ЗЛАТИЦА, Област София с ограничение на скоростта от 50км в населено място гр Златица ул Гео Милев на ГП 1-6 193км с посока на движение гр Бургас към гр София с отчетен толеранс от 3 процента в полза на водача, жалбоподателя е извършил нарушение за скорост, установено и заснето с АТСС TFR1-M 589, автоматизирано техническо средство №10ВА1В9А01080018, като установената скорост е 67 км/час, при разрешена скорост-50 км/час, като превишаването на разрешената скорост е със 17 км/час. В ЕФ е отразен отчетен толеранс от 3 % в полза на водача.

Изложената фактическа обстановка съдът приема въз основа на приложените и приети по делото писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка, съдът извежда следните правни изводи:

Подадената жалба е допустима, като не се спори от страните, че връчения на жалбоподателя ЕФ е оспорен от него в законоустановения срок.

Въз основа на служебно извършената проверка по законосъобразността на обжалвания електронен фиш (ЕФ), както и по отношение на конкретните оплаквания, сторени от 1 жалбоподателя в жалбата, съдът намира, че в хода на административно-наказателната процедура са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Административно-наказателното производство не е започнало, протекло и приключило съобразно с процесуалните изисквания на ЗАНН. Правилно в електронния фиш е посочено превишение спрямо намалената скорост при отчитане на толеранса. Съдържанието на ЕФ е определено в изчерпателно посочените законови реквизити и в одобрения от министъра на вътрешните работи образец, приложен по делото. Същите са посочени в 189, ал. 4, изр. 2 от ЗДВП, а именно: Електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, респективно ползователя на същото, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи. Въззивната инстанция намира, че обжалваният електронен фиш съдържа всички законови реквизити, като не се установиха сочените от жалбоподателя липси на реквизити, като следва да се отбележи, че посочването на точния вид на техническото средство не е част от реквизитите на електронния фиш. Видно от приетото като доказателство по делото писмо на Български институт по метрология по посоченият в процесния електронен фиш индивидуализиращ номер на техническото средство може да бъде направена справка за релевантната информация за ангажирането на отговорността на жалбоподателя. За пълнота следва да се посочи, че разпоредбата на чл.189, ал.4, изр.1 от ЗДвП предвижда, че при нарушение, установено и заснето с техническо средство, в отсъствието на контролен орган и на нарушител, се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Изписването в разпоредбата на чл.189, ал.4, изр.1 от ЗДвП „в отсъствието на контролен орган и на нарушител”, е пояснение, което се отнася до електронния фиш, а не до техническото средство. Аргумент за това, е че няма как нарушението да е установено и заснето в „отсъствие на нарушител”, защото в противен случай няма да има нарушение. Съдът счита, че от събраните по делото доказателства безспорно се установява техническата изправност на автоматизираното техническо средство, с което е установено и заснето нарушението, както и факта, че същото е преминало съответна последваща проверка. Факт е, че е налице разминаване в стойностите на фиксираната скорост и превишението по електронния фиш и по разпечатката от техническото средство, като е отбелязан допустимият толеранс. По делото има доказателства разликата да се дължи на толеранс (в представения протокол за проверка на изпорзваната мобилна система за видеоконтрол е посочена възможна грешка при измерването на скоростта +/- 3км. до 100 km.h. и +/- 3 % над 100 km.h.), като съдът приема, че разликата се дължи именно на приспадната допустима грешка, и в този смисъл правото на защита на санкционираното лице не е нарушено, защото „разминаването” не води до приложение на по – тежък състав на нарушение. Правилно е посочена санкционната разпоредба в електронния фиш. Обжалваният електронен фиш съдържа всички реквизити, изискуеми от чл.189, ал.4 от ЗДвП, което прави неоснователни възраженията в жалбата.

