Решение № 215 от 12.08.2026, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 215 гр. София, 12.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

2-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Бонка Йонкова

Членове:

Петя Хорозова

Иванка Ангелова при участието на секретаря Силвиана Б. Шишкова като разгледа докладваното от Бонка Йонкова Касационно търговско дело № 20268002900032 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по реда на чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Е. Танчева - синдик на „Перчемлиев“ ЕООД (н.) със седалище в гр. Бургас, против решение № 183 от 01.04.2025 г., постановено по в. т. д. № 149/2025 г. на Апелативен съд - София, 9-ти състав, изменено в частта за разноските с определение № 359 от 06.06.2025 г. С посоченото решение, след отмяна на решение № 260201 от 19.11.2024 г. по т. д. № 1654/2020 г. на Софийски градски съд, ТО, VІ-22 състав, е признато за установено по иск с правно основание чл. 694, ал. 2, т. 1 ГПК на Национална агенция по приходите срещу „Перчемлиев“ ЕООД (н.), при участие на синдика на дружеството, че съществуват предявените на 07.02.2020 г. в производството по несъстоятелност на „Перчемлиев“ ЕООД (н.) по т. д. № 4887/2011 г. на Софийски градски съд публични вземания, включени в допълнителен списък № 4 на неприети вземания на кредиторите на „Перчемлиев“ ЕООД (н.), обявен в ТРРЮЛНЦ на 05.06.2020 г., в общ размер на 82 924.36 лв., от които 66 624.27 лв. - главница, и 16 300.09 лв. 1 лихви, начислени до 06.11.2019 г., установени с акт за установяване на задължения по декларация № МДТ-008/22.05.2013 г. на Община Несебър, акт за установяване на задължения по декларация № МДТ-009/22.05.2013 г. на Община Несебър и електронен фиш за налагане на глоба сер. К № 0085062/01.09.2011 г. на ОДМВР - Благоевград.

В касационната жалба се прави искане за отмяна на обжалваното решение като неправилно поради необоснованост и нарушения на материалния закон. Поддържа се оплакване, че при липса на спор между страните, че публичните вземания, предмет на установяване с иска по чл. 694, ал. 2, т. 1 ТЗ, са възникнали до датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност и не са предявени в императивно установените срокове по чл. 685, ал. 1 и чл. 688, ал. 1 ТЗ, въззивният съд е достигнал до погрешен и немотивиран извод, че не е съществувала необходимост да бъдат предявявани в производството по несъстоятелност и че синдикът не е изпълнил вмененото му от чл. 687, ал. 2 ТЗ задължение да ги впише служебно в списъка на предявените вземания. Излагат се доводи, че така формираният извод не е съобразен с константната практика на ВКС, според която чл. 164, ал. 3 ДОПК предвижда задължение, а не право, за Национална агенция по приходите да предяви възникналите до датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност публични вземания в сроковете по чл. 685, ал. 1 и чл. 688, ал. 1 ТЗ, дори актът за установяването им да не е влязъл в сила, като в този случай вземанията се включват в списъка на приетите вземания под условие. Относно извода на въззивния съд за неизпълнение на задължението на синдика да впише служебно вземанията като приети се сочи, че такова задължение съществува само при наличие на сведени до знанието на синдика или изведени от търговските книги на длъжника данни за наличие на публични вземания, възникнали преди решението за откриване на производството по несъстоятелност и установени с влязъл в сила акт, каквито не са спорните вземания; Възлагането в тежест на синдика на задължение за служебно вписване на възникнали преди решението публични вземания, които не са установени с влязъл в сила акт и не са предявени до изтичане на сроковете по чл. 685, ал. 1 ТЗ и чл. 688, ал. 1 ТЗ, лишава от смисъл визирането на сроковете в разпоредбата на чл. 125 ДОПК. Развиват се съображения, че отричането на задължението за предявяване на вземания от категорията на спорните 2 противоречи на основни законови правила за упражняване на правата на кредиторите в производството по несъстоятелност и създава предпоставки за заобикаляне на императивните разпоредби на чл. 685, ал. 1 ТЗ и чл. 688, ал. 1 ТЗ, както пропускането на сроковете за предявяване има за последица погасяване на правото на иск за съществуване на вземанията.

В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК не са подадени отговори от Национална агенция по приходите (НАП) и от „Перчемлиев“ ЕООД (н.), които не са изразили становища по жалбата и в откритото съдебно заседание по делото.

