Определение № 589 от 13.10.2025, Районен съд - Червен бряг

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 589 гр. гр. Червен бряг, 13.10.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – ЧЕРВЕН БРЯГ, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Илия Ол. Милев като разгледа докладваното от Илия Ол. Милев Гражданско дело № 20244440101403 по описа за 2024 година на Районен съд - Червен бряг на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл.248 от ГПК По делото са постъпили молби от пълномощника на ищеца и от пълномощника на ответника, с които на основание чл.78 във вр. с чл.248, ал.1 от ГПК се иска от съда да измени постановеното по делото Решение в частта за направените разноски.

В молбата с вх. № 4026/04.08.2025г. от адв. Т. П., вписан в Софийската адвокатска колегия с № ******, в качеството му на пълномощник на ищеца Р. А. З. се сочи, че съдът е присъдил 2695,10 лева адвокатско възнаграждение на ищеца Р. З., като това възнаграждение не следвало да се присъжда в полза на ищеца, а в полза на неговия процесуален представител адв. Т. П., който е осъществил цялостно процесуално представителство по реда на чл. 38,ал.2 вр. с ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата. Отделно от горното адв. П. допълва, че с молба с вх.

№ 2438/15.05.2025г. също е направо искане на основание чл.38 ал.2, вр с ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата, да бъде присъдено адвокатско възнаграждение с включен ДДС на адв. Т. П. за осъщественото от него безплатно процесуално представителство и защита съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно. Към молба с вх. № 2438/15.05.2025г. е представен списък на разноски, договор за правна защита и съдействие, удостоверение от НАП, удостоверяващо регистрацията на адв. Т. П. по ЗДДС.

С молбата се иска съда да измените решението в частта на разноските, като вместо на Р. А.

З., адвокатското възнаграждение да бъде присъдено на неговия процесуален представител, адв. Т. П., който е осъществил цялостно процесуално представителство по реда на чл. 38, ал.2 вр. с ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата, както и при определяне на размера на адвокатското възнаграждение на основание чл.38 ал.2, вр с ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата, да бъде присъдено адвокатско възнаграждение с включен ДДС на адв. Т. П..

Съдът е изпратил на ответната страна препис от молбата, съгласно разпоредбата на чл. 248, ал.2 от ГПК, като в указания срок е постъпил отговор, в който са изложени подробни доводи 1 по същата. Така с отговора на молбата с вх. № 4026/04.08.2025г. от адв. Т. П., процесуалният представител на ответника прави и искане с вх. № 4299/21.08.2025г. за изменение на постановеното по делото Решение в частта за направените разноски.

В молбата с вх. № 4299/21.08.2025г., адв. А. К. - пълномощник на ответника „ПАЛФИНГЕР ПРОДУКЦИОНСТЕХНИК БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. Червен бряг, обл. Плевен, ж.к. „КОМПЛЕКС БЕТА“, представлявано от управителите Ф. Г. и И. С., твърди че решаващия състав правилно е определил материалния интерес на спора, съставляващ базата за изчисляване на разноските по делото, а именно 76096,99 лв. В тази връзка, съдът вземайки предвид фактическата и правна сложност на делото, както и определените с Наредба № 1/2004г. минимални размери на адвокатските възнаграждения, е изчислил, че адекватният размер на адвокатското възнаграждение следва да е 6737,76 лв. Според адв. К., съдът обаче е пропуснал факта, че и адв. Т. П. и АдвД Г. и К. са регистрирани по ЗДДС лица, при което и съгласно § 2а от ДР на Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения се дължи от клиента заедно с начисления ДДС. В случая сумата от 6737,76лв. действително е бил размерът на адвокатското възнаграждение, определено с договора за правна помощ от 25.11.2024г., приложен към ОИМ, сключен между ответното дружество и Адвокатско дружество „Г. и К.", но тъй като адвокатското дружеството е регистрирано по ЗДДС, заплатеният от доверителя им хонорар за адвокатска защита се равнявал на 8085,31 лв. с ДДС.

По съотношението между уважени-отхвърлени искови претенции адв. А. К. счита, че решаващият състав правилно е определил, че с оглед процента на съпричиняване от страна на ищеца, присъдената сума от 14 000 лв. действително се равнява на 40% от 35 000 лв., но едновременно с това е пропуснал, че заявената от ищеца претенция за неимуществените вреди е всъщност равна на 70000 лв. Следователно и с оглед присъдената на ищеца претенция за неимуществени вреди, в размер на 14000 лв., размерът на присъденото обезщетение като крайна сума всъщност се равнява на 20% от първоначално претендирания от ищеца размер на обезщетението за неимуществени вреди. Така според процесуалния представител на ответника дължимите на „ПАЛФИНГЕР ПРОДУКЦИОНСТЕХНИК БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, с ЕИК ******, разноски с оглед отхвърлената част от исковете се равняват на 6 472,25 лв. (с включен ДДС), а съобразно уважената част от исковете адв. П. имал право да получи присъждане на сумата 1 617.06лв. (с включен ДДС).

Съдът, като разгледа подаденото от процесуалния представител на ответника искане, обективирано в подадената молба и данните по делото, намира следното:

Първо, счита че следва да разгледа съвместно и двете молби - молбата с вх. № 4026/04.08.2025г. от адв. Т. П. и молбата с вх. № 4299/21.08.2025г. от адв. А. К..

Молбите за изменение на постановения съдебен акт в частта за разноските са постъпили на 04.08.2025г. и 21.08.2025г. - в срока за обжалване на постановеното по делото Решение № 231 от 07.07.2025 г., поради което се явяват допустими.