Настоящият съдебен състав намира, че в конкретния случай, съставеният електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство формално отговаря на изискванията на чл. 189, ал. 4 от Закона за движението по пътищата, установяваща вида на данните, които следва да бъдат вписани в него и съответства на утвърдения със Заповед № 8121з-1725 от 29.02.2016 г. - образец, изм и доп.със Заповед № 8121з-931 от 30.08.2016 г. на Министъра на вътрешните работи. Смисълът на специалната разпоредба на чл.189, ал.4 от ЗДвП се изразява в следното: когато е налице нарушение, което е установено и заснето с техническо средство /независимо стационарно или не/, тогава се издава електронен фиш, като издаването му става в отсъствие на контролен орган и на 2 нарушител. Макар и чл. 189, ал. 11 от ЗДвП, да предвижда, че влезлият в сила електронен фиш се смята за влязло в сила наказателно постановление, това приравняване следва да се приеме само относно последиците, с които се ползват влезлите в сила наказателни постановление и електронни фишове. Това е така, защото законодателният смисъл на процедурата по чл.189, ал.4 от ЗДвП следва да бъде тълкуван в нейната взаимна връзка с дефиницията на понятието „електронен фиш”, дадена в § 6 т. 63 от ДР на ЗДвП, съгл. която „електронен фиш” е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система, въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства”. Нарушението в случая се установява с електронна система. Следователно е неправилно правилата и процедурата за съставяне на актове и наказателни постановления по ЗАНН механично да се пренасят и по отношение на електронния фиш, тъй като това би било в противоречие с технологията на тази система и би направило всеки един електронен фиш незаконосъобразен. Същевременно настоящата въззивна инстанция намира, че в представената в административнонаказателна преписка Снимков материал, посочен в описа, както и на самата разпечатка-фотоснимка действително е заснето МПС, чиято марка, както и рег.№, не биха могли да бъдат конкретизирани безусловно в конкретния случай с процесния л.а., така че не може да се съпостави дали номерът на автомобила в кадър е същият, който е представен в приближение. а предположението, че е процесния, описан в обжалвания ЕФ, не води до друг извод, а именно, че с това е допуснато съществено процесуално нарушение, препятстващо възможността за проверка на съответствието на МПС с посоченото такова в ЕФ, като са посочени друг рег.№ както и е налице пълно несъответствие във вида на МПС-т.а. на снимката и светъл на цвят, и л.а. „червен металик“ по рег.талон приет по делото, в издадения ЕФ. В случая разпоредбата на чл. 54 ЗАНН, уреждаща реквизитите на наказателното постановление, не е приложима, тъй като чл. 189, ал. 4 ЗДвП е специална норма за ангажиране на административнонаказателната отговорност на водачите на МПС при нарушения, установени и заснети с техническо средство, в отсъствието на контролен орган. Макар и нормата на чл. 189, ал. 11 ЗДвП да предвижда, че електронният фиш е своеобразен аналог на наказателно постановление, това важи единствено по отношение на правните последици от влизане в сила на двата акта.

Законодателят не е предвидил пълно приравняване между електронния фиш и наказателното постановление нито по отношение на съдържанието им, нито във връзка с процедурата по съставянето им. Ето защо и след като в нормата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП не е предвидено като задължително условие посочването на конкретен издател, датата на издаване и срок за обжалване на електронния фиш, то липсата им не представлява съществено процесуално нарушение на изискванията към формата и съдържанието на електронния фиш. Безспорно е, че жалбоподателят е реализирал в пълен обем правото си на защита, като е упражнил предоставената му правна възможност да обжалва санкционния акт - електронен фиш пред настоящата съдебна инстанция. От страна на наказващия орган не са представени надлежни доказателства за това, че е била спазена процедурата по установяване на действителния извършител на административното нарушение. Наложената „глоба“ в размер на 50,00 лв., предвидена в тази санкционна разпоредба, следва да бъде отклонена.

С оглед на посоченото е налице незаконосъобразност на обжалваното решение, доколкото е налице нарушение на материалния закон. Съгласно чл. 348, ал. 2 от НПК Нарушение на закона има, когато той е приложен неправилно или не е приложен закон, който е трябвало да бъде приложен.