Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 363 от 21.10.2026, Окръжен съд - Враца

Съд
Окръжен съд - Враца
Дело
Въззивно частно наказателно дело 525/2026
Вид
Определение № 363
Подписан
21.10.2026
В сила
21.10.2026
Състав
Евгения Георгиева Симеонова, Васил Петров Ганов, Веселина Любенова Павлова

Цитирани разпоредби

  • чл. 57 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.63, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.64, ал.7 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.64, ал.8 и сл. · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.64, ал.9 · Наказателно-процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 363 гр. Враца, 21.10.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Евгения Г. Симеонова

Членове:

Васил П. Ганов

Веселина Люб. Павлова при участието на секретаря Цветелина Сл. Григорова в присъствието на прокурора Н. В. Л. като разгледа докладваното от Васил П. Ганов Въззивно частно наказателно дело № 20261400600525 по описа за 2026 година

С определение № 152/12.10.2026г. постановено по ЧНД № 358/2026г.

Районен съд - Бяла Слатина е взел спрямо Р. Ж. М. – обвиняем по досъдебно производство № 481/2026г. по описа на РУ - Бяла Слатина, пр. пр. № 7391/2026 г., по описа на РП - Враца, ТО - Бяла Слатина мярка за неотклонение „Задържане под стража“. Недоволен от така постановеното определение е останал обвиняемият М., който чрез служебния си защитник – адв. Т. Н. в срока по чл.64, ал.7 от НПК е подал частна жалба, с искане за отмяната му и за вземане на по-лека мярка за неотклонение.

Производството е по реда на чл.64, ал.8 и сл. от НПК.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция договорният защитник – адв. А. М. твърди, че липсва опасност обвиняемият да се укрие или да извърши ново престъпление. Твърди се, че не са налице в кумулативност и двете предпоставки, а именно да е налице обосновано предположение, че обвиняемият е извършил престъплението, за което е привлечен като обвиняем и да има опасност да се укрие или да извърши друго престъпление. Прави искане за отмяна на атакуваното определение и за вземане на по-лека мярка за неотклонение.

Обвиняемият се солидаризира със становището на защитника си и моли за налагането на по-лека мярка за неотклонение.

Участващият по делото прокурор от ОП-Враца счита, че определението е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено, а жалбата да остане без уважение.

Врачанският окръжен съд, след като обсъди доводите залегнали в жалбата, аргументите на страните в съдебно заседание и материалите по делото, намира жалбата за неоснователна.

1

Обвиняемият Р. Ж. М. е привлечен към наказателна отговорност за престъпление чл.144, ал.3, т.1 и т.3, вр. ал.1 от НК за това, че на 09.10.2026 г. в с.Търнак, обл. Враца, се е заканил на другиго – на Р. П. от гр.Бяла Слатина с престъпление против нейната личност, а именно: заканил й се с убийство, като насочвайки срещу нея оръжие – пистолет, й заявил, че „ще я убие, ще я вкара в гроба, ще й вземе живота“, и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му, като деянието е извършено в условията на домашно насилие.

Взетата от първостепенният съд най-тежка мярка за неотклонение „Задържане под стража“ е обоснована с наличието на достатъчно данни обвиняемият М. да е съпричастен в престъплението, за което му е повдигнато обвинение, както и със съществуването на реална опасност от укриване и извършване на престъпление.

При проверка на атакуваното определение, ОС-Враца приема, че първоинстанционният съд законосъобразно е взел спрямо обвиняемия М. найтежката мярка за процесуална принуда. Съобразявайки изискванията на чл.64, ал.5, вр. чл.63, ал.1 от НПК, съдът е направил констатация за наличието на достатъчно доказателства, от които може да се направи обосновано предположение, че обвиняемият е съпричастен към вмененото му престъпление. Както правилно е приел първоинстанционният съд, такива данни се съдържат в показанията на пострадалата свидетелка Р. П., в които излага еднопосочна и подробна информация за осъщественото от обвиняемия престъпление, времето, мястото и начина на извършване на същото.

Показанията й не са изолирани, а се подкрепят и от тези на разпитаните по ДП свидетели Х. Р. Р., Г. Р. М., Г. Р. М., С. А. Х. и Д. Г. П..