По молбата с вх. № 4299/21.08.2025г. от адв. А. К.:

2

Отговорността за разноски зависи единствено от изхода на спора и правилата за определянето й са дадени в чл.78 от ГПК.

По делото е предявен и разгледан иск с правно основание чл.200, ал.1 от КТ, във вр. с чл. 86 от ЗЗД. По делото се установи, че предявените осъдителни искове следва да бъдат уважени отчасти, като ответникът бъде осъден да заплати на ищеца обезщетение за неимуществени вреди в размер на 14 000 лв., както и обезщетение за имуществени вреди (претърпени загуби) от 2 438,80 лв., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 12.11.2024 г., до окончателното изплащане на дължимите обезщетения.

Така с оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищеца бяха присъдени направените пред настоящата инстанция разноски за адвокатско възнаграждение.

Като съобрази фактическата и правна сложност на делото, нормативно определеният минимум на възнаграждението по чл. 7, ал. 2, т. 4 предл. последно във вр. ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, както и броя на проведените съдебни заседания по делото, релевантен съгласно на чл. 7, ал. 8 от Наредба № 1/2004 г., настоящият съдебен състав намери, че претендираното от процесуалния представител на ищеца адвокатско възнаграждение следва да бъде за сумата от 6737,76 лв.

Съобразно уважената част от иска и на основание чл.78 ал.1 и 5, вр. чл.80 от ГПК, ответникът бе осъден да заплати на ищеца деловодни разноски от 2695,10 лв. за адвокатско възнаграждение. Съобразно отхвърлената част от иска и на основание чл.78 ал.3, вр. чл.80 от ГПК, ищеца бе осъден да заплати на ответника деловодни разноски от 4042,66 лв. за адвокатско възнаграждение.

Съгласно чл.78, ал.1 от ГПК, заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска, което настоящия състав на съда е сторил с Решението си.

Съгласно чл.81 от ГПК, във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. Отговорността за разноските е право на едната страна да иска и задължение на другата страна да плати направените разноски от страната, в чиято полза съдът е решил делото. Тази отговорност е винаги с акцесорен характер и макар да зависи от изхода на делото, тя възниква при кумулативното наличие на няколко предпоставки: 1./искане, 2./размерът на разноските да е определен и 3./разноските да са действително направени. Отговорността за разноски е изградена най-общо върху идеята за неоснователно предизвикване на делото. Затова разноските се присъждат върху ответника, когато искът бъде уважен, и върху ищеца - когато искът бъде отхвърлен.

По делото е постановено решение, с което частично е уважена исковата молба на ищеца за причинени в резултат на трудова злополука имуществени вреди в размер на 6096.99 лева, в едно със законна лихва, считано от 12.11.2024г. до окончателното плащане на тази сума, както и неимуществени вреди в размер на 70 000 лева в едно със законна лихва върху тази сума, считано от датата на злополуката 28.07.2022г. до окончателното плащане.

3

Съдът присъди направените разноски по делото съразмерно с уважената и неуважената част от искът за претендираното обезщетение въз основа на размера на предявената претенция след нейното намаляване, а именно върху общата сума от 16438,80 лв. или обезщетение за неимуществени вреди в размер на 14 000 лв., както и обезщетение за имуществени вреди (претърпени загуби) от 2 438,80 лв.

На първо място, чл.2, ал.5 от Наредба № 1/2004г. предвижда, че за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно независимо от формата на съединяване на исковете. В конкретния казус защитата на ищеца се изразява в изготвяне и депозиране на искова молба от адвоката и реално осъществяване на процесуално представителство. В такива случаи съобразно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, както и броя на проведените съдебни заседания по делото, релевантен съгласно на чл. 7, ал. 8 от Наредба № 1/2004 г., настоящият съдебен състав е намерил, че претендираното от процесуалния представител на ищеца адвокатско възнаграждение следва да бъде за сумата от 6737,76 лв., като разпоредбата не прави разграничение в броя на предявените искове. В този смисъл дължимо се явява възнаграждение в общ размер от 6737,76 лева. Съобразно обаче уважената част от иска и на основание чл.78 ал.1 и 5, вр. чл.80 от ГПК, ответникът е осъден да заплати на ищеца деловодни разноски от 2695,10 лв. за адвокатско възнаграждение, ищеца е осъден да заплати на ответника деловодни разноски от 4042,66 лв. за адвокатско възнаграждение. В тази връзка, претенциите на процесуалния представител на ответника, относно съотношението между уважени-отхвърлени искови претенции се явяват неоснователни.

Второ, следва да се отчете, че макар и да са предявени обективно и субективно съединени искове, претенцията по иска по чл.200, ал.1 от КТ в рамките на процесния казус задължително изисква извършване на процесуални действия, както от адвоката, така и от съда, и формиране на мотиви и по заявените с исковата молба причинени в резултат на трудова злополука имуществени и неимуществени вреди.

В допълнение следва да се посочи, че при определяне на възнаграждението следва да бъде съобразена и практиката на Съда на Европейския съюз. С решение от 28.07.2016г. по дело С-57/2015 СЕС е приел, че съдът, натоварен да се произнесе с присъждане за разноски, следва да отчита специфичните особености на делото, с което е сезиран, при съобразяване с фиксираните тарифи за възстановяването на разходите за адвокатска помощ, при условие че тези тарифи гарантират, че разноските, които трябва да понесе загубилата делото страна, са разумни. В мотивите на решението е подчертано, че правната уредба следва да цели да гарантира разумен характер на подлежащите на възстановяване разноски, като се вземат предвид фактори като предмета на спора, неговата цена или труда, който трябва да се положи за защитата на съответното право. Предвид изложеното, съдът намира, че при прилагането на разпоредбите на Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения следва да изхожда и от разумния характер на направените по делото разноски.