С определение № 901 от 24.03.2026 г. въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и на заявените касационни основания, съобразно правомощията по чл.290, ал.2 ГПК приема следното :

С решение от 19.11.2024 г. по т. д. № 1654/2020 г., постановено при участие на синдика на „Перчемлиев“ ЕООД (н.), състав на Софийски градски съд е отхвърлил предявения от НАП срещу „Перчемлиев“ ЕООД (н.) установителен иск с правно основание чл. 694, ал. 2, т. 1 ТЗ за съществуване на публични вземания с общ размер 82 924.36 лв., предявени с молба от 07.02.2020 г. и включени в изготвения от синдика допълнителен списък № 4 на неприетите вземания в производството по несъстоятелност на „Перчемлиев“ ЕООД, обявен в ТРРЮЛНЦ на 05.06.2020 г., установени с издадени през 2013 г. от Община Несебър 2 бр. актове за установяване на задължения по декларации съгл. чл. 107, ал. 3 ДОПК и електронен фиш за налагане на глоба от 01.09.2011 г. За да отхвърли исковете, първоинстанционният съд е приел, че вземанията са възникнали преди датата на постановеното по т. д. № 4884/2011 г. на Софийски градски съд решение за откриване на производство по несъстоятелност на „Перчемлиев“ ЕООД (н.) - 05.12.2011 г., но са предявени с молба от 07.02.2020 г. - след изтичане на сроковете по чл. 685, ал. 1 ТЗ (на 09.01.2012 г.) и по чл. 688, ал. 1 ТЗ (на 09.03.2012 г.), поради което не подлежат на приемане и удовлетворяване в производството по несъстоятелност.

Сезиран с въззивна жалба от НАП, Апелативен съд - София е отменил решението на първоинстанционния съд и е уважил иска (исковете - според диспозитива на решението), като е признал вземанията за съществуващи.

3

Въззивният съд е възприел неоспорените с жалбата фактически констатации на първоинстанционния съд, че неприетите от синдика публични вземания са за данъци и такси и че са възникнали преди датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност. Вземанията са установени с издадени от Община Несебър, отдел „Местни данъци и такси“, актове за установяване на задължения въз основа на подадени от длъжника декларации по чл. 107, ал. 3 ДОПК № МДТ-008/22.05.2013 г. и № МДТ 009-22.05.2013 г., които са влезли в сила, а за част от главницата в размер на 250 лв. е издаден електронен фиш сер. К № 0085062/01.09.2011 г. за налагане на глоба за административно нарушение по ЗДвП от ОДМВР - Благоевград. С молба от 07.02.2020 г. НАП е предявила вземанията в производството по несъстоятелност (заедно с други установени със същите актове публични вземания, възникнали след решението за откриване на производство по несъстоятелност, които са приети от синдика и са включени в допълнителен списък № 6 на приетите вземания), но не са приети от синдика и са включени в допълнителен списък № 4 на неприетите вземания. Проведено е производство по чл. 690 ТЗ, в което възражението на НАП срещу неприемането на вземанията е оставено без уважение, след което е предявен отхвърленият от първоинстанционния съд положителен установителен иск по чл. 694, ал. 2, т. 1 ТЗ.

За да отмени първоинстанционното решение и да признае неприетите от синдика публични вземания за съществуващи на основание чл. 694, ал. 2, т. 1 ТЗ, съставът на Апелативен съд - София е възприел защитната теза на ищеца жалбоподател, че макар публичните вземания да са възникнали преди откриване на производството по несъстоятелност, след като са установени с влязъл в сила акт, синдикът е бил длъжен да ги впише служебно в списъка на предявените вземания съгласно чл. 687, ал. 2 ТЗ вр. чл. 164, ал. 4 ДОПК и да ги приеме, независимо от непредявяването им в сроковете по чл. 685, ал. 1 и чл. 688, ал. 1 ТЗ. В подкрепа на така направения извод съдебният състав се е позовал на практиката в решение № 179 от 18.03.2021 г. по т. д. № 15/2020 г. на ВКС, ІІ т. о., като е посочил, че с нея е отречена необходимостта от предявяване на разглежданата категория публични вземания и в съответствие с разпоредбата на чл. 687, ал. 2 ТЗ е прието, че синдикът е длъжен да ги включи служебно в списък на приети вземания. Цитирана е и практиката в решение № 43 от 20.06.2014 г. по т. д. № 2471/2013 г. на ВКС, І т. о., във 4 връзка с която са изложени съображения, че разпоредбите на чл. 164, ал. 4 и ал. 5 ДОПК са специални по отношение на разпоредбите на ТЗ относно органа, легитимиран да предяви публичните вземания, и начина за тяхното приемане, като за възникналите преди откриване на производството по несъстоятелност вземания предявяването не е свързано с преклузивен срок, а е приложима разпоредбата на чл. 687, ал. 2 ТЗ. В отговора на въззивната жалба синдикът е поддържал доводи, че възникването на задължение по чл.

