Решение № 74 от 21.03.2023, Окръжен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 74 гр. Шумен, 21.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мирослав Г. Маринов

Членове:

Ралица Ив. Хаджииванова

Йордан В. Димов при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова в присъствието на прокурора М. Г. Г. като разгледа докладваното от Ралица Ив. Хаджииванова Въззивно гражданско дело № 20223600500576 по описа за 2022 година

Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №280 от 19.10.2022г. по гр.дело №767/2022г., НПРС е отхвърлил молбата на Д. Ш. С. за допускане, на основание чл. 19, ал. 1 от ЗГР, на промяна на бащиното и фамилното му име на „М.С.“.

Недоволен от така постановеното решение останал молителят, който го обжалва изцяло. Първоинстанционният съд неправилно възприел фактическата обстановка по делото, като не обсъдил доказателствата и тяхната значимост. Съдът не съобразил волята на молителя и негово право, да избира сам как да се назовава. Молителят през целия си съзнателен живот и до сега не бил искал да носи турско-арабски имена. Баща му бил с български имена, молителят се възприемал като български граждани и не желаел да бъде наричан с фамилията „С.“, която считал за неприемлива, осмиваща и грозно звучаща за съвремене млад човек. Детето на молителя носело българското име „М...“ и молителят желаел детето да има българска фамилия. Следвало да бъде уважено искането му, той да носи имена, отговарящи на неговите възгледи, социална среда, религиозни убеждения и положение. Моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което молбата му бъде уважена, като бъде допусната промяна на бащиното и фамилното му име от „Ш. С.“ на „М.С.“.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 от ГПК, от надлежна страна, при 1 наличие на правен интерес , поради което се явява процесуално допустима.

Заинтересованата страна община Шумен не взема становище по жалбата. В първа инстанция е изразила становище по основателността на молбата.

Представителят на ШОП взема становище по неоснователността на жалбата.

Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите, изложени в жалбата и прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, приема за установено следното: Видно от представеното удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане №972/09.09.1997г., молителят е роден на 04.09.1997г. в гр.Шумен, от майка:

Г.Х.И. и баща: Ш. С. С.. При раждането си същият е записан с имената Д. Ш. С..

Съгласно представеното удостоверение за сключен граждански брак, молителят на 07.02.2020г. е сключил граждански брак с Н.Д.М., като двамата имат родено едно дете-М...

Д. Ш., р. на 02.12.2019г/удостоверение за раждане №558/02.12.2019г./ Съгласно удостоверение за идентичност на лице с различни имена №181/15.06.2022г., имената М.С.С. и Ш. С.ов С.ов са имена на едно и също лице.

Съгласно справка за съдимост рег. № 230227005000097587/27.02.2023г., молителят Д.

Ш. С. не е осъждан. Спрямо него няма и висящи наказателни производства.

С определение от 03.01.2023г., съдът е указал на молителя, на основание чл.533 от ГПК да представи паспорта си в оригинал/ако му е издаван такъв/ на виждане в съдебно заседание, но последният нито е изпълнил даденото указание, нито е взел становище по него.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи:

Депозирана е молба с правно основание чл.19, ал.1 от ЗГР, с искане за промяна на бащиното и фамилното име на молителя от „Ш. С.“ на „М.С.“.

Съгласно разпоредбата на чл.19, ал.1 от ЗГР, промяната на собствено, бащино или фамилно име се допуска, когато то е осмиващо, опозоряващо, или обществено неприемливо, или са налице важни обстоятелства, които да налагат промяната. В случая молителят се позовава на предпоследната и последната хипотеза, сочейки, че желаел да носи това бащино и фамилно име, тъй като през целия си съзнателен живот и досега не искал да носи турскоарабски имена, самоопределял се като християнин и желаел съобразно религиозните си убеждения да носи християнско име, а детето му носело името „М...“, а и считал фамилията „С.“ за неприемлива, осмиваща и грозно звучаща за съвремен млад човек.

Законът не дефинира кои обстоятелства се определят като важни, но във всички случаи значимостта на обстоятелствата следва да се преценява в контекста на всеки отделен случай. Важни по смисъла на чл. 19 ал. 1 от ЗГР биха били такива лични и обществени обстоятелства, които биха направили носенето на името лично или обществено неудобно или неподходящо.

В настоящия случай не се установи наличието на такива обстоятелства. Не се установява молителят през целия си съзнателен живот да не е искал да носи турско-арабски имена, 2 както и да е с християнски религиозни убеждения. По делото не бяха ангажирани каквито й да е доказателства в този смисъл. Напротив, същият и към настоящия момент продължава да носи собственото име „Д.“, което е труско-арабско и не заявява желание за промяна на същото/собственото име е това и с което един човек е и най-широко известен в обществото/.

Не се явява важно обстоятество и това, че същият бил кръстил детето си „М...“ и желаел то да носи българска фамилия. Не се ангажираха доказателства, че соченото име е характерно едниствено за християнската общност, а и доколкото в случая не се претендира смяна на собственото име на молителя, то бащиното име на детето му отново би било с турскоарабско звучене. Действително, бащата на молителя в някакъв период е бил с български имена/удостоверение за идентичност на лице с различни имена/, но видно от представеното удостоверение за раждане, към момента на раждане на молителя а и след това,до смъртта си, същият е бил с турско-арабски имена.

Не са установи и носенето на фамилното име „С.“ да е неприемливо, осмиващаои грозно звучащо за съвременен млад човек.

Не се събраха и каквито и да е доказателства за наличието на важни обстоятества, мотивиращи промяната на бащиното и фамилното има на молителя/ известността на лицето в обществото с име, с което се идентифицира, носенето от лицето на различни имена в различни периоди от време в резултат на станала не по волята му промяна, разликата във фамилното име на молителя с това на членовете на семейството му създаваща неудобства при идентификацията на семейството на територията на различни страни и пр./.

Действително, от понятието "важни обстоятелства" не следва да се изключва субективното желание на лицето да носи определено име, но когато това е свързано със съображения от етнически или религиозен характер предвид правото му на свободно самоопределяне по тези признаци, и исканата промяна няма за цел въвеждане в заблуждение, но в случая, както бе поскочено по-горе, не се установи наличие на тази хипотеза. В хода на прозиводството не се доказаха обстоятелства от религиозен характер, а и доколкото молителят на изпълни указанията за съда за представяне на конкретен документ, то не може да се направи категоричен извод, че с промяната на имената му не се преследват неправомерни цели или заблуда на контролни органи.

Предвид изложеното и съдът наМ..., че не са налице сочените предпоставки за промяна бащиното и фамилно име на молителя, поради което молбата му следва да бъде отхвърлена.

Само за пълнота следва да се посочи, че цитираната от жалбоподателя съдебна практика/решение №138/19.03.2009г. по гр.д.№6115/2007г., ІІ г.о. ВКС/ не рефлектира върху изводите на съда за неоснователност на молбата, същата е и неотносима към конкретния спор, доколкото касае правото да се промени собственото име на едно лице, а не бащино или фамилно име.

Предвид изложеното, първоинстанционното решение се явява правилно и следва да бъде потвърдено.

Водим от горното и на основание чл.271 от ГПК, Шуменският окръжен съд 3

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №280 от 19.10.2022г. по гр.дело №767/2022г. на НПРС.

На основание чл.280, ал.3 от ГПК, решението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4