За да се прецени, че обоснованото предположение е налице, е достатъчно да съществуват доказателства, подкрепящи обвинителната теза, каквито в случая са налице, като липсва изискване те да са безспорни, да сочат само на един възможен извод, или да установяват всички факти и обстоятелства, относими към факта на извършване на престъплението и неговото авторство. Съществуването на такива доказателства е достатъчно, за да се прецени, че тази предпоставка за вземане на мярка за неотклонение е налице, тъй като обоснованото предположение представлява единствено индиция за съпричастността на обвиняемото лице към конкретно инкриминирано деяние, но не и категоричния извод за авторството и виновността му, който стои в основата на осъдителната присъда.

Настоящата съдебна инстанция споделя и довода на първостепенния съд за наличието на реална опасност обвиняемият да извърши престъпление, ако поне на този начален етап спрямо него не бъде определена най-тежката мярка за неотклонение. Тази опасност се извежда от конкретните характеристики на деянието и дееца му. Видно от доказателствата по делото, в частност от показанията на свидетелите, справката за съдимост и характеристичната справка, които са основен източник на информация, предвид характера на обвинението, в настоящия случай се касае за лице с висока степен на лична и обществена опасност, изводима от съдебното му 2 минало /макар и реабилитеран към настоящия момент/, както и от механизма и начина на извършване на процесното деяние.

Вземайки предвид обществената опасност както на дееца, така и обществената опасност на самото деяние, тъй като е извършено по отношение на лице, което е от кръга на домашните за обвиняемото лице. Наличието на интимна връзка, като лицата са живеели на семейни начела, съчетано с агресивния характер на обвиняемия, обуславя реалната опасност при вземане на по–лека мярка за неотклонение, същият да прояви ново насилие спрямо лицето. Всички тези данни сочат, че М. е с оформени престъпни навици и нагласи, поради което и опасността от извършване на ново престъпление е реална. Освен това, наред с повдигнатото обвинение, има данни и за други общественоопасни деяния – телесно увреждане и грабеж, осъществени спрямо едно и също лице. Обвиняемото лице има криминалистична регистрация и множество заявитилски материал за извършени от него престъпления от общ характер, което допълнително мотивира извода на съда за съществуваща опасност от извършване на друго престъпление.

Районният съд е обосновал подробно и опасността обвиняемият да се укрие, тъй като при едно евентуално бъдещо осъждане може да му бъде наложено ефективно наказание "лишаване от свобода", доколкото за обвинението, което са му повдигнати по настоящото досъдебно производство е предвидено наказание "лишаване от свобода".

Въззивният съд не споделя изцяло доводите на първоинстанционния съд, че съществува опасност обвиняемия да се укрие. Същият има постоянен адрес и уседналост, работи като пълномощник на „Ради Строй“ ЕООД. Тези обстоятелства обаче не променят извода за необходимост от вземане на найтежката МН "Задържане под стража", тъй като наличието на останалите две изисквания на чл.63, ал.1 НПК – обосновано предположение и съществуваща опасност от извършване на ново престъпление от обвиняемия са напълно достатъчни за постановяване на тази МН.

С оглед на гореизложеното, възраженията на защитника, че не са налице изискуемите от закона предпоставки по чл. 63, ал. 1 от НПК, са неоснователни, тъй като не намират опора в събраните доказателства.

Предвид изложеното, ОС-Враца приема, че целите по чл. 57 от НПК по отношение на обвиняемия Р. Ж. М. успешно могат да бъдат постигнати към настоящия момент единствено с най-тежката от мерките за неотклонение, а именно „Задържане под стража“.

С оглед на това настоящият съд приема, че обжалваното определение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, а жалбата против него – оставена без уважение.

Водим от горното и на основание чл.64, ал.9 от НПК, Врачанският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

3

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 152/12.10.2026г., постановено по ЧНД № 358/26г. на РС-Бяла Слатина, с което спрямо Р. Ж. М. – обвиняем по досъдебно производство № 481/2026г. по описа на РУ- Бяла Слатина, пр. пр.

№ 7391/2026 г. по описа на РП-Враца, ТО-Бяла Слатина е взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4