687, ал. 2 ТЗ зависи от момента на влизане в сила на акта, с който е установено публичното вземане, и че доколкото в случая актовете са издадени и влезли в сила след откриване на производството по несъстоятелност, спорните вземания не са подлежали на служебно приемане, а е следвало да бъдат предявени по реда и в сроковете на чл. 685, ал. 1 и чл. 688, ал. 1 ТЗ. Доводите са определени от въззивния състав като „неприложими в настоящия случай, при който публичното задължение е установено с влязъл в сила акт преди постановяване на решението за отриване на производство по несъстоятелност“. След като е акцентирал върху наличието на влезли в сила актове за установяване на вземанията и върху неизпълнението на произтичащото от чл. 687, ал. 2 ТЗ и чл. 658, ал.1, т. 10 ТЗ задължение на синдика за служебното им приемане в производството по несъстоятелност, въззивният съдебен състав е направил решаващия извод, че вземанията следва да се признаят за съществуващи и да бъдат включени в списъка на приетите вземания след отмяна на решението за отхвърляне на предявения от НАП установителен иск.

Въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поради разрешаване от въззивния съд на значимия за изхода на делото правен въпрос следва ли публични вземания, възникнали до датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност, актът за установяване на които е издаден и влязъл в сила след изтичане на сроковете по чл. 685, ал. 1 ТЗ и чл. 688, ал. 1 ТЗ, да се предявят от НАП в сроковете по чл. 685, ал. 1 ТЗ, респ. чл. 688, ал. 1 ТЗ, в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 4/21.07.2022 г. по т. д. № 2475/2020 г. на ВКС, І т. о., и в решение № 50181/03.02.2023 г. по т. д. № 1777/2021 г. на ВКС, І т. о.

В първото от двете посочени решения състав на ВКС, І т. о., се е 5 произнесъл, че „Публични вземания, възникнали до откриване на производството по несъстоятелност, актът за установяване на които е влязъл в сила след изтичане на сроковете по чл. 685, ал. 1 ТЗ и чл. 688, ал. 1 ТЗ, се предявяват от НАП в рамките на сроковете по чл. 685, ал. 1 ТЗ, респ. чл. 688, ал. 1 ТЗ, и се включват в списъка на приети вземания под условие. Съгласно чл. 688, ал. 1, предл. второ ТЗ, след изтичането на срока по чл. 688, ал. 1, предл. първо ТЗ тези вземания не могат да се предявяват, съответно удовлетворяват, в производството по несъстоятелност. Разрешението е аналогично и за случаите, когато вземанията са възникнали до откриване на производството по несъстоятелност, но актовете за установяването им са и постановени, и влезли в сила след изтичане на сроковете по чл. 685, ал. 1 ТЗ и чл. 688, ал. 1 ТЗ“. Произнасянето в посочения смисъл е мотивирано със следните правни съображения, основани на систематично, логическо и лингвистично тълкуване на разпоредбите на чл. 685 - чл. 687 ТЗ във връзка с относимите разпоредби на ДОПК : Разпоредбата на чл. 164, ал. 3 ДОПК урежда задължение, а не право за НАП да предяви в производството по несъстоятелност публичните вземания към длъжника по предвидения в Търговския закон ред със съответните негативни последици по чл. 688, ал. 3 ТЗ и чл. 730 ТЗ в случай на неговото неизпълнение. От систематичното място на чл. 687 ТЗ се извежда волята на законодателя чрез въведеното служебно задължение за синдика за съставяне на списък да гарантира в обществен интерес максимална защита на посочените в разпоредбата два вида вземания, сред които и публичните (ал. 2 на чл. 687), включвайки ги като предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ, предоставящ най-много права на кредиторите на несъстоятелността. За публичните вземания изпълнението на задължението по чл. 687 ТЗ е обективно възможно само при наличие на влезли в сила актове за установяването им, за които има данни в търговските книги на длъжника. При невлязъл в сила акт за установяване на публично вземане, възникнало до датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност, предявяването на вземането от НАП в производството по несъстоятелност е дължимо, като това следва и от разпоредбите на чл. 164, ал. 4 и ал. 5 ДОПК.